Решение по дело №11346/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261108
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20201100511346
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 10.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                  РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 11346 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4779/24.02.2020 г. по описа на ДСИ при СРС, подадена от П.Д.А. – длъжник по изпълнително дело № 20191110400434 по описа на ДСИ при СРС, срещу разпореждане от 23.01.2020 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело.

В дадения срок взискателят Й.С.М.не е подала възражение срещу жалбата.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от държавния съдебен изпълнител.

 

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 08.04.2019 г. на Й.С.М., в качеството й на майка и законен представител на малолетната М.П.А.срещу длъжника П.Д.А., въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2019 г., издаден по гр.д. № 12081/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, с който П.Д.А. е осъден да заплаща на детето си М.П.А., чрез неговата майка и законен представител Й.С.М., издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от датата на постановяване на решението (25.01.2019 г.) до настъпване на законова пречка за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й плащане.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 21.05.2019 г.

Подадена е от длъжника П.Д.А. молба с вх. № 6492/29.05.2019 г., в която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК, тъй като дължимата издръжка за м. февруари 2019 г. е платена на 25.02.2019 г. преди издаването на изпълнителния лист. В молбата е посочено, че бащата изпълнява задълженията си извънсъдебно. Приложени са пощенски разписки за извънсъдебно изплатени суми за издръжка на детето.

В заявление с вх. № 19277/26.11.2019 г. взискателят се е противопоставил на искането за прекратяване на изпълнителното дело. Взискателят Й.С.М.не оспорва получаването на плащанията за няколко месечни издръжки, но сочи, че длъжникът може да спре доброволното плащане във всеки момент, а трябва да се осигурява екзистенц минимума на детето им.

По изпълнителното дело са представени от длъжника преписи от пощенски разписки за извънсъдебно изплатени суми за издръжка на детето.

С обжалваното разпореждане от 23.01.2020 г. ДСИ при СРС е отказал за прекрати изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1 от ГПК, доколкото искането не попада в нито една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Прието е, че за периода 25.01.2019 г. – 31.01.2019 г. се дължи издръжка за минало време, законна лихва и разноски, които не са платени.

 

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Подадената жалба е процесуално допустима - подадена е от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са изрично посочени в закона – чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

В случая предмета на изпълнителното дело е парично задължение за издръжка на ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от СК, което задължение се характеризира с периодични изпълнения – месечно плащане на издръжката, считано от датата на постановяване на съдебното решение (в случая 25.01.2019 г.) до настъпване на законова пречка за нейното изменение или прекратяване.

Изложените от длъжника доводи, че плаща извънсъдебно издръжката не са основание за прекратяване на изпълнителното дело предвид периодичността на задължението за издръжка по представения изпълнителен лист. Плащането на едно месечно задължение за издръжка за период преди образуване на изпълнителното дело не води до пълното погасяване на задължението, за което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Следователно съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не се установява и не се твърди от длъжника да е налице някоя от останалите хипотези на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Нуждаещото се от издръжка дете не е навършило пълнолетие, поради което не са настъпили и основания за прекратяване на издръжка. Периодичните вземания за издръжка на детето не са изпълнени и не е налице основание за приключване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК (така в Решение № 1007/18.11.2019 г. по в.гр.д. № 1705/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас; Решение № 35/07.02.2020 г. по в.гр.д. № 89/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик).

По изложените съображения съдът намира, че правилно е отказано от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

По разноските:

Ответникът по жалбата не е подал отговор на същата и не е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива не му се присъждат.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4779/24.02.2020 г. по описа на ДСИ при СРС, подадена от П.Д.А. – длъжник по изпълнително дело № 20191110400434 по описа на ДСИ при СРС, срещу разпореждане от 23.01.2020 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнително дело № 20191110400434 по описа на ДСИ при СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                          2.