№ 513
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕ.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500938 по описа за 2025 година
Въззивно обжалване.
С решение № 1131/23.07.2025г. постановено по гр.д.№
7103/2024г.Плевенски районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.23, ал.1, вр. чл. 21, ал.4, т.1, предл. 2 от СК, вр. чл. 124, ал.1 от
ГПК, по отношение на ответника Е. Г. С.., ЕГН**********, от гр. Плевен, жк.
***, че следните движими вещи: ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“ ***, с рег. №***,
рама №***, дизел, цвят тъмносив металик; ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“, с рег.
№***, рама №***, бензин, цвят черен и ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“, с рег.
№***, рама №***, бензин, цвят- черен металик, СА ЛИЧНА
СОБСТВЕНОСТ, в резултат на пълна трансформация на лично имущество,на
ищеца В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен, ул. ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Е. Г. С.., ЕГН**********,
от гр. Плевен, жк. ***, че ищецът В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен, ул.
***, Е СОБСТВЕНИК на ЛЕК АВТОМОБИЛ „*** ***“, с рег. №***, рама
№***, дизел, цвят тъмносив металик, и на основание чл.108 от ЗС, ОСЪЖДА
ответника Е. Г. С..,ЕГН**********, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на лек
автомобил „***“ ***, с рег. №***, рама №***, дизел, цвят тъмносив металик,
заедно с всички документи за регистрация на автомобила,на ищеца В. П. Г.,
ЕГН**********, от гр. Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. Г. С.., ЕГН**********, от гр.
Плевен, жк. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен,
1
ул. ***, сумата от 7291,40лв. съставляваща направени по делото разноски.
Препис от това решение бил връчен на Е. Г. С..,чрез пълномощника и адв. М.
К. на 08.10.2025г. с оглед на което срокът за възивното му обжалване изтича на
22.10.2025г.
Още на 25.08.2025г. по електронен път е подадена въззивна жалба от Е. Г. С../
с посочен съдебен адрес за призоваване в гр.София / срещу решение №
1131/23.07.2025г. постановено по гр.д.№ 7103/2024г.на Плевенски районен
съд.Решението се обжалва изцяло и се иска неговата отмяна след което да
бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ; има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ; приложен е бил препис за
другата страна ,който е бил надлежно връчен ,внесена е и дължимата
държавна такса за въззивно обжалване.Поради това делото е било насрочено
за разглеждане на редовната и допустима въззивна жалба в съдебно заседание
за 11.12.2025г. С въззивната жалба не са представени нови писмени
доказателства и не са направени искания за събиране на други доказателства
пред въззивната инстанция.
Постъпил е и писмен отговор срещу въззивната жалба от противната страна
по делото В. П. Г.,чрез пълномощника му адв. И. Н. с който се иска
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.С писмения отговор не са
представени нови доказателства и не са заявени други доказателствени
искания.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба от Е. Г. С.. при
условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на
ПлРС в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания , намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо решение ,което обаче е частично неправилно – що се
касае за приетата от ПлРС пълна трансформация на лично имущество при
закупуването на лекия автомобил ***“ ***, с рег. №***, рама №***, дизел,
цвят тъмносив металик ,като според Плевенски окръжен съд за този
автомобил е налице само частична трансформация ,което пък от своя страна
ще рефлектира и върху уважения от ПлРС изцяло иск по чл. 108 от ЗС за
предаване от ответника на ищеца на владението върху същия лек автомобил.
1. На първо място ,във въззивната жалба се прави оплакване ,че РС-Плевен
още с определението си № 434/ 19.03.2025г. съдържащо проекто- доклада по
делото бил обсъдил подробно характера и съдържанието на споразумението
по чл. 51 от СК, одобрено от съда при постановяването на решението за
развод на страните по делото , а следвало да стори това едва с решението си по
същество на спора ,където обаче въпросното споразумение не било
анализирано и обсъдено от съда,каквото задължение имал съдът „с оглед
принципа на служебното начало „ ,като следвало да анализира и обсъди
всички писмени и устни доказателства .
Плевенски окръжен съд намира ,че това оплакване е неоснователно поради
следните съображения :
Въпросът за обсъждане и тълкуване на процесното споразумение по чл. 51
2
от СК , което е било утвърдено от ПлРС с решението му по гр.д.№ 5927/
2023г. е бил поставен от ответника по делото - Е. Г. С..,чрез пълномощника и
пред първата инстанция – адв.В.П.. с писмения отговор на исковата молба и то
като въпрос по допустимостта на исковите претенции ,доколкото ответницата
е твърдяла , че с въпросното споразумение в което страните били приели ,че
придобитото по време на брака им имущество ,представлявало СИО, поради
което било недопустимо да се пререшава въпросът за наличието на
съсобственост между бившите съпрузи по отношение на това имущество в
което според ответницата влизат и процесните три автомобила.
Както се вижда от този писмен отговор ,според ответника наличието на
процесното споразумение се сочи като отрицателна процесуална
предпоставка за допустимостта на предявените претенции .
По тази причина ,съвсем правилно ПлРС ,извършвайки проверката за
допустимостта на предявените искове се е занимал и с въпроса има ли
процесуални пречки за надлежното предявяване и разглеждане по същество
на предявените от ищеца искови претенции по чл. 23 от СК ,респ.
осъществили ли са се сочените от ответника отрицателни процесуални
предпоставки ,които да съставляват пречка за разглеждането им по същество .
Затова съвсем правилно РС-Плевен се е занимавал с въпроса за характера и
съдържанието на споразумението по чл. 51 от СК , което е било утвърдено
от ПлРС с решението му по гр.д.№ 5927/ 2023г. , още с определението си по
чл. 140 от ГПК ,съгласно който „след като провери редовността и
допустимостта на предявените искове ,както и другите искания и възражения
на страните ,съдът се произнася с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата „. Въпросът за характера и
съдържанието на процесното споразумение по чл. 51 от СК , което е било
утвърдено от ПлРС с решението му по гр.д.№ 5927/ 2023г. е именно такъв
предварителен въпрос ,поставен от ответната страна като въпрос по
допустимостта на предявените искове , а не е въпрос по съществото на
спора,както счита жалбоподателката ,чрез нейния пълномощник адв.М. К..
Затова и ПлРС,след като се е занимал веднъж със значението на това
споразумение от гл. т. на допустимостта на предявените пред него искове ,не
е било нужно повторно да се занимава със същия въпрос по съществото на
правния спор.
При това ,следва да се отбележи ,че съвсем правилно ПлРС в определението
си по чл. 140 от ГПК / определение № 434/ 19.03.2025г./ е приел, че
конкретното споразумение ,така както е отразено и в решението на съда за
прекратяване на брака, не съставлява пречка за предявяване и разглеждане на
исковите претенции с правно осн. чл. 23,ал.1 от СК , доколкото това
споразумение само посочва ,че „имуществените отношения по отношение на
придобитото по време на брака имущество , представляващо СИО ,ще се
уреждат след развода „ , но с него не се решава въпроса дали по време на
брака някоя от страните не е придобила и имущество , което да е изначално
придобито извън режима на СИО , нито пък решава въпроса за дяловете на
бившите съпрузи , поради което по тази причина да не може впоследствие ,
след прекратяването на брака да се предяви било иск по чл. 23, ал.1 от СК ,
3
било иск по чл. 29 ,ал.3 от СК за определяне на по –голям дял за единия от
съпрузите напр.поради по-голям личен принос за придобиването му.
2. На второ място се прави оплакване ,че РС-Плевен не бил анализирал
детайлно съвместния принос на двамата съпрузи в придобиването на
имуществото по време на брака им ,като фактически бил игнорирал напълно
приноса на съпругата Е. Г. С..,който намирал израз освен в полагането на
труд от нейна страна и даване на средства в семейството ,така също и в
полагането на почти пълната грижа за отглеждането и възпитанието на децата
в семейството,поддържала е домакинството.
Плевенски окръжен съд намира и това оплакване за неоснователно,поради
следните съображения :
Според ПлОС горното оплакване ,развито във въззивната жалба произтича
от неправилното разбиране на прекия предмет на иска по чл. 23, ал.1 от СК
,който сочи ,че „Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло
с лично имущество“. При предявен иск по чл. 23,ал.1 от СК за трансформация
на лично имущество , фокусът както на страните ,така и на съда следва да е
изцяло върху обективния критерий за произхода на средствата , чрез които е
придобит имота или движимите вещи в случая. Съдът при иск по чл. 23, ал.1
от СК не се интересува дали другият съпруг е допринесъл с грижи, труд или
морална подкрепа,а единственият релевантен въпрос е откъде са дошли
средствата / парите / за придобиването на определен имуществен актив? При
този иск ищецът (съпругът, който претендира, че активът е личен) трябва да
докаже положителния факт,който твърди в ИМ , а именно , че новият актив е
закупен изцяло със средства, които произхождат от негово лично имущество
(например от продажба на предбрачен имот, получено наследство, дарени
пари). Ако ищецът успее да докаже посоченият по-горе положителен факт ,
то въпроса за приносът на другия съпруг става напълно ирелевантен, ако се
докаже, че 100% от покупната цена е платена с лични средства на другия
съпруг. Както вече беше посочено, презумпцията за съвместен принос тук
просто не намира приложение.
Все в т.вр. следва да се посочи ,че Върховният касационен съд многократно
е подчертавал, че уредената в чл. 23 от СК трансформация е самостоятелно
основание за възникване на лично притежание, наред с посочените
предпоставки в чл. 22 от СК и че при такава трансформация
новопридобитият актив става личен по силата на самия закон. Това е
изключително важно, защото означава, че при доказване на такава
трансформация, презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК
изобщо не се прилага и не е необходимо да бъде изрично оборвана от ищеца.
За него е достатъчно да докаже при условията на главно и пълно
доказване изцяло личния характер на средствата ,вложени за
придобиването на конкретните движими вещи ,което автоматично ще
означава ,че тези вещи представляват изцяло негово лично имущество , а
нямат характер на СИО. В т.см. вж. Решение № 455 от 15.07.2025 г. на ВКС
по гр. д. № 2898/2023 г., I г. о., ГК,постановено по чл. 290 от ГПК , докладчик
председателят Бонка Дечева.
4
По тази причина ,Плевенски окръжен съд намира,че в конкретния случай не
е било и необходимо да се обсъжда от ПлРС в какво би могъл да се изразява
съвместния принос на бившата съпруга Е. Г. С.. и дали тя действително е
полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата в семейството
,дали се е грижила за домакинството и дали е внасяла в семейството и
средства,получени от нея за положен труд, които обстоятелства впрочем не са
били оспорвани от ищеца.
Тези проявни форми на приноса на съпругата,обаче ,както посочихме и по –
горе биха имали значение ,ако се касаеше за предявен иск с правно осн.
чл.21,ал. 4 от СК или за иск по чл. 29 , ал. 3 от СК ,но не и при иска по чл. 23
от СК .
При първия от тези искове –по чл. 21,ал. 4 от СК се касае за отрицателен
установителен иск при който ищецът носи доказателствената тежест да
установи ,че ответникът /съпруг /а / няма никакъв принос / с никаква
възможна проявна форма на този принос / , а ответникът обратно – ще
следва да доказва конкретните проявни форми / и вида , и обема / на своя
принос за придобиване по време на брака на вещните права.
При втория иск – по чл. 29, ал.3 от СК се касае за конститутивен иск при
който ще е необходимо да се изследва приноса на всеки от двамата съпрузи и
в резултат на съпоставянето на тези приноси ,ще следва да се определи по –
голям дял за единия от съпрузите или пък да се отхвърли иска ,ако ищецът не
докаже своя по –голям принос.
