Решение по дело №1751/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба, подадена от К. "ППК Б." ЕИК *********, представлявана от К. Я. И. чрез адв.А. Ж. - ВАК, против Заповед № РД1510/28.06.2024г. на Кмета на община Д. Ч., с която е наредено на жалбоподателя да премахне за собствена сметка преместваем обект, представляващ: " метален фургон" с размери 3,50/7,40м., поставен в [ПИ] с площ [рег. номер].м. по кадастралната карта на [населено място], община Д. Ч. област Варна.

В жалбата са изложени съображения за нищожност на заповедта по мотиви, че подписът, поставен в заповедта не е на кмета на община Д. Ч., защото на посочената дата – 28.06.2024г. кметът на община Долни Чифлик е отсъствал. В условията на евентуалност се твърди незаконосъобразност и неправилност на заповедта поради постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В мотивиращия я Констативен акт № 1/22.05.2024г. не е извършена правилна идентификация на обекта – предмет на събаряне, според заповедта. Тази неточност е пренесена и в нея, тъй като в имота има няколко постройки - ресторант, сладкарница с прилежащи помещения, като за някои от тях е проведена процедура по §127 ПЗРЗИДЗУТ. Основното възражение в жалбата е обосновано с твърдението, че всички обекти в имота на ППК „Б.“ представляват строежи по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, а не временно-преместваеми съоръжения, поради което и процесният не може да бъде демонтиран по реда на чл.57а ЗУТ. Според жалбоподателя неправилно и незаконосъобразно със заповедта е разпоредено на основание чл.57а, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ премахване на обект, който не е преместваем. Моли за отмяна на заповедта .

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез представител по пълномощие адв.А.Ж. поддържа жалбата на изложените в нея основания, като допълва, че процесния обект съставлява част от притежаваните от ППК„Б.“ сладкарница и ресторант и представляващо тяхно обслужващо помещение. За всички тях била проведена процедура по издаване на Удостоверение за търпимост. Поддържа изявлението, че обектът е строеж по смисъла на §5 т.38 ДРЗУТ. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът - Кметът на община Долни Чифлик отправя искане за отхвърляне на жалбата. На подробно изложени аргументи в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, представляван от Директор на дирекция „Административноправно и информационно обслужване“, с представено удостоверение за правоспособност приема, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и приложимия материален закон. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма. В нея се съдържат подробни фактически и правни основания за нейното издаване и достатъчно данни във връзка с индивидуализацията на обекта. Касае се за преместваем обект, който подлежи на премахване именно по реда на чл.57а ДРЗУТ.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от активно легитимирано лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на приложимите правни норми и при отчитане на разпределението на доказателствената тежест, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Въз основа на писмо изх.№ ДК-25-25-00-383/26.04.2024г. , изпратено от Началник на РДНСК-Варна до Кмета на община Долни Чифлик е извършена проверка от служители на общинската администрация в [ПИ] по КККР на [населено място]. Административното производство е започнало със съставянето на Констативен акт № 1/22.05.2024 г. от служители на общинската администрация на длъжност главен експерт "УТ" при община Долни чифлик и гл. специалист „КСОИП " при Община Долни чифлик, в който са отразени следните установявания: [ПИ] по КККР на [населено място], в който се намира преместваемият обект, е собственост на, „ППК Бряст“ представлявана от К. И. , със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]съгласно [нотариален акт], том, III, дело 2151 от 1992 г. Прието е, че преместваемият обект метален фургон - с размери - 3.50/7,40 м. е поставен от „ППК Б.“, без одобрена проектна документация и без издадено разрешение за поставяне в нарушение разпоредбите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Долни чифлик. Възприето в Част II. „Изпълнение на обекта“, като факт от обективната действителност е, че обектът представлява : „метален фургон с размери 3,50 / 7,40м. Коментирано е, че за него не са представени разрешение за поставяне, одобрена проектна документация и одобрена схема.

