Р
Е Ш Е
Н И Е № 260385
гр. Бургас, 01.03.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 3795 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.2 от ГПК,
предявени от Р.К. Ф. и Е.А.А. против С.Г.К.,***.
От Съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата 300 лв. – деловодни разноски, за която в
негова полза е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 1905/2007г. на БРС и е
образувано изп. дело № 202007090400555 на ЧСИ Я. Б, поради погасява-не на
вземането по давност. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва исковете и моли Съда
да ги отхвърли. Претендира разноски.
Съдът – след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказа-телства, намира за установено следното:
С влязло в сила на 23.01.2012г. решение, постановено по гр. дело № 1905/2007г. на РС Б, ответниците са били осъдени да заплатят на
ищеца сумата 300 лв. – дело-водни разноски.
На 05.03.2013г. в полза на К. е бил издаден изпълнителен
лист за горната сума.
Въз основа на него и по молба на ответника на 11.03.2013г.
е било образувано изп. дело № 20137090400075 на ЧСИ Я. Б.
Поискано от К. е било налагане на запор на трудовите
възнаграждения на Ф. и А., както и предприемането на други действия – по преценка
на ЧСИ, за събиране на вземането, на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
С оглед искането на взискателя, съдебният изпълнител е
направил пълно проучва-не на имущественото състояние на длъжниците, като е
изискал съответни справки.
На 01.04.2013г. ЧСИ е наложил запор на трудовото
възнаграждение на ответника А., получавано от Сдружение ”Национална асоциация
по велосипедизъм”. Из-пратено е било запорно съобщение, което не е било получено
от работодателя, тъй като негов представител не е бил открит на адреса.
Не са били връчени и ПДИ на длъжниците, поради неоткриването
им на известни-те по изпълнителното дело адреси.
На основание Заповед № СД-04-98 от 31.10.2017г. на
Министъра на правосъдието, изпълнителното дело е било предадено на ЧСИ Х. Г.,***
действие – ОС В, за продължаване на изпълнението, като на 18.07.2018г. то е
било преобразувано под № 20188920401822, за което са били изпратени съответни
уведомле-ния до взискателя и длъжниците /данни за връчването им няма/, както и до
НАП, откъ-дето са получени изисканите справки.
Въз основа на Заповед № СД-04-28 от 13.03.2019г. на
Министъра на правосъдието изпълнителното дело е било върнато на ЧСИ Я.Б, за
продължаване на изпъл-нението, като на 17.06.2020г. то е било преобразувано под
№ 202007090400555. Изиска-ни са били справки от НАП за имущественото състояние
на длъжниците, както и за на-личието на публични задължения. На 30.06.2020г. са
били наложени запори на собстве-ни на А. МПС и на трудовото му възнаграждение, а
на 13.07.2020г. и на лек ав-томобил на Ф.. Във връзка с получените от тях ПДИ
на 20.07.2020г. двамата са по-дали възражение до ЧСИ, в което са посочили, че
вземането на взискателя е погасено по давност, поискали са прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и
вдигане на наложените запори. Препис от същото е бил изпратен на К. – за
писмено становище.
С Определение от 17.07.2020г., постановено по настоящото
дело, е било допусна-то обезпечение на предявените искове по чл.439, ал.2 от ГПК, чрез спиране на изпълне-нието по изпълнителното дело, на основание чл.389,
ал.1 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна и в съответствие с
разрешенията, да-дени с ТР от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
и ППВС № 3/1980г. – до датата на обявяването му за изгубило сила, настоящият
съдебен състав намира следно-то от правна:
Съгласно разпоредата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти,
настъпили след при-ключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнително-то основание.
В случая се твърди от ищците, че по отношение на вземането на ответника за при-съдените
му по гр. дело № 1905/2007г. на РС Бургас разноски, е
изтекла предвидената в закона 5-годишна давност, т. е. претенцията им е
процесуално допустима.
С влизането в сила на решението по горното гр. дело – на 23.01.2012г., е
започна-ла да тече погасителна давност по отношение на процесното вземане.
С образуването на изп. дело № 20137090400075 на ЧСИ Я. Б, – на 11.03. 2013г., тя е била прекъсната и е
спряла да тече за времето на изпълнението – ППВС № 3/1980г.
Както беше посочено по-горе, по молба на взискателя, на 01.04.2013г.,
е бил нало-жен запор на трудовото възнаграждение на ответника А., като впоследствие,
до 01.04.2015г., К. не е искал, респективно – ЧСИ не е извършвал други
изпълни-телни действия по отношение на длъжниците, поради което следва да се
приеме, че към последната дата изпълнителното производство е било прекратено,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – ex lege, и за процесното вземане е започнала да тече нова погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР по т. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС и приложими за времето след обявяването на ППВС №
3/1980г. за изгубило сила на 26. 06.2015г., прекъсването
на давността настъпва единствено при предприемане на изпъл-нителни действия от
съдебния изпълнител. И тъй като такива не са били извършвани до 01.04.2020г. –
нито от ЧСИ Х. Г., нито от ЧСИ Я. Б, в резултат и на процесуалното бездействие
от страна на взискателя – ответника по настоящото дело, следва да се приеме, че
към тази дата – по отношение на процесното вземане, е изтекла общата 5-годишна
погасителна давност – по чл.110 от ЗЗД.
Извършените впоследствие изпълнителни действия от ЧСИ –
налагане на запори върху трудово възнаграждение и МПС на длъжниците – ищци в
настоящото производ-ство, са ирелевантни.
Предявените отрицателни установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените
деловодни разноски – 100 лв. за ДТ и 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.К., с ЕГН: **********,***, че Р.К. Ф, с ЕГН: **********,
и Е.А.А., с ЕГН: **********,***, не му дължат сумата 300 лв. – дело-водни
разноски
по гр. дело № 1905/2007г. на РС Б, за която в негова
полза е изда-ден изпълнителен лист по същото и е образувано изп. дело №
202007090400555 на ЧСИ Я. Б, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА С.Г.К. да заплати на Р.К.Ф. и Е.А.А. направените по делото разноски: 100 лв. за ДТ и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/ п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.