О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1614/23.5.2019г.
Шуменският районен съд,
единадесети състав
На
двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
ГД
№465 по описа за 2019 год.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.Р.П., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, к.23, чрез адв.***от ШАК срещу А.П., роден на *** год., гражданин на ФРГ, с постоянен адрес: Федерална република Германия, село Паунцхаузен, ул.“*****“ №6, с която се предявяват обективно кумулативно съединени иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга и искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете Е. П., родено на *** год. в Република Германия, определяне режим на лични контакти на детето с ответника, определяне местоживеене на детето и дължимата му издръжка, предявени от съпругата Р.Р.П. срещу съпруга А.П..
В срока за отговор на исковата молба от страна на ответника чрез упълномощен процесуален представител – адв.Тина Чупетловска от САК е направено възражение за компетентността на българския съд да разгледа предявените искове, позовавайки се на Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕС от 27.11.2003 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, тъй като както страните по делото, така и тяхното дете не са имали обичайно местопребиваване на територията на Република България към момента на завеждане на иска, като ответникът е гражданин на Република Германия, които факти изключват компетентността на българския съд.
Съдът, като съобрази депозираната молба и материалите по делото еи направеното с отговора на исковата молба възражение, намира така предявения иск за недопустим, поради следните правни съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000 компетентни да разглеждат дела, свързани с развод,
законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка,
на чиято територия: съпрузите имат обичайно местопребиваване, или съпрузите са
имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там,
или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба
и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или ищецът има обичайно
местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди
предявяването на иска, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял
там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин
на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или
Ирландия, има „domicile" там; чиито граждани са двамата съпрузи, или ако
се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile",
като за целите на регламента терминът „domicile" има значението, с което
се използва в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия.
Страните не
спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата е
гражданин на Република България, а ответникът е немски гражданин. Роденото от
брака на страните дете е родено в Германия, като същото има регистриран настоящ
адрес на територията на Република България, считано от 21.01.2019 год. При така установените факти приложение по
отношение на предявените иск за развод и иск за упражняване на родителската
отговорност следва да намери Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕС, в
съответствие с очертания в чл.1 и 2 от същия негов предметен обхват и съгласно разпоредбата
на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България.
С оглед на
изложеното и съгласно посочения по-горе текст от Регламент /ЕО/ №2201/2003 с
оглед на различното гражданство на съпрузите, българският съд би бил компетентен
да разгледа иска за развод на съпрузите, в случай, че ищцата има обичайно
местопребиваване на територията на Република България, което съгласно
регламента означава да е живяла в страната поне шест месеца непосредствено
преди предявяване на иска и да e гражданин на
съответната държава - членка на ЕС.
В настоящата
хипотеза ищцата е български гражданин, но не е установила че има обичайно
местопребиваване на територията на Република България поне шест месеца преди
предявяване на исковете, съгласно изискването на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент
/ЕО/ №2201/2003. В този смисъл от изготвената служебна справка но НБД се
установява, че ищцата е регистрирала настоящ адрес в страната на 21.01.2019
год., а искът е заведен в деловодството на Районен съд – Шумен на 13.02.2019
год. Единствено при наличие на предпоставките на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент
/ЕО/ №2201/2003 би била налице компетентност на българския съд за разглеждане
на иска за развод. За да има обичайно
местопребиваване на територията на РБ, според вложения от чл.3, ал.1, пр.6 от
Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, ищцата следва да е живяла на тази територия
поне 6 месеца преди предявяване на иска, което означава през по - голямата част
от времевия период да е установена в РБ като местоживеене, месторабота,
социални контакти и др. трайноустановени факти от личен или професионален
характер. Единственото установено по делото обстоятелство е че ищцата има
регистрирани постоянен и настоящ адреси на територията на Република България,
като както бе посочено и по-горе настоящият й адрес е регистриран на 21.01.2019
год. Това обстоятелство е относимо към правния термин "обичайно
местопребиваване", но не е достатъчно за установяването му в пълния обем
на неговото съдържание. От наличието на собствено жилище на територията на Република
България, за което се твърди в исковата молба и регистрирани постоянен и
настоящ адреси***, не може да бъде направен категоричен извод, че ищцата трайно
живее в Република България. От представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства от страна на ответника се установява, че ищцата ползва
отпуск за отглеждане на малко дете, който видно от предоставеното удостоверение
от немския й работодател е удължен до 20.08.2019 год. и трудовите й
правоотношения с него не са преустановени. В същото време от удостоверението,
издадено от лекуващия лекар на детето Е. се установява, че детето за последно е
посетило същия на 10.10.2018 год., което означава, че в този момент все още е
било на територията на Република Германия. От материалите по делото се
установява и че ищцата продължава да получава парична помощ за отглеждане на малко дете, като за
2018 год. е получила обща сума в размер на 6729.87 евро, които е декларирала, а
й предстои получаване и на допълнителни средства след представяне на поисканите
й доказателства в срок до 15.05.2019 год.
Съобразно
гореизложените факти, ищцата, носеща тежестта за доказване при изрично
направеното от ответника възражение за некомпетентност на българския съд, не е
установила, че има обичайно местопребиваване на територията на Република България
за най - малко 6 месеца преди 13.02.2019 год., поради което хипотезата на чл.3,
ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 не е осъществена и поради това не е
налице компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за развод.
Независимо от изложеното по - горе относно
компетентността за разглеждане на иска за развод, следва да се има предвид, че
съединен с него е и иск за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо роденото от брака малолетно дете, по който също са приложими нормите на
Регламент /ЕО/ №2201/2003. Определящо в настоящия случай, съгласно нормата на
чл.8 от Регламента е „обичайното местопребиваване“ на детето. Съгласно
практиката на СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8,
параграф 1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че това
местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция
на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по-специално да се
вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя
на територията на държавата-членка, както и причините за преместването на
семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за
обучение, медицинско обслужване, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната
юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи
сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки
конкретен случай. В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС. В настоящия
случай, съдът преценявайки изложените по-горе обстоятелства намира, че общата подсъдност по иска за родителската
отговорност съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003 не е дерогирана по никое от
предвидените в регламента изключения - чл.9, 10, 12, 13, 14 и 15, именно поради
изричното неприемане на подсъдността на българския съд от страна на ответника,
въпреки притежаваното от детето и българско гражданство /чл.12, ал.3 от
Регламент /ЕО/ №2201/2003/. При това положение дори ищцата да беше установила
предпоставките на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003, т.е. че искът
й за развод е подсъден на българския съд, то поради изключителната подсъдност
на иска за упражняване на родителските права спрямо непълнолетното дете на
страните на немския съд, последният би бил компетентен да разгледа цялото дело
поради наличието на връзка между съединените искове, налагаща общото им
разглеждане.
В този смисъл е
и константната съдебна практика и по-конкретно Определение №53 от 31.01.2018
год. на ВКС по ч.гр.д. №3801/2017 год., IV
г.о., ГК, постановено след отправено преюдициално заключение, по което е налице
произнасяне на Съда на Европейския съюз /шести състав/ с Определение от 16.01.2018
год. по дело С-604/17,
Компетентността
за разглеждане на предявените искове е на немския съд, съгласно нормите на
чл.3, ал.1, пр.6 и чл.8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено поради неподсъдността на
предявените искове на българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/
№2201/2003.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание разпоредбата на чл.17 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените от Р.Р.П., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, к.23, чрез адв.***от ШАК срещу А.П., роден на *** год., гражданин на ФРГ, с постоянен адрес: Федерална република Германия, село Паунцхаузен, ул.“*****“ №6, обективно кумулативно съединени иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга и искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете Е. П., родено на *** год. в Република Германия, определяне режим на лични контакти на детето с ответника, определяне местоживеене на детето и дължимата му издръжка, поради подсъдността им на съда на Република Германия.
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №465/2019 год. по описа на Районен съд – Шумен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: