РЕШЕНИЕ
№
21.07.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на пети
юни
през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №908 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „АР ЕС ЕЙ – ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул..“ №…, представлявано от
управителя Р.Р. А., чрез адв.Ст.Д. против Наказателно постановление №33-0000035
от 27.03.2019 г. на Началника на ОО „АА” гр.Пазарджик, с което на
дружеството за нарушение на чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари,
на основание чл.199, пр.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лв.
Поддържа се, че в тази част обжалваното постановление е
незаконосъобразно, поради несъставомерност на нарушението. Навеждат се доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата Областен отдел „АА”
гр.Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което
поддържа че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвръдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на 02.03.2019 г.
около 00,01 часа в гр.П., ул.“Х. С…“ №.. в ОО „АА“ гр.Пазарджик, като превозвач
с лиценз за Обността №14798/02.03.2016 г. за международен автомобилен превоз на
товари не е отчел в определения срок до 24,00 ч. на 01.03.2019 г. полученото по
реда на разздел V, съгласно чл.25 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС,
разрешително №13280, резервирано с код 626DXTE, валидно до 31.01.2019 г. , тип-за превоз на товари,
вид-универсално без пътни такси, валидно за територията на Турция, за товарен
автомобил с рег. №СВ 9102 КВ и ремарке с рег. №РВ 4729 ЕВ.
Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетелите И.П.– актосъставител, А.Т.,
както и писмените доказателства приложени поделото.
Възражението за некомпетентност на АНО
съдът намира за неоснователно.
Компететността на
АНО произтича от разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗАвП, според която наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица.
Видно
от т.І.6 от Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта и информационните
технологии и съобщенията сред определените да съставят НП са Началник на областен
отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“.
В
изпълнение на своите правомощия, посочени в цитираната заповед Началника на ОО
„АА” гр.Пазарджик е съставил обжалваното НП.
Несъстоятелното е и другото възражение, че неставало
ясно какво нарушение е извършено, тъй като не било посочено точното име на
наредбата, която е вненено да е нарушена.
Вярно е, че както в АУАН, така и НП е посочено че е
нарушен чл.25 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, без да е посочено пълното име на наредбата. Но
това обстоятелство не може да се приме, като съществено процесуално нарешение
водещо до невъзможност нарушетилят да разбере в какво е обвинен.
Видно е, че жалбата е изготвена от правоспособен
юрист, за чиито правни познания и възможности е несериозно да се приеме, че е
невъзможно да разясни на клиента си за какъв нормативен акт иде реч.
На следващо място е видно, че дружеството превозвач
притежанава лищенз за международни автомобилни превози от 2016 г. и от тогава са му издавани стотици
разрешителни /86 бр. само за 2018 г./, като
реда за издаване на тези разрешителни е уреден в същата тази
„неразгадаема“ Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
Съдът
счита, че АУАН и НП съдържат всички реквизити изискуеми съответно по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и описанието на нарушението в АУАН съвпада с това посочено в НП.
Съдебният
контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа
на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и
правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност
и обоснованост на същото.
Съгласно
чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, вменен като нарушен, получените
разрешителни по реда на раздели III
и V за съответната календарна година се
отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.
Следователно
правило е посочено в НП, че нарушението е извършено на 02.03.2019 г. около 00,01
часа, кагато е изтекъл законовият за
отчитане на издаденото разрешително.
Въпросът
е обаче ицзцвършено ли е нарушението от обективна страна, т.е. превозвачът ичал
ли задължението да отчете посоченото в НП раззрешително, което той да не е
изпълнил.
В
НП се сочи, че дружеството жалбоподател не е отчел разрешително №13280,
резервирано с код 626DXTE, валидно до 31.01.2019 г.
От
представеното писмо от ИИ „АА“ гр.София №04-01-00-781/1/19.08.2019 г. и
представения списък от система за резервации на разрешителни за международни
превози на товари, касаеща издавани такива на превозвача за 2018 г. става
категорично ясно, че на жалбподателя не е предоставяно разрешително с посочения
в НП номер, а изписания в НП код за резервации не съществува. Позваното от
фирмата разрешително било №132810 по резервация с код Z62GDXTE.
Следователно
фактическите констатации за разрешителното, което не отчетено в законовия срок
не отговарят на действително установените въз основа на събраните доказателства
обстоятелства.
В
този случай не може да се приеме, че се касае за допусната техническа грешка в
описанието на състава на нарушението в НП, както е изтъкнато в писмото на ИА
„АА“. Това обстоятелство несъмнено сочи на липса на състав на вмененото
нарушение, тъй като превозвачът и да е искал не би могъл да върне
несъществуващо разрешително.
При
тези данни следва да се приеме, че липсва осъществен състав на вмененото
нарушение от обективна страна.
С
оглед формалния характер на административното производство е недопустимо е при
съдебния контрол, съдът да извежда волята на административноноказващия орган по
метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по
вземане на решение за налагане на съответно наказание при констатации за
извършено нарушение при виновно поведение.
Следва
да се отбележи и факта, че разрешителното е следвало да бъда върнато в ИА „АА“
гр. София, там където е било получено, видно и от показанията на свидетеля Т.,
а не както се сочи в НП в ОО „АА“ гр.Пазарджик.
В този смисъл наказателното постановление е необосновано, респективно незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП
№33-0000035 от 27.03.2019 г. на Началника на ОО „АА” гр.Пазарджик, с което
на „АР
ЕС ЕЙ – ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С.,
ул….“
№…,
представлявано от управителя Р. Р.А.за нарушение на чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на
основание чл.199, пр.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: