М О Т И В И:
Обвинението е
против А.К.К. ***, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че през
периода от месец януари 2017 година до месец юни 2017 година в град Плевен,
като осъден по Гражданско дело № 5444/2015 г. по описа на РС- гр.Плевен, със
Съдебно решение № 1841/2015г. влязло в сила на 14.01.2016 г., да издържа свой
низходящ-К.А.К., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно пет вноски по 95.00 лева, на обща стойност
475.00 лева.
Представителят
на Р.п. *** поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита
го за доказано въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Пледира за налагане на адекватно наказание съобразено с разпоредбата на чл.36 НК, кореспондиращо на извършеното от подсъдимия, а именно „Пробация“.
Подсъдимият А.К.К., се явява
лично и с назначения му служебен защитник адв. Ю.М.
от ПАК. По същество защитникът на подсъдимия, адв. М.
изразява становище относно наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а
именно изпълнено задължение от страна на подзащитния
му, като моли съда да наложи минимално наказание на подзащитния
му.
Съдът като
прецени показанията на разпитаната свидетелка,
както и представените по досъдебно производство № Д-951/2017г. по описа
на Р.п. *** писмени доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият А.К.К.
и свидетелката В.В.В. живеели съпружески през 2009г.
От съвместното им съжителство, на 28.11.2009г. се родил синът им К.А.К..
С Определение от 14.03.2014г. по
гр.д.№7048/2013г. по описа на РС-Плевен била одобрена спогодба, по силата на
която родителските права спрямо роденото по време на съвместното им съжителство
дете били предоставени на майката В.В. при съответния
режим на лични контакти, а бащата А.К.К. бил задължен
да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 85.00 лв. считано от
20.06.2013 г. до настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване и прекратяване.
С Решение № 1841 от 23.12.2015 г. по
гр.д. № 5444/2015г. на Районен съд – Плевен бил изменен размера на определената
със спогодба по гр.д. №7048/2013 г. по описа на РС – Плевен издръжка, която подсъдимият
А.К.К. е бил осъден да заплаща на малолетното си дете
К.А.К., чрез неговата майка и законен представител свидетелката В.В.В., като издръжката била увеличена от 85.00 лв. на 95.00
лв. Решението влязло в сила на 14.01.2016 г.
С присъда №183/2015 г. по НОХД № 1820/2015 г. на
РС-Плевен, в сила от 09.10.2015г. А.К.К. бил признат
за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3
от НК, не бил наказан.
С присъда № 106/2017 г. по НОХД № 976/2017 г. на
РС-Плевен, влязло в законна сила от 07.06.2017 А.К.К.
бил признат за виновен за това, че през периода от месец юни 2016г. до месец
декември 2016г., включително, в гр. Плевен като осъден с решение по гр.д. №
5444/2015 г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 14.01.2016 г. да
издръжка свой низходящ - малолетния К. К., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на две и повече вноски, поради което на основание чл.183, ал.1 от НК и чл.54 от НК му било наложено наказание „Пробация“
През периода от месец януари 2017 г. до
месец юни 2017 г. в гр.Плевен, преди
горепосочения съдебен акт на РС-Плевен по НОХД № 976/2017 г., да е влязъл в
законна сила, подсъдимият А.К.К. не изпълнил
задължението си, като не изплатил дължимите по гр.д. № 5444/2015 г. по описа на
РС-Плевен, месечни издръжки на малолетния си син К. К., за пет месеца в размер
на 485.00 лв.
През посочения период е установено, че подсъдимият
К. е в трудоспособна възраст, липсват обективни причини същият да не плаща
дължимата издръжка на своя низходящ.
По тази причина свидетелката В.В.В. депозирала жалба в Р.п. ***.
Така изложената
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаната свидетелка В. В.В., препис от Решение по
гр.д. №5444/2016г. по описа на Районен съд- гр.Плевен; Удостоверение за раждане на К.А.К.; справка за
съдимост на подсъдимия К., както и от останалите приложени към делото писмени
материали.
От показанията
на свидетелката В. се установява, че през 2009г. е заживяла на съпружески
начала с подсъдимия К., с когото имат един син К. роден на ***г. Като в
последствие се разделят. Упражняването на родителските права по отношение на
детето са присъдени на свидетелката В., а подсъдимия К. бил осъден да изплаща
месена издръжка в размер на 95.00 лв. Свидетелката установява и обстоятелството
за не плащане на дължимата издръжка през периода м. януари 2017г. до месец юни
2017г.
Съдът възприема
и кредитира изцяло показанията на свидетелката В.В.,
като обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в
съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.
При тези факти, съдът прие за установено по
несъмнен начин, че подсъдимият А.К.К. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.183,
ал.1 от Наказателния кодекс, за което е повдигнатото му обвинение и привлечен
към наказателна отговорност.
За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо
от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за
период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183 от НК по своя
характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време.
Неизправен длъжник трябва да е бездействал най-малко за две месечни вноски.
Същото престъпление се явява довършено. С
нормата на чл.183, ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния
родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на
другия родител.
От събраните
данни е безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимият К. е
осъден да издържа свой низходящ – малолетното дете К.А.К., родена на ***г., с
влязло в сила решение на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнил
доброволно своето задължение. Установено в случая е, че е налице съзнателно
неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време,
поради което подсъдимият К. следва да понесе
наказателна отговорност. Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично
постановява, че наказателно отговорен е онзи, който като е осъден да заплаща
издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за сумата
общо в размер на 475 лева, представляващи пет месечни вноски за периода от м. януари
2017 г. до м. юни 2017 г.
Подсъдимият К. е
извършил деянието при условията на пряк умисъл.
От друга страна
в хода на съдебното следствие подсъдимият К. изпълни задълженията си, като
заплати сумата от 475.00 лева, което съдът приема като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – продължителен период на неизпълнение на
задължението.
Тъй като
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да
са настъпили други вредни последици за
пострадалия.Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно.
Кумулативните
условия за приложение разпоредбите на ал.3 са четири:
-Деецът да не е
изпълнил цялото си задължение,т.е.да е
заплатил на пострадалия всички месечни вноски,които дължи;
-Заплащането да
е преди постановяване на присъдата от първата инстанция;
-За нуждаещият
се да не са настъпили други вредни
последици,т.е.неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя
пострадалия в особено затруднено материално положение;
-Деецът да не се
е ползвал от привилегията на този законов институт.
От
посоченото следва, че основното изискване за приложението на чл.183, ал.3 НК е срещу извършителя да е
образувано наказателно преследване, под формата на досъдебно производство. Ако
след това, независимо на коя фаза – дали на досъдебното производство или в
съдебна фаза, извършителят изпълни задължението си, то той може да се възползва
от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК. В този
случай при повторно образувано наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 НК, спрямо подсъдимия не може
да се приложи чл. 183, ал. 3 НК.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост от 27.09.2017г. с присъда № 183/23.09.2015г. по НОХД №1820/2015г. по описа на РС- Плевен,
в сила от 09.10.2015г., К. е признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1
от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК не му е наложено наказание.
Предвид
изложеното и като съобрази, че повторно прилагане разпоредбата на чл.183 ал.3
от НК е недопустимо, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на престъплението.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за целите и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.36 и чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, поради което следва на подсъдимия да се наложи по – лекото
измежду двете алтернативно предвидени наказания “Пробация”,
при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1,
във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, която на основание чл.42б,
ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен
служител или упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично; по чл.42а,
ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
Така
определеното по вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
С оглед
изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: