№ 1495
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120101256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу А. А. Ю.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 100,92 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в
обект на потребление, находящ се в гр. Б. ***, аб. № *** за отчетен период от 20.08.2019 г.
до 22.01.2020 г. и период на фактуриране от 25.09.2019 г. до 27.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 23.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 20,57 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 17.11.2021 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение № 3362/24.11.2021 г. по ч. гр. д. № 8170/2021 г. на РС
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е собственик на описания по-горе водоснабден обект, като в
това си качество е потребител на ВиК услуги, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в
процесния период на ответника е служебно начислена за обекта на потребление доставена,
отведена и пречистена вода, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е
заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от
тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ Излага се, че предвид неизпълнението от страна на
ответника се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура.
Поддържа се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания е
предявил настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
1
исковата молба.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
422 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице
предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му
в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по
делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да
бъде направен изводът, че предявения иск е вероятно основателен.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението. В съответствие с гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело и по заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 125 лева представляваща сторени в настоящото производство
съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 75 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. Ю., ЕГН **********, с адрес
гр. Б. ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Б. ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 100,92 лева /сто лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено задължение по издадени фактури
за периода от 25.09.2019 г. до 27.01.2020 г., с отчетен период по фактура от 20.08.2019 г. до
22.01.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.11.2021 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 20,57
лева /двадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 26.10.2019г. до 17.11.2021г., с изключение на периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., за които суми е издадена Заповед № 3362 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.11.2021г., постановена по ч.гр.д. № 8170/2021г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА А. А. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Б.
***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща сторени в
настоящото производство и заповедното производство съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2