№ 437
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100902317 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
с ответника на 14.06.2018 г. Договор за физическа охрана, с който ответникът „Геострукт“
ЕООД му възложил да осъществява денонощна физическа охрана на негов обект, находящ се
в гр. София, ул. „*******, при цена в размер 3800 лева месечно, без ДДС / съгласно чл.9,
ал.1 /, платима до 10-то число на месеца, в който се извършва услугата. Съгласно уговорката
на чл. 9, ал.5 уговорената цена се актуализира от датата и с процента на увеличение на
минималната работна заплата за страната. Твърди, че изпълнил задълженията си по договора
за осъществяване на охрана на обекта, но ответникът не заплатил уговорената цена за
периода 01.02.2022 г. – 04.12.2022 г. в размер 56 797.88 лв. и е в забава, поради което дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, а именно сумата 9569.11 за периода
12.02.2022 г. 11.12.2023 г.
.В първоначалния отговор на исковата молба, ответникът оспорва факта на сключване
на договор за охрана с ищеца за посочения в исковата молба обект, в която насока оспорва
подписът върху договора да е положен от управителя на дружеството, както и твърди, че в
договора обектът не е уговорен с посочения в исковата молба номер, а във фактурите е
посочено различно име. Оспорва ищецът да е извършил възложените услуги. В
евентуалност твърди, че е погасил задълженията чрез плащане. Искът за лихва оспорва с
възраженията срещу главния иск, с оглед акцесорния му характер, както и с възражение, че
1
не е в забава, тъй като фактурите не са му връчени.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че на адреса, посочен в договора
ответникът е построил сграда, известна с наименованието „Д.“, на която са извършени
услугите.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията, изложени в основния
отговор. Уточнява, че оспорва подписа, положен върху договора, а също така твърди, че има
множество сгради с име Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
За основателност на предявения иск за реално изпълнение в доказателствена тежест
на ищеца е да установи по делото пълно и главно факта, че е сключил с ответника договор за
физическа охрана, със съдържанието посочено в исковата молба, за обект находящ се в гр.
София, ул. „*******, както и факта, че в периода 01.02.2022 г. – 04.12.2022 г. е извършил
физическа охрана на посочения обект.
Първият спорен по делото въпрос е относно факта на сключен между страните
договор със соченото от ищеца съдържание.
За установяване на този спорен факт е представен писмен договор, сключен на
14.06.2018 г. между „Геострукт“ ЕООД, представлявано от управителя В.Г., наречено
възложител, и „ЮСИС“ ООД, представлявано от управителя П.Т., наречено изпълнител, с
предмет възложителят да организира и осигури физическа охрана на обекта на възложителя,
находящ се в гр. София, ул.“Ралевица“, при възнаграждение в размер 3800 лв. месечно, без
ДДС, платима по банков път до 10-то число на месеца, в който се извършва услугата ( чл.9 ),
което възнаграждение се актуализира от датата и с процента на увеличаване на минималната
работна заплата за страната ( чл.9, ал.5 ), за срок от една година от сключването, който се
продължава автоматично, в случай, че в срок от 45 дни от изтичане на уговорения
изпълнителят продължи да изпълнява задълженията си и възложителят не се
противопостави изрично в писмена форма ( чл.2 ).
Автентичността на договора, в частта относно подписа, положен от лицето,
представлявало дружеството ответник, е оспорена от ответника и в производството по
проверка, по реда на чл.193 ГПК, е безспорно установено, от приетото без да бъде оспорено
заключение на съдебно – почерковата експертиза, че подписът, положен под посочения
документ за „възложител“, от лицето В.Ю.Г., е положен от това лице. Предвид изложеното
не е опровергана формалната доказателствена сила на посочения документ. Същият се
ползва със задължителна формална доказателствена сила, която съдът е длъжен да зачете
като приеме, че ответникът е автор на изявлението в посочения по – горе, поради което
между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за охрана с посоченото по –
2
горе съдържание. Този извод се подкрепя и от установеното от заключението на основната
съдебно – счетоводна експертиза осчетоводяване от ответника на множество фактури,
издавани от ищеца със същия предмет на услугата и с основание процесния договор за
предходен период.
Договорът е сключен за обект, находящ се в гр. София, ул.“*******, което се
установява от договора и сключения към него Анекс от 05.12.2022 г., в който обектът е
посочен с този адрес. Обстоятелството, че този обект е известен още като Д., както е описан
в основанието, посочено в издадените от ищеца фактури ( изрично оспорено от ответника ),
се установява от разпита на свидетеля П. ( служител на ответника ), който заявява, че това е
името на фирмата на ответника, към момента в който е построил сградата на ул.“Ралевица“
или името на самата сграда на този адрес.
Спорен по делото е и фактът на извършване на услугата ( охрана ) за процесния
период 01.02.2022 г. – 04.12.2022 г., за който се претендира процесното възнаграждение. За
установяването му по делото са събрани писмени, гласни доказателства и заключение на
съдебно – счетоводната експертиза.
От приетото по делото основно заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че в счетоводството на ответника са осчетоводени, включени са в дневниците за
покупки и подадени със справка – декларация към НАП фактури с № **********/01.02.2022
г., № **********/12.04.2022 г.; № **********/01.07.2022 г.; №**********/01.03.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/02.08.2022 г. № **********/06.04.2022 г.; №
**********/01.06.2022 г., №**********/01.09.2022 г.. като задължение за плащане към
„Юсис" ООД. С осчетоводяване на фактурите ответникът признава извършване на работата
и размера на задължението за плащане на възнаграждението. Това признание се подкрепя и
от изслушаните по делото свидетели и на двете страни, които еднопосочно заявяват, че до
септември месец на 2022 г. ищецът е осъществявал охрана на обекта в гр. София,
ул.“*******, както и от признанието, направено от представител на ответника, в
представената по делото кореспонденция ( л.32 от делото ).
Относно извършване на услугата за периода м.10.2022 г. – 05.12.2022 г., за който
период издадените от ищеца фактури, се установява от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, че не са осчетоводени от ответника, изпълнението на работата
съдът намира установена от следните доказателства:
Разпитаният по делото свидетел на ищеца Петков, който работи на длъжност
регионален мениджър и организира целия процес на охрана и комуникация на възложителя
установява, че до м.08.2022 г. охраната е извършвана денонощно, а от средата на август, по
искане на ответника, е премахната дневната охрана в работни дни, за времето от 08 ч. до 18
ч., и е останала нощната охрана през делнични и почивни дни до началото на месец
декември. Установеното от този свидетел, който сочи освен това, че има лични впечатления
и поддържа ежеседмични контакти с охранителите, се подкрепя и от представената по
делото електронна кореспонденция между страните. От тази кореспонденция се установява
3
искане на ответника от 08.08.2022 г. за премахване на дневната охрана на обекта, предлагане
на погасителен план за възникнали към 08.11.2022 г. задължения към ищеца по договор за
охрана и отправено на 05.12.2022 г. изявление за приемане на предложението за
прекратяване на договора и искане за изготвяне на справка за дължимите суми към тази дата
( 05.12.2022 г. ) със заявена готовност за бъдат заплатени през месец декември и януари. От
тази кореспонденция може да се направи извод, че между страните, към 08.11.2022 г., е
постигнато съгласие за разсрочване на плащането на възникнали задължения по договор за
охрана за процесния обект на четири вноски в периода 28.11.2022 г. – м.01.2023 г., който
план към 05.12.2022 г. не е спазен, което се установява и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, и от страна на ищеца е направено изявление за прекратяване на
договора. От изложеното може да се направи извод, че след м.08.2022 г. до 05.12.2022 г. е
продължило изпълнението на договора за охрана, от страна на ищеца, след като към 05.12.
