Решение по дело №26/2015 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  28.ІІІ.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на първи март, две хиляди и шестнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.242 вр. чл.128, чл. 245 ал.2,  чл. 221 ал.1 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда и искове за лихви с правно основание в чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите .

 

В исковата си молба ищеца Х.Д.Ф. ЕГН ********** ***, твърди че работел като „шофьор на товарен автомобил” в ответното дру-жеството „** ” АД Х., звено „Район Харманли” от 19.ІV.2012г. до 09.VІ.2014г. Работодателят не изпълнявал задълженията си по трудовия договор, като не се изплаща навреме и изцяло дължимите трудови възнаграждения. Съгласно трудовия договор тру-довото възнаграждение се изплащало изцяло в месеца следващ отработения месец. На 09.VІ.2014г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ трудовия договор бил прекратен.

Ищеца счита ,че за неплатено трудово възнаграждение на основание чл.245 ал.2 от КТ се дължи законна лихва. Дължало му се и обезщетение за неизползван от-пуск по чл.224 от КТ и обезщетение по чл.221 от КТ.

Твърди се ,че ответното дружество му дължи както следва:

- за м.май 2014 г.-575.06лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение вед-но със законна лихва за периода -01.VІІ.2014г.-08.І.2015г. от 29.18лв.

-  за месеците февруари,март,април,май,юни,юли и август 2013г. работодателят дължал също неизплатени трудови възнаграждения с общ размер около 3684.85лв. За изплащането им на 22.Х.2013г. било сключено споразумение по силата, на което му били изплатени 1842лв., а останалата част от 1842лв. трябвало да бъде изплатена разсрочено най-късно до 22.ІV.2014г., но това не било сторено.За неизплатената сума се дължала и мораторна лихва в размер на 138.53лв. за периода 22.ІV.2014г.-16.І.2015г.

- Обезщетение за неизползван отпуск за 10 дни в брутен размер на 349.33лв. ведно с мораторната лихва за периода -01.VІІІ.2014г.-16.І.2015 г.- 16.45лв.

и

- Обезщетение по чл.221 от КТ в нетен размер на 575.06лв. ведно със законна лихва за периода -01.VІІІ.2014г.-08.І.2015г. от 27.08лв.

 

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответното дружество да му заплати както следва :

- сумата в размер на 575.06лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2014г., ведно със законна лихва за периода -01.VІІ.2014г.-08.І.2015г. в размер на 29.18лв.

- сумата от 1842лв. представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода м.февруари –м.август 2013г. включително, ведно с мораторна лихва за периода 22.ІV.2014г.-16.І.2015г. в размер на 138.53лв. .

- сумата от  349.33лв. представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 10дни, ведно с мораторната лихва за периода 01.VІІІ.2014г.-16.І. 2015г. в размер на 16.45лв.

и

-сумата в размер на 575.06лв.  - обезщетение по чл.221 от КТ, ведно със законна лихва за периода -01.VІІІ.2014г.-08.І.2015г. от 27.08лв.

както и законната лихва върху сумата 3346.10лв.от завеждането на иска 16.І. 2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от „**” АД, ЕИК **** гр. Х., представлявано от Д. Г.Т..  С отговора не е оспорено твърдението на ищеца че трудовото възнаграждение за исковея период не е изплатено изцяло . Оспорва се размера на претендираната сума , като се твърди , че има извършени авансови плащания. Оспорва се претенцията за присъждане на мораторна лихва поради липса на покана от страна на ищеца .

 

В съдебно заседание на 01.ІХ.2015г. процесуалния представител на ищеца е поискал да бъде допуснато изменение на исковете, како следва: иск с правно основание чл.221 КТ -за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие , предявен в размер на 575.06лв., да се допусне увеличение и да се счита предявен за сумата 660.24лв., а по отношение на иска за лихва за забава в размер на 27.08лв. да бъде допуснато увеличение , като се счита предявен за сумата в размер на 30.90лв..

