№ 2146
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511742 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 305966 от 19.12.2019 г. и Решение № 20136705/11.06.2021 г.
постановени по гр.д. № 56989/2012 г. по описа на СРС, 177 с-в, на основание чл.124,
ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на Столична община, Булстат:
*******, с адрес гр. София, ул. ******* № 33, че В. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес с.
******* собственик на дворно място, съставляващо поземлен имот № 84 от квартал
едно, по плана на с. Долни Богров при съседи: от две страни черен път, поземлен имот
№ 83, локално платно на бул. Ботевградско шосе, с площ от 2540 кв.м , който имот към
настоящия момент попада на територията на поземлен имот с идентификатор
22304.7891.84, на поземлен имот с идентификатор 22304.7987.26, на поземлен имот с
идентификатор 22304.7987.25 и на поземлен имот с идентификатор 22304.7987.8, по
отношение на тази част от процесния имот, която съответства на поземлен имот с
идентификатор 22304.7987.25 на основание сключен между В. Д. Н. и Д.Н.Б.- лице
идентично с Д.Н.Д. договор за дарение обективиран в нотариален акт № 51, том XVIII,
дело № 3264 от 1975 г.;
отхвърлен е като неоснователен предявения от В. Д. Н., ЕГН. ********** против
С.И. Ф., ЕГН: **********, с адрес с. *******, И.С. Ф., ЕГН: **********, с адрес с.
*******, В. ЛЮБ. Н., ЕГН: ********** с адрес с. ******* и Я.З.Я.., ЕГН: **********,
с адрес с. ******* установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за
1
признаване правото й на собственост върху дворно място, съставляващо поземлен
имот № 84 от квартал едно, по плана на с. Долни Богров при съседи: от две страни
черен път, поземлен имот-№ 83, локално платно на бул. Ботевградско шосе, с площ от
2540 кв.м , който имот към настоящия момент попада на територията на поземлен
имот с идентификатор 22304.7891.84, на поземлен имот с идентификатор
22304.7987.26, на поземлен имот с идентификатор 22304.7987.25 и на поземлен имот с
идентификатор 22304.7987.8, по отношение на тази част от процесния имот, която
съответства на поземлен имот с идентификатор 22304.7987.26 на основание изтекла в
полза на В. Д. Н. придобивна давност;
отхвърлен е предявения от В. Д. Н., ЕГН: ********** против П. П. Я., ЕГН
**********, с адрес с. ******* и ЕМ. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес с. Желява, ул.
******* установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, за признаване
правото й на собственост върху дворно място, съставляващо поземлен имот № 84 от
квартал едно, по плана на с. Долни Богров при съседи: от две страни черен път,
поземлен имот № 83, локално платно на бул. Ботевградско шосе, с площ от 2540 кв.м ,
който имот към настоящия момент попада на територията на поземлен имот с
идентификатор 22304.7891.84, на поземлен имот с идентификатор 22304.7987.26, на
поземлен имот с идентификатор 22304.7987.25 и на поземлен имот с идентификатор
22304.7987.8, по отношение на тази част от процесния имот, която съответства на
поземлен имот с идентификатор 22304.7987.8, на основание изтекла в полза на В. Д. Н.
придобивна давност.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца В. Д. Н. с излагане на доводи за
неправилност на решението на СРС в частта на отхвърляне на исковете, поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради
необоснованост. Неправилно съдът приел, че ищцата не е доказала правата си на
собственост върху имота - 22304.7987.8, възстановен на наследниците на З. Я. Х. с
решение на ОбСЗ Кремиковци от 01.09.1999 г., на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност. Фактът на упражнявано от ищцата владение е установен, според
нея, чрез показанията на свидетелите М. и И.. Неправилно съдът не е съобразил
показанията им, а е кредитирал показанията на свидетеля Я.. Последният, според
жалбоподателя, е заинтересован от изхода на спора като син на ответника и съдът е
следвало да съобрази възпроизведените от него факти с оглед останалите събрани в
процеса доказателства.
Освен това доколкото правата на ответниците и актовете, с които се легитимират
като собственици са били оспорени, същите е следвало да докажат правата си, което не
е сторено. В преписката пред ОбСЗ Кремиковци № 1347 не се съдържат данни относно
възстановяване на имот на наследниците на З. Я. Х., който да е идентичен с данните за
поземлен имот № 22304.7987.8. Не става ясно и въз основа на какви документи е
издадено Решение № 511/01.09.1999 г. и как е установено, че този имот е бил
2
притежаван от З. Я. Х..
