№ 821
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110150996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от ... срещу Е. Л. Д. и М. Л. Д., с която са предявени по
реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено по отношение на ищеца, че ответниците му дължат, при условията на
разделна отговорност - всеки по ½ ид.ч., следните суми по издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25798/2021г. на СРС, 113 състав,
а именно: сумата в размер на 1041,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. ..., ..., ведно със законна лихва от 02.04.2021 г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва в размер на 118,81 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. включително, за топлофициран имот, находящ се гр. ..., ..., за която ответниците не му
заплатили дължимата се от тях цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи
условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
С отговори на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК, искът се оспорва като
неоснователен с възражението, че между страните не е налице твърдяното облигационно
правоотношение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, в качеството му на потребител на енергия за
битови нужди, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
1
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 25798/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
02.04.2021 г. ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу ответниците за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е
издал Заповед за изпълнение от 31.05.2021 г. След постъпило от длъжника М. Л. Д.
възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК, както и след връчването и на длъжника
Е. Л. Д. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в срока за това са предявени процесните
установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът достига до
извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, следва да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на
вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение.
Въз основа на събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че
процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост (в която се
намира) е присъединена към топлопреносната мрежа. Не се установява обаче да е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните, доколкото липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че през
процесния период ответниците са били собственици или титуляри на вещно право на
ползване по отношение на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.
Представеният по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том ..., дело
.../... г. по описа на И. И. - Нотариус при Пернишкия районен съд, / л. 6 по делото/, не може
да обоснове категоричен извод, че ответниците са собственици на имот, находящ се на
адрес: гр. ..., ..., доколкото видно от това писмено доказателство К. Д. В. е прехвърлила
възмездно на брат си Л. Д. С. собствената си 1/6 идеална част от процесния топлоснабден
имот. Други доказателства по делото не бяха ангажирани от ищеца, с оглед така
разпределената му доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответниците са собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот,
както и основанието от което произтича това тяхното качество.
Ето защо, според настоящия състав ответниците не се явяват пасивно легитимирани
страни да отговарят по предявените искове, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорната
2
претенция за лихва се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но
тъй като няма данни такива да са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК от ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ..., ..., срещу Е. Л. Д., ЕГН**********, и М. Л. Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. ..., ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ вр. чл.
150 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответниците му
дължат, при условията на разделна отговорност - всеки по ½ ид.ч., следните суми по
издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
25798/2021г. на СРС, 113 състав, а именно: сумата в размер на 1041,71 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ..., ..., ведно със законна лихва
от 02.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 118,81 лв.
за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3