№ 4473
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110163972 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. 334389/22.11.2023 г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че в периода 05.2018 г. – 04.2021 г. до
топлоснабден имот – собственост на ответницата с адрес: гр. София, ж.к. „М 1“, бл. 89, вх. Л
/11/, ет. 2, ап. 187 /абон. № 87235/ е доставяна топлинна енергия, която обаче останала
незаплатена. В качеството си на собственик ответницата се явявала клиент на ищцовото
дружество по смисъла на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/. В процесния период
взаимоотношенията между страните били регулирани от Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, публикувани във
в-к „Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г. Според ОУ на дружеството, конкретно в чл.
33 било посочено, че клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия след изтичането на 45 дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасяли. При неизпълнение в срок, клиентите заплащали на продавача обезщетение в
размер на законната лихва. Топлоснабденият имот се намирал в сграда, в която
начисляването стойността на доставената топлинна енергия било въз основа на системата за
дялово разпределение. Етажната собственост сключила с ищцовото дружество договор за
извършване на тази услуга. За имота на ответницата били издавани изравнителни сметки.
По повод неплатените задължения на клиентката, топлопреносното дружество подало
на 13.10.2022 г. заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 55541/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 175 състав, в рамките на което била издадена Заповед №
30157/21.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Същата била
връчена на длъжника по реда на 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
заявителят предявил настоящия иск.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато по отношение на ответницата
И. П., че същата му дължи следните суми: 2 225, 41 лв. – главница за доставена в периода
05.2018 г. – 04.2021 г., топлинна енергия, ведно със законна лихва от 13.10.2022 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;
468, 42 лв. – мораторна лихва за забава за периода 16.10.2019 г. – 16.10.2022 г.; 32, 86 лв. –
главница за дължима такса за услугата дялово разпределение за периода 09.2019 г. – 04.2021
г., заедно със законна лихва върху нея от 13.10.2022 г. до окончателното плащане и 7, 15 лв. –
1
лихва за периода 31.10.2019 г. – 29.09.2022 г. Претендира разноски.
Ответницата И. П. П., чрез назначения й особен представител – адв. Илиева оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че по делото не са представени доказателства, че
ответницата е клиент на топлопреносното дружество. В приложените по делото фактури не
било отразено задължение за заплащане на консумирано количество топла вода, което
водело до извода, че до имота не била подавана никаква топлинна енергия. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност на търсените вземания за периода 05.2019 г. –
10.2019 г. За периода 11.2019 г. – 04.2021 г. прави искане за уважаване на претенциите. За
останалата част иска отхвърляне на исковете.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.
55 ЗПИНМ № 52, том 21, нот. дело № 2052/1974 г., с който Л.А. П. и Петър Г. П. са признати
за собственици на жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Ю.Р.“, бл. 89-89а, ет. 2, ап.187.
Според Удостоверение за идентичност № КС-15-08-7000-45/13.08.2012 г., издадено от
Столична община, район „М“, посоченият ж.к. „Ю.Р.“ е с настоящ административен адрес:
гр. София, ж.к. „М 1“.
Според Удостоверение № 68-00-1380/24.10.2013 г., издадено от ГИС-София бл. 89 е с
тринадесет входа, обозначени от б. „А“ до б. „Н“.
Представена е искова молба с вх. 32167/25.07.2007 г. по описа на СРС, с която ищцата
К. П. предявява срещу И. П. П. иск за подялба на два имота- процесният топлоснабден
апартамент и дворно място. Според мотивите на Определение № 145846/09.07.2020 г.
/представено с обезличени данни/ с решение по гр. дело № 16797/2007 г., СРС, 55 състав в
дял на съделителката К.П.П. е поставен апартамент № 187, намиращ се в бл. 89-89а, вх. Л,
ет. 2 /следват обезличени данни/.
В молба-декларация с вх. № 7109/24.03.1997 г. Л.А. П. е поискала от директора на
„Т.С.“ АД да бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
ж.к. „М 1“, бл. 89, вх. 11, ет. 2, ап. 187. В писмо с изх. № Т-5980/15.04.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е
уведомила адресатите му – К. П. и И. П., че титуляр на партидата на топлоснабдения имот е
К. П.. Отправена е покана за промяна на титуляра на партидата при необходимост.
Съобщението е получено от г-жа К. П. на 08.05.2015 г. – видно от представена по делото
обратна разписка.
Общото събрание на Етажната собственост е избрало на 28.09.2017 г. „Т.С.“ ЕАД за
дружество, извършващо услугата дялово разпределение в сградата - протокол №
1/28.09.2017 г. В приложения списък на живущите е посочена К. П. като собственик на ап.
187, но срещу нейното име не е положен подпис.
Към исковата молба са приложени обща фактура № **********/31.07.2020 г., в която са
посочени дължимите суми за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и обща фактура №
**********/3.06.2021 г., в която са посочени дължимите суми за отчетен период 01.05.2020 г.
– 30.04.2021 г. И двете фактури са издадени на името на К. П..
Според извършена служебна справка в НБД „Население“ към 22.01.2025 г. за
ответницата няма вписана настъпила смърт.
По делото е изслушана и приета СТЕ, в чието заключение е посочено, че сградата, в
която се намира процесното жилище е топлоснабдена. За процесния период до нея е подава
топлинна енергия, чието количество е отчитано по електронен път от уреди, които били
сертифицирани. Дяловото разпределение в сградата било извършено от „Т.С.“ ЕАД спрямо
действащата за процесния период нормативна уредба. Общо дължимата сума по ФДР е
3 955, 87 лв., а по фактури е 2 512, 58 лв. Сумата за доплащане е в размер на 1 443, 33 лв.
Според изслушаната и приета по делото ССчЕ за процесния период начислените и
незаплатени суми са в размер на 2 225, 41 лв. и за услуга дялово разпределение в размер на
32, 86 лв. Законната лихва за периода 31.10.2019 г. - 29.09.2022 г. е в размер на 475, 57 лв.
Липсват данни за постъпили плащания по формираните задължения.
2
Отправна страна съдът установява следното:
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. С Определение №
3254/21.01.2025 г. му е оказано, че в негова доказателствена тежест е да установи наличието
на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Тава е така, тъй като отношенията между доставчиците и
потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Предвид
установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на
топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия,
същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ - в редакцията, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано‐
вено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задъл‐
жено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на
топлоснабдения обект и стойността на извършената услуга „дялово разпределение”, респ. то
встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дружество - топлопреносно
предприятие. Качеството потребител се установява не само с актове за собственост, но и с
други документи, от които може да се извлече това качество, тъй като предмет на делото не
са вещни права върху конкретен недвижим имот, а наличие или липса на задължение за
доставена топлинна услуга.
Въпреки указаната на ищеца „Т.С.“ ЕАД доказателствена тежест по делото не бе
установено именно ответницата И. П. П. да е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж.к. „М 1“, бл. 89, вх. 11, ет. 2, ап. 187.
Представеният Нотариален акт за собственост на жилище № 52, том 21 по нот. дело №
2052/1974 г. доказва придобиването на собствеността на топлоснабденото жилище от Л.а П.
и Петър П.. Липсват данни те да са починали или да са наследодатели на ответницата.
Представеният препис от искова молба, подадена от К. П. не доказва правото на
собственост, тъй като отсъства доказателство за влязло в сила решение по отношение на
предявения иск за делба. Представеното Определение № 145846/09.07.2020 г. по гр. дело №
16797/2007 г. не следва да се счете за препис, а за извадка от електронна система. Съдът не е
обвързан от мотивите на определението, а от диспозитива, а в него липсва произнасяне по
отношение на вещно право за топлоснабдения имот. В свое извънсъдебно изявление / писмо
с изх. № Т-5980/15.04.2015 г./ ищцовото дружество е признало, че е вписало партидата на
името на К. П.. Именно към нея са адресирани и двете фактури, приложени към исковата
молба.
Видно от изложеното по делото остана недоказано, че ответницата И. П. П. е била
потребител на топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, ж.к. „М 1“, бл. 89, вх. 11, ет. 2,
ап. 187 за периода 05.2018 г. – 04.2021 г. Поради това предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
При този изход на делото право на разноски има ответницата И. П. П., която е
представлявана от особен представител.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД няма право на разноски.
Въз основа на изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответницата И. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „М 1“, бл. 89, вх. Л, ет2, ап.
187 дължи на ищеца следните суми: 2 225, 41 лв. – главница за доставена в периода 05.2018
г. – 04.2021 г., топлинна енергия до имот-нейна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „М 1“,
бл. 89, вх. Л, ет2, ап. 187 /абон. № 87235/, ведно със законна лихва от 13.10.2022 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;
468, 42 лв. – мораторна лихва за забава за периода 16.10.2019 г. – 16.10.2022 г.; 32, 86 лв. –
главница за дължима такса за услугата дялово разпределение за периода 09.2019 г. – 04.2021
г., заедно със законна лихва върху нея от 13.10.2022 г. до окончателното плащане и 7, 15 лв. –
лихва за периода 31.10.2019 г. – 29.09.2022 г., като недоказани.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4