РЕШЕНИЕ
№ 1062
гр. Русе, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520101906 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Ищецът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД твърди, че е
дружество, което се занимава с пренос и доставка на електрическа енергия. В
Общите условия /ОУ/ на дружеството била предвидена възможността да
извършва проверки за неправомерни свързвания и въздействия във връзка с
ползването на електрическа енергия от потребителите, като съгласно чл. 16 от
ОУ ползвателя имал задължение да не променя схемата на свързване, така че
това да се отразява на отчитането на доставената енергия. На *** г.
служители на ищеца извършили проверка за точността на измерване на обект
на ответника в гр. Русе, ул. ***, ап. 12 с посочен клиентски и абонатен номер.
При проверката на електромера била измерена грешка (отрицателна) в размер
на „- 75,28%“. Електромерът бил демонтиран, поставен в безшевна торба,
пломбиран, предаден на Български институт по метрология /БИМ/ за
експертиза. Била на правена такава, която потвърдила наличието на
измервателна отрицателна грешка в размер на „-90,02 %“ и на база на така
установеното на 29.08.2022 г. ищецът изготвил становище за начисление на
потребена, но неотчетена и неплатена електрическа енергия в размер на 38554
1
кВтч за периода от *** г. до *** г. Това било направено на осн. чл. 50, ал.1, т.
„а“ от ПИКЕЕ. Била издадена и фактура за стойността на така начислената
енергия – 12 845,45 лева. Ответникът се явявал потребител на електрическа
енергия за горепосочения недвижим имот и имал качеството на краен клиент
на осн. § 1 т. 41Б от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Ищецът претендирал сумата
в размер на 12 845,45 лева, както и лихва за забава в размер на 416,42 лв. по
реда на заповедното производство по приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа
на Районен съд – Русе, но по същото в срок било на правено възражение от
длъжника. Поради което се претендира за установяване на задълженията му
по исков ред по настоящото дело. Претендира и за присъждане на разноските
по делото.
Ответницата Л. Д. З. оспорва иска. Счита, че корекцията на сметка, на
която се позовава ищеца съгласно Общите си условия /ОУ/ и ПИКЕЕ е
осъществена без ищеца да има право на такава. Счита, че предвидената такава
възможност в ОУ на ищеца представлява клауза с неравноправен характер,
която е нищожна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. В условията на евентуалност прави и възражение, че
определената служебно количество електрическа енергия е неправилно
определена.
За да се произнесе съдът съобрази следното :
По делото е установено, че ответницата е потребител на електрическа
енергия и дължи плащане на доставената такава на ищеца по нормативно
определените цени, както и че на *** г. служители на ищеца са извършили
демонтаж на електромера и подмяната му с нов, за което са съставени
констативен протокол. В същия е отразена констатираната грешка при
измерването - „минус - 75,28%”. Средството за търговско измерване /СТИ/ е
запечатано в найлонов плик с пломба и впоследствие е предадено за
извършване на метрологична е-за в БИМ. От съставения констативен
протокол за същата е видно, че има неправомерна намеса във вътрешната
конструкция на СТИ – „разпробит заден капак на корпуса, поставен мост
между проводниците, свързващи вход/изходната клеми към платката“, в
резултат на което то отчита с отрицателна грешка от „ – 80,03 %“. Въз основа
на така установеното ищецът е извършил корекция на сметка за периода от
*** г. до *** г. в размер на 38554 кВтч, а с писмо до ответницата я е уведомил
2
за установеното като е връчил и издадената фактура за това количество
енергия на стойност 12 845,45 лева. От представения от ответника препис от
справка за корекция е видно, че корекцията по сметка е правена на основание
чл. 50, ал.1, т. „а“ от ПИКЕЕ. Тези данни се потвърждават и от заключението
на вещото лице К. по приетата по делото техническа е-за. Вещото лице
установява още, че при установения начин на свързване средството за
техническо измерване /СТЕ/ не може да отчете цялата потребена ел. енергия.
Вещото лице установява още, че за периода от *** г. до *** г. ищецът е
начислил служебно 38 553,93 кВтч на осн. чл. 50, ал.1, т. „а“ от ПИКЕЕ като е
приело, че общото отчетено количество енергия за този период е 9867 кВтч.
Така сборът от отчетено и служебно начислено количество енергия за
периода е 48 429,93 кВтч. ( 38 553,93 кВтч плюс е 9867 кВтч). При така
установеното е видно, че има неправомерно въздействие, в резултат на което
СТИ не отчита цялата потребена ел. енергия като не е установен авторът на
същото. При това положение се поставя въпроса допустима ли е процедурата
по корекция на сметка на потребителя. Съдът счита, че това е така.
Възможността за корекция на сметката за отребена електрическа енергия не
следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението
на потребителя да не въздейства върху средството за техническо измерване.
