№ 15739
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110114978 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от А. Я. О., ЕГН ********** срещу К. П.
Р., ЕГН **********, при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1, пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, за
сумата в размер на 500,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
21.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 01.03.2023г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 43,55
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.05.2022г. до
01.03.2023г., сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от 15.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.03.2023г. до окончателното плащане, сумата в размер на 88,08
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.05.2022г. до
01.03.2023г.
Ищецът извежда съдебно предявените си права с твърдения за наличието на
договор за паричен заем от 15.12.2021г., по силата на който предоставил на К. П. Р. сумата
от 1000 лв. Посочва, че уговореният срок за връщане на заетата сума бил до 30.04.2022г.
Поддържа, че на 21.12.2021г. сключил повторен договор за паричен заем с ответника, като
му предоставил сума в размер на 500,00 лв., която сума следвало да бъде погасена до
30.04.2022г. Твърди, че ответната страна не е изпълнила паричните си задължения.
Счита, че в негова полза е възникнало и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня, следващ падежа на договора – 01.05.2022г. Моли за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли за отхвърляне на
предявените искови претенции. Оспорва представените по делото разписки.
В съдебно заседание ищецът А. Я. О., редовно призован, се явява лично и се
представлява от адвокат Т., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
Ответинкът К. П. Р., редовно призован в съдебно заседание, представлява се от
адвокат Г., който поддържа становище за неоснователност на исковете и моли за
1
отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По така предявените като главни искове с правно основание 240, ал.1 от ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличие на заемно правоотношение с
ответника, че реално е предал на ответника заемните суми в общ размер от 1500,00 лева,
изискуемост на вземането, по акцесорните искове в доказателствена тежест на ищеца бе
да установи наличието на главнично вземане, поставяне на ответника в забава, размера
на лихвата.
Твърденията на ищеца са, че на 21.12.2021г. е предал на ответника – К. П. А. заемна
сума в размер на 500,00 лева, като поддържа, че страните по договора уговорили срок за
връщане на заемната сума до 30.04.2022г. В тази връзка по делото на л.5 от досието му е
приета разписка от 21.12.2021г. за предадена от ищеца на ответника заемна сума от 500,00
лева, с посочен в разписката срок за връщане на 30.04.2022г. По делото е приета на л.6 от
досието му и втора разписка за предадена от ищеца на ответника заемна сума в размер на
1000,00 лева, като в разписката е посочен срок за връщане на сумата отново – 30.04.2022г.
По случая ищецът е подал и жалба до органите на Прокуратурата, като с постановление
от 23.02.2023г., постановено по пр.пр. № 52744/2022г. /М-266/2022г./ по описа на СРП, пр. №
785500-8842/2022г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ е отказано образуване на
досъдебно производство.
С оглед възраженията на ответника по делото е допуснато изслушване на съдебно-
почеркова експертиза, която съдът кредитира изцяло и възприема заключението й, че
подписите след думите „подпис“ в оригиналите на двете разписки, съдържащи ръкописен
текст, разположен върху карирани листове, формат А4, започващи с думите РАЗПИСКА
долуподписаната К. П. Р., с дати, съответно: 15.12.2021г. и 21.12.2021г. са положени от К. П.
Р..
Съдът възприема събрания доказателствен материал изцяло, кредитира го, като
въз основа на него прави следните правни изводи:
Договорът за заем за потребление на движими вещи е реален, двустранен,
неформален договор. За този тип договори не е предвидена квалифицирана форма за
действителност /освен в хипотезата на чл. 240, ал.2 от ЗЗД– при уговорени лихви/, но няма
пречка сключването му да бъде оформено в нарочен писмен акт. При липса на
документално оформен договор за заем сделката възниква сукцесивно - с фактическото
предаване на съответната движима вещ или пари от заемодателя на заемателя.
Доказването на последното по правилата на ГПК може да бъде реализирано с
представянето на разписка за дълга, с други писмени доказателства или с ангажирането
на гласни доказателства за въпросното предаване. В тази връзка съдът приема, че ищеца
доказа при условията на пълно и главно доказване, че между страните валидно е
възникнало заемно правоотношение, като с оглед приетите по делото разписки и
доказване на тяхната автентичност, съдът приема, предвид реалния характер на договора
за заем, че заемните суми са предадени на ответника – К. Р.. По делото се установи и
падежа на задължението, посочен е в самите разписки - 30.04.2022г., като поемането на
задължението от ответника да върне заемните суми през април 2022г. се извежда и от
дадените обяснения от Р. по пр.пр. № 15 934/2022г. по описа на СРП.
Предвид че се установиха всички предпоставки от фактическия състав на
предявеното вземане, то ответникът, чиято бе доказателствената тежест, следваше да
установи положителният факт на връщане на сумата. Такова доказване не бе проведено
от ответника, поради което предявените като главни исковете следва да бъдат уважени
изцяло.
Исковете с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира също за
основателни. При доказано по основание и размер главнично вземане, както и установен
2
падеж на плащане, ответницата доколкото задължението е срочно е изпаднала в забава от
деня следващ дата 30.04.2022г., а именно от 01.05.2022г. Изчислена служебно от съда по
реда на чл. 162 от ГПК лихвата върху главницата от 500,00 лева, за периода от 01.05.2022г.
до 01.03.2023г. е в размер на 43,55 лева, а върху главницата от 1000,00 лева, за периода от
01.05.2022г. до 01.03.2023г. в размер на 88,08 лева. Това формира извод, че акцесорните
претенции също са основателни и следва да бъдат уважени до пълно предявените суми.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца. С определение от 20.11.2024г. ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски в производството, поради което с оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса в размер на 65,27 лева. Съответно
с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС,
заплатените от бюджета на съдебната власт суми за назначаването й на особен
представител в размер на 463,16 лева, както и да заплати изплатената от бюджета на СРС
сума за депозит за изслушване на експертиза в размер на 400,00 лева. Или ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС общо разноски в размер на 928,43
лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Я. О., ЕГН **********,
сумата в размер на 500,00 лева /петстотин/ лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от 21.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.03.2023г. до окончателното плащане на вземането, сумата в
размер на 43,55 лева /четиридесет и три лева и 55 стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главницата, за периода от 01.05.2022г. до 01.03.2023г., сумата в размер на
1000,00 лева /хиляда/ лева, представляваща главница по договор за паричен заем от
15.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 01.03.2023г. до окончателното плащане, сумата в размер на 88,08 лева /осемдесет
и осем лева и 08 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 01.05.2022г. до 01.03.2023г.
ОСЪЖДА К. П. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен
съд, сумата в размер на 928,43 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3