За разлика от тези два иска ,при иска по чл. 23,ал.1 от СК изобщо не се налага
изследване на приноса на другия съпруг,респ. съпоставяне на приносите на
всеки от двамата бивши съпрузи , ако ищецът успее да докаже ,че
конкретните вещни права са придобити изцяло с негово лично имущество.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на РС-Плевене не страда и от посочения във въззивната жалба втори
порок,който според жалбоподателката се изразява в игнориране на нейния
принос за придобиването на движимите вещи по време на брака им.
3. Що се отнася до третото съществено оплакване развито във въззивната
жалба ,което според съда може да бъде най-общо квалифицирано като
оплакване за неправилна преценка от РПС-Плевен на събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,ангажирани от ищеца по делото и оттам за
неправилни правни изводи относно това дали е доказана трансформацията на
лично имущество на ищеца , то ПлОС намира ,че това оплакване е
частично основателно ,но що се отнася само до доказателствата за
произхода на средствата за закупуване на лекия автомобил ***“ ***, с рег.
№***, рама №***, дизел, цвят тъмносив металик.
Самият РС-Плевен в мотивите на решението си изрично е посочил , че
продажната цена по договора за покупка на този автомобил е 38 000евро , като
33 000 евро от тази цена са били първоначално преведени на 25.05.2015г. от П.
Г. / бащата на ищеца /чрез банков превод по лична сметка на сина му В. Г. ,и
че тези 33 000евро още на същата дата – 25.05.2015г. са били преведени от В.
Г. на продавача .
5
По отношение на сумата от 5000евро /представляваща разлика над тези
33 000евро до продажната цена от 38 000 евро / , ПлРС първоначално е
посочил, че според вещото лице за тази сума няма доказателства за банково
плащане към продавача. След това в мотивите си ,ПлРС посочил също,че в
о.с.з вещото лице било допълнило заключението в това отношение ,в смисъл
че след като в.л.Т.И.. е посетила банката, е установила ,че на 21.05.2015г. от
банковата сметка на В. Г. била преведена сумата от 5000 евро с основание
„капаро „ , а сумата от 33 000 евро е била преведена окончателно на
25.05.2015г. по банков път .,т.е и двете суми са били преведени от ищеца на
продавача.
В т.вр. ,обаче, следва да се посочи, че за сумата от 5000 евро ,платена като
„капаро „ на продавача ,според ПлОС няма доказателства да е била
превеждана по банков път от бащата П. Г. на сина му В. Г. ,нито пък може да
се приеме за доказано нейното предаване „на ръка“ от бащата на сина му .
Този извод не се променя и от представените в последното заседание по
делото / вложени на л. 124-127 документи / и приети от ПлРС като годни
писмени доказателства. От тях също така не може да се приеме за
установено,че сумата от 5000 евро,посочена като капаро има за произход
парични средства ,които да са преведени от сметка на П. Г. по сметка на В. Г.
или пък да се преведени директно от сметка на П. Г. по сметка на продавача
на този лек автомобил, т.е. за сумата от 5000 евро/ за разлика от другата сума
от 33 000евро / липсват писмени доказателства тези средства да са били
дарени от бащата на неговия син. Все в т.вр. следва да се посочи ,че дори и
разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца/ Д. Д. и Б. Г. / не
установяват конкретно дарение на сумата от 5000 евро , което да е извършено
от П. Г. на сина му В. Г. ,като говорят най-общо ,че всички пари за закупуване
на автомобилите били дадени от бащата на сина - В. Г. ,като му били
превеждани или по банков път ,или предавани директно на В., но никой от
двамата свидетели не твърди да е присъствал и възприел лично предаване на
сумата от 5000 евро от П. Г. на сина му В. Г..
В т.вр. следва да се посочи ,че съгласно чл. 164, ал. 1 т. 3 от ГПК е
допустимо доказването със свидетелски показания на договори на стойност по
–голяма от 5000 лв.,ако са сключени между роднини по права линия , каквито
безспорно се явяват П. Г. и сина му В. Г.. Въпреки тази възможност , обаче ,в
конкретния случай съдът приема ,че такива конкретни доказателства за сумата
от 5000евро не се съдържат в свидетелските показания на разпитаните двама
свидетели, посочени от ищеца .
При това положение / липса на конкретни свидетелски показания за
предаване „на ръка „на сумата от 5000 евро от бащата на сина му ,която сума
именно да е била впоследствие внесена от В. Г. по неговата лична сметка и
оттам по-късно да е преведена на продавача на този лек автомобил ,и при
положение ,че от доказателствата по делото е изключен представения от
ищеца във вид на заверено от страната копие договор за дарение от
16.05.2015г. за сумата от 5000 евро / намиращ се на л. 62 от делото на РС-
Плевен / , то се налага извод ,според Плевенски окръжен съд , че по делото
остава недоказано от ищеца ,че процесната сума от 5000 евро,която е
6
заплатена като капаро за придобиването на лекия автомобил ***“ ***, с рег.
№***, рама №***, дизел, цвят тъмносив металик, е с произход лично
имущество на ищеца ,което да е получено чрез дарение от баща му П. Г..
За другата част от цялата цена на процесния лек автомобил ,Плевенски
окръжен съд намира ,че са налице достатъчно доказателства-както писмени /
банкови документи / ,така и свидетелски показания,които преценени
съвместно като еднопосочни и безпротиворечиви ,дават основание да се
приеме за установено ,че на 25.05.2015г. от банковата сметка на П. Г. с
банково бордеро № 3016844 е била преведена сумата от 33 000 евро по
сметката на В. Г.,която сума същия ден с банково бордеро № 3029310 е била
преведена по банков път на продавача като доплащане до пълната цена за
този автомобил.
Поради това ,според Плевенски окръжен съд ,по отношение на процесния
лек автомобил ***“ ***, с рег. №***, рама №*** следва да се признае само
частична трансформация в полза на ищеца В. Г. за тези 33 000 евро за които е
установено ,че са дарени от баща му П. Г. за закупуване на този автомобил. За
разликата над тези 33 000 евро до пълната цена от 38 000 евро / която разлика
е 5000 евро / ,съдът намира ,че не е доказана трансформация на лично
имущество на ищеца при придобиването на тази движима вещ ,поради което
следва да се приеме ,че тази останала част е придобита в режим на СИО
,която след прекратяването на брака с развод е останала в режим на
обикновена съсобственост между двамата бивши съпрузи, при равни права .
Поради това в тази обжалвана част , касаеща лек автомобил ***“ ***, с рег.
№***, рама №*** решението на ПлРС следва да бъде отменено и вместо
признатата пълна трансформация на лично имущество ,следва да се признае
само частична трансформация на лично имущество за ищеца В. Г. на осн. чл.
23, ал. 2 от СК в размер на 33 000 / 38 000 ид.части от този автомобил.
Това следва да рефлектира и върху тази част от обжалваното решение на
ПлРС с която е изцяло уважен предявения от В. Г. иск по чл. 108 от ЗС за
признаване че той е собственик на процесния лек автомобил и за осъждане на
ответницата да му предаде изцяло владението върху него ,като вместо това
следва да се признае за установено ,че В. Г. е собственик на 35 500 / 38 000
ид.част от този автомобил ,докато ответницата остава собственик на 2500 /
38000 ид.части от същия автомобил . Съответно на това ,тя ще следва да бъде
осъдена да предаден на ищеца владението само върху посочените по-горе 35
500 / 38 000 ид.част ,които са лична собственост на ищеца, а за разликата от
2500 / 38 000 ид.части този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се касае до осъждането на ответницата да предаде на ищеца всички
документи за регистрация на автомобила ***“ ***, с рег. №***, рама №***,то
съдът намира ,че в тази си част решението на ПлРС е правилно . Касае се за
официални документи/регистрационен талон ,състоящ се от част първа –голям
талон и част втора –малък талон / ,удостоверяващи надлежната регистрация
на съответното МПС и правото му да се движи по пътищата в страната ,в
които документи се съдържа и лична информация за титуляра на правото на
собственост върху съответното МПС ,а така също може да съдържа и данни
за лице,което може да използва процесното МПС по силата на други вещни
7
права ,различни от правото на собственост. В случая, В. Г. е посочен в
представения по делото регистрационен талон / л. 51 от делото на РС-Плевен /
като единствен собственик на процесното МПС,като заедно с това в него не
фигурира името на Е. С. било като съсобственик ,било като титуляр на друго
право,което да и дава правото да управлява същото МПС. Поради това за нея
няма основание да задържа тези официални документи , а следва да предаде
владението върху тях на лицето, посочено в тях като титуляр на правото на
собственост върху този автомобил.
По отношение на другите два автомобила , Плевенски окръжен съд намира
,че съображенията на Плевенски районен съд са изцяло правилни и не се
налага да се повтарят отново. Проследява се достатъчно ясно и категорично
от представените от ищеца писмени доказателства / банкови документи за
извършени парични преводи / произхода на всички парични средства,
послужили за заплащане на цялата цена на другите два автомобила : ЛЕК
АВТОМОБИЛ „***“, с рег. №***, рама №***, бензин, цвят черен и ЛЕК
АВТОМОБИЛ „***“, с рег.№***, рама №***, бензин, цвят- черен металик .
Както посочените в тези банкови документи суми , така и датите на
извършените преводи на парични средства от сметката на П. Г. по банковата
сметка с титуляр В. Г. и впоследствие превеждането пък на тези суми от
сметката на В. Г. по сметка на продавачите ,които дати на преводите са тясно
свързани с представените по делото договори за закупуване на двата
автомобила ,дават основание да се приеме за доказано ,че всички средства за
закупуването на тези два автомобила са били дарени от бащата П. Г. на сина
му В. Г. и са послужили именно за закупуването на тези два автомобила.
В т.см. съдът взе предвид и заключението на в.л.Т.И.. ,която в заключението
си подробно проследява движението на паричните средства от П. Г. към В. Г.
и оттам към продавачите. В т.вр. следва да се посочи , че въпросните банкови
документи ,макар в тях да не е посочено като правно основание за преводите „
дарение„ , а напр. „захранване на сметка„ , то като се интерпретират на фона
на установената фактическа обстановка и хронологията на сключването на
договорите за продажба и на преводите по банковите сметки , заедно със
свидетелските показания,които потвърждават дарственото намерение у П. Г.
при превеждането на тези суми по личната сметка на сина му , дават
основание на съда да приеме ,че се касае именно за дарение на парични
средства от баща на син , което е удостоверено с посочените банкови
документи и което следва да се счита извършено от дарителя , а и прието от
надарения , съответно със заверяването на банковата сметка на надарения и с
последвалото го разпореждане от надарения с дарените му средства за
закупуване на процесните два леки автомобила на името на В. Г. ,който
безспорно фигурира като купувач и по трите договора за покупко-продажба на
леките автомобили . Поради това ,в тези си части обжалваното решение на
ПлРС се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото ,следва да бъдат присъдени и деловодните
разноски за първата инстанция ,които по компенсация между направилите ги
страни ,са в размер на 7073,36лв.и следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца.
8
За въззивната инстанция също така следва да бъдат присъдени деловодни
разноски по компенсация , в размер на 4 273,30лв. , в полза на въззиваемата
страна В. Г.,като се съобразят съответно уважената част на въззивната жалба
и отхвърлената част на въззивната жалба.
В т.вр. следва да се посочи, че ПлОС намира възраженията на всяка от
страните за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
направени от противната стана ,за неоснователни ,доколкото , като се
съобрази цената за придобиване на трите леки автомобила ,която общо е
равна на 83 600 евро/ с левова равностойност 163 438 лв./ ,то следва ,че
адвокатското възнаграждение би следвало да е определено в хипотезата на чл.
7, ал. 2 т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа ,според която дори минималния, посочен като ориентир размер,
надхвърля съществено това ,което са договорили и заплатили страните с
упълномощените от тях адвокати за защита и процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 1131/23.07.2025г., постановено по гр.д.
№ 7103/2024г. на Плевенски районен съд В СЛЕДНИТЕ МУ ЧАСТИ :
- В ЧАСТТА с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.23,
ал.1, вр. чл. 21, ал.4, т.1, предл. 2 от СК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение
на ответника Е. Г. С.., ЕГН**********, от гр. Плевен, жк. ***, че ЛЕК
АВТОМОБИЛ „***“ ***, с рег. №***, рама №***, дизел, цвят тъмносив
металик е ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ, в резултат на пълна трансформация на
лично имущество,на ищеца В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен, ул. ***.
- В ЧАСТТА с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Е.
Г. С.., ЕГН**********, от гр. Плевен, жк. ***, че ищецът В. П. Г.,
ЕГН**********, от гр. Плевен, ул. ***, Е единствен СОБСТВЕНИК на ЛЕК
АВТОМОБИЛ „*** ***“, с рег. №***, рама №***, дизел, цвят тъмносив
металик, и на основание чл.108 от ЗС се ОСЪЖДА ответника Е. Г.
С..,ЕГН**********, ДА ПРЕДАДЕ изцяло ВЛАДЕНИЕТО на лек автомобил
„***“ ***, с рег. №***, рама №***, дизел, цвят тъмносив металик , на ищеца
В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен,както и
- В ЧАСТТА за присъдените деловодни разноски , като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
- ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.23, ал.2 във вр. с ал.1 от
СК, по отношение на ответника Е. Г. С.., ЕГН**********, от гр. Плевен, жк.
***, че ищеца В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен, ул. *** е придобил чрез
частична трансформация на лично имущество в размер на 33 000евро ,
собствеността върху 33 000 / 38 000 ид.части от ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“
***, с рег. №***, рама №***, дизел, цвят тъмносив металик и тези части са
негова ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ , като за разликата над 33 000 евро до
цялата покупна цена на автомобила от 38 000евро /която разлика е равна на
9
5000евро /, ОТХВЪРЛЯ иска за трансформация на лично имущество,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
- ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Е. Г. С.., ЕГН**********,
от гр. Плевен, жк. ***, че ищецът В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен, ул.
***, Е СОБСТВЕНИК на 35 500 / 38000 ид.части от ЛЕК АВТОМОБИЛ „***
***“, с рег. №***, рама №***, дизел, цвят тъмносив металик, и на основание
чл.108 от ЗС ОСЪЖДА ответника Е. Г. С..,ЕГН**********, ДА ПРЕДАДЕ
на ищеца владението върху тези 35 500/ 38000 ид.части от лек автомобил
„***“ ***, с рег. №***, рама №***, дизел, цвят тъмносив металик,като за
РАЗЛИКАТА над 35 500/ 38000 ид.части ,която разлика е 2500/38000ид.части
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
- ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. Г. С.., ЕГН**********, от гр.
Плевен, жк. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен,
ул. ***, сумата от 7073,36лв., направени по делото разноски, по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 1131/23.07.2025г., постановено
по гр.д.№ 7103/2024г. на Плевенски районен съд в останалите му обжалвани
части .
ОСЪЖДА Е. Г. С.., ЕГН**********, от гр. Плевен, жк. ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА В. П. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен, ул. ***, сумата от 4 273,30 лв.,
направени по делото разноски за въззивната инстанция , по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10