Решение по гр. дело №47842/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110147842
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23376
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110147842 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 19.12.2025 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На седми октомври две хиляди двадесет и пета година
В публично заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
Секретар: Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело 47842 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „В.Т.Ф., с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. *************************, представлявано от
управителя А. Ю. Х., против З.А. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************, представлявано от изпълнителните директори М.И. И К.В. исковата
молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 29.05.2022 г., около 7,00 ч.
1
в Република Турция, област Кютахиа, община Кютахиа, било реализирано ПТП по посока от
област Афионкарахисар към област Кютахиа, при движение на лек автомобил „А.К.***“, с
рег. № ********, ударило внезапно изскочило на пътя бездомно куче, при което били
причинени щети на лекия автомобил. За настъпилото ПТП бил съставен констативен
протокол за ПТП с материални щети от 29.05.2022 г. Твърди, че към датата на настъпване на
инцидента, лекият автомобил, собственост на ищцовото дружество, бил застрахован при
ответника по застрахователна полица № ************ със срок на покритие от 24.09.2021 г.
до 23.09.2022 г. Също така твърди, че разходите по репатриране на лекия автомобил били в
размер на 2 100 лв. На 24.06.2022 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 1 000 лв.,
представляваща останали неплатени разноски за репатриране на процесния лек автомобил и
сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Ответникът отказал
заплащане на сумата от 1 100 лв. и сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, като се
позовал на клаузата на Раздел II.3 от Специалните условия за автомобилен асистанс за
чужбина. Оспорва клаузата от специалните условия като неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 10 и т. 14 от ЗЗП. За изпадането в забава ответникът дължал и лихва за забава.
Моли съда да осъди З.А. да заплати на „В.Т.Ф. сумата от 1 100 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за репатриране на лек автомобил „А.К.***“, с рег. №
********, в резултат на настъпило на 29.05.2022 г. ПТП, сумата от 18,03 лв. – лихва за забава
за периода от 29.05.2022 г. до 26.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба – 01.09.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба, оспорва отговора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество З.А. с който предявените искови претенции се оспорват като неоснователни.
Оспорва процесуалната легитимация на ищеца. Не спори наличието на застрахователно
правоотношение между страните по отношение на лек автомобил „А.К.***“, с рег. №
********. Твърди, че собственик на лекия автомобил е „У.К.Л., както и образуване на
преписка по щета в резултат на подадено уведомление за щета. Излага твърдения за
извършено плащане на сумата от 1 000 лв., представляваща разходи за транспортиране на
лекия автомобил до Република България. Позовава се на т. 78 от общите условия, като
твърди, че е изпълнил задължението си. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба,
относно невъзможност за запознаване с общите условия и наличие на неравноправна клауза.
Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
оспорва исковите претенции, поддържа отговора на исковата молба. По делото е депозирано
становище по съществото на спора, претендира направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, макар
неправилно да е посочено в доклада разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, и чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
С Определение № 35001 от 23.08.2025 г. производството по делото е прекратено в
частта относно предявения иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на т.
II.3 от специалните условия за автомобилен асистанс за чужбина по Договор „Пълно Каско и
автомобилен асистанс за чужбина по Застрахователна полица „Каско и злополука“ №
************, е неравноправна, като определението е влязло в сила на 26.09.2025 г.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство заверен препис на превод от турски на български език
на Констативен протокол за ПТП с материални щети № ******* от 29.05.2022 г., съставен от
полицейски служител при Отдел управление „Контрол и регулиране на пътното движение“
2
към Отдел Кютахия на Областното управление „Контрол на движението“, се установява, че
на 29.05.2022 г., в с. *********, в посока от А.К.К., на км 7 и 500 м, е настъпило ПТП, с
участник лек автомобил „А.“, с рег. № ********, управлявано от А. ХЮ. Х., който при
движение с личния си автомобил при пристигане до посочения километър ударил с предната
долна част на автомобила внезапно изскочило бездомно куче, в резултат на което настъпило
ПТП с материални щети. Видно от представения заверен препис на превод от турски на
български език на фактура № 3253 от 29.05.2022 г. А. ХЮ. Х. е заплатил сумата от 11 800
турски лири с включено ДДС за репатриране на лекия автомобил, а видно от представения
заверен препис от фактура № **** от 29.05.2022 г. е заплатил сумата от 504 лв с включено
ДДС за транспортиране на процесния лек автомобил.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от Застрахователна
полица № 0307Х0020800 от 07.07.2021 г. е видно, че между „В.Т.Ф., в качеството му на
застраховащо лице на собствения на „У.К.Л. лек автомобил „А.“, с рег. № ********, и
ответното дружество, е бил сключен договор за застраховка „Каско и злополука“, със срок
на покритие от 24.09.2021 г. до 23.09.2021 г.
