РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Ловеч, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310101453 по описа за 2021 година
Иск за обявяване недействителност на договор с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от адв.М.М., в качеството му на пълномощник на Н. П. Д.
от гр.Ловеч против „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от
Управителя Лилия Иванова Богоева, в която твърди, че доверителят му е страна по Договор
3-1-10272-202748 за потребителски кредит тип кредитна линия, подписан с „Кеш Кредит
Мобайл"ЕАД. Съгласно Договор 3-1-10272-202748 за потребителски кредит тип кредитна
линия, доверителят му трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 964.44
лева, при сума на получаване 800.00 лева, при ГПР 50%, годишен лихвен процент- 36.00%,
при срок на кредита от 12 месеца. Във връзка с Договор 3-1-10272-202748 за потребителски
кредит тип кредитна линия, доверителя му сключва с "Кредит Гаранция"ЕООД, Договор за
възлагане на поръчителство от 04.10.2019 год., във връзка със сключения договор за
потребителски кредит.
По силата на този Договор за възлагане на поръчителство от 04.10.2019 год., доверителя му
трябва да заплати на "Кредит Гаранция"ЕООД, сумата от 1051.56 лева, платими разсрочено
на вноски, всяка от която в размер на 87.63 лева, като общото задължение по договора за
кредит и по допълнително сключения във връзка с него Договор за възлагане на
поръчителство е в размер на 2016.00 лева.
Счита, че Договор за възлагане на поръчителство от 04.10.2019 год., спрямо който
1
доверителя му трябва да върне сумата по договора за поръчителство в размер на 1051.56
лева, е нищожен на основание /чл.26, ал.1 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както
и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като съображенията му затова са следните :
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение №4/2009 год. по
т.д.№395/2008 год., Решение №1270/2009 год. по гр.д.№5093/2007 год., Определение №877
по т.д.№662/2012 год. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение
- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.З от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
На първо място счита, че Договор за възлагане на поръчителство е нищожен като
противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй
като сумата която се претендира чрез него в размер на 1051.56 лева не е включена в
годишният процент на разходите, както и сумата която се претендира по него в размер на
1051.56 лева е над сумата на отпуснатия кредит в размер на 800.00 лева. По този начин
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност. Принципът на добросъвестността е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както
и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, чрез сключването на Договор за
възлагане на поръчителство и задължението, което се уговаря чрез него, в размер на 1051.56
лева изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
На следващо място, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза с която се уговаря
сключването на договор за поръчителство, както и самият договор за поръчителство са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
2
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски
кредити. Разгледан в този аспект, Договор за възлагане на поръчителство, спрямо които
доверителя ми дължи сумата в размер на 1051.56 лева, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. По посочения начин се
заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С уговорената сума по договор за поръчителство в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение -недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Наред с това в договора за кредит, ГПР е 50%, а чрез включването на възнаграждението
предвидено по Договора за поръчителство в размер на 1051.56 лева, действителният
годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят е
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването
на заема. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя , настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е
установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други
разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената сума в
Договор за поръчителство в размер на 1051.56 лева е скрит добавък към възнаградителната
лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния
процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на
добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради
невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването
на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт
на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се
основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143
и сл.ЗЗП. В тази насока се позовава на последователната и непротиворечива практика на
съдилищата в страната : Решение №353 от 31.01.2018 год. на PC- Пловдив по гр. д.
№8333/2017 год., Решение №1445 от 07.06.2019 год. на PC-Бургас по гр.д.№ 6370/2018 год.,
Решение №373 от 14.11.2018 год. на PC-Габрово по гр.д.№ 1114/2018 год., Решение №1081
от 24.07.2019 год. на PC-Пазарджик по гр.д.№ 3618/2018 год., Решение №1411 от
15.04..2019 год. на РС-Пловдив по гр.д.№ 18339/2018 год., Решение №425 от 04.05.2018 год.
3
на PC- Шумен по гр. д. №51/2018 год., Решение №95 от 12.03.2020 год. на ОС- Пазарджик
по в.гр. д. №88/2020 год.
Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/1 З/ЕО и влече недействителност на договора за поръчителство в неговата
цялост /Решение №1510/13.12.2019 год. по в.гр.д.№ 2373/2019 год. на ПОС/.
Също така има и нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/1
З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В
Директива 93/1 З/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в Договор за възлагане
на поръчителство. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по
дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.
