№ 400
гр. Плевен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430104086 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
***, чрез юрк.***, против Г. АТ. Г., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от
3924,08 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01,11,2018 г. – 30,11,2020 г., и 395,88 лева лихва за забава за периода 03,01,2019 г. –
20,01,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 26,01,2021 г., до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №601/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че имотът,
находящ се в ***, е с абонатен №24109. В последното с.з. е поискано и допуснато изменение
в размера на претенциите поради постъпило плащане от ответната страна в размер на
2000,00 лева на 28,01,2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител – адв.А.С. от ПАК, в който са наведени доводи, че искът е неоснователен и
недоказан, тъй като ТЕ е начислена служебно. Поставят се въпроси към поисканата от
ищеца СТЕ. В с.з. особеният представител на ответника моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли иска.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
1
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№601/2021 г. по описа на ПлРС,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 251,10 лева са начислени за отопление от щранг-лира в
баня, 3028,30 лева са начислени за отопление без ИРУ, 311,01 лева са начислени за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, 304,83 лева са начислени за ползвано БГВ, 28,84
лева са за услуга дялово разпределение.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №24109 с титуляр
ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 3924,08 лева
главница и 395,88 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие на Декларация по чл.14 от ЗМДТ се установява, че ответникът е
заявил придобиването на процесния имот на 31,03,1998 г.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира
процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на
процесния имот е 198,12 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата
е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в
съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в
абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производителя, който
е преминал съответните държавни проверки – видно от свидетелствата за проверка от
специализирани фирми, които са му предоставени. Посочено е, че в имота е ползвана топла
вода в размер на 24 куб.м. за процесния период.
От представената справка от третото, неучастващо по делото лице – *** се установяват
начисленията за топлоенергия за процесния период по пера.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъденото по-горе копие на Декларация по чл.14 от ЗМДТ може да се
направи извода, че собственик на процесния имот е ответника Г.Г.. Ето защо съдът приема,
че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
2
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото
ответникът е собственик на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и
следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №13 във вх.Б на сградата и поради
това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно /а в случая е ползвана
такава енергия, както и топла вода/, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е
достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153,
ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище
в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответникът е потребител
на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такъв дължи заплащане на
потребената топлоенергия. При осъществяването на дейността си по централизирано
подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ
/отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
3
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен като такъв. Следва да се отбележи, че след завеждане на ИМ
ответникът е направил и плащане на значителна част от процесното задължение, което само
по себе си представлява признание на дължимите суми. Ето защо предявеният иск за
главница се явява основателен за сумата от 2319,96 лева съгласно направеното в последно
съдебно заседание изменение в размера на исковата претенция. Сумата се дължи ведно със
законната лихва от датата на плащането – 28,09,2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът счита, че следва да се произнесе и относно законната лихва върху главницата от
3924,08 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26,01,2021 г.
до частичното плащане на задължението. Доколкото към момента датата на това частично
плащане е установена – 28,09,2021 г., тази лихва е изчисляема. Същата, служебно изчислена
от съда, с помощта на безплатен онлайн калкулатор от сайта calculator.bg, за претендирания
период и върху главницата от 3924,08 лева възлиза на сумата от 268,15 лева и именно тази
сума следва да се признае за установена.
Предвид изхода от производството, и доколкото плащането на част от претедираната сума е
станало след завеждане на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в
размер на 120,56 лева за държавна такса, 80,00 лева депозит за ВЛ, 350,00 лева депозит за
особен представител и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 86,40 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Г. АТ. Г., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 2319,96 лева главница, съставляваща
4
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2018 г. – 30,11,2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28,09,2021 г. до окончателното изплащане
на сумите, както и сумата от 268,15 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 3924,08 лева за периода от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.
№601/2021 г. на ПлРС – 26,01,2021 г. до датата на частичното плащане – 28,09,2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№601/2021 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. АТ. Г., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 120,56 лева за държавна такса, 80,00 лева депозит за ВЛ,
350,00 лева депозит за особен представител и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. АТ. Г., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
заповедното производство в размер на 86,40 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5