Съдът не е обсъдил и удостоверение № ВС-25-284/15.06.2007 г. на Столична
община-ОДЗГ, от което се установява, че за ПИ № 84, кв.1 няма данни за предявени
реституционни претенции към момента на издаването му.
Неправилно, съдът приема и че ищцата не е собственик на имот с
идентификатор 22304.7987.26. Неправилно е приел, че направеното признание на иска
за собственост от страна на ответницата В.Н. не обвързва съда без да съобрази
събраните по делото доказателства. За обосноваване на този извод съдът не е обсъдил
представения по делото констативен нотариален акт за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка № 184/2008 г. на нотариус Т. А., с който ищцата е призната
за собственик на целия имот. Доколкото последния не е оспорен и признатото с него
право на собственост не е опровергано, то, неправилно съдът е приел, че признанието
на иска от ответницата В.Н. не следва да бъде съобразено. В случая съдът при
постановяване на решението не е съобразил и представеното по делото Удостоверение
изх.№ ВС-25-284/15.06.2007 г. на ОбСЗ Кремиковци, в което е посочено, че за този
имот няма реституционни претенции. Същото било издадено преди Решение №
2817/29.06.2010 г. на ОбСЗ Кремиковци, с което ПИ № 26 е възстановен на
наследниците на Е.Н.. В производството не била установена и идентичност между
притежаваните от наследодателя Е.Н. недвижими имоти и имота, спрямо който е била
възстановена собствеността от ОбСЗ Кремиковци с цитираното решение. Доколкото
правата на ответниците са оспорени, същите е следвало да установяват материалната
законосъобразност на извършената реституция, което в производството не е сторено.
Допълнително, въззивникът оспорва постановеното решение като неправилно и
необосновано, доколкото съдът при постановяването му не е обсъдил в пълнота –
поотделно и в съвкупност събраните доказателства и не е изложил самостоятелни
съображения по доводите и възраженията на страните.
Моли за отмяна на постановеното решение в посочената част и уважаване на
исковете по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС. Претендира разноски.
Въззиваемите страни ЕМ. Д. Н. и П. П. Я. са подала писмен отговор, в който
оспорват въззивната жалба като неоснователна. Излагат подробни правни и
фактически доводи, за това че постановеното от първата инстанция решение в
посочената атакувана част е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и
обосновано. Поддържат, че в производството не е установена идентичност между
имота, за който ищцата поддържа да е собственик на заявеното основание и имота /ПИ
№ 8/, собствеността върху който е била възстановена от ОбСЗ Кремиковци с Решение
от 01.09.1999 г. в полза на наследниците на З. Я. Х. – техен праводател. Освен това
чрез събраните в производството гласни доказателства е установено, че имотът на
ищцата се намира в регулация, а възстановения на наследниците на З. Я. Х. имот се
3
намира извън регулацията. Отправят искане за потвърждаване на решението на СРС в
обжалваната част като правилно. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната
част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС.
С оглед доводите по въззивната жалба за неправилност на постановеното
решение в обжалваната част, съдът намира следното:
С постановеното решение, СРС е приел по предявените от ищцата срещу
ответниците искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото й на
собственост върху недвижими имоти на основание наследствено правоприемство и
давност, че ищцата не е доказала своите права на собственост по отношение на частите
от ПИ № 84, които попадат в имот с идентификатор 22304.7987.26 и в имот с
идентификатор 22304.7987.8.
С оглед това, съдът е приел, че по отношение на частта от ПИ № 84, която
попада в имот с идентификатор 22304.7987.26, възстановен на наследниците на Е.Ф.Н.
с решение № 2817 от 29.06.2010 г. на ОСЗ - Кремиковци, все още не е изтекла
предвидената в закона – чл.79, ал.1 ЗС десетгодишна придобивна давност. По
изложени съображения, тази давност започва да тече от момента на влизане в сила на
решението на ОбСЗ, който макар да не е установен по делото със сигурност може да
настъпи след неговото постановяване на 29.06.2010 г. Поради това съдът е намерил, че
този имот все още е собственост на ответниците С.И. Ф., И.С. Ф., В. ЛЮБ. Н. и Я.З.Я..
и установителният иск се явява неоснователен по отношение на него.
Съответно, по отношение на частта от ПИ № 84, която попада в имот с
идентификатор 22304.7987.8, възстановен на наследниците на З. Я. Х. с решение № 511
от 01.09.1999 г. на ОСЗ – Кремиковци, съдът е приел, че в производството не е
доказано придобиване на собствеността по давност чрез упражнявана спокойна, явна,
несъмнена, непрекъсната и продължила десет години фактическа власт. Позовал се е на
събраните в производството доказателства, чрез които не са установи при условията на
4
пълно и главно доказване сочените факти.
