РЕШЕНИЕ
№ 2247
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330107112 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 551, 95 лева, получена от ответника без основание, заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на поканата – 24.11.2020 г., по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът С. А. М. от *** оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прихващане, като
моли съда при уважаване на иска да прихване присъдената на ищеца сума от сумата 968, 04
лева, представляваща полагащо се на ответника обезщетение по чл.226 от КТ за периода
04.05.2020 г. – 22.05.2020 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, показанията
на разпитаните по делото свидетели В.Д. и Е. Б. и заключението от 26.01.2022 г. на вещото
лице Б.В. се установява, че действително ответникът е работил по трудово правоотношение
при ищеца като „***“ до 04.05.2020 г., считано от която дата трудовото правоотношение с
ответника е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие във
връзка с подадено от ответника заявление, със Заповед № *** г., връчена на С.М. на
04.05.2020 г. – като със Заповедта е било разпоредено на ответника да се изплати
1
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 13 дни неползван платен годишен отпуск в размер на
699, 14 лева. Установява се също така, че на 11.05.2020 г. по банковата сметка на ответника
е била преведена сумата 551, 95 лева (нетна сума) с основание „заплата“, а по фиша за
заплата за месец април 2020 г. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 13 дни неползван
платен годишен отпуск, а на 12.06.2020 г. по банковата сметка на ответника е била
преведена сумата 629, 23 лева (нетна сума) с основание „заплата“, а по фиша за заплата за
месец май 2020 г. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 13 дни неползван платен годишен
отпуск.
С връчено на ответника на 11.12.2020 г. Уведомително писмо от 24.11.2020 г. ищецът е
поканил ответника в 7-дневен срок от получаването на писмото да му преведе недължимо
платеното обезщетение в размер на 551, 95 лева по посочената в писмото банкова сметка,
като го е уведомил, че ако не изпълни задължението си в дадения срок, ще бъдат
предприети действия за принудително събиране на сумата по съдебен ред.
При така установената фактическа обстановка, доколкото действително ищецът погрешно е
заплатил на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в нетен размер 551, 95 лева, а след
това повторно му е заплатил обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в действително дължимия
нетен размер 629, 23 лева, съдът намира, че действително първата сума е била получена от
ответника без основание и той дължи възстановяването й на ищеца, поради което – и
доколкото претендираният размер съвпада с установения от събраните по делото
доказателства действително дължим, съдът намира, че искът се явява доказан по основание
и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 28.04.2021 г.– датата
на подаване на исковата молба (а не от 24.11.2020 г., както претендира ищецът, доколкото
макар и поканата до ответника за възстановяване на сумата да е била изпратена на тази дата,
както вече бе посочено, тя е била получена от С. М. на 11.12.2020 г.).
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер общо на 500 лева – платени ДТ, депозити за
призоваване на свидетел и за ССЕ и адвокатско възнаграждение.
Както се установява от показанията на свидетелката В.Д., трудовата книжка на ответника е
била съхранявана от самия него, като непосредствено след прекратяване на трудовото му
правоотношение ответникът е бил поканен да се яви при ищеца и да остави трудовата си
книжка за попълването й във връзка с прекратяването на трудовото му правоотношение –
което той е направил след известно време и в рамките на 2-3 дни трудовата книжка му е
била върната оформена – като съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на
свидетелката Е. Б. в частта им, в която се твърди, че ответникът е оставил трудовата си
книжка още на 04.05.2020 г., но тя му е била върната оформена на 22.05.2020 г. – доколкото
тези показания не се подкрепят нито от показанията на свидетелката Д. (работила към онзи
момент в училището като технически изпълнител и „личен състав“), нито от останалите
събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че на ответника не се полага
обезщетение по чл.226 от КТ, а оттук – че направеното от него възражение за прихващане
следва да се остави без уважение.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, *** И.Д., ДА
ЗАПЛАТИ НА ***,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
*** М. Д. З., СУМАТА 551, 95 лева, получена от ответника без основание, заедно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 28.04.2021 г., до окончателното й изплащане,
КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прихващане на
присъдената на ищеца сума 551, 95 лева от сумата 968, 04 лева, представляваща
обезщетение на ответника по чл.226 от КТ за периода 04.05.2020 г. – 22.05.2020 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3