Решение по дело №749/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 23.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 749 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 С решение № 1222/27.06.2019 г. по гр.д.№ 1219/2019 г. по описа на ПлРС е признато за установено в отношенията между ищеца С.Р.Н. и ответника М.М.И., че ищеца не дължи на ответника обща сума в размер на 8 946.53 лв., от които:  сума в размер на 3 500 лева, представляваща  главница; сума в размер на 5 086.53 лева, представляваща законна лихва за периода от 23.06.2006 г. до 01.03.2019 г.; сума в размер на 360 лева, представляващи  присъдени разноски по гр.д. № 1208/2006 г. на ВТРС, за които вземания е издаден изпълнителен лист по горепосоченото дело, за събирането на които е образувано изп.д***от ЧСИ ******** с ***от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС***, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила издадения изпълнителен лист, на основание чл.110, ал.1 от ЗЗД вр.чл.439 ГПК.Прекратено е производството по гр.д. № 1219/2018 г. по описа на ПлРС в частта, с която се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че С.Р.Н. дължи на ответника М.М.И. сума в размер на 1 093.35 лева - разноски/такси по Тарифа на ЗЧСИ, определени по изп.д***от ЧСИ ******** с ***от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС***, като недопустимо.Осъден е М.М.И. да заплати на С.Р.Н. сумата от 1 008.14 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

         Депозирана е въззивна жалба от М.М.И., чрез пълномощник, срещу решение по гр.д.№ 1219/2019 г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично.Излагат се доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят разноските в това производство.

          За въззиваемата страна - С.Р.Н., процесуалният представител изразява становище, че следва да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

          Въззивната жалба е процесуално допустима. 

 

 

 

 

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба  съдът приема за установено следното.

        Съдът приема за установено следното от фактическа страна.

        Изпълнителният лист е издаден на 03.05.2010 г. въз основа на влязлото в сила съдебно решение на 11.03.2008 г.

       Въз основа на депозираната молба от въззивника М.И. на 03.06.2011 г. е образувано изп.д.№ 20118170400105.

        На 29.12.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника С.Н., която не е връчена, искани са справки от ЧСИ по чл.74 ДОПК.

        От взискателя М.И. е депозирана молба на 28.05.2018 г. да му бъде върнат изпълнителният лист, с постановление на ЧСИ на същата дата е прекратено изпълнителното дело и въз основа  на молба от М.И. от 04.09.2018  г. е образувано изп.д***.

         На 20.02.2019 г. на въззиваемия С.Н. е връчена покана за доброволно изпълнение, от която е видно, че е наложен запор върху посочените вземания: върху трудовото му възнаграждение и върху банковите му сметки в посочените банки.

        Неоснователно е първото възражение на въззивника за неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд във връзка със задължителното тълкуване, дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и дадените разрешения в ППВС № 3/18.11.1980 г., касаещи приложението на давността в изпълнителния процес, при разрешаване на съществуващата колизия между тях.

       Според чл.116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

       Съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност, а според ал.2-ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

      Петгодишната давност по чл.117, ал.2 ГПК е започнала да тече от 11.03.2008 г. в процесния случай.

      Според ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.Прието е, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, т.е. от 03.06.2011 г. прекъснатата вече петгодишна давност се спира.

       Съгласно т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК,   когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

       Извършената с т.10 от горепосоченото тълкувателно решение отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г., като даденото с последното задължително разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (определение № 735/6.11.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 3982/2019 г., ІІІ г.о., определение № 402/8.05.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 1368/2019 г., ІV г.о., решение № 10/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 3231/2014 г., ІІІ г.о.).

       Неоснователно е възражението на въззивника, че от тази дата - 26.06.2015 г. общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД ще изтече на 26.06.2020 г. в процесния случай.

       В тази насока е неоснователен доводът на въззивника по т.2, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като по първото изпълнително дело, образувано през 2011 г., не са извършвани същински изпълнителни действия по искане на взискателя, е настъпила перемпция, респективно изпълнителното производство е прекратено по право на 03.06.2013 г., без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с изрично постановление за това или не.

         Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като аналогична е и разпоредбата на чл.330, ал.1, б”д” ГПК отм.В мотивите на т.10 на горепосоченото тълкувателно  е посочено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

       Следователно в периода от 03.06.2011 г. до 03.06.2013 г., тъй като взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, то изпълнителното производство е прекратено по право.Към 26.06.2015 г. следва да се приеме, че производството по изп.д.№ 105/2011 г. не е било висящо.

       От 03.06.2013 г. започва да тече нова петгодишна погасителна давност  и тя изтича на 03.06.2018 г.Второто изпълнително дело е образувано на 04.09.2018 г. и към този момент същата е изтекла.

        В т.3 от въззивната жалба е посочено, че непотърсената пратка с ПДИ по изп.д.№ 105/2011 г. не означава, че длъжникът не е уведомен, извършвани са непрекъснато справки до 2017 г. за имущество и адреси на длъжника.

        Както се посочи по-горе, изпълнителното производство е прекратено по право на 03.06.2013 г.Ако обаче не бъде споделено това становище и се приеме, че към 26.06.2015 г. това изпълнително дело е висящо, то от тази дата - 26.06.2015 г. до 26.06.2017 г. не са искани и не са извършвани същински изпълни действия и би следвало да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 26.06.2017 г.

          В т.10 от горепосоченото тълкувателно решение е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение   и др.

        Изпълнителни действия от първата посочена по-горе категория по първото изпълнително дело не са предприемани в горепосочения двугодишен период, считано от 26.06.2015 г.Такива не са искани и в петгодишния период от 26.06.2012 г. до 26.06.2017 г., ако се допусне, че изпълнителното дело 105/2011 г. е било висящо към момента на влизане в сила на тълкувателното решение -26.06.2015 г.

         Неоснователно е възражението по т.4 от въззивната жалба, че давността се прекъсва с искането за образуване на изпълнителното производство по ГПК.

        Както се посочи по-горе, според чл.116, б.”в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.Кои са тези действия за принудително изпълнение се конкретизира също по-горе, като молбата за образуване на изпълнително дело не е сред тях, в хипотезата, при която се приема, че изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015 г.Тъй като обаче  в молбата за образуване на второто изпълнително дело от М.И. е посочено, че се иска да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника и такъв е наложен, то следва да се приеме, че тъй като се касае за изпълнително действие „насочване на изпълнение чрез налагане на запор” с оглед възприетото в тълкувателното решение, то давността може да се прекъсне на тази дата - 04.09.2018 г., която съвпада с датата на образуване на второто изпълнително дело.Тъй като  към този момент - 04.09.2018 г. петгодишната погасителна давност е изтекла, то тя  не може да бъде прекъсната - прекъсване и спиране на вече изтекъл давностен срок е невъзможно.

        Ето защо въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото следва да бъде потвърдено.

       В полза на въззиваемия са дължими разноски по делото за настоящата инстанция.По направеното възражение от въззивника на основание чл.78, ал.5 на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира следното.

      Заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция  е в размер на 1 055 лв.

      Според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на същото е 831 лв.Заплатеното в горепосочения размер не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на спора по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК във връзка с приложението на института на погасителната давност при действието на горепосоченото тълкувателно решение и предхождащото го ППВС №3/1980 г.

       Ето защо следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 055 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

       Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1222/27.06.2019 г. по гр.д.№ 1219/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е признато за установено в отношенията между ищеца С.Р.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и ответника М.М.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че ищеца не дължи на ответника обща сума в размер на 8 94653 лв., от които:  сума в размер на 3 500 лв., представляваща  главница; сума в размер на 5 086.53 лв., представляваща законна лихва за периода от 23.06.2006 г. до 01.03.2019 г.; сума в размер на 360 лв., представляващи  присъдени разноски по гр.д.№ 1208/2006 г. на ВТРС, за които вземания е издаден изпълнителен лист по горепосоченото дело, за събирането на които е образувано изп.д***от ЧСИ ******** с ***от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС***, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила издадения изпълнителен лист, на основание чл. 110, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 439 ГПК; в обжалваната му част, в която е осъден М.М.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на С.Р.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 1 008.14 лв., представляващи сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

      Осъжда въззивникът М.М.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на въззиваемия С.Р.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 1 055 лв.

       Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.      

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: