Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Бяла Слатина, 01.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. д. № 1384/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г. от САК, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.З.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 71,97 лв. – неустойка за неизпълнение на договори с клиентски № 15467003001 от 23.05.2017г., сключени между длъжника и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане е издадена фактура № **********/08.11.2017г., за периода от 08.10.2017г. до 07.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
С исковата молба ищеца чрез процесуалният си представител
е поискал при наличие предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК съдът да
постанови неприсъствено решение спрямо ответника.
Искът е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и чл.238
от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК. Не е оспорил иска и не взема становище по иска, като е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е допустим. Видно от приложеното ч.гр.д.№
747/2020г. по описа на РС-Б.С.срещу длъжника А.З.Г.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед по чл.410
от ГПК № 404/11.08.2020г. в полза на „Ю.“ ЕООД за сумата от 71,97 лв. – обезщетение за неизпълнение на договори с
клиентски № 15467003001 от 23.05.2017г., за което е издадена фактура №
**********/08.11.2017г., за периода от 08.10.2017г. до 07.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Сумите са дължими като обезщетение за неизпълнение на договори
с клиентски № 15467003001 от 23.05.2017г., сключен между длъжника и „БТК„ ЕАД
за което е издадена фактура № **********/08.11.2017г., за периода от 08.10.2017г.
до 07.11.2017г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за
цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК,
поради което е налице правен интерес от предявяването на иска.
Съдът взе предвид, че са налице предпоставките на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; а искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г.; Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018г.; Уведомление за цесия; Потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД; Извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г.; кредитна сметка № ********* от 08.11.2017г.; месечна сметка № ********** от 08.10.2017г.; месечна сметка № ********** от 08.09.2017г.; месечна сметка № ********** от 08.08.2017г.; месечна сметка № ********** от 08.07.2017г.; Общи условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществена фиксирана електронна мрежа на дружеството и приложеното по делото ч.гр.д.№ 747/2020г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Поради това съдът ще следва да
се произнесе с неприсъствено решение, като уважи изцяло така предявения иск, като признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 71,97 лв. – обезщетение за
неизпълнение на договори с клиентски № 15467003001 от 23.05.2017г., за което е
издадена фактура № **********/08.11.2017г., за периода от 08.10.2017г. до
07.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
747/2020г. по описа на РС-Б.С.в размер на 205,00 лв., от които 25,00 лв. внесена
държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
При
този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в размер общо на 205,00 лв., от които 25,00 лв.
заплатена държавна такса съгласно представения платежен документ и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.З.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 71,97 лв. – обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски № 15467003001 от 23.05.2017г., за което е издадена фактура № **********/08.11.2017г., за периода от 08.10.2017г. до 07.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 404/11.08.2020г. по ч.гр.д.№ 747/2020г. по описа на РС-Б. С.
ОСЪЖДА А.З.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, направените деловодни
разноски по исковото производство по гр.д.№ 1384/2020г. по описа на РС-Б.С.в
размер общо на 205,00 лв., както и сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 747/2020г.
по описа на РС-Б.С.разноски в размер общо на 205,00
лв.
Така постановеното неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(И. Йорданов)