Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 10.07.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 25 юни, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 375/2018 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “В.И
К.” ООД ***, с адрес на управление:***, БУЛСТАТ *********, представлявано от
Управителя А.Ц.П.с ЕГН **********, чрез пълномощника Александър Иванов
Александров – юрисконсулт, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника Б.В.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 236.81 лв. главница, представляващи неплатени ВиК услуги за периода
от 05.10.2012г. до 05.02.2015г., мораторна лихва върху главницата за периода от
03.01.2013г. до 18.09.2017г. в размер на 25.90
лв., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 180/2018г. по описа на РС-Б.С. и направените съдебни и
деловодни разноски за двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Ответникът се явява лично в първото с.з. и първоначално не признава иска по размер, а
след това е изразил желание за сключване на спогодба с ищцовото дружество.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 180/2018г. по описа на РС-Б.С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 180/2018г.
по описа на БСлРС срещу длъжника Б.В.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е
издадена заповед № 117/02.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за сумата 236,81 лв.-главница,
за периода от 05.10.2012г. до 05.02.2015г., мораторна лихва върху главницата за
периода от 04.11.2012г. до 18.09.2017г. в размер на 25,90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и
направените деловодни разноски в размер на 25,00
лв.- внесена държавна такса.
От приложените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че по силата на извлечение № 952 от сметка на длъжника към дата 18.09.2017г. ответникът Б.В.П. дължи на ищеца „ВиК” ООД гр.Враца исковата сума 236,81 лв. главница, за периода от 05.10.2012г. до 05.02.2015г. по посочените подробно в извлечението 21 броя фактури и мораторна /фактурирана/ лихва върху главницата за периода от 03.01.2013г. до 18.09.2017г. в размер на 25,90 лв.
Ищецът изпратил покана до ответника Б.В.П. за доброволно изпълнение на процесните суми на адреса, на който се води партидата, но същият не бил открит на адреса си за връчване, като е оформен с дата, име и подпис на свидетел.
Ищецът първоначално упражнил правата си по реда на чл. 410
от ГПК, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 02.02.2018 г. Съдът е издал заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 117/02.02.2018г., срещу която в законоустановения срок длъжникът е подал
възражение, че през периода не е
живял в къщата и той не е длъжник на ВиК-ООД.
В хода на процеса е постъпила молба вх. № 3847/31.05.18г. от юрисконсулт Ал.Александров-процесуален представител на ищеца ВиК ООД-Враца, с която е поискал да му се присъдят направените разноски, за които приложил списък по чл.80 от ГПК.
С оглед така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото е видно, че партидата,
на която се води жилището, е на името на ответника Б.В.П. и страните не спорят
за това. Във възражение с вх.№ 1085/09.02.2018г. по ч.гр.дело № 180/2018год,
ответникът е заявил, че не е живял в къщата в с.Т.(без да е представил
нотариален акт или друг документ за собственост).
Съгласно Общите условия за предоставяне от ищцовото дружество на услуги на потребителите от “ВиК”ООД гр.Враца/публикувани във в.»Новинар» и в.»Конкурент» към дата 19.06.2006г. в чл. 58 ал. 1 новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат във «ВиК» заявление за откриване, промяна или закриване на партидата в 30-дневен срок от настъпване на промяната; в чл.6 т. 12 е изричво посочено, че потребителите са длъжни да уведомят оператора в 30-дневен срок, за настъпили промени по идентификацията; в.чл.63 изрично е посочено, че ако предишният собственик или ползвател на партидата не я закрие, операторът събира дължимите суми от него; в чл.6 т.2 за ползвателя съществува задължение да заплаща ползваните В и К услуги, в 30-дневен срок след датата на фактурирането им по силата на чл.31 ал.2 от общите условия, като по смисъла на чл.42 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
В случая мораторната /фактурирана/
лихва за периода от 03.01.2013г. до 18.09.2017г. е в размер на 25,90 лв.
Ответникът, макар да твърди във възражението си по чл.415 от ГПК, че не е ползвал услугите на ищцовото дружество през процесния период от време по подаване на питейна вода и отвеждане на отпадна вода, не е изпълнил задълженията си по чл.58.ал.1, чл.63, чл. 6 т.2 и т.12 си по заплащането им, поради което ищецът по реда на заповедното производство по ч.гр.дело № 180/2018г. по описа на БСлРС се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
При този изход на делото следва да
бъде признато за установено, че ответникът Б.В.П. дължи на „В.И К.”ООД ***, с
адрес на управление:***, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А.Ц.П.,
сумата от 236.81 лв. главница, представляващи
неплатени ВиК услуги за периода от 05.10.2012г. до 05.02.2015г., мораторна
лихва върху главницата за периода от 03.01.2013г. до 18.09.2017г. в размер на 25.90 лв., ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.02.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 180/2018г. по описа на РС-Б.С..
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника Б.В.П. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 180/2018г. по описа на РС-Б.С. в размер на
25.00 лв. заплатена държавна
такса.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
ответника Николаев ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в размер на 125.00лв., от които: 25.00 лв.
заплатена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложеният
списък с разноските по чл.80 от ГПК, тъй като той е станал причина за завеждане
на исковото производство по чл.422 от ГПК.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.В.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „В.И К.”ООД ***, с адрес на управление:***, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А.Ц.П., на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 236.81 лв. главница, представляващи неплатени ВиК услуги за периода от 05.10.2012г. до 05.02.2015г., мораторна лихва върху главницата за периода от 03.01.2013г. до 18.09.2017г. в размер на 25.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 117/02.02.2018г. по ч.гр.д.№ 180/2018г. по описа на РС-Б.С. срещу ответника-длъжник.
ОСЪЖДА Б.В.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.И К.”ООД
***, с адрес на управление:***, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя
А.Ц.П., направените от него по настоящото исково производство по гр.д.№ 375/2018г. по описа на БСлРС
разноски в общ размер на 125.00лв./Сто двадесет и пет лева/, от които: 25.00 лв. заплатена
държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№
180/2018г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 25.00 лв./Двадесет и пет
лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 180/2018г.по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: