№ 17752
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110105064 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
13.07.2022 година, град София
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 50 с-в, на тринадесети юли две хиляди двадесет
и втора, в закрито съдебно заседание в състав :
Съдия : Десислава Тодорова
като разгледа гр. дело № 5064 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази :
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от АС. ИВ. Т. срещу „Сити
Кеш“ ООД признаване за установено, че А И Т не дължи на „Сити Кеш“ ООД сумата 625,75
лева за неустойка по Договор за паричен заем №497079/17.02.2021 г.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора се намират
в кредитно правоотношения, с предмет заемна сума от 800 лв., платима за седем месеца от
ищеца, в качеството на кредитополучател. Твърди се, че паричното вземане по договора за
неустойка за недадено обезпечение произтича от клауза, която е нищожна и неравноправна,
за което посочва конкретни доводи.
Ответното дружество оспорва иска като недоказан и неоснователен. Счита, че
уговорката за неустоечно вземане е действителна, за което излага конкретни доводи.
Предявява насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 6
ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, под евентуалност с правно основание чл. 55, ал.1, вр. чл. 34
от ЗЗД, във вр. чл.23 ЗПК, за заплащане на сумата 800 лв. за главница и сумата 135,25 лв. за
възнаградителна лихва за периода 17.03.2021-17.09.2021 г., дължими по договора за кредит,
ведно със законна лихва върху главницата от 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане;
евентуално сумата 800 лв. – чиста стойност на кредита, подлежаща на връщане. Твърди, че
след усвояване на заемните средства в уговорения срок не са върнати от кредитополучателя,
ведно с договорна лихва.
1
В срока по чл. 131, във вр. чл. 211 от ГПК ответникът оспорва главните искове с
довод, че договорът за кредит е изцяло недействителен, на осн. чл.22, във вр. чл.11, ал.1, т.9,
т. 10, т.11от ЗПК, вкл. поддържа, че възнаградтиелната лихва е уговорена в противоречие с
добрите нрави.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, на осн. чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от
ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 17.02.2021 г. между „Сити
Кеш“ ООД, от една страна като заемодател, и от друга- АС. ИВ. Т., като заемополучател, е
сключен Договор за паричен заем №497079/17.02.2021 г., по който длъжникът е усвоил
заемната сума от 800 лв., няма извършени плащания по договора за кредит за което и да е
парично задължение.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца Т. е да
установи пълно и главно, че при сключването на договора са накърнени добрите нрави,
респ. нарушени изисквания на ЗПК, съобразно изложеното в искова молба, поради което не
дължи паричното вземане за неустойка.
Ищецът „Сити Кеш“ ООД трябва да докаже наличието на валидно основание за
възникване на задълженията на ответника и техния размер, с посоченото в исковата молба
съдържание; вкл. настъпила изискуемост на задълженията по договора, размер на иска. При
установяването на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е погасил паричните
вземания, за което се указва, че не сочи доказателства, както и наведените възражения за
недействителност на договора. По иска по чл. 55, ал.1, вр. чл. 34 от ЗЗД, във вр. чл.23 ЗПК, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно
основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е
да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът Т. следва да
установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го
е върнал, за което не сочи доказателства.
Доказателствените искания на страните са допустими и относими. Искането по чл.
190 от ГПК и чл. 195 от ГПК не е необходимо - страните не спорят по фактите, а за
приложението на материалния закон.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искания по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на страните.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
2
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2022г. от
10,45 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца А. Т. и препис
на отговор на искова молба, с приложения; на ищеца „Сити Кеш“ ООД и препис на
отговор на насрещна искова молба, с приложения.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3