От представения заверен препис от Молба с вх. № 100-2015 от 08.07.2022 г., подадена
от представител на ищеца до ответника, се установява, че във връзка с настъпилия инцидент
и претендирано обезщетение при ответника е била образувана преписка по щета №
26022030102064.
От представения заверен препис от Писмо с изх. № 1-4473 от 13.07.2022 г., изпратено
от ответника до ищеца, се установява, че ответникът е уведомил ищеца за изпратено
застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лв., а видно от представения заверен препис
от преводно нареждане от 24.06.2022 г. обезщетението от 1 000 лв. е било наредено от
ответника по сметка на ищеца.
Като доказателство по делото са приети Общите условия за застраховка на моторни
превозни средства „Каско“ на ответника, както и Специални условия за автомобилен
асистанс за чужбина.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото е безспорно установено и не се спори, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лек автомобил „А.“, с рег. № ********, при ответното дружество. Не се спори
относно плащане на застрахователно обезщетение от ответника на ищеца в размер на 1 000
лв. Спори се относно наличието на елементите от фактическия състав на деликта, както и
относно размера на вредите.
От събраните в хода на делото писмени доказателства се установява, че увреденият
лек автомобил е собственост на ищеца.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. За да
се уважи претенцията за присъждане на дължимо застрахователно обезщетение от
застраховател следва да са налице няколко предпоставки – наличие на ПТП, в резултат на
което са причинени вреди от водач на МПС със сключена имуществена застраховка, която да
е в сила към момента на процесното ПТП. Съдът намира, че в конкретния случай са налице
изискуемите предпоставки.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че причина
за ПТП-то е внезапното изскачане на бездомно куче на пътното платно, в резултат на което
са настъпили материални щети за лекия автомобил. По делото е безспорно установено, че
представител на ищеца е подал уведомление до ответника, въз основа на което е била
образувана преписка по щета. По делото не се спори, че във връзка с образуваната преписка
по щета ответното дружество е определило на увреденото лице сумата от 1 000 лв. По
3
делото според е въпросът за дължимостта на сумата от 1 100 лв. за репатриране на
увредения лек автомобил.
Съгласно клаузата на Раздел II.3 от Специалните условия за автомобилен асистанс за
чужбина ако вследствие на ПТП или техническа повреда, застрахованото МПС не може да
бъде ремонтирано на място в следващите пет календарни дни, асистанс компанията
организира транспортирането на застрахованото МПС до мястото на постоянно
местожителство на застрахования или до определен сервиз в Република България, и покрива
разходите за това от името на застрахователя. Същевременно клаузата на т. 78.2 от Общите
условия за застраховка на МПС /“Каско“/ предвиждат отговорност на застрахователя за
транспортни разноски за репатриране до страната на застрахованото МПС, когато същото не
е в движение за сума ненадхвърляща 10 % от застрахователната сума на застрахованото
МПС, но не повече от 1 000 лв. От представените по делото писмени доказателства от
ищеца се установява, че за репатриране същият е платил сумата от 11 800 турски лири с
включено ДДС и 504 лв. с включено ДДС. По делото не са представени доказателства за
левовата равностойност на платените от ищеца 11 800 турски лири на 29.05.2022 г. Ищецът,
чиято е доказателствената тежест по реда та чл. 154 от ГПК, не доказа размера на платената
сума за репатриране на увредения лек автомобил над размера на платеното от
застрахователя обезщетение от 1 000 лв. За пълнота следва да се посочи, че при извършване
на служебна справка в сайта на БНБ към момента на постановяване на настоящото решение
левовата равностойност на платената от ищеца сума за репатриране на лекия автомобил от
11 800 турски лири при курс 3,90542 лв. за 100 турски лири възлиза на 460,84 лв., което
налага извод, че платеното от застрахователя обезщетение покрива извършените от ищеца
разходи за репатриране. Ето защо исковата претенция като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователно искането
за заплащане на лихва за забава за претендирания размер от 18,03 лв. за периода от
29.05.2022 г. до 26.07.2022 г., както и на законната лихва върху главницата, считано от
01.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „В.Т.Ф., с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. *************************, представлявано от управителя А. Ю.
Х., против З.А. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************, представлявано от изпълнителните директори М.И. И К.В., за
осъждане на З.А. да плати на „В.Т.Ф. сумата от 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за репатриране на лек автомобил „А.К.***“, с рег. №
********, в резултат на настъпило на 29.05.2022 г. ПТП, сумата от 18,03 лв. /осемнадесет
4
лева и три стотинки/ – лихва за забава за периода от 29.05.2022 г. до 26.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 01.09.2022 г.
до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.Т.Ф., с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
*************************, представлявано от управителя А. Ю. Х., ДА ЗАПЛАТИ на
З.А. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************,
представлявано от изпълнителните директори М.И. И К.В., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5