№ 9865
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110120806 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца **********************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника К. А. А.,
ЕГН **********, в качеството му на вещен ползвател на топлоснабден имот,
находящ се в ************************************, с присъединен
абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от 800,46 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 76,89 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г.,
сумата от 36,49 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 7,32 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
13.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.07.2023 г. по ч. гр. д. № 35116/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът **********************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на вещен ползвател на топлоснабден
имот, находящ се в гр. *****, ************************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал. 1 от ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ********************** на потребители за битови нужди, които
са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в
1
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
********************* съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. А. А., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез назначения му за особен представител адв. П.
П., с който оспорва исковете по основание и размер.
Третото лице – помагач счита иска за основателен и доказан. Твърди, че
дяловото разпределение за абонатен № ****** е извършвано в съответствие с
всички нормативни актове.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. За уважаване на исковете по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава -
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. В
тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. от ЗЕ,
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело
№ 2/2017 г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа
на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
2
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника
и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том I, рег. №
****, дело №***/2020 г., по силата на който К. А. К. прехвърля на А. К. К.
************************************************, като си запазва в
своя полза вещно право на ползване върху процесния имот пожизнено и
безвъзмездно. Видно от приложенията, посочени в нотариалния акт,
продавачът се легитимира като собственик на основание заповед по чл. 100 от
ЗТСУ от 27.08.1975 г. на СГНС и Протокол от 05.12.1986 г. на СРС по гр.д. №
788/1986 г. , вписан в Службата по вписванията през 1986 г.
Съгласно горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за
битови нужди в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сградата.
При учредено ограничено вещно право на ползване задължение да плаща
разноски, свързани с ползването на имота, в т. ч. и разходите за доставената
топлинна енергия в имота, е на вещния ползвател, а не на собственика – чл.
57, ал. 1 ЗС. По делото не е установено през периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022
г. правото на ползване да е било прекратено или собственикът на апартамента
да е заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота
топлинна енергия. При тези данни е налице валидна облигационна връзка
между страните и ответникът се явява потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от
2012 г., и § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ / приложимата редакция след 17.07.2012 г./.
Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което задължено
лице да заплаща стойността на потребената топлинна енергия и на услугата
дялово разпределение е вещният ползвател.
В хода на производството се установяват от събраните по делото
писмени доказателства, в това число индивидуални изравнителни сметки по
процесния абонатен номер, протокол за отчет от 30.05.2021 г. и протокол за
неосигурен достъп от 23.05.2022 г. и 28.05.2022 г., включително и
заключението на съдебно-техническата експертиза, че ищецът е доставил
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се,
*******************************, с присъединен абонатен № ******.
Видно от приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият състав
приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява,
че в процесния имот през процесния период отоплителните тела да били
демонтирани, което е отбелязано в отчетен формуляр от 31.05.2021 г. За
период 21/22 г. не е осигурен достъп, за което са представени констативни
протоколи от 23.05.2022 г. и 28.05.2022 г. Въпреки неосигурения достъп за
21/22 г. за целия процесен период няма изчислена ТЕ за отопление на имот.
През процесния период, топлинната енергия за сградна инсталация е
изчислена по формула , приложена по Наредаб №Е- РД-1 от 12.03.2020 г. на
база пълна отопляема кубатура 154 куч. см, вместо 156 куб. см. Съгласно акт
за разпределение на кубатура. В имота има поставени един брой водомер за
топла вода. Водомерът е отчетен на 31.05.2021 г. , а за период 21/22 г. не е
3
осигурен достъп. За същия период има начислена топлинна енергия за БГВ за
1 потребител при служебно изчислен разход от 140 л. на денонощие за един
потребител. Според изчисленията на вещото лице, размерът на сумите за
топлинна енергия за процесния период са, като следва: 292,94 лева – сградна
инсталация, 0,00 за отопление на имот и 563,41 лева за топлинна енергия за
БГВ или сума в общ размер на 856,35 лева. СТЕ представя вариант на
изчисление на ТЕ за топлинна енергия за сградна инсталация при увеличение
на сумата с 3,75 лева. При спазване на принципа по чл. 6, ал. 2 ГПК, исковете
за топлинна енергия се явяват основателни в претендирания с исковата молба
размер, а именно 800,46 лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в
своето основание за периода от 15.09.2021 г. до 15.06.2023 г., а като размер
изчислени с помощта на интернет калкулатор възлизат на 84,16 лева, но
доколкото се претендира сума в по-малък размер - 76,89 лв., до този размер
искът се явява основателен.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето
производство това обстоятелство се установява както посредством
представените отчети и изравнителни сметки за процесния период
****************, така и от СТЕ. Установено е по делото, че услугата се
извършва от ****************, като няма данни да е избрано друго
дружество, което да извършва услугата дялово разпределение. Ето защо,
претенцията за дялово разпределение следва да бъде уважена.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно искът за сумата в размер на 7,32 лв., представляваща мораторна
лихва в периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. С
оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 74,40 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева, и
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, 300 лева- депозит СТЕ и 400 лева – депозит за особен
представител. С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за исковото производство на ищеца в размер на 768,84
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *********************,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********************* искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. А. А.,
ЕГН ********** дължи на *********************, ЕИК ********* сумата в
размер на 800,46 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в ********,
*******************************, с абонатен № ******, за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 76,89 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., сумата от 36,49 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.07.2023 г. по ч. гр. д. № 35116/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,32 лв., представляваща лихва върху цена на
услуга за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. А. А., ЕГН ********** да заплати на
*********************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********************* сумата от 74,40 лева, разноски за
заповедното производство и 768,84 лева, разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца ***************** , ЕИК **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5