№ 24
гр. С. 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110117507 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. П. А. и П. Х. К., чрез адв. М. Х. от САК, с
пълномощно към исковата молба, срещу Р. Р., с която е предявен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на
Урегулиран Поземлен Имот (УПИ) .. – .... (осемнадесети отреден имот за
планоснимачен номер петстотин петдесет и две буква „б“), в квартал 50 по плана на гр.
С. местност с. „Б.“, с площ по графични данни от 800,00 квадратни метра, при граници
по скица: улица, УПИ .. .., УПИ ... – ..., понастоящем попълнен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. С. обл. С. одобрени със Заповед № ../03.11.2011
г. на изпълнителен директор на АГКК като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... с
адрес: с. Б., район „...“, п.к. .., ул. „А“ № с площ: 888 квадратни метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен
имот за жилищни нужди, стар идентификатор 0...; ....; ...., номер по предходен план: ...
квартал: 50, парцел: .. – ...., със съседи: поземлен имот с идентификатор 0..., ..., ... ....,
както и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху така
индивидуализирания недвижим имот
Ищците твърдят, че на 30.09.2010 г., чрез сключването на договор за покупко-
продажба, придобили правото на собственост върху Урегулиран Поземлен Имот
(УПИ) .. – .... (осемнадесети отреден имот за планоснимачен номер петстотин петдесет
и две буква „б“), в квартал 50 по плана на гр. С. местност с. „Б.“, с площ по графични
данни от 800,00 квадратни метра, при граници по скица: улица, УПИ .. .., УПИ ... – ...,
понастоящем попълнен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ.
С. обл. С. одобрени със Заповед № ../03.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК
като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... с адрес: с. Б., район „...“, п.к. .., ул. „А“ №
с площ: 888 квадратни метра, както и върху Урегулиран поземлен имот ...I – ..., в
квартал 50, по плана на гр. С. местност с. „Б.“, с площ по графични данни 630
квадратни метра, заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена
площ от 143 квадратни метра и разгърната площ от 443 квадратни метра, състояща се
от, както следва: сутеР.н етаж, гараж със застроена площ от 27.75 квадратни метра и
1
зимнични помещения със застроена площ от 132, 25 квадратни метра: първи етаж,
състоящ се от антре, дневна, кухня, столова, спалня, дрешник, два килера, тоалетна,
тераса, със застроена площ от 143 квадратни метра, втори етаж, състоящ се от: три
спални, емпоре, будоар, дрешник, две бани с тоалетни, три лоджии и таванско
помещение, със застроена площ от 140 квадратни метра, за сумата от 120 000 лева.
Сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
томI, рег. № .. дело № от 2010 г. по описа на нотариус РР.Р. с район на действие СРС.
Страна по сделката била само ищцата К. П. А.. Понеже към 30.09.2010 г. същата е в
брак с другия ищец – П. Х. К. и предвид липсата на избран друг режим на
имуществени отношения между тях, процесният имот, заедно с УПИ ...I – ..., са
придобити като съпружеска имуществена общност. Бракът на ищците е прекратен с
решение от 21.12.2012 г. на Софийски районен съд, 92 състав, влязло в сила на същата
дата /21.12.2012 г./, като бездяловата им съсобственост върху гореописаните имоти се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни права на бившите съпрузи. На
02.02.2017 г. ищците продават УПИ ...I – ..., в квартал 50, по плана на гр. С. местност с.
Б., с адрес: обл. С. – С. общ. С. с. Б., ул. „К.е“ № заедно с построената в него жилищна
сграда на търговско дружество „К.И.“ ЕООД. Сделката е обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията – гр.
С. с дв. вх. № от 02.02.2017 г., акт № том ... книга прехвърляния. Ищците навеждат, че
след това на 19.02.2018 г. УПИ ...I – ..., ведно с построената в него жилищна сграда, е
продаден от „К.И.“ ЕООД на Л.В.Р. като последният го отдава под наем на настоящия
ответник Р. Р., считано от 24.03.2019 г. Обръщат внимание, че ищците са запазили
правото си на собственост върху .. – .... и до момента не са го отчуждили. Въпреки това
от настаняването му в УПИ ...I – ... ответникът започва да ползва и имота на ищците - ..
