№ 789
гр. Карлово, 09.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100634 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
предявен от Х. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*** чрез адв.
С. Н. против „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. М., бул. „Б.“ №**, бл.**, вх.***, представлявано винаги
от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч..
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за кредит
№********** от 25.11.2016 г., по силата на който й била предоставена сумата
от 200 лева. Съгласно Глава VI от Договора „Параметри по кредита“ ищцата
дължала възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на
86.13 лева. Тази клауза заобикаляла закона и накърнявала правата на страната.
Тя целяла неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и
представлявала скрит разход по кредита, като така се заобикаляло изискването
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото таксата не била включена в ГПР, а
представлявала реални разходи по кредита. Така и ГПР не съответствал на
посочения в договора, защото лихвения процент се увеличавал със скрит
добавък от тази такса.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер
на 86.13 лева, от сключения между нея и ответното дружество договор за
потребителски кредит №********** от 25.11.2016 г., като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между
1
страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на договорите за потребителски кредит.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на
ответника – юрк. Т., с който се излагат твърдения за недопустимост на иска,
защото ищецът разполагал с възможност да предяви осъдителен иск за
въпросните суми и нямал правен интерес от установителен иск. Защитата му в
най- пълен обем би се реализирала чрез осъдителен иск, но пък в случая
задълженията по договора били погасени изцяло и кредиторът нямал
претенции спрямо длъжника. В този смисъл се моли за прекратяване на
производството, а в случай на разглеждане на делото по същество, се моли за
отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че на 25.11.2016 г., между ищцата Х. Н. К., в качеството на
кредитополучател и „П. К. Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател, е сключен
договор за потребителски кредит №**********, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 200,00
лева, срещу задължението на последния да го върне на 3 месечни вноски в
размер на 71.29 лева всяка. Посочен е в договора годишен лихвен процент по
заема 41,17%, годишен процент на разходите – 49,86% и обща сума за
плащане – 213.87 лева. Дата на първото плащане е 20.01.2017 г., а на
последното – 20.03.2017 г.
В договора е уговорено, че ищцата дължи 86.13 лева за закупен пакет
допълнителни услуги, като плащането е разсрочено съгласно погасителния
план – по 28.71 лева към всяка вноска.
Релевантният за изхода на спора въпрос касае допустимостта на иска
и наличието на правен интерес от предявяването му.
Именно това е основният довод, който се навежда от ответника,
сочейки, че между страните липсва облигационна връзка по повод процесния
договор.
Съдът намира иска за недопустим, като съображенията за това са
2
следните:
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, който е
установителен по своето естество. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. Както в правната теория, така и в съдебната практика, е
безспорно, че за да е допустим установителният иск като форма на защита,
ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му, за да бъде
разрешен със сила на присъдено нещо спорът му с ответника. Правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения иск, за наличието на която съдът следи
служебно във всяко положение на делото. Съгласно трайно установената
съдебна практика, правният интерес от предявяването на установителен иск
може да бъде пряк или евентуален, но той винаги е конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. В случаите, когато правен интерес не е налице или
целеният от ищеца резултат няма да бъде постигнат, установителният иск е
недопустим.
В конкретния случай ищцата желае да установи, че клаузата,
предвиждаща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, от
сключения между нея и ответното дружество договор за потребителски
кредит №********** от 25.11.2016 г., е нищожна.
Ответникът твърди, че задължението по процесния договор за кредит
е изцяло погасено, което не се оспорва от ищцата. Този факт се установява и
от представеното извлечение по сметка, видно от което Х. К. е заплатила
изцяло задълженията си по договора на 10.04.2017 г.
Безспорно е, че наличието на нищожни клаузи в сключен между
страните договор само по себе си може да обоснове правен интерес от
предявяване на иск за прогласяване на нищожността им или на целия договор,
но само когато съществува вероятност ищецът да бъде принуден да заплати
суми, начислени му в резултат на приложението на тези клаузи. В случая
такава възможност не е налице, тъй като крайният падеж на договора за
кредит е настъпил /преди повече от 7 години/ и всички суми по него са били
заплатени. При това положение за ищцата липсва правен интерес от
предявения иск за прогласяване на нищожността на договора за кредит или
3
отделна негова клауза, тъй като евентуалното уважаване на същия не би се
отразило по какъвто и да е начин на правното й положение. В случай, че
ищцата счита, че сумата по процесния договор е недължимо платена, то
същата разполага с възможността да предяви осъдителен иск против
ответника за връщането й, при уважаването на който тя би могла да получи
пълна защита на нарушените си права. В този смисъл е и актуалната съдебна
практика /напр. Решение № 1172/27.09.2023 г. по възз. гр. д. № 1357 по описа
за 2023 на ОС Пловдив/.
Предвид гореизложеното, предявеният от Х. Н. К. иск против „П. К.
Б.“ ЕООД е недопустим, поради липса на правен интерес и производството по
делото следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза
на ответника се полагат направените по делото разноски – възнаграждение на
юрисконсулт, което съдът определя в размер на 100 лева. Съдът намира, че
претендираното юрисконсултско възнаграждение от 360 лева е прекомерно,
тъй като производство касае претенция, която не се отличава нито с правна и
фактическа сложност, нито с голям материален интерес.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Х. Н. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №*** чрез адв. С. Н. против „П. К.
Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. М.,
бул. „Б.“ №**, бл.**, вх.***, представлявано винаги от двама управители: С.
Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч. иск за прогласяване на нищожността на клаузата за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 86.13 лева,
от сключения между нея и ответното дружество договор за потребителски
кредит №********** от 25.11.2016 г., като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на договорите за потребителски кредит.
ОСЪЖДА Х. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №***
чрез адв. С. Н. да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
4
адрес на управление: гр. С., кв. М., бул. „Б.“ №**, бл.**, вх.***,
представлявано винаги от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. К. Ч. сумата
от 100.00 лв. /сто лева/ – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5