Именно въз основа на изложеното, счита че са налице пороци, обуславящи нищожността на
Договор за възлагане на поръчителство от 04.10.2019 год., сключен с "Кредит
Гаранция"ЕООД, чиято невалидност моли от съда да бъде прогласена.
На последно място смята, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо разпоредбата
на чл.113 от ГПК е Районен съд Ловеч. Следва да се посочи, че в своята трайна практика в
последните години, ВКС налага именно това тълкуване на чл. 113 от ГПК. Изключително
много е практиката по дела, заведени срещу застрахователни дружества, където Върховният
съд приема, че лицата по различни застраховки, са потребители на застрахователна услуга и
затова исковете срещу тези дружества могат да бъдат предявени и по местожителството на
ищеца. Многобройни бяха делата и на потребителите на електрически ток, по заведени
отрицателни установителни искове срещу търговските дружества за недължима начислена
ел.енергия,включително и отрицателни установителни искове срещу колекторски фирми за
недължимост на задължения от страна на длъжниците. Всички тези искове са разгледани от
съдилищата по постоянното местоживеене на ищците, независимо, че ответниците са имали
седалище в други населени места. В този смисъл Определение №257 от 6.04.2010 год. на
ВКС по ч. т. д.№194/2010 год., II т. о., ТК, Определение №4184 от 12.12. 2015 год. на ОС-
Варна по в.ч.т.д.№1767/2015 год., Определение №4186 от 12.12.2015 год. на ОС-Варна по в.
ч.т.д.№1801/2015 год., Определение №105 от 12.01. 2017 год. на ОС-Варна по в.ч.т.д.
№1594/2016 год., Определение №242 от 23.10.2015 год. на ОС-Търговище по в.ч.т.д.
№127/2015 год., Определение от 20.05.2010 год. на ОС-Търговище по в.ч.гр.д.№144/2010
4
год., Определение №166 от 7.07.2015 год. на ОС-Търговище по в.ч.т.д.№81/2015 год.,
Определение №123 от 1.06.2015 год. на ОС-Търговище по в.ч.т.д.№71/2015 год.
Моли съда да приеме, че Договор за възлагане на поръчителство от 04.10.2019 год., сключен
между доверителя му и "Кредит Гаранция"ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК
във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде
прогласена.
Моли съда да осъди ответната страна да заплати и направените в настоящото производство
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от „Кредит
Гаранция“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.П.П., който счита, че иска е
недопустим, тъй като липсва правен интерес от установяване нищожността на Договора за
възлагане на поръчителство. Счита, че този договор е акцесорен спрямо договора за кредит,
съответно при прекратяване на главния договор води до прекратяването и на акцесорния
договор. Позовава се на приложено с отговора удостоверение, от което е видно, че
Договорът за кредит е прекратен на 04.12.2019 год., като процесният договор е прекратен на
същата дата. Посоченото обстоятелство, както и фактът, че с процесния договор ответникът
поема задължение /солидарно с ищеца/ за обезпечаване на задължения на ищеца по Договор
за кредит, обуславят и пълната липса на правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Освен изтъкнатото по-горе намира иска за недопустим и предвид насочването му към
ненадлежна страна. В исковата молба се посочват аргументи за нищожност на главния
договор – договорът за кредит, но липсват аргументи за претендираната нищожност на
договора за възлагане на поръчителство. Ответникът не е страна по договора за
потребителски кредит и не е пасивно легитимиран да отговаря за евентуални пороци на
същия. Изтъква, че процесулната легитимация 1 /принадлежността на правото на иск/ е
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на
която обуславя недопустимост на предявения иск. По основателността на иска заявява, че
изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора, на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, са неоснователни и неправилни. Съображенията, че е налице нееквивалентност
на насрещните престации по договореното съглашение, както и че са злепоставени
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора са абсолютно
неправилни, необосновани и противоречащи на възникналите между страните
правоотношения. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да отхвърли
така предявените искове като неоснователни и недоказани като присъди и направените по
делото разноски, включително и възнаграждение за адвокат.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и неговия
пълномощик. Последният обаче, чрез писмено становище моли съда да уважи исковата
претенция така, както е предявена.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител, но чрез пълномощника си адв.П. с
писмена молба вх.№481/18.01.2022 год. заявява от името на доверителя си, че поддържа
5
отговора на исковата молба. В случай, че съдът даде ход на делото по същество пояснява, че
оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли по
изложените в отговора аргументи, като в допълнение към отговора представя писмени
бележки. Претендира за присъждане и на сторените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и становището на
пълномощниците на страните, изразена в писмена форма, поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установени
следните факти :
Установява се безпорно, че на 04.10.2019 год. между кредитодателя „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД, от една страна и кредитополучателя Н. П. Д. е сключен Договор 3-1-10272-
202748 за потребителски кредит тип кредитна линия, със следния предмет, съгласно чл.1,
ал.1 „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД предоставя на кредитополучателя описания в Договора
потребителски кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия“, а кредитополучателят
го усвоява при предвидените в Договор срок и условия, в съответствие с Общите условия за
ползване на услугите на „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, в актуалната им редакция към всеки
момент от действието на Договора. В следващата ал.2 на договора кредитополучателят се е
съгласил в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по този Договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство
от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лева, одобрено от кредитодател,
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш
Кредит Мобайл“ЕАД Банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя Банки, достъпен
на уеб-страницата. Кредитополучателят се е задължил при условията и в сроковете на
договора да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и други
разходи съгласно Договора, Общите условия и приложимия към всяко усвояване на сумата
Погасителен план – чл.1, ал.3. Кредитният лимит, който е предоставен на
кредитополучателя е в размер на 800 лева, като минималната сума, която може да бъде
усвоена по кредита е в размер на сумата 200 лева, с лихвен процент при максимален срок на
кредита 36,00%. Обезпечението се извършва чрез поръчителството на две физически лица,
наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в
размер на 1 500 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя Банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество.
Договорено е между страните начина на усвояване на сумата да стане по банков път, в брой
или съгласно други налични способи. Кредитът следва да се издължи от кредитополучателя
на анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума. Предвидено е, че
Годишният процент на разходите при максимален срок на кредита е 50% при следните
допускания : приема се, че кредитът се предоставя за срок от 1 година, считано от датата на
първоначалното му усвояване и че окончателното плащане, направено от
кредитополучателя погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има
6
такива; главницата се погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и
погасяването започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите
когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки
погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер
на главницата, направени от кредотополучателя, настъпват в рамките на период една
година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и
погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. В чл.2,
ал.1 от договора страните са се договорили, че кредитополучателят има право да заявява и
усвоява парични суми по Договора до размера на кредитния лимит и се задължава да
заплаща вноските за издължаването им съгласно Погасителния план, приложим към
съответната сума. Следващата алинея 2 гласи, че усвояването на суми се заявява от
кредитополучателя чрез подаване на искане за усвояване на място в търговски обект на
дистрибутора или посредством наличните канали за дистанционна комуникация като
електронна поща, чрез уеб-сайт, мобилни приложения, IM съобщения и кратки текстови
съобщения и обаждане на кол център, съблюдавайки приложимите към тях Общи условия.
Алинея 4 предвижда всяка сума по Договора да се отпуска след оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя.
Представен е Погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, от който е
видно, че месечните анюитетни вноски по кредита са общо 12 на брой, с начален падеж
04.11.2019 год. и краен падеж 04.10.2020 год., като общата сума на месечната вноска е в
размер на 168 лева, включваща 80,37 лева размер на вноска по кредита и 87,63 лева размер
на възнаграждение за поръчителство.
Видно от удостоверение от 27.09.2021 год. е че във връзка с постъпило запитване от страна
на „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, с настоящото „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД,
ЕИК : *********, удостоверява, че към датата на издаване на настоящото удостоверение са
погасени всички задължения по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“№3-
1-10272-202748, сключен на 04.10.2019 год., както и че същият е прекратен на 04.12.2019
год.
С Договор за поръчителство от 09.10.2019 год., сключен между кредитодателя „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД и поръчителя „Кредит Гаранция“ЕООД, последният се е задължил при
условията на този договор да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на
задълженията на Н. П. Д., ЕГН-**********, които са поети по Договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ №3-1-10272-202748 и кредит №********* от 04.10.2019 год.,
сключен между кредитодателя и кредитополучателя. От чл.2 на този договор се разбира, че
поръчителят следва да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при
условията на договора за кредит в това число и за всички последици от неизпълнение на
тези задължения, включително лихви, такси, обезщетения, неустойки и всички видове
разноски по събиране на вземането.
