№ 35539
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110122508 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „*****г“ ООД, с ЕИК: *****, срещу
„*****“ ЕООД, с ЕИК: *****, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 600 лева с ДДС,
представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за превоз на
товари, осъществен от ищеца като превозвач, която сума е обективирана във
фактура № ***** г. /главница/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.04.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното плащане на вземането и 2/ сумата от 34,08 лева – обезщетение
за забава за периода от 18.11.2024 г. до 16.04.2025 г.. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, породено от сключен неформален договор за
извършване на международен автомобилен превоз на товари по направление
България – Испания, по което ищецът е превозвач, а ответникът – изпращач на
превозваните стоки.
Посочва, че на 24.09.2024 г. ответното дружество „*****“ ЕООД е
изпратил заявка, с която възлага на „*****г“ ЕООД срещу възнаграждение
извършване на международен автомобилен превоз на групажна стока от
България до Испания, като в заявката са посочени съществените елементи на
превозния договор: дата на товарене (т. 2), товарен пункт (т. 3), разтоварен
пункт, описание на товара, срок на доставка (т. 10), транспортно навло (т. 11),
платец на навлото (т. 12) и начин на плащане (т. 13).
Посочва се и че уговореният размер на възнаграждението за извършен
превоз е 500 лв. без ДДС или 600 лв. с ДДС и съгласно т. 13 от заявката е
платима от „*****“ ЕООД, в срок до 30 дни след получаване на
товарителница и фактура.
Твърди се, че на 25.09.2024 г. в Божурище между страните е оформена и
1
международна автомобилна CMR товарителница. В тази връзка и ищецът
осъществил превоза, доставил товара на получателя и последният бил приет
без забележки и рекламации. Въпреки това възложителят не му е заплатил
дължимото по договора за превоз възнаграждение (транспортно навло).
Сочи се, че в процесния случай ответникът е получил документите на
18.10.2024 г., но въпреки това дори след настъпване на падежа – 18.11.2025 г.,
така и не е изпълнил задълженията си за заплащане на възнаграждение.
Поради това ищецът претендира и обезщетение за забава за периода от
18.11.2024 г. до 16.04.2025 г. върху неплатената сума, или общо 34,08 лв.
Излага правни доводи, че правоотношението между страните се
подчинява на правилата на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR). С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени.
С исковата молба са представени: заявка за транспорт от 24.09.2024г.;
международна автомобилна CMR-товарителница от 25.09.2024г.; фактура №
***** от 03.10.2024г. и обратна разписка от 18.10.2024 г.
Иска се допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва изцяло
като неоснователен.
На първо място се оспорва пасивната материалноправна легитимация
на ответника да отговаря по предявения иск. В тази връзка се оспорва между
страните да са налице облигационни отношения по договор за международен
автомобилен превоз, доколкото ответникът твърди, че не е възлагал на ищеца
извършване на процесния транспорт. Посочва, че видно от заявката за превоз
ищцовото дружество е възложило превоза на друг превозвач – „*****“ с
различна дата на товарене – 27.08.2024 г. Поддържа, че в случай, че „*****“ са
превъзложили извършването на превоза на ищцовото дружество, ищецът е
следвало да предяви иска си срещу тях. Поддържа, че след като в
товарителницата няма данни за товародател на ищеца, нито му е възлагано
извършване на превоз, съобразно правилата на Конвенцията CMR следва да се
приеме, че договорът за превоз е сключен с изпращача или с получателя по
международната товарителница.
Поддържа, че в случай, че от назначената съдебно-икономическа
експертиза се установи, че ответното дружество е осчетоводило процесната
фактура, приложена към исковата молба и е ползвало данъчен кредит,
посоченото осчетоводяване е резултат от техническа грешка, тъй като с
ищцовото дружество са налице трайни търговски отношения и се издават
множество фактури. Излага подробни правни доводи за доказателствената
сила на счетоводните записи и за характера на фактурите и счетоводните
книги като документи.
Оспорва претенцията за обезщетение за забава и в частност – оспорва
възможността на ищеца да начислява лихви за забава върху ДДС по
процесната фактура.
2
В условията на евентуалност оспорва и размера на обезщетението с
твърденията, че съгласно чл. 27, ал. 1 от Конвенцията CMR максималния
допустим размер на лихви по договори за превоз, уредени от Конвенцията е
5% годишно.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът не прави доказателствени искания. Посочва, че ще се
възползва от направените от ищеца доказателствени искания.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Съдът намира, че следва да допусне искането на ищеца за съдебно
икономическа експертиза, като вещото лице следва да отговори и на въпроси,
поставени от съда, а именно: 1/ да посочи размерът на обезщетението за
забава върху процесната главница за периода от 18.11.2024 г. до 16.04.2025 г.;
2/ след преглед на счетоводството на ответника /респ. изискани документи от
НАП/ да посочи дали се съдържат данни за получена и осчетоводена от
ответника фактура с доставчик дружеството „*****“ ЕАД, с ЕИК: ***** – за
сума от 500 лева без ДДС с дата на издаване в периода от 27.08.2024 г. зо
31.12.2024 г. респ. има ли извършено плащане по такава.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира заплащане на възнаграждение на
превозвача за извършен превоз по договор за международен автомобилен
превоз на товари по заявка за транспорт от 24.09.2024 г. и издадена въз основа
на същия фактура № ***** г.
- правна квалификация – предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание по чл. 286 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във връзка с Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че сумата по процесната фактура не е
заплатена от ответника на ищцовото дружество.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
3
В доказателствена тежест на ищеца по иска за по чл. 286 от ТЗ, вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационно отношение между
него и ответника, въз основа на сключения договор по договор за
международен автомобилен превоз на стоки, както и че е изпълнило
задълженията си по същия за извършване на уговорения в договора превоз.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да
докаже валиден главен дълг и изпадане на ответника в забава (изтичане на
уговорения падеж – при срочни задължения или изпращане на покана – при
безсрочни задължения).
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факт
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства да е бил в правоотношение с ответното дружество по процесния
договор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза по
въпроси, поставени от ищеца в исковата молба, както и по въпроси, поставени
от съда: 1/ да посочи размерът на обезщетението за забава върху процесната
главница за периода от 18.11.2024 г. до 16.04.2025 г.; 2/ след преглед на
счетоводството на ответника /респ. изискани документи от НАП/ да посочи
дали се съдържат данни за получена и осчетоводена от ответника фактура с
доставчик дружеството „*****“ ЕАД, с ЕИК: ***** – за сума от 500 лева без
ДДС с дата на издаване в периода от 27.08.2024 г. зо 31.12.2024 г. респ. има ли
извършено плащане по такава.
.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Десислава Бойкова Велинова, която да се
уведоми, че следва да изготви заключението СЛЕД представяне на вносна
бележка от ищеца за платен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за назначената експертиза в размер на 400 лева,
платими от ищеца.
УКАЗВА на ищеца да внесе по сметка на СРС сумата от 400 лева –
депозит за допуснатата експертиза и да представи доказателства за това в
едноседмичен срок от съобщението като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в
противен случай съдът може да цени поведението на страната при условията
на чл. 162 от ГПК и да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, относно
които страната е създала пречки пред доказването.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице по ССчЕ да представи експертизата в срока
по чл. 199 от ГПК
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. от
10.30 часа за която дата и час да се призоват страните и в.л. след депозит.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5