ответникът очаква справка за дължимите суми към тази дата. Това е така доколкото преди
това, към началото на месец ноември, страните са постигнали съгласие, относно дължимите
до този момент суми, поради което ако ответникът е считал, че след този период няма други
възникнали задължения няма причина да изисква друга справка. В тази кореспонденция,
освен това ответникът не възразява, че е осъществил сам охраната за периода след м.10.2022
г., съответно не дължи възнаграждение за този период, нито по делото възразява
обсъжданите в тази кореспонденция вземания да са различни от претендираните в исковата
молба и да има други по сключен с ищеца друг договор за охрана. В противоречие с тази
група доказателства, включително и изходящи от ответника, са показанията на свидетеля на
ответника П., който към процесния период заявява, че не работи в процесната сграда, а я
посещава веднъж месечно в работно време и че през този период през деня е имало охрана,
осъществявана от служители на ответника до 17 часа. След този час и относно нощната
охрана този свидетел няма преки впечатления, а твърди да знае от разговори с управителя на
ответника и колеги, както и се колебае в отговора, относно началото на периода, от който
обектът се охранява от служители на ответника, а не на ищеца. Така по същество
кредитирането на показанията на този свидетел и основаване на изводите на насрещно
доказване, основано на тях, означава да се кредитира като гласно доказателство становище
на страната ( казаното от управителя, който я представлява, възпроизведено от свидетеля )
или да се даде вяра на показания, почиващи на лични впечатления на трето лице, без да е
установено кое е то, за да се провери тяхната достоверност, и по същество да се допусне
изграждане на правни изводи, основани на производни доказателства при достъпност на
първичните, което е в нарушение на съдопроизводствените правила. Всичко изложено, както
и фактът, че по сведение на този свидетел до този момент служители на ответника не са
осъществявали дейност по охрана, както и че тези показания се опровергават от всички
останали събрани по делото доказателства, сочи на еднозначен извод, че същите не следва
да бъдат кредитирани.
Предвид изложеното и направения по – горе съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира, че се установява извършване на уговорената работа през
процесния период, съответно възникване на задължение за плащане на претендираното
4
възнаграждение в общ размер 56 797.88 лв.
Предвид извода за установяване на вземането по основание и размер следва да се
разгледа релевираното от ответника евентуално възражение за погасяване на дълга чрез
плащане. От приетото по делото допълнително заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че ответникът е извършил две частични плащания, съответно на
21.04.2022 г., в размер 10 000 лв., и на 25.08.2022 г., в същия размер, без да посочи по коя
фактура извършва плащането като е осчетоводил погасяване по две от процесните фактури,
съответно за м.02.2022 г. и м.03.2022 г. От друга страна и поради наличието на по – стари
задължения на ответника с източник процесния договор за охрана и поради това, че не е
посочено в платежните нареждания кои задължения се погасяват, с тези плащания ищецът е
погасявал по – старите задължения, възникнали в периода 01.12.2021 г. – 31.01.2022 г.
Предвид установеното и в приложение на правилото на чл.76, ал.1, изр.3 от ЗЗД следва да се
приеме, че извършените плащания са с погасителен ефект за по – старите, а не за процесните
задължения, поради което възражението е неоснователно.
С оглед изложеното следва да се приеме, че за ищеца е възникнало вземане за
възнаграждение по процесния договор в размер 56 797.88 лв., за охрана осъществявана в
периода 01.02.2022 г. – 04.12.2022 г., което ответникът следва да заплати, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 13.12.2023 г. до окончателното
плащане, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Задължението на ответника за плащане на възнаграждението за предоставените по
договора за охрана услуги възниква като срочно, съгласно клаузата на чл. 9, ал.2 от
договора, а именно в срок до 10-то число на месеца, в който е извършена услугата, а
получаването на фактура е ирелевантно за началото на този срок, поради което и
релевираното от ответника възражение в тази насока е без правно значение. Така, първият
падеж на първото задължение в процесния периода, а именно за м.02.2022 г. е с начална дата
11.02.2022 г. Ищецът претендира законна лихва за забава с дата след този начален момент
12.02.2022 г. и крайна 11.12.2023 г. като съгласно заключението на съдебно – счетоводната
експертиза върху главницата от 56 797.88 лв. за този период лихвата е в претендирания
размер 9569.11 лв.
Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на основание чл.79, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер 9014,70 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение.
5
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГЕОСТРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 32 да заплати на „ЮСИС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “Брегалница“ № 43 на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 56 797.88 лв., представляваща възнаграждение по
договор за физическа охрана, сключен на 14.06.2018 г. за периода 01.02.2022 г. – 04.12.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 13.12.2023 г. до
окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 9569.11 лв. - лихва за забава
върху главницата за периода 12.02.2022 г. 11.12.2023 г.
ОСЪЖДА „ГЕОСТРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 32 да заплати на „ЮСИС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “Брегалница“ № 43 на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 9014,70 лв., разноски за производството за адвокатско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6