РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Попово, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Поля П. И.ова
при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова
като разгледа докладваното от Поля П. И.ова Гражданско дело №
20253520100385 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът С. М. Ю. от с. Апр., общ. П., обл. Т., действащ чрез пълномощник: адв. И. Ц.
от ТАК, твърди в исковата молба, че с ответницата били съпрузи от 1988 г., както и че
поради несходство в характерите от 1992 г. до настоящия момент били във фактическа
раздяла. Всеки от съпрузите водел напълно самостоятелен начин на живот и не поддържали
никакви взаимоотношения помежду си.
Като счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните
отношения, моли да бъде постановено решение, с което да бракът им да бъде прекратен с
развод.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответницата
Р. К. Хр. от с. Сл., общ. Зл., обл. В. Т., не е изразено становище по предявения иск.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск лично и чрез пълномощник:
адв. И. Ц. от ТАК, а ответницата не се явява в с.з., не се представлява и не изразява
становище по предявения иск.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № */*** г., съставен в с.
Апр., общ. П., обл. Т., (видно от приложеното на л. 5 удостоверение за сключен граждански
брак – дубликат, издадено от Община П..) От същото удостоверение е видно, че при
сключване на брака съпругата е запазила фамилното си име: Хр..
Няма спор по делото, а и от показанията на св. М. А. Хр. от с. Апр., общ. П., се
1
установява, че след сключването на граждански брак през 1988 г. съпрузите са живели
заедно като семейство в с. Апр. до 1990 г., когато починала майката на ищеца. След това
съпрузите заминали да работят някъде извън селото. След време ищецът се върнал отново да
живее в с. Апр., но вече сам – без съпругата си. Свидетелят заяви, че от дълги години не е
виждал ответницата и дори заяви, че ако я срещне, няма да може да я познае.
Според същия свидетел съпрузите нямат родени или осиновени деца, като през
годините и понастоящем ищецът продължавал да живее в дома си в с. Апр. сам, а за начина,
по който ответницата е организирала живота си, свидетелят заяви, че не знае нищо.
По делото няма заявено желание от нито един от съпрузите за заздравяването на
брачната връзка.
Фактическата обстановка е установена посредством събраните по делото писмени
доказателства и свидетелските показания на св. Хр., които съдът кредитира изцяло, тъй като
са последователни, не са оборени от други събрани по делото доказателства и няма данни
посоченият свидетел да е заинтересован от изхода на делото в полза на която и да е от
страните.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от
основните му предпоставки – физическа и духовна близост между съпрузите.
Настоящият състав на съда приема, че фактическата раздяла между съпрузите,
настъпила в началото на 90-те години на миналия век, продължаваща повече от тридесет
години и понастоящем, както и липсата на данни който и да било от съпрузите да е изразил
намерение за подновяване на съвместното съжителство и за заздравяване на брачните
взаимоотношения, напълно са лишили брака от присъщото му съдържание и смисъл. Поради
изложеното, съдът счита, че следва да бъде допуснат развод между страните поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.
Предвид факта, че не е направено искане от нито една от страните за произнасяне по
въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Тъй като страните нямат родени или осиновени деца по време на брака, съдът не
дължи произнасяне по въпросите, свързани с деца.
Съпрузите не твърдят да имат семейно жилище, чието ползване след прекратяване на
брака да бъде уредено с решението, поради което съдът не следва да се произнася и по този
въпрос.
След развода жената следва да продължи да носи фамилното име: Хр., тъй като това е
предбрачното й фамилно име и същото не е променяно при сключването на гражданския
брак.
Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които
следва да бъдат заплатени поравно от страните, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между С. М. Ю., ЕГН **********, от с. Апр.,
общ. П., обл. Т., ул. „Ем. П.“ № * и Р. К. ХР., ЕГН **********, от с. Сл., общ. Зл., обл. В. Т.,
2
ул. „Ос.“ № *, сключен с акт за граждански брак № */*** г., съставен в с. Апр., общ. П.,
обл. Т., КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от
СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената Р. К. Хр. да продължи да носи предбрачното си
фамилно име: ХР..
ОСЪЖДА С. М. Ю., ЕГН **********, от с. Апр., общ. П., обл. Т., ул. „Ем. П.“ № *,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата
25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. ХР., ЕГН **********, от с. Сл., общ. Зл., обл. В. Т., ул. „Ос.“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата
25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд – Т..
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3