№ 58
гр. Шумен, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора Е. Д. Я.
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Частно наказателно
дело № 20223600200326 по описа за 2022 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРФОРНФС/.
Образувано е по искане на Centraal Justitieel Incassobureau, Кралство Нидерландия за
признаване и изпълнение на решение № 96/018219-21 от 01.03.2022 г., в сила от 16.03.2022
г., за налагане на финансова санкция, постановена от Rechtbank Rotterdam, по отношение на
българския гражданин М. А. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в Република
България, гр.Шумен, ул. „С. п.” № 38.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че искането е
основателно и следва да бъде уважено.
Засегнатото лице М. А. Х., нередовно призован не се явява. Служебно назначеният
му защитник адв- Д.Д. от ШАК изразява становище, че давността за наложената санкция по
чл.82 от ЗАНН е изтекла, поради което моли съдът да откаже изпълнение на финансовата
санкция.
Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и като се
съобрази със становищата на страните, намира за установено следното:
С решение, влязло в сила от 16.03.2022 г., за налагане на финансова санкция,
постановена от Rechtbank Rotterdam, Кралство Нидерландия, по отношение на българския
1
гражданин М. А. Х., с ЕГН **********, е постановена финансова санкция в размер на 95,00
евро за извършено административно нарушение на 25.08.2022 г. за неизпълнение /при
първо поискване/ на задължението за представяне за проверка на документ за самоличност
на 25.08.2020 г. в Piersonstraat, Schiedam.
Деянието представлява административно нарушение по чл.447e от Нидерландския
наказателен кодекс, във вр. с чл.2 от Нидерландския закон за задължителна легитимация.
Шуменският окръжен съд намира, че решението представено за признаване и
изпълнение представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава- членка на Европейския съюз
акт за налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен орган за
извършване на нарушение на правилата за задължителна легитимация. Горепосочения акт е
издаден в държава- членка на Европейския съюз, от несъдебен орган, компетентен да налага
парични санкции.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено и
подписано на 09.09.2022 г., преведено е на български език, а неговото съдържание е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава на Кралство Нидерландия.
Шуменския окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае решението за
налагане на финансова санкция, издадено в друга държава- членка на Европейския съюз –
Кралство Нидерландия, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното
пребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице М. А. Х. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава-
членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението
за налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на
територията на Р България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да
бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са
налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на
изпълнението на решението :
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е
2
пълно и отговаря на решение № 96-018219-21 от 01.03.2022 г., в сила от 16.03.2022 г., за
налагане на финансова санкция, постановено от Rechtbank Rotterdam, Кралство
Нидерландия;
2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд;
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които :
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Р.Б., или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение и
по българското законодателство – чл.80, т.5, във вр. с чл.6 от Закона за българските лични
документи.
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице М. А. Х. не се е
явило лично на съдебния процес, но е било уведомено за правото си да обжалва решението.
По отношение на довода на защитата за изтекла погасителна давност по чл.82 от
ЗАНН, съдът намира същия за неоснователен. Погасителната давност е прекъсната с
постановяване на акта, с който е наложена финансовата санкция. Видно от изпратеното
удостоверение този акт е влязъл в сила на 16.03.2022 г. Към настоящият момент не е изтекъл
визирания в чл.82 от ЗАНН двугодишен давностен срок.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – глоба в
размер на 95,00 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български
левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –01.03.2022 г. От
приложената справка е видно, че за 01.03.2022 г. фиксираният курс на БНБ за 1 евро е
1.95583 лв. или равностойността на 95,00 евро е 185,80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т.
3
1 от ЗПИИРКОРНФС, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № 96/018219 от 01.03.2022 г., в сила от 16.03.2022 г.,
постановено от Rechtbank Rotterdam, Кралство Нидерладия, с което по отношение на
българския гражданин М. А. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в Република
България, гр.Шумен, ул. „С. п.” № 38 е наложена финансова санкция в размер на 95,00 евро,
равностойна на 185,80 лв. / сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, по курса на БНБ
за деня на постановяване на решението – 01.03.2022 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за
налагане на финансова санкция, постановено от Rechtbank Rotterdam, Кралство
Нидерландия, да се изпрати ведно с препис от настоящото решение на ТД на НАП-
гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към
Министерство на правосъдието, Кралство Нидерландия, за признаването и изпращането на
решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП- гр. Варна, офис гр.Шумен,
както и за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
На основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по настоящото
производство са за сметка на българската държава.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- гр. Варна в 7-дневен срок,
като за засегнатото лице срока започва да тече от узнаване за постановяването му.
Обжалването не спира изпълнението му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4