Съставен е Договор за възлагане на поръчителство с дата 04.10.2019 год. между поръчителя
„Кредит Гаранция“ЕООД и кредотополучателя Н. П. Д., съгласно който страните са се
7
споразумяли за следното : поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички
задължения на клиента при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ №3-1-10272-202748 от 04.10.2019 год., между клиента и кредитодателя
„Кеш Кредит Мобайл“ЕАД. Този договор влиза в сила в момента на подписването му, но ще
породи действие само ако кредитополучателят в 5-дневен срок от одобрено искане за
усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-
поръчител или неотменима и безусловна гаранция от одобрена от „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД Банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя Банки, достъпен на уеб
страницата https://cashcredit.bg/ и не представи съответните доказателства затова. Видно от
чл.2, ал.1 на този договор е, че за оценяването и поемането на задължението на поръчителя
по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера
на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока на изпълнение на задълженията по
кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретно размера при съответните
условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от този договор.
Възнаграждението по смисъла на настоящия договор, представлява сбора от вноските по
Погасителния план. Страните са се договорили възнаграждението по предходния текс да
бъде заплащано на части, съгласно погасителния план като след подписването на всеки
Погасителен план, същият става неразделна част от този договор. – чл.2, ал.2. В Раздел III са
уредени правата и задълженията на всяка от страните по договора, като едно от тях, видно
от чл.5 е, че клиентът ще дължи заплащане на възнаграждението в съответствие с
разпоредбите на този договор.
От Погасителния план, представляващ неразделна част от цитирания по-горе Договор се
установява, че общата дължима сума е в размер на 1051,56 лева, предвид факта, че размера
на възнаграждението за поръчителство е 87,63 лева, платимо на 12 анюитетни вноски, с
начален падеж 04.11.2019 год. и краен падеж 04.10.2020 год.
Договорът за възлагане на поръчителство с дата 04.10.2019 год. и Погасителния план към
него са подписани от страните, като с полагането на подписа си клиентът Н.П. е декларирал,
че е запознат с погасителния план по договора за обезпечение.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с
облигационна искова претенция с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с предявяването на
която ищецът цели със сила на присъдено нещо да обяви за недействителен Договор за
възлагане на поръчителство с дата 04.10.2019 год. За да е налице нищожност на
сделката/договора тя трябва да страда от толкова съществени пороци, че те й пречат да
породи правното си действие още към момента на сключването. Една от предпоставките за
предявяване на този иск е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е
налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на сключения
8
договор. Установява се, че със сключването на процесния договор за възлагане на
поръчителство се нарушава правната сфера на една от страните – в случая ищеца, в който
смисъл възражението на ответника, чрез пълномощника му адв.П. за недопустимост на
исковата претенция е неоснователно.
При иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, тъй като
се касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт – факта на нищожност на
конкретно посочена в петитума на исковата молба сделка.
Съобразно Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител е физическо лице, което придобива
стака или ползва услуга, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и физическо лице, което като страна по договор действа
извън своята професионална или търговска дейстност. Предвид факта, че една от страните и
по двата договора Договор за потребителски кредит тип кредитна линия и Договор за
възлагане на поръчителство е физическо лице – ищеца Н. П. Д., то той има качеството на
потребител и следва да се ползва от закрилата на специалния ЗЗП.
Съдът намира, че процесният Договор за възлагане на поръчителство от 04.10.2019 год.,
сключен между "Кредит Гаранция"ЕООД и Н. П. Д. е нищожен, защото е сключен при
неспазване на императивните текстове на чл.11, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с
чл.22 от ЗПК и при накърняване на добрите нрави.
Съгласно Решение №4/2009 год. по т.д.№395/2008 год. и Решение №1270/2009 год. по гр.д.
№5093/2007 год. на ВКС на Република България основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката
дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.З от ЗЗД.
Чрез накърняване на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на една от страните /в случая ищеца/ с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
Изхождайки от съдържанието на Договора за възлагане на поръчителство от 04.10.2019 год.
съдът намира, че той е нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по
смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, защото сумата която се претендира чрез него от „Кредит
Гаранция“ЕООД в размер на 1051.56 лева не е включена в ГПР, както и така
претендираната сума по него в размер на 1 051.56 лева превишава значително сумата на
отпуснатия кредит в размер на 800.00 лева по Договор 3-1-10272-202748 от 04.10.2019 год.