Формиран е извод, че е установено нарушение на чл.57а ал.1 т.1 и т.2 от ЗУТ и чл.25 ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи от градското обзавеждане на територията на община Д. Ч., съставляващо: “изграден преместваем обект без одобрена проектна документация и без издадено разрешение за поставяне“.

За съставения Констативен акт № 1/22.05.2024 г., представляващата ППК „Б.“ К.И. е уведомена, видно от представеното съобщение /л.7 от преписката-гръб/. Подадено е възражение /л.9 от преписката/, в което са изложени доводи, че по време на проверката не е присъствал представител на Кооперацията, поради което не е предоставена възможност да бъдат представени строителни книжа и документи. Счита, че обектът е строеж, изграден през 60-те години на 20-ти век, респективно преди 07.04.1987г. и представлява търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПРЗУТ. Към възражението не са представени доказателства.

Кметът на община Долни Чифлик не е приел като основателни доводите във възражението, поради което е постановил оспорената в това производство Заповед № РД1510/28.06.2024г., с която е наредил на жалбоподателя да премахне за собствена сметка преместваем обект, представляващ: " метален фургон" с размери 3,50/7,40м., поставен в [ПИ] с площ [рег. номер].м. по кадастралната карта на [населено място], община Долни Чифлик област Варна.

В хода на съдебното производство по искане на ответника, съдът приобщи 2 броя длъжностни характеристики на служителите по чл.223 ал.2 от ЗУТ, съставили констативния акт, видно от които безспорно се установява компетентността им.

Представено е и Удостоверение за търпимост №28/16.09.2021г. / л.51 от делото/, издадено от главен архитект при община Долни Чифлик, в което е установено : „за строеж: “ Масивна сграда-сладкарница и ресторант“ със ЗП=РЗП=793,00кв.м., състояща се от ресторант с площ 574 кв.м., склад с площ 56 [жк], находящ се в УПИ XVII – за сладкарница и ресторант в кв.5 по дворищно-регулационния план на [населено място], община Долни Чифлик, като 296 кв.м. от сградата са разположени върху [ПИ] включен в УПИ XVII – за сладкарница и ресторант, а 497 кв.м. от сградата са разположени в [ПИ], включен в УПИ XVII – за сладкарница и ресторант, изгрладен преди 1964г. и подобрен преди 2000г., са налице условията на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тоест строежът е търпим.“

Към същото удостоверение е приложена обяснителна записка , в част II „Общи данни“, в която е отбелязано, че заснемането се отнася и до прилежащите обслужващи помещения на търпимия строеж- за изградените в собствения имот – за сладкарница и ресторант без одобрени проекти и разрешение за строеж – едноетажен ресторант, сладкарница.

Във връзка със спора между страните за характеристиките и вида на разпоредения за премахване обект по делото е възложена съдебно техническа експертиза и са приети заключенията по единична и тройна СТЕ. Поради това, че заключението по единичната експертиза е оспорено от ответника е назначено изготвянето на заключение по тройна СТЕ. И двете заключения като допустими и относими към предмета на спора, са приети като доказателства по делото. При единичната експертиза в.л. инж.арх.Р. С. установява, че съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД-18-225/01.12.2022 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, [ПИ] е вид собственост - частна, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване. Същевременно, съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД-18-225/01.12.2022 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, [ПИ] е вид собственост - Общинска публична, вид територия -урбанизирана, начин на трайно ползване - за второстепенна улица, площ 5032 [жк], вещото лице установява, че северно от сграда с [идентификатор] /за обществено хранене/, върху част от съществуваща тераса към сградата е изградена постройка с размери 3,70/8,70 м. състояща се от едно помещение с предназначение „офис”. Входът на процесния обект е от покритата част на терасата към ресторанта. Носещата конструкция е метална - кръгли и кутиеобразни метални профили, заварени помежду си. Колоните са замонолитени в съществуващата стоманобетонна тераса. Ограждащите стени са от хидрофорен шперплат, щендерна конструкция с предстенна обшивка от гипсокартон и ламарина. Дограмата е PVC. Покривната конструкция е едноскатна, метална, с топлоизолация от вата и покрита с ламарина. Вътре стените на помещението са боядисани с латекс, таванът е окачен-гладък гипсокартон, боядисан с латекс. Подът е ламиниран паркет. Процесният обект е електрифициран. Приложен е снимков материал за онагледяване.

