№ 865
гр. Пазарджик, 14.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220100096 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата С. В. П., редовно призована, не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
Съдът докладва постъпилата молба с вх. №12022/28.04.2025г. от адв. Д.,
в качеството на процесуален представител на ищцата, с която заявява, че не са
налице пречки по смисъла на ГПК за разглеждане на делото, поради което
моли да се даде ход на делото и съдът да го разгледа в отсъствието на ищцата
и пълномощника й. Поддържа се исковата молба и се моли да бъдат приети
представените с нея документи по делото. Няма допълнителни
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски,
вкл. заплатения адвокатски хонорар. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар/юрисконсултското възнаграждение. Моли, на основание
чл. 50, ал. 5 от ГПК, съдът да връчи на ответника решението по настоящото
дело на посочен от него ел. адрес, съобразно чл. 38, ал. 2 от ГПК. В случай, че
делото бъде отложено, моли същото да се разгледа в отсъствие на ищцата и
нейния пълномощник. Към молбата е приложен списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с Договор за правна защита и съдействие, Справка за
регистрация на адв. А. Д. и Становище от НАП.
Ответникът „Вива КРЕДИТ АД, редовно призован, не изпраща законен
или процесуален представител.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на
1
фактическата страна на спора.
С молба вх. № 12022/28.04.2025 г. ищцовата страна е заявила, че
поддържа исковата молба и представените с нея документи. Претендира
присъждането на разноски.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като не се явяват страните.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявения иск е с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т
10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, при условията на
евентуалност: иск на основание чл.10а, ал.2 във вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД - при условията на евентуалност чл. 26 ал. 1 предл.
3 ЗЗД, обективно и кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 26 ал.
1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията
на евентуалност - чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД.
Подадена е искова молба с която се твърди, че на 09.08.2024г. между
ищцата и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, е сключен Договор за паричен заем Standard
14 № VIP_14 № 6067101 - 09.08.2024г., наричан за краткост „Договорът“ или
„Рефинансиращия договор“. Сочи се, че съгласно чл.3 от Договора
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от
3100.00 лв., наричана по-долу заемна сума, а заемателят се задължава да върне
същата на заемодателя, при следните условия: Размер на погасителна вноска в
лева 148.05 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане; Срок на заема: 78 седмици; Брой вноски: 39;
Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са:
23.08.2024, 06.09.2024, 20.09.2024, 04.10.2024, 18.10.2024, 01.11.2024,
15.11.2024, 29.11.2024, 13.12.2024, 27.12.2024, 10.01.2025, 24.01.2025,
07.02.2025, 21.02.2025, 07.03.2025, 21.03.2025, 04.04.2025, 18.04.2025,
02.05.2025, 16.05.2025, 30.05.2025, 13.06.2025, 27.06.2025, 11.07.2025,
25.07.2025, 08.08.2025, 22.08.2025, 05.09.2025, 19.09.2025, 03.10.2025,
17.10.2025, 31.10.2025, 14.11.2025, 28.11.2025, 12.12.2025, 26.12.2025,
09.01.2026, 23.01.2026, 06.02.2026; Фиксиран годишен лихвен процент по
заема - 40.32%; Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до
14-тия ден - 0.11% ;
Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане 5773.95 лв. като същият е сборът от общия размер на заемната
сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в
т.8.; Годишен процент на разходите на заема: 50.03 %.
Твърди се, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
2
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.
Вид на предоставения заем е потребителски заем; Условия за усвояване
на цялата сума по заема - в брой;
Сочи се, че видно от представения към настоящата искова молба
разходен касов ордер получената от ищцата сума по договора е в размер на
1930.75 лв.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от Договора с подписването му страните се
съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият
заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен
заем с КИД 5961624 от 19.09.2023г., което към датата на подписване на този
договор е в размер на 1069.25 лв. Съгласно ал. 2 страните правят изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от
заемната сума по този договор, Заемодателят прихваща задължението на
заемателя, посочено в ал. 1. След извършеното прихващане задължението на
заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят изплаща на заемателя остатъка
от заемната сума по този договор, съгласно договореното в чл. 3 ал. 2.
Твърди се, че посоченият чл. 2 ал. 1 от рефинансиращия договор размер
на остатъчното задължение, което се рефинансиран, е погрешно изчислен,
доколкото видно от представения към настоящата искова молба разходен
касов ордер ефективно усвоената от ищцата заемна сума след удръжката за
рефинансиране, се равнява на 1930.75 лв., т.е. разликата е 1169.25 лв. (3100 лв.
заемна сума по рефинансиращ договор, от които: 1930.75 лв. реално усвоени,
т.е. 3100 лв. - 1930.75 лв. = 1 169.25 лв.), която се явява действително
удържания остатък от рефинансираното задължение по Договор за паричен
заем с КИД 5961624 от 19.09.2023г.
Твърди се, че съгласно чл.1, ал. 2 - 4 от Договора (2) заемателят заявява,
че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва
от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение
на паричен заем, предоставена от Кредитора, което обстоятелство е
декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване
или чрез средство за комуникация от разстояние. (3) За извършената от
Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 1606.41 лева. (4) С подписване на
настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се
заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в
размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този
договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по този договор, а именно: Поръчител - физическо лице,
което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по
- рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания:
3
да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор;
да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да
няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, посочено в чл. 3 ал. 1 т. 7 от Договора, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора.
Сочи се, че съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 1070.94 лева.
Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни
части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 като в този
случай дължимата вноска е в размер на 175.51 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 6844.89 лева.
Сочи се, че видно от представения към настоящата искова молба
приходен касов ордер, ищцата е заплатила на дата 09.08.2024г. сумата в
размер на 176 лв. за погасяване на задължението си.
По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се твърди, че ищцата
има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото
същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала
извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно, приложимият нормативен акт е Законът за потребителския
кредит (ЗПК).
Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК
Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Сочи се, че съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
4
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Твърди се, че договор за паричен заем Standard 14 № VIP14 № 6067101 -
09.08.2024г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, поради следните причини:
1/. В договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на
ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т 10 от ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Всяка неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора., както вече отбелязано по-горе.
2/. Неправилно посочване на ГПР в Договора, поради не включването на
таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за
непредоставяне на обезпечение.
Кредиторът не е включил възнаграждението за експресно разглеждане
на заявката за кредит, както и неустойката за непредоставяне на обезпечение
при изчисление на ГПР, като по този начин посоченият в договора ГПР не
съответства на действителния и води до заобикаляне нормата на чл. 19 ал. 4
5
ЗПК. Сочи се, че това е така, защото както сумата за експресно разглеждане на
заявката за кредит, така и неустойката за не предоставяне на обезпечение
представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при
изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР
на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. Тези изводи подкрепят и от факта, че самият кредитор, в
погасителния план към договора изначално добавя вземането за „услугата“ по
експресно разглеждане към всяка анюитетна вноска. Същото важи и за
начислената неустойка, която се разсрочва към всяка погасителна вноска,
видно от приложения погасителен план. Вписаните в договора параметри на
ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т 10 от ЗПК.
Твърди се, че таксата за експресно разглеждане на документите и
неустойката за не предоставяне на обезпечение се явяват скрито
възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включат в
ГПР. В случая това не е направено, поради което е налице неправилно посочен
ГПР, което съдебната практика приравнява на липсващ ГПР.
Сочи се, че следва да се вземат под внимание изключителното високите
изисквания към физическите лица - потенциални бъдещи поръчители,
уредени в Договора за потребителски кредит, както и набора от документи,
които поръчителите следва да предоставят (отново в срок до 3 (три) дни от
сключване на Договора). Очевидна е невъзможността за ищцата да осигури
подобни обезпечения в толкова кратък срок, както и невъзможността на
самите поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми документи,
което се доказва и от обстоятелството, че кредитодателят не е изчакал да
включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни
вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включва и
6
сума, представляваща част от общия размер на описаната неустойка.
На второ място се твърди, че подобна уговорена неустойка в общ размер
от 1070.94 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата е необосновано висока.
С процесната клауза за неустойка, предвидена в Договор за
потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Твърди се, че предвидената
клауза за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй
като същата е необосновано висока - в този смисъл е и т. 32 от извлечение от
протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.
С предвиждането на такива разходи за неустойка, посочени в Договор за
потребителски кредит се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
(съгласно който: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.“). Несъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите.
Сочи се, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за
неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС № 426/2014 г.
Твърди се, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при не съблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се
калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Поради не включване на уговорката за неустойка в размера на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Сочи се, че посочването в договора на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
7
Твърди се, че ако процесната такса и неустойка бяха включени при
изчисляването на годишния процент на разходите, същият би надвишил
законоустановения лимит. Следва да се съобрази, че общият размер на
посочените разходи се равнява на 2 677.35 лв., което се явява 86 % от заемната
сума.
