№ 1604
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500863 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ЕВГ. Т. Т., чрез процесуален представител
адв. Б.Х., въззивна жалба срещу Решение № 372/18.02.2022г. по описа на РС – Варна, с
което по предявения от „МОНЧЕВ ГРУП“ ООД, гр. Несебър, срещу ЕВГ. Т. Т. отрицателен
установителен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че жалбоподателят не е собственик на поземлен имот с идентификатор №
************ по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008г., изменени със
Заповед № КД – 14 – 03 – 2724/24.10.2011г. и двете на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, с.о.“Кочмар“ с площ от 587 кв.м. при съседи: *********.190,
*********.330, *********.452, *********.179, *********.328, както и е отменен
констативен нотариален акт **********г., том IV, рег. № 7476, дело № 683/2020г. на
нотариус П.С, с който ЕВГ. Т. Т. е признат за собственик на посочения имот, на осн. чл. 537,
ал. 2 ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и за необоснованост на
същото. Въззивникът счита, че промененото намерение на държателя да свои вещта от 2003
г. досега се установява от няколко основни обстоятелства. Едно от тях е, че до процесния
имот няма пряк достъп, а подходът до него се установява единствено през собствения му
съседен имот. На следващо място като такова сочи, че след първоначалното посещение на
имота от 1993 г. и след това през 2003 г. нито Личо Б.М, някой член на неговото семейство,
негови роднини, служител. или друг представител на търговското дружество е идвал на
1
място, а пълната им незаинтересованост личала още и от липсата на предприемане на
каквито и да са действия по отношение на навлизането в имота на съсед от западната
страна, вследствие на която площта му е намаляла с 63 кв.м. Твърди още, че промененото
намерение на държателя ЕВГ. Т. Т. да свои процесния имот за себе си се установявало от
показанията свидетелите Румен Цонев и Станислав Владимиров, в чиито представи той бил
собственик на процесния имот, защото са го виждали от 1993 г. постоянно да обработва
общата площ на земята. Той не е имало как да манифестира тази промяна в намерението си
пред собственика или негов представител лично, поради установения факт на липсата на
каквото и да е присъствие от негова страна на място. Трансформацията била демонстрирана
по отношение на всички съседи и приятели, което в съдебната практика било признато като
основание за доказване на придобивната давност. В заключение сочи, че представители на
дружеството се появили едва в момента, когато ответникът вече се е снабдил с документ за
собственост по силата на изтеклата в негова полза придобивна давност. Оспорва изводите
на първоинстанционния съд относно достоверността на показанията на свидетеля Й. Д. и
отправя доказателствено искане за допускане на още един свидетел при режим на довеждане
за установяване на промененото му намерение за своене на имота. Моли също за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с извадки от всички предишни
планове, отразяващи процесния имот с неговата площ. Отправя искане към съда за отмяна
на решението и отхвърляне на исковете, с присъждане на сторените съдебно деловодни-
разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Мончев Груп" ООД, чрез адв.
ИР. АНТ., с който подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемата
страна сочи, че за да се трансформира установената фактическа власт на държателя във
владение, лицето следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и
да противопостави тази промяна на собственика. В хипотеза, при която фактическата власт
върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за
послужване/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя
и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл.69 ЗС не намира
приложение. Оспорва възраженията на въззивника, че не е имало пред кого да манифестира
промяната в намерението си да свои имота, както и тези спрямо достоверността на
свидетелските показания на Й. Д.. Противопоставя се срещу отправените с въззивната жалба
доказателствени искания, като в условията на евентуалност, ако бъде допуснат свидетел на
ищеца, моли за допускане на такъв и в негова полза. По изложените съображения отправя
искане за потвърждаване на съдебното решение.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което следва да бъде
приете за разглеждане като допустима и редовна.
Отправеното от въззивника искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на
което страната да се снабди с всички предишни планове, отразяващи процесния имот и
неговата площ се явява неоснователно, тъй като обстоятелства, чието установяване се цели с
2
тях са неотносими към предмета на настоящото производство. Доколкото липсва спор
относно идентичността на имота, предходните планове, които го отразяват са ирелевантни
за правния спор, искането за приобщаването им като доказателство по делото, чрез издаване
на съдебно удостоверение, следва да бъде оставено без уважение.
От друга страна, съобразно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ГПК, ако съдът допусне
само някои от поисканите свидетели за установяване на спорен факт, останалите следва да
бъдат допуснати ако същият не бъде установен. Доколкото с отговора на исковата молба
въззивникът е претендирал допускането на трима свидетели, които да дадат показания
относно осъществяваната от него фактическа власт и своене на имота, а
първоинстанционният съд е приел, че именно намерението на страната да свои имота е
останало недоказано, то следва да бъде допуснат и третия искан свидетел. Сглед принципа
на равнопоставеност на страните и заявеното от тях искане, в полза и на двете ще бъде
допуснат по един свидетел в режим на водене, който да даде показания относно твърдяното
от въззивника намерение за своене на имота. Обстоятелството дали последният е търсил
помощ от представители на въззиваемото дружество за издаване на КНА по отношение на
съседния имот е неотносимо, поради което свидетелски показания за установяването му не
следва да бъдат допускани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от ЕВГ. Т. Т., чрез процесуален
представител адв. Б.Х., срещу Решение № 372/18.02.2022г. по описа на РС – Варна, с което
по предявения от „МОНЧЕВ ГРУП“ ООД, гр. Несебър, срещу ЕВГ. Т. Т. отрицателен
установителен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че жалбоподателят не е собственик на поземлен имот с идентификатор №
************ по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008г., изменени със
Заповед № КД – 14 – 03 – 2724/24.10.2011г. и двете на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, с.о.“Кочмар“ с площ от 587 кв.м. при съседи: *********.190,
*********.330, *********.452, *********.179, *********.328, както и е отменен
констативен нотариален акт **********г., том IV, рег. № 7476, дело № 683/2020г. на
нотариус П.С, с който ЕВГ. Т. Т. е признат за собственик на същия имот, на осн. чл. 537, ал.
2 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 863/2022г. на 07.06.2022 г. от 10:00
3
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели в режим на довеждане, по един за въззивна и
за въззиваемия, които да дадат показания относно намерението на Е.Т. за своене на имота.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за издаване на съдебно
удостоверение, чрез което да се снабди с преходните планове, отразяващи имота и неговата
площ.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4