В съдебно заседание експертът посочва, че процесният обект не може да бъде преместен, без да се унищожи или компрометира неговата цялост. Разположен е върху фундаменти, които са неразделна част от него. Дори и в евентуалност да се премести покривната част, изпълнена от ламарини, фундаментите няма как да се изместят. Колоните са неподвижно закрепени в основата. Дори и да се изреже, той ще бъде преместен без основите, което нарушава целостта му. Извън това, по повод въпрос от процесуалния представител на ответника, вещото лице посочва, че обектът не е нанесен в кадастъра, но той и не попада в процесния имот, а в друг – съседен имот, представляващ публична общинска собственост.

От събраното заключение по тройната СТЕ се установява, че [ПИ] е част от УПИ XVII- отреден „за сладкарница и ресторант“, в кв. 5 по плана на [населено място]. В УПИ е изградена масивна сграда - сладкарница и ресторант, за която е налично Удостоверение за търпимост № 28/16.09.2021г. издадено от Гл.архитект на Община Долни чифлик. От архитектурното заснемане на сградата е видно, че тя се състои от сладкарница с кухня и складови помещения с площ 162 кв.м, от складове с площ 57 кв.м. и ресторант с тераса за сезонно обслужване на клиенти, кухня , хладилно помещение, санитарни помещения и складове с обща площ от 574 кв.м. Видно от Удостоверение за търпимост № 28/16.09.2021г. горният строеж е изграден преди 1964г. и подобрен преди 2000г., т.е. налице са условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ^ ЗУТ и строежът е търпим.

При извършения оглед на място на 04.04.2025г. експертите са установили следното: Върху част от съществуващата тераса за сезонно обслужване на клиенти към ресторанта в северозападната част е налице обект с външни размери в план 4.20м/9.20м. Терасата за сезонно обслужване към ресторанта е изградена преди 2000г., преди процесния обект. Покривната конструкция е едноскатна с наклон на покрива към терасата. Височината на покривната конструкция в по-високата част е 3.62м и в по-ниската част 2.72м. спрямо нивото на терасата Терасата към ресторанта е средно 0.85м над съществуващия терен. Достъпът до обекта е през терасата към ресторанта. Носещата конструкция е смесена - метална и масивна. Метална е конструкцията на част от северозападната ограждаща стена с дължина 7.50м /обща дължина на северозападната ограждаща стена е 9.20м/, другите стени и покрива. Изградена е от метални профили горещовалцувани кръгли и кутиеобразни. Носещите колони са от метални профили, монтирани върху съществуващата площадка. Външните ограждения са от метална гладка ламарина и OSB плоскости Покривът е с покритие от вълнообразна ламарина. Оставащата част от външната северозападна стена с дължина 1.70м /общата дължина е 9.20м/ и е изпълнена от бетонови блокчета, иззидани върху съществуващата тераса. Видимо покритието е старо, изпълнено преди повече от 20 години. Вътрешнопространствено процесният обект се състои от едно помещение със светли размери в план 3.20/8.67м и светла височина 2.41м. Изпълнен е вътрешен текущ ремонт. Стените са изградени от щендерна система с едностранно положен откъм помещението гипсокартон с изолация от вата. Таванът е хоризонтален от гипсокартон, изолиран с минерална вата. Подовата настилка е от балатум. Монтирани са врата и прозорци от PVC дограма на цялата стена към терасата на ресторанта, откъдето се осъществява достъпът до помещението. Помещението е захранено с ток от партидата на ресторанта. Вода няма. Ползва се с предназначение за офис, с вход от терасното пространство.