Твърди се, че нищожен се явява целия договор за кредит на основание
чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК / в този смисъл е константната съдебна, в
частност и срещу „ВИВА КРЕДИТ“ ООД (чийто правоприемник е „ВИВА
КРЕДИТ“ АД), когато в договора са включени такси за експресно разглеждане
на документите и неустойка за не предоставяне на обезпечение. III.2/. По
отношение на евентуалните искове.
При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 във вр.
чл. 11 ал.1, т.10 от ЗПК във вр. чл. 26 ал.1 предл. 1 ЗЗД, се моли съда да
разгледа и уважи евентуално предявените искове с правно основание:
1/. Иск с правно основание по чл. 10а ал. 2 ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл.
1, при условията на евентуалност - чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, с който молим
почитаемия съд да прогласи нищожността на клаузата в чл. 1 ал. 3 от Договор
за паричен заем Standard 14 № VIP14 № 6067101 - 09.08.2024г., уреждаща
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем,
поради противоречието и със закона, респ. добрите нрави.
2/. Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2
т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност - по чл. 26 ал. 1
предл. 3 ЗЗД, с който молим почитаемия съд да прогласи нищожността на
клаузата, съдържаща се в чл. 5 ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 №
VIP14 № 6067101 - 09.08.2024г., уреждаща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 5 ал. 1 от Договора, поради
противоречието и със закона, респ. добрите нрави.
Моли се съда да вземе предвид обстоятелството, че евентуалните искове
са предявени в условията на кумулативно съединяване помежду им.
По отношение на иска с правно основание по чл. 10а ал. 2 ЗПК във вр.
чл. 26 ал. 1 предл. 1 и 3 ЗЗД се твърди, че съгласно чл. 1 ал. 3 от Договора
процесния договор, съдържаща неговите индивидуални параметри ответното
дружество предоставя на потребителя срещу определено възнаграждение
услуга по експресно разглеждане на заявката за кредит. Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
(нов - ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Процесната
услуга, по своето естество, е част от възнаграждението за предоставения заем.
Същата е обособена сравнително самостоятелно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
8
процент на разходите. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна, каквато е и тази за заплащане на пакет
допълнителни услуги.
Твърди се, че посочената услуга, не би следвало да се предоставя по
волята на кредитора, доколкото е нормативно залегнала като правото на
страните да инициират преддоговорни отношения по отпускане на заем. С
въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за
кредитополучателя да плаща за права, които по закон има. В случая
въпросната такса е свързана с дейността на ответното дружество в качеството
на кредитна институция, т.е. касае се за дейност, извършвана по занятие. В
този смисъл срещу възнаграждението за тази дейност потребителят не
получава действителна престация. Последният, на основание чл. 5 ЗПК, има
право да получи от кредитора, съобразно изразените предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази
информация се предоставя под формата на стандартен европейски формуляр.
Също така, съгласно чл. 5 ал. 11 ЗПК при поискване от потребителя
кредиторът му предоставя предварително и безвъзмездно екземпляр от
проекта на договор за кредит. Видно от разпоредбата на чл. 6 ЗПК кредиторът
следва да предостави подходящи разяснения на потребителите, позволяващи
им да преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на
техните потребности и финансово състояние, и разяснява преддоговорната
информация по чл. 5, която трябва да бъде предоставена, основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да
окажат върху потребителите, в т.ч. последиците в случай на просрочени
плащания от страна на потребителя. Сочи се, че в настоящия случай така
уговорената клауза за заплащане на допълнителна такса за експресно
разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем противоречи пряко на
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност
на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни
услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да
са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че клаузата за експресно разглеждане на заявката за
одобрение на паричен заем вменява в тежест на заемополучателя да заплати
на заемодателя едновременно с дължимата договорна възнаградителна лихва
9
за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуга,
която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на
кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В този смисъл уговорката
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата също така е
формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не
става ясно как тази допълнителна услуги е остойностена, по каква методика е
формирана цената за ползването и и какви конкретни действия от страна на
заемодателя се включват в съдържанието и. Също така известна е на
кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем въпросната
такса, тъй като се съдържа в искането за отпускане на заем и е уговорена в
договора за паричен заем. Следователно дължимото за нея възнаграждение
представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т 1 от ДР на ЗПК, който
съгласно чл. 11, ал. 1, т 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера
на ГПР.