По този начин според съда се нарушава принципа на добросъвестност, който принцип е
9
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както
и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. В конкретният казус, чрез сключването на Договор за
възлагане на поръчителство и задължението, което се уговаря чрез него, в размер на 1051.56
лева изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Съдът намира за
изцяло необосновано твърдението на пълномощника но ответника, че договора за
поръчителство следва да се счита за акцесорен спрямо договора за кредит и съответно
прекратяването на главния договор води до прекратяването и на акцесорния договор, защото
видно от чл.1, ал.2 на Договора за възлагане на поръчителство от 04.10.2019 год., че той е
сключен с модалитет, т.е. същият влиза в сила от деня на подписването му, но ще породи
действие, само ако кредитополучателят в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на
две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение в размер на 1 500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител
или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД
Банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя Банки, достъпен на уеб страницата
https://cashcredit.bg/ и не представи доказателства за това. Именно тази договорна клаузи
показва, че двата договора са взаимно свързани и позоваването от страна на ответника на
удостоверение от 27.09.2021 год., че към датата на издаването му, Договорът за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №3-1-10272-202748, сключен на 04.10.2019
год. е прекратен поради погасяване на всички задължения по него за съда е изцяло
ирелеватно и не се позовава на това писмено доказателство, тъй като то изхожда и е
подписано от самата страна - Управителя на „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, а не е подкрепено с
каквито и да е доказателства, които да доказват, че действително както се посочва в него
всички задължения по договора за потребителски кредит са погасени от Н.Д..
Не на последно място съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза с
която се уговаря сключването на договор за поръчителство, както и самият договор за
поръчителство са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. В Глава IV от ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледан в този аспект, Договор за възлагане на поръчителство,
спрямо които Н.Д. дължи на „Кредит Гаранция“ЕООД сумата в размер на 1051.56 лева, се
намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива.
По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С уговорената сума по Ддоговор за
поръчителство в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, а иемнно недадено обезпечение, от което обаче
не произтичат вреди.
10
Наред с това в договора за кредит, ГПР е 50%, а чрез включването на възнаграждението
предвидено по Договора за поръчителство в размер на 1051.56 лева, действителният
годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят е
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването
на заема. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя , настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Прави
впечатление, че не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно
какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така,
предвидената сума в Договор за поръчителство в размер на 1051.56 лева представлява скрит
добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в
годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на
поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Същевременно посочването на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО и влече недействителност на договора за
поръчителство в неговата цялост /Решение №1510/13.12.2019 год. по в.гр.д.№ 2373/2019 год.
на ПОС/.
Налице е и нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива 93/1 З/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
11
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива
93/1 З/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в Договор за възлагане на
поръчителство. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по
дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.
Превид изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС на Република
България по този въпрос, съдът намира, че в случая представения договор за възлагане на
поръчителство от 04.10.2019 год. страда от съществени пороци и в този си вид той не може
да породи правни последици за страните, не създава права и задължения за тях още от
момента на сключването си.
Следователно след като в настоящия исков процес ищецът доказа при условията на пълно и
главно доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях -
чл.153 от ГПК, съдът приема, че исковата му претенция се явява основателна и доказана и
като такава следва да бъде уважена.
При този изход на процеса основателна и доказана е и ищцовата претенция за заплащане на
сторените по делото разноски, в който смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 50 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща заплатена по
сметка на съда държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М.В. М. сумата в размер на 303,61 лева,
на основание чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, тъй като същият е осъществил безплатно процесуално
представителство на ищеца по настоящото граждански дело, на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, Договор за възлагане на
поръчителство сключен на 04.10.2019 год., сключен между Н. П. Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : гр.Ловеч, ж.к.******** и „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2,
представлявано от Управителя Лилия Иванова Богоева, поради това, че е сключен при
неспазване на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от
Управителя Лилия Иванова Богоева да заплати на Н. П. Д., ЕГН-**********, с постоянен
12
адрес : гр.Ловеч, ж.к.******** сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК – заплатена по сметка на съда
държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.“Манастирска“№41, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от
Управителя Лилия Иванова Богоева да заплати на адв.М.В. М., ЕГН-**********, с адрес на
кантора и съдебен адрес : гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сумата в размер
на 303,61 /триста и три лева шестдесет и една стотинки/, на основание чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца по настоящото
гражданско дело, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13