– ..... Тъй като двата имота са оградени общо, ищците нямат достъп до своя парцел, а
ответникът се укрива и отказва да им осигури такъв. Молят съда да постанови
решение, с което да уважи депозирания иск, като им присъди направените в хода на
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Р., подава отговор с който съобщава на
съда, че исковата молба е частично неоснователна. Наведено е, че част от фактическите
твърдени, изложени в исковата молба и по-специално тези, касаещи владението на
имота от ответника, не отговарят на обективната действителност. Ответникът се
позовава на възприетите постановки в ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Не оспорва
твърдението, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, но възразява
срещу твърдението той да е установил фактическа власт върху този имот, както и да
ползва същия. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищците са собственици на процесния имот, но да отхвърли заявеното от тях искане за
предаването му.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и
взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е формиран спор относно обстоятелството, че по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том III, рег. № .. дело № ...
от 2010 г. ищцата К. П. А. е придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот, а именно: Урегулиран Поземлен Имот (УПИ) .. – .... (осемнадесети
отреден имот за планоснимачен номер петстотин петдесет и две буква „б“), в квартал
50 по плана на гр. С. местност с. „Б.“, с площ по графични данни от 800,00 квадратни
метра, при граници по скица: улица, УПИ .. .., УПИ ... – ..., понастоящем попълнен в
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. С. обл. С. одобрени със
Заповед № ../03.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК като ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ... с адрес: с. Б., район „...“, п.к. .., ул. „А“ № 34, с площ: 888
квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор 0...; ....; ....,
номер по предходен план: ... квартал: 50, парцел: .. – ...., със съседи: поземлен имот с
2
идентификатор 0..., ..., ... .....
Безспорно е между страните още, а това обстоятелство се установява и от
приобщеното към доказателствената съвкупност по делото Решение от 21.12.2012 г. на
Софийски районен съд, 92-ри състав, постановено по гр.д. № 23447 за 2012 година, че
до 20.12.2012 г., тоест и към момента на закупуване на процесния имот от страна на
ищеца К. А. (30.09.2010 г.), последната и другият ищец П. Х. К. са се намирали в
брачен съюз от 10.03.1985 г. Затова и доколкото не е имало специален режим на
уреждане на имуществените отношения между намиращите се в режим на брачни
отношения ищци към момента на закупуване на процесния недвижим имот през 2010 г.
е верен изводът, че двамата са станали собственици на по ½ идеална част от същия.
Съгласно коментираното вече съдебно решение е вярно още, че считано от 21.12.2012
г. ищецът П. Х. К. е напуснал семейното жилище, находящо се в гр. С. кв. „Б.“, ул.
„ММ.А.“ № 2А и няма претенции за ползването му.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ц.С.Г.
От показанията на този свидетел се извежда, че той познава процесния обект,
понеже живее в близост, а освен това се намира в приятелски отношения с ищците.
Знае за какво се води делото, като уточнява, че същото касае неосигурен достъп до
имота на ищците, за което ответникът Р. им създава затруднения. Описва, че парцелът
се състои от две части, като на територията на едната част е построена къща, която
вече е продадена и не е собствена на ищците, а другата – втората част, която се намира
непосредствено зад къщата, и представляваща свободна тревна площ с изграден в нея
басейн и зона за барбекю, все още е в собственост на ищците. Последните обаче имат
затруднения в това да я ползват, тъй като ответникът Р. не им позволява – достъпът до
нея бил заключен, освен това последният пуснал куче да се разхожда там. В същото
време свидетелят е ходил през 2021 година да чисти двора в къщата и по този повод е
виждал Р. да пребивава на тази площ със свой познат, с когото пиели напитки.
Обяснява, че първият собственик на имота Божидар Петракиев, а не ищците го извикал
през 2021 г. да почисти двора. Запознат е, че Р. Р. е наемател на процесния имот от
около 4-5 години. В разказа си пред съда излага, че къщата и дворното пространство не
са разделени чрез ограда, като същите са изолирани от околните обекти от обща
ограда, като именно там има врата, която стои заключена за ищците.
Други относими доказателства не са събрани пред първоинстанционниясъд.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Предвид анагажираните в производството фактически твърдения от страните,
съставляващи основание на предявения иск и възраженията на ответника, следва да се
приеме, че съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В тежест на ищците по предявените искови претенции е да докажат
придобиването на правото на собственост върху процесния недвижим имот на
посоченото основание и упражняване от страна на ответника фактическа власт върху
същия.
В тежест на ответника е да докаже, че владее имота на правно основание,
противопоставимо на ищците.
От събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че ищците се
легитимират като собственици на по 1/2 идеални части от процесния недвижим имот
на заявеното с исковата молба придобивно основание.