Доколкото тези задължения са за бездействие, то при доказано от ищеца
действие, каквото е изменение в схемата на СТИ чрез намеса във вътрешната
конструкция на СТИ – „разпробит заден капак на корпуса, поставен мост
между проводниците, свързващи вход/изходната клеми към платката“/от
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице/ – действия, довели до неотчитане на цялата потребена ел.енергия, е
налице основание за ангажиране отговорността на потребителя поради
виновното му поведение. В този смисъл е и съдебната практика – РЕШЕНИЕ
№538/20.10.2014 г. по в. гр.д. №843/14 г. по описа на РОС, докладчик
Наталия Георгиева. Следва обаче да се има предвид и това, че в сравнение с
действащата назад във времето нормативна уредба, вкл. ОУ на ищеца и
ПИКЕЕ, е налице промяна в нормативната уредба, съгласно която в чл.50 от
ПИКЕЕ са разграничени различните хипотези на неизмерено или неточно
измерено количество енергия. В ал.1 са визирани случаите на неизправност на
СТИ без промяна в схемата на свързване, в резултат на която неизправност то
измерва с грешка (б.“а“) или изобщо не измерва (б.“б“), в ал.2 – случаите с
3
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване, а в ал.3 – случаите при пълна липса на СТИ. Налице е и
съществена разлика в начина на начисляване на ел. енергия в различните
случаи. В настоящия случай при констатирана неправомерна промяна в
схемата на свързване ищецът е следвало да процедира по правилото на чл. 50,
ал.2 от ПИКЕЕ, а не по това по чл. 50, ал.1, б. „а“. Именно поради това
неправилно приложение на нормативната уредба се стига и до абсурда сборът
от количествата отчетена и служебно начислена от ищеца енергия за минал
период да e не може да бъде доставено на абоната, което се установява от
вещото лице по приетата техническа е-за. От заключението на вещото лице е
видно, че сборът от двете суми е 48 429,93 кВтч, а максималното количество,
което може да премине през инсталацията е 48 420,72 (22,417 киловата за час,
умножени 24 часа за денонощие и по 90 за период от 90 дни). Освен, че
изчисленията са правени неправилно по реда на чл. 50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ
дори в рамките на същите е допусната грешка като е прието, че за периода от
90 дни назад е отчетена енергия в размер на 9867 кВтч, на база на която е
начислено служебно количество от 38 553,93 кВтч. Видно от представената
от ищеца справка за потребление количеството от последните три отчетни
месеца преди проверката е 8 830 кВтч, а с включването на отчетено
количество в размер на 1046 кВтч за период от пети до десети август се
получава сбор от 9876 кВтч (а не грешно посоченото от вещото лице 9867
кВтч) и именно на база на същото и при отчитане на отрицателната грешка
при изчисления по чл. 50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ се получава количеството от
38 553,93 кВтч. Това обстоятелство не е от голяма значение в случая, т.к.
преизчислението следва да се направи по правилата на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ,
но е показателно за непрецизния подход на ищеца в рамките на процедурата
по чл.49 във вр. чл.50 от ПИКЕЕ. При съобразяване на разпоредбата на чл.
50, ал.2 от ПИКЕЕ и максималната пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа следва извода, че на
ответницата е следвало да бъде начислено служебно количество ел. енергия в
размер 8 070,12 кВтч – за осемчасово потребление в период от 90 дни,
изчислено на база половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжени в размер на 22,417 киловата на час (22,417
киловата за час, разделени на две за половин пропускателна способност,
4
умножени по 8 часа за денонощие и по 90 дни за целия период от 90 дни). За
количеството от 38 554 кВтч съобразно заключението на вещото лице по
приетата икономическа е-за се дължи цена в размер на 12 845,45 лева, с оглед
на което за действително дължимото количество от 8 070,12 кВтч се дължи
цена в размер на 2 688,81 лв., а върху тази сума лихвата за забава е 87,17 лв.
До тези размери искът е доказан и следва да се уважи, а за горниците до 12
845,45 лева – главница, и 416,42 лв. – лихви, да се отхвърли като
неоснователен.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните по
компенсация съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 20,93 %
към 79,07 %, с оглед на което ищецът има право на 597,31 лв. от общо
направени разноски по настоящото дело и по заповедното производство по
ч.г.д. №462/22 г. в размер на 2 853,82 лв. Ответницата не е направила
разноски в производството по делото и такива не следва да се присъждат.
Същата обаче е била представлявана от адв.К. при условията на чл.38 от ЗА.
Поради това и с оглед частичното отхвърляне на иска в полза на адв. К. К.,
която е предоставила на ответницата безплатна адв. помощ при условията на
чл.38 от ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален
размер по чл.7, ал.2, т.3 от - НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ –
1 593,57 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422,
ал.1 от ГПК, вземането на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД с ЕИК:
********* срещу Л. Д. З., ЕГН: ********** от гр. Русе, в размер на 2 853,82
лв., представляваща неплатена служебно начислена ел. енергия за периода от
*** г. до *** г., за която е била издадена фактура №*** г., както и за
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 87,17 лв. за периода
от 19.09.2022 г. до 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 20.01.2023 г. до окончателното плащане, които суми са били претендирани
по реда на заповедното производство по ч.г.д. № *** г. по описа на РсРС и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горниците до 12 845,45 лева –
5
главница, и 416,42 лв. – лихви.
ОСЪЖДА Л. Д. З., ЕГН: ********** от гр. Русе да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД с ЕИК: ********* сумата размер
на 597,31 лв.- разноски по настоящото дело и по заповедното производство по
ч.г.д. №*** г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД с ЕИК: *********
да заплати на адвокат К. К. от АК Русе адв. възнаграждение по делото в
размер на 1 593,57 лв.
……………………………………………………………………………………
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6