В заключение експертите приемат, че обектът не представлява поставяем обект тип „метален фургон“. Характеристиките на обследвания от вещите лица обект не отговарят на посочените в § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, което води до заключение, че процесният обект не представлява "преместваем обект" по смисъла на закона. Обектът представлява „строеж“. Част от него е изпълнен чрез извършване на СМР - изграждане на тухлена зидария като ограждаща стена. Само частта от обекта, представляващ метална конструкция, може да бъде отделен от съществуващия обект, върху който е монтиран чрез изрязване на вертикалните конструктивни елементи. Съответно, частта от обекта изградена с бетонови блокчета може да бъде отделена от терасата само чрез разрушаване. Съществуващия на място обект не може да бъде пренесен в пространството без да загуби своята индивидуализация. Той няма характеристиките на фургон /контейнер/, който да се премести в пространството и да запази своята цялост .

В обобщение, заключението на експертите е, че разпореденото за премахване съоръжение от техническа страна представлява част от строеж и е с характеристиките на строеж и не представлява преместваем обект, който да е закрепен временно върху терена и да може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което се отделя.

В съдебно заседание вещите лица поясняват, че в Констативен акт № 1/22.05.2024 г., не е идентифицирано точно мястото на обекта. Съществувал е метален фургон, който отдавна е махнат. Една от стените в процесния обект е изградена от тухли и дори всичко останало от него да се премести, той пак ще загуби целостта си и не би могъл да бъде изграден на друго място чрез демонтаж и преместване.

В хода на съдебното производство са приобщени обясненията на св.М. Ж. Т. – наемател на обект в имота в продължение на двадесет и пет години, представляващ ресторант, складови помещения и тераса. Уточнява, че сега наемател е нейният син. Сочи, че част от помещенията в имота са изградени с тухли, друга част с термопанели върху бетон.

Въз основа на тези фактически установявания, съдът достигна до следните изводи:

Обжалваната Заповед № РД1510/28.06.2024г. е издадена от компетентен орган - Кмета на община Д. Ч., съобразно мл.57а, ал.3 от ЗУТ . Заповедта е издадена в писмена форма, с посочване в обстоятелствената част на фактическите и правните основания, въз основа на които административният орган е постановил съответната разпоредителна част, поради което е спазено изискването за форма и съдържание в чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за нищожност на заповедта, като неподписана от Кмета на община Долни Чифлик. В хода на производството жалбоподателят не ангажира доказателства, установяващи отсъствието на кмета на община Долни Чифлик на дата 28.04.2024г., нито че положеният подпис е на друго лице. За съда не съществуват и обосновани съмнения, че подписът, положен под заповедта не е на кмета на община Долни Чифлик, до колкото заповедта не е подписана със запетая, нито са приобщени каквито и да е други косвени доказателства, обосноваващи подобен извод.

Основателни и доказани са оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът квалифицира като такива по чл.35 от АПК, съставляващи неспазване на изискването административният акт да се издаде след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и за неправилно приложение на разпоредбите на ЗУТ свързани с премахването на преместваем обект.

Безспорно от страните се установява по делото, че в [ПИ] с площ [рег. номер].м. по кадастралната карта на [населено място], община Долни Чифлик област Варна са разположени няколко обекта, но нито един от тях не представлява „метален фургон“ така, както е описан в оспорената заповед. Тази неточност е следствие от неправилното идентифициране на обекта още в съставения на място Констативен акт № 1/22.05.2024 г., именно в който за първи път е посочен с такова описание. Следва да се отбележи, че в констативния акт е прието, че не са представени каквито и да е строителни книжа или документи, като в действителност в хода на проверката на място, направена от административния орган няма данни да е присъствал законния или упълномощен от него представител на жалбоподателя, за да е имал възможност да ангажира такива.

Не е установено безспорно в хода на административното производство и кой точно е процесният преместваем обект. Още в писмото с изх.№ ДК-25-25-00-383/26.04.2024г., изпратено от Началник РДНСК-Варна до Кмета на община Долни Чифлик / л.2 от преписката/, е посочено че „ поставяемия“ обект е разположен до / а не в/ горепосочения имот и НЕ се намира в границите на процесния [ПИ] – собственост на жалбоподателя -ППК „Б.“, а в границите на [ПИ] – „ за второстепенна улица“ – публична общинска собственост. Именно във връзка с това и предвид предоставените правомощия на кметовете на общини е възложено извършването на обстойна проверка и предприемане на мерки, ако следва. Видно от скица, заснета като снимка на стр.2 от заключението по единичната СТЕ / л. 83 от делото/, в действащата кадастрална карта за [ПИ], не е нанесен обект с характеристиките, посочени в обжалваната тук заповед. Видно от снимка "две" на същата страница, която е възпроизведена от Google maps, се установява някаква постройка, която в едната си половина се намира в процесния [ПИ]. В другата съставлява част от прилежаща улица, която според вещото лице е [ПИ] – „за второстепенна улица“ и е публична общинска собственост.

Тази неяснота е констатирана и в заключението по приетата тройна СТЕ. В с.з. от 12.05.2025г. / л.133/ в.л. П. обяснява, че действително още в констативния акт не са посочени достатъчно данни къде точно се намира този обект и кой точно е той. Не е идентифицирано мястото на обекта, липсва описание. На място експертите сами са решавали за кой точно обект иде реч.

Гореизложените мотиви в тяхната съвкупност обосновават извода на съда, че е допуснато нарушение на чл.35 АПК. Направеното в заповедта и мотивиращия я констативен акт описание въвежда в неяснота кой точно обект, представляващ „метален фургон“ от разположените в [ПИ] е предмет на задължението за премахване. Същевременно обектът, коментиран в това производство, като възприет от вещите лица безспорно в една част попада и в [ПИ] – „ за второстепенна улица“ – публична общинска собственост, което още един път сочи на неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая.

Основателни и доказани са оплакванията за неправилно приложение на ЗУТ при издаване на заповедта.

При разрешаване на основния спорен въпрос - представлява ли описаното в заповедта съоръжение преместваем обект по дефиницията в § 5, т.80 от ДР на ЗУТ във връзка с чл.56, ал.1 от ЗУТ и съответно подлежи ли на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ или представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и подлежи на премахване по друг ред и на други фактически и правни основания, съдът взе предвид дефинициите в тези законови разпоредби в редакцията им към датата на издаване на заповедта.

Съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ /в редакция след изм. и доп. обнародвано в ДВ, бр.25 от 2019г./, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В чл.56, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според чл.56, ал.2, изречение първо от ЗУТ, за обектите по ал.1, т.1 и т.2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.

По аргумент от тези разпоредби основни характеристики на преместваемия обект са, че е предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност; че да може след отделянето му от повърхността да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуалност и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение; че поставянето му или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй като при липсата на който и да е от тях е пречка обекта да се квалифицира като преместваем.

В конкретния случай, предвид приетите от съда заключения по СТЕ – единична и тройна, които съдът кредитира като обективно съставени от лица, притежаващи необходимата и неоспорена компетентност, изпълненият обект е закрепен върху съществуващ строеж - тераса за сезонно обслужване на клиенти към ресторанта чрез вертикални метални елементи/колони, анкерирани към съществуващата тераса. Той не може да бъде пренесен в пространството без да загуби своята индивидуализация. Няма характеристиките на фургон /контейнер/, който да се премести в пространството и да запази своята цялост и да не загуби индивидуализацията си. Само частта от обекта, представляващ метална конструкция, може да бъде отделена от съществуващия обект, върху който е монтиран чрез изрязване на вертикалните конструктивни елементи. Частта от обекта изградена с бетонови блокчета може да бъде отделена от терасата само чрез разрушаване, тоест не може да бъде преместен без да се унищожи или компрометира неговата цялост. Не е и възможно след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен.