С определение, постановено в съдебно заседание на  01.ІХ.2015г. на основание чл.214 ал.1 от ГПК съдът е допуснал поисканото изменение на предявените искове.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

По делото не се спори, че  ищеца и ответното дружество са се намирали в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор въз основа на който ищеца Ф. е заемал в ответното дружество длъжността “шофьор на товарен автомобил” , с място на работа - звено - гр. Харманли и че със Заповед №115/ 09.VІ. 2014г. на управителя на дружеството, трудовото правоотношение било прекрате-но на основание чл. 327 т.2 от КТ. 

По делото е представено и приобщено като доказателства личното трудово досие на ищцата – заверено като препис ксерокопие 

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначил съдебно счетоводна и допълнителна съдебно счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и заключенията по които възприема изцяло като компетентни и безпристрастно дадени. От тях съдът установи, че неизплатените трудови възнаграждения на ищеца за исковия период са както следва: за м. май 2014г. - 733.60лв. брутно трудово възнаграждение – 575.06лв. нетно трудово възнаграждение, а за периода м.февруари –м.август 2013г. включително-  нетна сума за получаване 800лв. Размерът на лихвата за забава за неизплатено трудово възнаграждение за м.май 2014г. , вещото лице е определило в размер  на 31.88лв., а за периода м.февруари – м.август 2013г. е определен общ размер на 235.97лв. Дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е за 10дни и изчислено бруто възлиза на сумата от 349.33лв. или нетна сума (чиста сума) за получаване – 314.40лв. Вещото лице е определило, че размера на лихвата за забава за неизплатеното обезщетение за периода 01.VІІІ.2014г. – 15.І.2015г. е в размер на 14.71лв. Определено е и обезщетението по чл.221 от КТ – 733.60лв. или чиста сума (нетна сума) за получаване – 660.24лв., а лихвата за забава – 30.90лв.

 

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд.  Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетото по делото заключение на  вещото е, че втората част от своето задължение работодателят не е изпълнил. Същият  е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било изплатено изцяло на работника. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2014г. за основателен и доказан в пълен размер. По отношение на иска за неизплатено трудово възнаграждение за периода м.февруари –м.август 2013г. включително, съда намира същия за основателен и доказан до размера, посочен от вещото лице – 800лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 1 842.00лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.  Следва да се посочи още, че съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща уговорения размер на трудовото възнаграждение, върху което обаче във всички случаи се правят задължителни удръжки /ДОД, осигурителни, пенсионни и др./.  В този смисъл не може да се приеме, че когато присъждането на трудовото възнаграждение става по съдебен ред, то тези задължителни удръжки не следва да се приспадат от размера на заплатата. Освен това в подкрепа на горното следва да се посочи, че в КТ изчерпателно са посочени случаите, когато за база се взема брутното трудово възнаграждение и това са обикновено хипотезите на обезщетяване на работника, но не и при неплащане на трудовото възнаграждение.  Поради изложеното на ищеца следва да се присъди трудово възнаграждение, представляваща чиста сума за получаване, а не брутното трудово възнаграждение.Върху уважената част от главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.І.2015г. до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху забавеното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ съдът намира следното: Според посочената правна норма работодателят винаги дължи на работника пълния  размер на трудовото му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, от когато вземането е станало изискуемо.  В случая се доказа по несъмнен начин - от заключението на вещото лице, че ищеца не е получил изцяло своето възнаграждение за претендирания период: за периода м.февруари – м.август 2013г. и за м.май 2014г.,а при задължението на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то общия размер на мораторната лихва възлиза на 267.85лв. До колкото се претендира лихва за забава в общ размер на 167.71лв., то иска следа да се уважи изцяло до предявения размер.

 

Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда съдът намира, че при прекратяване на трудовото правоотношение между ищeца и ответното дружество, е останал не ползван платен годишен отпуск, съответно от 10 дни, полагащ се за 2014г., за което обстоятелства липсва спор между страните. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че същото възлиза на 349.33лв. или нетна сума (чиста сума) за получаване – 314.40лв. До този нетен размер иска следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от 349.33лв, да се отхвърли като неоснователен. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.І.2015г. до окончателното й изплащане. Върху главницата от 314.40лв. следва де се присъди и лихва за забава за периода 01.VІІІ.2014г. - 15.І.2015г.  в размер на 14.71лв., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 16.45лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан

По отношение на иска с правно основание чл. 221 ал.1 от КТ съда намира следното. Претендираното обезщетение се дължи от работодателя при прекратяване на трудовия договор на работника на основание чл.327 т.2 от КТ, а от представената по делото заповед се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено именно на горепосоченото основание. Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 от КТ работодателят дължи обезщетение по този текст в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието. При извършената от вещото лице проверка в документацията на ответното дружество се установи, че това обезщетение не е изплатено на ищеца, както и че неговия нетен размер възлиза на 660.24лв. С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи иска в пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 16.І.2015г. до окончателното й изплащане. Върху главницата от 660.24лв. следва де се присъди и лихва за забава за периода 01.VІІІ.2014г. – 15.І.2015г.  в размер на 30.90лв.

 

Съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което същият следва да понесе неблагоприятните последици от това, а именно в негова тежест да се възложат както разноските на ищеца, така и разноските за държавна такса по всички обективно съединени искове, както и направените от бюджета на съда разноски.  Това е така, тъй като не се установява да е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК – ответникът не е признал иска, а напротив оспорил го е, макар в последствие да е извършил плащане по него, но след завеждане на исковата молба. Без значение са причините за забавата при плащането, от значение е обективния факт на неизпълнение на задължението на ответника в срок до завеждане на иска. В случая ответникът би могъл да се освободи от последиците от собствената си забава единствено в случай, че твърди и доказва да е била налице забава на кредитора, а именно ответното дружество да е било в готовност да изпълни задължението си, но ищцата със своите действия да е препятствала това.  Доколкото това не се твърди и не се уста-новява по делото, ответната страна следва да понесе последиците от забавата си, включително и като му се възложат както разноските на ищеца, така и тези, направени от бюджета на съда.

С оглед изложеното следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК  да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 292.52лв.- адвокатско възнаграждение – съобразно основателно предявените искове.  Ответника следва да бъде осъден и да заплати и държавна такса в размер на 305.00лв., а така също и сумата  от 150лв. за възнаграждение на вещо лице .

Водим от горното съдът,

Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА „** ” АД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х. бул. „** „ №**, представлявано от Д. Г. Т., да заплати на Х.Д.Ф. ЕГН ********** *** , сумата от 800лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода м.февруари - м.август 2013г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.І.2015г. до окончателното й изплащане и сумата от 575.06лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.май 2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.І. 2015г. до окончателното й изплащане, като иска за заплащане на трудово възнаграждение за периода м.февруари –м.август 2013г. вкл. - до пълния предявен размер от 1842.00лв. като неоснователен и недоказан - ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „** ” АД ,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х. бул. „** „ №**, представлявано от Д. Г. Т., да заплати на Х.Д.Ф. ЕГН ********** *** , сумата от 167.71лв., мораторна лихва за забава за неизплатени трудови възнаграждения .

 

ОСЪЖДА „** ” АД ,ЕИК****, със седалище и адрес на управление:  гр. Х. бул. „*** „ №***, представлявано от Д.Г.Т., да заплати на Х.Д.Ф. ЕГН ********** ***, сумата  314.40лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.І.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 14.71лв. -представляваща мораторна лихва върху неизплатеното обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ  за периода от 01.VІІІ.2014г. – 15.І.2015г., като иска по пълния предявен размер от 349.33лв. и иска за мораторна лихва до пълния предявен размер от 16.45лв., като неоснователни и недоказани - ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „** ” АД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:  гр. Хасково бул. „*** „ №**, представлявано от Д. Г. Т., да заплати на Х.Д.Ф. ЕГН ********** *** сумата  660.24лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.І.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 30.90лв. -представляваща мораторна лихва върху неизплатеното обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ  за периода от 01.VІІІ.2014г. – 15.І.2015г.

 

ОСЪЖДА „** ” АД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:  гр. Х. бул. „** „ №**, да заплати на Х.Д.Ф. ЕГН ********** *** сумата от 292.52лв.разноски по делото-адвокатско въз-награждение, съобразно уважената част от предявените искове..

 

ОСЪЖДА „** ” АД ,ЕИК ***5, със седалище и адрес на управление:  гр. Х. бул. „*** „ №***, да заплати по сметка на Районен съд- Харманли държавна такса в размер на 305.00лв. и 150лв.- възнаграждение за вещо лице.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

                                                                       Районен съдия: ........................