Твърди се, че клаузата, уреждаща посочената по - горе такса е уговорена
в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД.
Сочи се, че добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии
за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на заемателя
да заплати възнаграждение за услуги, които са част от дейността на
кредитното предприятие и които „услуги“ Законът за потребителския кредит е
регламентирал като преддоговорни и договорни задължения на
кредитодателя, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То
увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се
кумулира към задълженията му по договора за заем, внася значително
неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно
нееквивалентни. Срещу услугата, "предоставена" с договора за паричен заем,
която по правило следва да бъде осъществена по отношение на потребителя и
без изричното и уговаряне, при кредит в размер на 3100 лв. потребителят се
задължава да заплати такса в размер на 1606.41 лв., която макар и еднократна,
се явява половината от заемната сума Като неясно остава как е калкулирана
цената на „услугата“, предоставена на потребителя. Спчи се, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от
другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на
подобно възнаграждение третира неравноправно икономически по-слабия
участник в оборота, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от
потребителя да заплати такса за посочената услуга представлява
10
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, във вр. с чл. 143, ал. 1
ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в
договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е
уговорено в случая.
Твърди се, че таксата за експресно разглеждане на заявката за кредит, се
явява скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се
включи в ГПР. В случая това не е направено, поради което е налице
неправилно посочен ГПР, което съдебната практика приравнява на липсващ
ГПР/.
По отношение иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр.
чл. 143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност - по
чл. 26 ал. 1 предл.3 ЗЗД.
Сочи се, че съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП клауза в потребителски
договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, се
явява неравноправна. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално (чл. 146 ал. 1 ЗЗП). В случая, доколкото
се касае за типов договор, по отношение съдържанието на който потребителят
не би могъл да влияе, то клаузата, предвидена в чл. 5 ал. 2 от Договора се
явява нищожна, като противоречаща на закона.
Твърди се, че изискването за предоставяне на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора -
главница, лихви, неустойки и пр. /чл. 5 ал. 1 от Договора/, съдържа множество
изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които -
предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се
предоставят - в тридневен срок от сключването на договора, на практика
правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък и за потребителя
се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или
поръчителство, тъй като за учредяването им се изисква набавяне на
документи, одобрение и пр., т е. все действия, за които са нужни технологично
време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане
на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при не
предоставяне на обезпечение /гаранция/ следва извод, че тя води единствено
до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите и
функции. Не предоставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на
длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на
договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.
Включена по този начин към погасителните вноски, се твърди, че неустойката
се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта и в чл. 5 ал. 2 е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност
11
на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на
добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства и при съобразяване на примерно
посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката
задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Сочи се, че освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както
е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на
предвидената неустойка представлява 35% от заетата сума, т е. изначално е
предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или
поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал
главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за
неустойка в значителен размер. Видно е, че такава уговорка противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма
пречка размерът и да надхвърля вредите от неизпълнението. Твърди се, че в
случая, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото
се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция е вън от
предмета на задължението, тъй като само по себе си не предоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на
връщане сума със значителен размер, почти двоен размер, което е в контраст с
границите на и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на
справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.
В допълнение се сочи допълнителен аргумент за нищожността на
клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от
Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е
финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит
12
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при не осигуряване на поръчител или банкова гаранция, е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която
практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския
кредит. Всички национални юрисдикции имат задължение да се придържа
към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва, че
чл. 5 ал. 2 от Договорът е недействителен и на основание чл.26 ал.1,
предложение първо ЗЗД във вр. с чл.8 пар.1 от Директива 2008/48/ЕО във вр. с
чл.16 от ЗПК.
Направено е искане за освобождаване от държавна такса и разноски.
Сочи се съдебна практика.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да прогласи за недействителен Договор за паричен заем Standard 14 №
VIP_14 № 6067101 - 09.08.2024г., сключен между С. В. П., ЕГН **********, в
13
качеството и на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, в
качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо
от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 26,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския
кредит във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, се моли съда да прогласи
нищожността на клаузата в чл. 1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14
№ VIP_14 № 6067101 - 09.08.2024г., уреждаща такса за експресно разглеждане
на документите за отпускане на паричен заем, на основание чл. 10а ал. 2 ЗПК
във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1, при условията на евентуалност - чл. 26 ал. 1
предл. 3 ЗЗД, поради противоречието и със закона, респ. добрите нрави. При
условие, че отхвърлите иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, моля да прогласите нищожността на клаузата в
съдържаща се в чл. 5 ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № VIP_14
№ 6067101 - 09.08.2024г., уреждаща неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение по чл. 5 ал. 1 от Договора, основание чл. 26 ал.
1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията
на евентуалност - по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, поради противоречието и със
закона, респ. добрите нрави. Моли се съда да осъди "ВИВА КРЕДИТ" АД,
ЕИК: *********, да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен №
**********, сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, както са описани тук в исковата молба и съгласно
приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото. Моли
се съда при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти да
съобрази, че според практиката на СЕС (т. 5 от Диспозитива на Съединени
дела C-224-19 и C-259-19) не се допуска правна уредба, която позволява част
от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния
и характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Претендират се разноски, сочат се доказателства, направени са
доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от ответното дружество.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай, ищецът следва да докаже твърденията си посочени в
исковата молба, а ответникът носи доказателствена тежест по отношение на
14
обстоятелствата, че договорът е сключен при спазване на изискванията на
ЗПК и ЗЗП.
По отношение на доказателствата съда се е произнесъл с Определение
№ 1096/03.04.2025г. като е приел представените от ищеца писмени
доказателства. Но основание чл. 190, ал.1 ГПК съдът е задължил ответника
„Вива Кредит“АД да представи по делото посочените справки и документи.
Предупредил е ответника, че не представянето на документите се преценява
съгласно чл.161 ГПК, т.е. съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
Съдът докладва на страните постъпила молба с вх. № 10330/09.04.2025г.
от „Вива Кредит“ АД, с която изпълнение на указанията на съда уведомяват и
потвърждават, че между страните в процеса е сключен Договор за паричен
заем VIP 14 от 09.08.2024 г. с номер 6067101 /екземпляр, от който е представен
от ищцата/. Относно исканата справка се сочи, че усвоената главница е 3100
лв. на дата 09.08.2024г.; Изплатена сума от Кредитополучателя в деня на
усвояване на сумата - 176 лв. - 09.08.2024 г. - погасена първа вноска, съгласно
представения погасителен план; Няма други постъпили суми и плащания. По
отношение представянето на документи съгласно чл. 190 ГПК се сочи, че:
Кредитното досие е представено от ищцата; СЕФ - следва да се представи от
ищцата, тъй като Кредиторът има задължение да предостави преддоговорна
информация, но не да запази срещу подпис от кредитоискателя СЕФа. Видно
от подписания договор е, че кредитополучателката е получила СЕФ,
запознала се е с условията по договора, не е възразила и поискала корекции по
представения проект на договора и е подписала саморъчно същия; Договорите
на „Вива кредит“ не се сключват при Общи условия, такива се изготвят и
представят на клиентите само при сключване на договори за кредит от
разстояние в изпълнение на чл. 8 и 9 ЗПФУР. ОУ и всички клаузи,
задължителни съгласно ЗПК са инкорпорирани в договора за кредит, подписан
на всяка страница от кредитополучателката. Към молбата е приложено
пълномощно, дадено на адв. Николовска.
Съдът докладва на страните получена молба с вх. № 11488/22.04.2025 г.
от адв. Д., с която във връзка с постъпила молба вх. № 10330/ 09.04.2025 г. и с
оглед съдържанието на предоставената от ответното дружество информация,
намира същата за непълна/неизчерпателна и предвид въведеното с исковата
молба несъответствие, касаещо ефективно усвоената от ищцата сума, за което
ответникът не е взел становище, счита, че е необходимо назначаване на ССчЕ
по въпроси, формулирани в исковата молба. Счита, че това е необходимо по
подробно изложени съображения.
Съдът счита, че с оглед на подадените от страните молби следва да даде
указания на ищцовата страна да заяви изрично дали поддържа искането,
обективирано в доказателствената част на исковата молба за допускане и
извършване по делото на ССчЕ.
Воден от горното, съдът
15
О П Р Е Д Е Л И:
На ищцовата страна да се връчи препис от молба, с вх.
№10330/09.04.2025 г., подадена от ответника „Вива Кредит“ АД.
УКАЗВА на ищцовата страна, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да заяви дали поддържа искането за извършване по делото на
ССчЕ.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 30.05.2025г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните следва да се считат за уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16