Процесният обект не е самостоятелно и преместваемо съоръжение, а строеж по смисъла на § 5 т.38 ДРЗУТ. Този извод се налага от приетите от фактическа страна по делото въз основа на доказателствата заключения по единичната и тройна СТЕ. Закрепен е чрез монолитни фундаменти, здраво разположени в бетонова основа на тераса. Едната от стените му е изградена с тухли. Възможно е от него да бъде отделен покривът, изпълнен от ламаринени плоскости и част от стените, но разглобяването му с цел разполагане на друго място е невъзможно. Поради това изцяло основателно и доказано е твърдението на представителите на жалбоподателя, че обектът е описан непълно в КА. Това е способствало за грешното му описание като „метален фургон“ и в заповедта за премахването му и за неправилна преценка на характеристиките, функциите и вида му.

Основателни и доказани са доводите на представителя на жалбоподателя, че не е налице и вторият елемент от изброените по-горе, които са иманентна черта на преместваемите обекти, а именно да могат да бъдат отделени от повърхността и преместени в пространството, без да изгубят своята индивидуалност. Както е посочено в заключенията по СТЕ той не може да бъде отделен и да съществува самостоятелно, изпълнявайки функциите, за които е предвиден.

Поради това неправилно в КА и в обжалваната заповед е прието, че процесният обект представлява преместваем „метален фургон“, съответно че е преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ във връзка с чл.56, ал.1 от ЗУТ. Неправилно, като последица е разпоредено и премахването му като такъв поради липсата на разрешение за поставянето му. Той не е поставен, а е изграден като надстройка върху част от бетонова тераса, със стена, изградена от тухли и е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Поради това, премахването му е свързано с разрушаване на извършен строеж, а използването му на друго място със същото предназначение изисква извършване на нов строеж. За да е преместваем обектът по дефиницията в ЗУТ, той трябва да може да се премести и ползва на друго място в своята неприкосновена цялост, във вида който е имал на съответното място, без да е необходимо изграждането му като част от строеж на друго място. С оглед изложеното основателни и доказани са доводите в жалбата, че в случая чл.57а от ЗУТ е неприложим.

Горезиложените доводи в тяхната съвкупност обосновават крайния извод на съда, че оспорената Заповед № РД1510/28.06.2024г. на Кмета на община Долни Чифлик, е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и в несъответствие с целта на закона, поради което на основание чл.146, т.3 и т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна О. Д. Ч. следва да заплати на К. "ППК Б." ЕИК *********, представлявана от К. Я. И. сума в общ размер 2150лв., представляваща заплатени 50лв. - държавна такса за образуване на делото, 1500лв. - адвокатско възнаграждение и 600лв. - възнаграждение на вещо лице. Като неоснователно съдът възприема възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа , по дела с предмет ЗУТ минималното определено възнаграждение [рег. номер]. Внесеното в това производство адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. не е прекомерно , а е съобразено фактическата и правна сложност на делото, с изготвените от процесуалния представител на жалбоподателя жалба и писмени становища и с участието му в проведените четири съдебни заседания.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД1510/28.06.2024г. на Кмета на община Долни Чифлик, с която е наредено на жалбоподателя да премахне за собствена сметка преместваем обект, представляващ: " метален фургон" с размери 3,50/7,40м., поставен в [ПИ] с площ [рег. номер].м. по кадастралната карта на [населено място], община Долни Чифлик област Варна.

ОСЪЖДА О. Д. Ч. да заплати на К. "ППК Б." ЕИК *********, представлявана от К. Я. И. сума в общ размер 2150лв. / две хиляди сто и петдесет лева/, представляваща сторените в производството от жалбоподателя разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България по реда на глава ХІІ от АПК.