№ 1570
гр. ***, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430102513 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от **** против П. Г. Д. с ЕГН
********** с правно основание чл.422 вр. чл.124
от ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена,
но незаплатена топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била
връчена на ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал
настоящата искова молба за образуване на исково производство. Ищецът
твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и
за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ без да е необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение
1
моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи главница в
размер на 495,78 лева за периода 01.02.2019г. – 30.11.2021г., мораторна лихва
в размер на 67,93 лева за периода 02.04.2019- 06.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до изплащането на сумата. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответникът, представляван от определения си
особен представител, представя писмен отговор, в който навежда доводи, че
от приложените доказателства не се установява каква идеална част от имота е
собственост на ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа предявените искове. Представя
постановени решения по отношение на същия ответник, с които се признава
за установено, че дължи цялата претендирана сума, а не само част,
съответстваща на съсобствеността му.
Ответникът се представлява от назначения си особен представител и
навежда доводи, че в случай, че искът е доказан по основание, то по
отношение на размера следва да се съобрази, че топлоснабденият имот е
съсобствен.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 266/2022г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 12.04.2022г. и в
едномесечния срок – на 11.05.2022г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК, което прави предявените искове допустими.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 266/2022г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.*** ул.****т.7, ап.7. Тези твърдения се
доказват от представените по делото писмени доказателства. Видно от
представения в копие нотариален акт № 137 том III, рег.№ 2376 дело
101/2002г на *** *** с район на действие РС ***, с рег. № 016 на НК, на
2
12.03.2002г. наследодателката на ответника *** Д.а му прехвърлила своите
собствени 6/10 идеални части от недвижим имот апартамент 47, находящ се в
гр.*** ж.к.Ст****, на седми етаж, състоящ се от две стаи , кухня-бокс и баня-
тоалетна със застроена площ от 36,11 кв.м. срещу задължение за издръжка и
гледане.
От представено по делото удостоверение за наследници с Изх.№ 83-
4072/02.10.2022г. се установява, че **** Д. с ЕГН ********** е починал на
25.07.1998г. и е оставил свои законни наследници съпруга – *** Д.а и **** Г.
Д., *** Г. Д., П. Г. Д. и **** Г.а ****. Видно от същото удостоверение е, че
съпругата му *** Д.а е починала на 22.09.2009г. и е оставила наследници ****
Г. Д. и П. Г. Д.. След смъртта му, **** му получават по 1/5 идеална част от
неговата половина от имота, който е бил в режим на СИО, а това е 1/10
идеална част от имота. Съпругата му Ненка е имала ½ от имота към момента
на прекратяване на СИО. Заедно с полагащата и се 1/10 идеална част, същата
е станала собственик на 6/10 идеални части от имота, които е прехвърлила на
ответника с договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка
и гледане.
Не са представени доказателства от страна ищеца ответникът да е
придобил останалите 3/10 идеални части, поради което съдът приема, че
ответникът е собственик на 7/10 идеални части, като останалите 3/10 идеални
части са собственост на **** Г. Д., *** Г. Д. и **** Г.а ****. От
представената справка от РС *** се установява, че тези трима наследника не
са правили отказ от наследство на своя наследодател *** Д.а и като
съсобственици притежават по 1/10 идеална част от имота.
Ответникът като собственик на 7/10 идеални части, има качеството на
потребител на топлинна енергия и е страна по Общите условия на договора за
предоставяне на топлинна енергия.
Представени са Протокол от Общо събрание на ЕС на адреса на
процесния имот от 23.09.2002г,, с който е избран топлинен счетоводител,
както и представител на ЕС, който да я представлява при сключване на
договора. Представен е и Договор с етажната собственост от 28.10.2002г. и
Споразумителен протокол от същата дата, с които Етажната собственост в
качеството на възложител е възложила на топлинния счетоводител да
извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията
на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е отразено, че
задълженията за имот находящ се в гр.*** ул.Тотлебен №29 за периода
01.02.2019г. – 30.11.2021г. са в размер на 495,78 лева.
По делото не са представени доказателства кой е ползвал имота през
процесния период. Видно от справката, в имота има ползвана топлоенергия за
месеците декември 2019, януари и февруари, ноември и декември 2020г. като
в останалите месеци за имота има начислена само сградна инсталация и суми
3
за услуга дялово разпределение.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на 7/10 идеални части от
топлоснабден имот с абонатен номер 23011, в сграда в режим на етажна
собственост на адрес гр.***, ул.**** ап.47. За периода 01.02.2019г. –
30.11.2021г. ответникът е ползвал топлоенергия в имота и не е представил
доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в
определението за насрочване, нито е посочил правоизключващи или
правопогасяващи факти и обстоятелства. За имота е начислена топлоенергия
на стойност 495,78 лева, за която сума няма данни да е заплатена и не са
наведени такива доводи. От правна страна, съдът приема, че страните са били
в облигационни отношения, като през процесния период 01.02.2019г. до
30.11.2021г. ищцовото дружество е продало на собствениците на имота
топлоенергия на стойност 495,78 лева. Тази сума не е заплатена до момента и
съдът приема, че предявеният иск за главница е доказан по основание.
По отношение на размера, съдът съобрази установеното по делото, че
ответникът е собственик на 7/10 идеални части, което прави претенцията
частично основателна. Съдът приема, че за останалите 3/10 идеални части от
имота, ответникът няма качеството на потребител, тъй като не се доказа да е
ползвал целия имот. Качеството му на потребител възниква на основание
чл.153 ЗЕ от обстоятелството, че е собственик. Съобразно притежаваната до
7/10 идеална част от имота, за този период, ответникът дължи 347,05 лева. В
този смисъл претенцията за главница се явява основателна за сумата от 347,05
лева, като за разликата до 495,78 лева искът за главница са явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 67,93 лева лихва за забава върху
главницата за периода 02.04.2019г. до 06.01.2022г. е основателен и следва да
бъде уважен до сумата от 47,41 лева като за разликата до 67,93 лева следва да
бъде отхвърлени.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 75 лева за
държавна такса и 200 лева депозит за особен представител. С оглед изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на
262,50 лева.
4
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 52,50 лева за държавна
такса и юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.153
ЗЕ, предявени по реда на чл.422 ГПК по отношение на длъжника П. Г. Д. с
ЕГН ********** от гр.*** ул.**** ет.7 ап.7, че дължи на кредитора „**** със
седалище и адрес на управление гр.***, И***** представлявано от ****,
сумата 347,05 лв. – главница, за периода 01.02.2019г. – 30.11.2021г и сумата
от 47,41 лв. – лихва за забава, за периода 02.04.2019г. – 06.01.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
170/19.01.2022г. по ч.гр.дело № 266/2022г. по описа на ПлРС, като за
разликата до сумата от 495,78 лева за главница и до 67,93 лева за лихва,
ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.*** ул.**** ет.7 ап.7 да
заплати на „**** със седалище и адрес на управление гр. ***, И*****
представлявано от ****, сумата 262,50 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА П. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.*** ул.**** ет.7 ап.7, да
заплати на „**** със седалище и адрес на управление гр. ***, И*****
представлявано от ****, сумата 52,50 лв., представляваща направени
деловодни разноски по ч.гр.дело № 266/2022г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5