ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7058
гр. Бургас, 18.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120101119 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Н. А. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „К.“ №**, ет.*, ап.*, против Й.
Н. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за
намаляване на основание чл.30, ал.1 от ЗН на дарения на Р. Д. Д.а, б.ж. на гр.
Б., поч. на 24.02.2020 г., обективирани в нотариален акт №***, том *, рег.
№****** дело №***/**.**.**** г. на нотариус Ц. А. и нотариален акт №***,
том *, рег.№*****, дело №***/**.**.**** г. на нотариус Ц. А., с 1/3 ид.ч. до
размера на запазената част на ищеца.
За разлика от иска за намаляване на универсално завещателно
разпореждане /който настоящият състав счита, че е неоценяем/, искът за
намаляване на частно завещателно разпореждане или дарение е оценяем,
доколкото със същия се се защитава конкретно имуществено право върху
точно определени недвижими/движими вещи. Когато има за предмет вещни
права върху недвижим имот, цената му се определя от данъчната оценка на
имота към момента на предявяване на иска (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК) – в този
смисъл Определение № 60252 от 07.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1675/2021 г., II г.о.
на ВКС, Определение № 26 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г., І г.о. на ВКС
и др. /Така и цитираната в предходно разпореждане съдебна практика -
Oпpeдeлeниe № 28/05.03.2009 г. пo гp.д. № 4262/2008 г., BKC, 3 г.o.,
Oпpeдeлeниe № 184/18.04.2013 г. пo ч.гp.д. № 2521/2013 г., BKC, 1 г.o.,
Oпpeдeлeниe № 445/15.07.2014 г. пo ч.гp.д. № 3653/2014 г., BKC, 2 г.o.,
Oпpeдeлeниe № 77/07.03.2013 г. пo гp.д. № 1423/2013 г., BKC, 2 г.o.,
Oпpeдeлeниe № 26/02.02.2018 г. пo гp.д. № 5019/2017 г., BKC, 1 г.o.,
Oпpeдeлeниe № 3527/14.11.2023 г. пo гp.д. № 1286/2023 г., BKC, 1 г.o.,
Oпpeдeлeниe № 60252/07.06.2021 г. пo гp.д. № 1675/2021 г., BKC, 2 г.o. и дp./.
Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК на окръжен съд са
1
подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000
лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания
по актове за начет. Цената на исковете по чл. 30, ал.1 от ЗН ще се определи по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото дарението,
чието намаление се иска има за предмет право на собственост върху
посочените в него недвижими имоти. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК
постановява, че цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка, на
конкретното вещно право, чиято защита се иска или което е предмет на
договора по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
Видно от представеното удостоверение на Община Бургас, отдел МДТ,
данъчната оценка на самостоятелен обект с идентификатор 07079.613.276.1.3
е в размер на 95 172, 40 лв., който имот е предмет на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт №132, том V, рег.№11498, дело
№839/27.12.2007 г. на нотариус Цвета Атанасова. От това следва, че родово
подсъден да разгледа иска по чл.30, ал.1 от ЗН в настоящия случай е Окръжен
съд.
Съгласно чл.119, ал.1 от ГПК възражение за родова неподсъдност на
делото може да се прави до приключване на производството във втората
инстанция и може да се повдига и служебно от съда, тоест в случая съдът е
длъжен да изпрати делото по подсъдност с оглед избягване на постановяване
на процесуално недопустимо решение вследствие нарушение на правилата за
родова подсъдност, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на процеса пред настоящия съд.
Данъчната оценка на имот с идентификатор 07079.607.268.1.5, дарен с
нотариален акт №131, том V, рег.№11497, дело №838/27.12.2007 г. на нотариус
Цвета Атанасова, също е над 25 000 лв. /45231, 40 лв./. Действително за част
от имотите, предмет на това дарение, данъчната оценка е под 25 000 лв., но
следва да се има предвид, че в случая предмет на иска е намаляване на всички
дарения, направени с посочения нотариален акт, в който случай може да се
приеме, че се касае за един иск, а въпросът за намаление на отделните дарения
така или иначе следва да бъде разрешен общо съобразно правилата на чл.33 и
34 от ЗН.
Също така и съгласно трайно установената практика на съдилищата, при
обективно съединяване на искове за определяне на родовата подсъдност е
меродавна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове.
/В този смисъл Решение №92 от 21.07.2015 г. на II, т.о. на ВКС по т.д.911/2014
г., Определение №747/2010 г. на IV т.о. на ВКС и др./. Дори и да се приеме, че
се касае до обективно съединяване на искове, настоящият състав намира, че е
налице тясна връзка между предмета на отделните искове, като в този смисъл
не са налице предпоставките на чл. 210 ал. 2 от ГПК за разделяне на делата.
Отделно от изложеното и разпоредбата на чл.270, ал.4 от ГПК постановява, че
решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че
искът е бил подсъден на районния съд. Посочената разпоредба именно
позволява разглеждане на искове, които са в тясна зависимост с останалите
2
предявени в условията на обективно съединяване на исковете при тясната им
взаимна връзка. По тези съображения, настоящият състав намира, че исковата
претенция в своята цялост е родово подсъдна на Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.119, ал.1, вр.чл.118, ал.2 от
ГПК, Районен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1119/2025 г. по описа на РС -
Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3