Решението на съда е правилно.
От представените пред първата инстанция доказателства се установява следното:
С констативен нотариален акт за собственост по давност № 25, том IV, дело №
438 от 1962 г. С.Н.Д., Д.Н.Д. /лице идентично с Д.Н.Б./, А.Н.Д., В.Н.Д., М.Н.Д. и С.Н.Д.
са били признати за собственици при равни права на: дворно място със сграда,
представляващо парцел I, планоснимачен № 399 от квартал 69-ти; дворно място,
представляващо парцел XIII, от квартал 69-ти; дворно място, представляващо парцел
III, 71-ви; празно дворно място от 256 кв.м., при съседи: Е.Д., К.Д. и В.Н.
представляващо имот с планоснимачен № 466, попадащ в квартал 55-ти по плана на
София-Долни Богров и неурегулирано дворно място с къща, цялото с площ /застроена
и незастроена/ от 2000 кв.м., при съседи: К.К.С.в, шосе и улица.
С договор за доброволна делба от 20.04.1962 г. на съсобственика Д.Н.Д. -
наследодател на ищцата са дадени в изключителна собственост следните имоти:
празно дворно място от 256 кв.м., при съседи: Е.Д., К.Д. и В.Н. представляващо имот с
планоснимачен № 466, попадащ в квартал 55-ти по плана на София-Долни Богров и
неурегулирано дворно място с къща, цялото с площ /застроена и незастроена/ от 2000
кв.м., при съседи: К.К.С.в, шосе и улица.
С договор за доброволна делба от 26.02.1975 г. в дял и изключителна
собственост на Д.Н.Д. е даден следния недвижим имот: празно дворно място,
образуващо УПИ II-173 в кв. 1 по плана на село Долни Богров-София, цялото дворно
място с площ от 691 кв.м., в което са включени придадените по регулация 260 кв.м.
чуждо място, регулачните сметки за което не са уредени, при съседи: от две страни
улици, собствено място и парцел III-173 от същия квартал на селото.
С Нотариален акт № 51, том XVIII, дело № 3264 от 1975 г. Д.Н.Б. - лице
идентично с Д.Н.Д. е дарил на дъщеря си – В. Д. Н., урегулиран парцел II-173, в
квартал първи по плана на село Долни Богров.
В производството е установено, че парцел II-173 по плана на с. Долни Богров е
идентичен с част от ПИ № 84 по сега действащ регулационен план, одобрен със
заповед № 50-09-208 от 18.05.84 г. и в който попадат имоти по КВС с идентификатори
22304.7891.84 /в граници на урбанизирани територии/, 22304.7987.8 /в земеделска
територия/, 22304.7987.25 /в земеделска територия/ и 22304.7987.26 /в земеделска
територия/.
В производството е установено, че с Нотариален акт № 184, том I, вх. Peг. №
10257, дело № 161 от 2008 г. ищцата е била призната за собственик по обстоятелствена
проверка на недвижим имот, съставляващ поземлен имот № 84 от квартал едно, по
плана на с. Долни Богров при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № 83,
5
локално платно на бул. Ботевградско шосе, с площ от 2540 кв.м.
Установява се, че с решение № 2817 от 29.06.2010 г. ОбСЗ - Кремиковци е
възстановила собствеността върху имот с № 130026 (понастоящем с идентификатор
22304.7987.26) по плана на с. Долни Богров на наследниците на Е.Ф.Н. - ответниците
С.И. Ф., И.С. Ф., В. ЛЮБ. Н. и Я.З.Я... С решение № 511 от 01.09.1999 г., ОСЗ -
Кремиковци е възстановила собствеността върху имот с № 103008.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия
състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК и приетите в производството писмени
доказателства, в т.ч. преписка на ОбСЗ Кремиковци № 1347/06.02.1998 г. на
наследници на З. Я. Х. /С./ се установява, че част от ПИ № 84, кв.1 по плана на село
Долни Богров, при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № 83, локално
платно на бул. Ботевградско шосе, с площ от 2540 кв.м. попада в поземлен имот с
идентификатор 22304.7987.8, която част е с площ от 247 кв.м. Установено е, че
собствеността върху поземлен имот с идентификатор 22304.7987.8 по кадастрална
карта /имот с № 103008 по плана на с. Долни Богров, представляващ нива от 0.531 дка
в м.Дзуката/ е била възстановена с Решение № 511 от 01.09.1999 г. на ОСЗ -
Кремиковци по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на З. Я. Х. –
праводател на ответниците П. П. Я. и ЕМ. Д. Н..
С оглед представените доказателства по образуваната пред административния
орган ОбСЗ - Кремиковци преписки и констатациите на СТЕ в производството е
установено, че възстановените с решения в полза на наследниците на З. Я. Х. /С./ и на
Е.Ф.Н. имоти представляват земеделски земи, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, т.е. приложима е разпоредбата на чл.2, ал. 5 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107/1997
г./.
С оглед това придобивната давност за тези имоти е могла да започне да тече едва
след 21.11.1997 г., съгласно цитираната разпоредба. Доколкото в производството не е
доказано установяване на владение преди посочената дата от страна на ищцата, а след
завършване на административната процедура по ЗСПЗЗ имотът - поземлен имот с
идентификатор 22304.7987.8 по кадастрална карта е бил владян от наследниците на З.
Я. Х., то, предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС като неоснователен
следва да бъде отхвърлен. Доводите на ищцата за материална незаконосъобразност на
решението на ОбСЗГ в т.ч. за липса на идентичност между притежавания от
наследодателя имот и възстановения като релевирани едва с въззивната жалба, съдът
намира за преклудирани и съответно недопустими. В проведеното пред първата
инстанция производство единствения довод, който ищцата е въвела за
незаконосъобразност на решението на ОбСЗ е неоснователен. Установено е, че
решението е произнесено от ОбСЗ Кремиковци, а не от ОбСЗ Панчарево, каквито
оплаквания са били въведени. С оглед това и при наличие на материална
6
законосъобразност, в т.ч. териториална на административния орган, правилно СРС е
отхвърлил възражението на ищцата в този смисъл като неоснователно.
Неоснователни са доводите на ищцата, че в производството е установено
упражнявана от нея фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор
22304.7987.8 в продължение на десет години с намерение за своене. В производството
не е установено и че този имот, който представлява реална част от ПИ № 84 в кв.1 по
плана на село Долни Богров е била притежавана от наследодателя на ищцата- Д.Н.Д..
Както бе посочено площта на притежавания от последния парцел II-173 по плана на с.
Долни Богров /идентичен с част от ПИ № 84/ е 691 кв.м., в което както е посочено са
включени придадените по регулация 260 кв.м. чуждо място, регулачните сметки за
което не са уредени, при съседи: от две страни улици, собствено място и парцел III-173
от същия квартал на селото.
Съответно, не е установено чрез събраните в производството гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите Т.С. М., А.Д. И. и Д. Я. Я. при пълно и
явно доказване, че ищцата е упражнявала спокойна, явна, непрекъсната, несъмнена
фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор 22304.7987.8 в продължение
на десет години с намерение за своене. Като е достигнал до тези изводи СРС е
постановил правилно решение.
По отношение на имот с идентификатор 22304.7987.26, възстановен на
наследниците на Е.Ф.Н. с решение № 2817 от 29.06.2010 г. на ОСЗ - Кремиковци,
предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок за придобиване на
собствеността върху имота все още не е изтекъл с оглед приложение на разпоредбата
на чл.2, ал. 5 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107/1997 г./ доколкото исковата молба е подадена на
03.12.2012 г. Поради това съдът намира, че този имот все още е собственост на
ответниците С.И. Ф., И.С. Ф., В. ЛЮБ. Н. и Я.З.Я.. и установителният иск се явява
неоснователен по отношение на него.
Доводите на ищцата за материална незаконосъобразност на решението на
ОбСЗГ в т.ч. за липса на идентичност между притежавания от наследодателя имот и
възстановения като релевирани едва с въззивната жалба, съдът намира за
преклудирани и съответно недопустими. В проведеното пред първата инстанция
производство единствения довод, който ищцата е въвела за незаконосъобразност на
решението на ОбСЗ е неоснователен. Установено е, че решението е произнесено от
ОбСЗ Кремиковци, а не от ОбСЗ Панчарево, каквито оплаквания са били въведени. С
оглед това и при наличие на материална законосъобразност, в т.ч. териториална на
административния орган, правилно СРС е отхвърлил възражението на ищцата в този
смисъл като неоснователно.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
7
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от
страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 305966 от 19.12.2019 г. и Решение №
20136705/11.06.2021 г. постановени по гр.д. № 56989/2012 г. по описа на СРС, 177 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от
страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8