Установено е от събраните по делото доказателства, че процесният недвижим
имот е придобит от К. П. А. (в периода 10.03.1985 г. - 20.12.2012 г. А.-К.а) през 2010 г.
По делото е несъмнено установено, че към момента на придобиването (30.09.2010 г.)
ищците са били съпрузи, с валидно сключен граждански брак помежду си, без данни за
3
избран специален режим за уреждането на имуществените отношения между страните.
Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити
(чл. 21, ал. 1 от СК), като по аргумент от чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се
предполага до доказване на противното. При наличните по делото данни и в
светлината на посочените законови разпоредби и като съобрази мотивите на ТР № от
29.12.2014 г. по т.д. №/2013 г. на ВКС, съдът приема, че всеки от ищците е станал
собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ
Урегулиран Поземлен Имот (УПИ) .. – .... (осемнадесети отреден имот за
планоснимачен номер петстотин петдесет и две буква „б“), в квартал 50 по плана на гр.
С. местност с. „Б.“, с площ по графични данни от 800,00 квадратни метра. Прочие, в
този смисъл са и съжденията на ответника, който намира, че в тази част претенцията на
ищците е основателна и моли съда да я уважи.
С оглед изложеното и съдът приема за установено, че ищците са доказали в
производството, че по силата на договора за продажба на недвижим имот от 2010 г., и
доколкото към този момент са били в брак помежду си, се легитимират като
собственици на процесния недвижим имот.
С оглед изложеното, предявената претенция по чл. 108 ЗС следва да бъде
уважена в нейната установителна част.
Насетне, искът по чл. 108 ЗС е искът на невладеещия съответната вещ собственик,
срещу владеещия я несобственик, като предпоставките за уважаването му срещу
ответника Р. Розенеберг в неговата осъдителна част, по мнение на настоящия съдебен
състав на съда, не са установени пълно и главно в производството, според дължимия в
чл. 154, ал. 1 ГПК ред. Така изведеното заключение на съда почива на
обстоятелството, че единственото доказателство, събрано в хода на процеса, за което
претендират ищците да установява факта на владение на процесния недвижим имот от
страна на ответника са свидетелските показания на свидетеля Г. Действително
дотолкова, доколкото владението е фактическо състояние доказването му обикновено
става с гласни доказателства. Липсват ограничения в допустимостта на свидетелските
показания сред посочените в чл. 164 ГПК, предвид което и поначало събраните чрез
разпита на свидетеля Г. устни доказателства са изначално допустими. Според съда
обаче същите не се открояват с необходимата последователност, убедителност и
вътрешна подреденост касателно придобити впечатления относно факта на
упражнявана фактическа власт от ответника Р. върху процесния имот. Последното е
вярно, понеже за съда се явява невъзможно да направи паралел между тези показания и
други доказателства, събрани в рамките на първоинстанционната процедура. Тоест
ищците разчитат единствено на показанията на този свидетел, за да обосноват своята
претенция в нейната осъдителна част, с оглед което и, за да бъдат те годни да
оправдаят наведените от ишците твърдения следва да се отличават с висока степен на
убедителност и хумогенност.
При анализа на свидетелските показания на свидетеля Г. съдът отчете, че същият
твърди процесната тревна площ да се ползва само от Р. Р., като в същото време
посочва, че го е видял край басейна веднъж през 2021 г., когато бил с негов познат.
Обяснява и, че често минава край имота, доколкото има братовчед в региона и децата
им си играели там, като при тези си посещения, вижда коли с немски регистрации пред
къщата. Това обстоятелство обаче не може експлицитно да наведе констатация, че
ответникът ползва именно затревената площ зад къщата, редом с други хора,
паркирали автомобилите си пред последната. В тази връзка съдът споделя, практиката
(например Решение № 76 от 12.10.2020 г. по гр.д. № 1475/2016 г. на ВКС), че сам по
себе си фактът, че свидетелските показания не почиват на преки и непосредствени
възприятия, не може да обоснове извод за тяхната недостоверност, а оттам и
констатация, че твърдените от свидетелите факти не са се осъществили. Последното
обаче не компрометира предходно направения от съда извод, че с това събрано устно
4
доказателство, ищците не доказват пълно и главно, че ответникът упражнява трайно
фактическата власт върху техния имот. В тази връзка е и коментираното от свидетеля
еднократно пребиваване край басейна, което несъмнено не индикира за системно
ползване на басейна и барбекюто, а и за цялата тревна площ. Свидетелят Г.твърди още,
че ответникът държи ключа за собствения на ишците имот и не им позволява да влязат
в него, без обаче да маркира конкретно възприети, непосредствени впечатления в този
смисъл. Обстоятелството, че показанията на свидетеля не почиват на преките му
впечатления от осъществяването на релевантните за спора факти, също следва да бъде
взето предвид при извършването на преценка за достоверността на показанията, макар
само по себе си не обуславя изключването на тези показания от съвкупната преценка
на целия доказателствен материал по делото (така прието и в Решение №
312/11.01.2018г., гр.д.№ 191/2017г., Четвърто ГО на ВКС; Решение № 700 от
28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 194 от 02.07.2012 г.
по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело №
4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; Решение №70 от 06.11.2009 г. по гр. дело № 4112/2008 г. на
ВКС, ІІ г.о и Решение № 800 от22.03.2011 г. по гр. дело № 776/2009 г. на ВКС, ІV г.о./
Въз основа на анализа на съвкупността от доказателства, събрани в
производството, не може да се направи извод, че ответникът Р. Р. е упражнявал
фактическа власт върху имота и с поведението си е препятствал ищците да упражняват
правата си на съсобственици в имота им. Следователно и срещу Р. искът по чл. 108 ЗС
в осъдителната му част при съобразяване и на разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4 /2014 г. на ВКС, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, доколкото
претенцията на ищците е само частично основателна. Ответникът обаче не претендира
репариране на разходи, поради което и такива не следва да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК поначало се следват разноски на ищците с оглед
уважената част на заявените им претенции. Съдът съобразява обаче, че с депозирания
отговор на исковата молба ответникът Р. не е отрекъл правото на собственост на
ищците, нито пък в производството е установено последният да е упражнявал
фактическа власт върху процесния недвижим имот. Ето защо и в разрез с
процесуалните принципи и правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК би било в тежест на този
ответник да се възложат разноските. Доколкото ответникът е заявил, че не оспорва
правото на собственост на ищците, а в осъдителната част искът срещу него се
отхвърля, то и разноските в размер на сумата 100 лева – държавна такса и 1 500 лева –
адвокатски хонорар, следва да останат в тежест на ищците.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. П. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: общ. С. с. Б., ул. „ММ.А.“ № и от П. Х. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: общ. С. с. Б., ул. „ММ.А.“ №, и двамата със съдебен адрес: гр. С. ул.
„Х.Д.“ № ет. ап., срещу Р. Р. – гражданин на Федерална република Г. роден на ... г., с
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ... валидно до 1.. г., издадено от
МВР с ЛНЧ **********, с адрес: гр. С. кв. „ДраГ.и“, ул. „П.а“ № и адрес за
призоваване: общ. С. с. Б., ул. „К.е № иск с правно основание чл. 108 ЗС, че К. П. А. и
П. Х. К. са собственици на Урегулиран Поземлен Имот (УПИ) .. – .... (осемнадесети
отреден имот за планоснимачен номер петстотин петдесет и две буква „б“), в квартал
50 по плана на гр. С. местност с. „Б.“, с площ по графични данни от 800,00 квадратни
метра, при граници по скица: улица, УПИ .. .., УПИ ... – ..., понастоящем попълнен в
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. С. обл. С. одобрени със
5
Заповед № ../03.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК като ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ... с адрес: с. Б., район „...“, п.к. .., ул. „А“ № с площ: 888
квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор 0...; ....; ....,
номер по предходен план: ... квартал: 50, парцел: .. – ...., със съседи: поземлен имот с
идентификатор 0..., ..., ... .....
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. С.
с. Б., ул. „ММ.А.“ № и от П. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. С. с. Б.,
ул. „ММ.А.“ №, и двамата със съдебен адрес: гр. С. ул. „Х.Д.“ № ет. ап., срещу Р. Р. –
гражданин на Федерална република Г. роден на ... г., с удостоверение за пребиваване
на гражданин на ЕС № ... валидно до 1.. г., издадено от МВР с ЛНЧ **********, с
адрес: гр. С. кв. „ДраГ.и“, ул. „П.а“ № и адрес за призоваване: общ. С. с. Б., ул. „К.е №
иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на Р. Р. да предаде на К. П. А. и П. Х.
К. владението върху Урегулиран Поземлен Имот (УПИ) .. – .... (осемнадесети отреден
имот за планоснимачен номер петстотин петдесет и две буква „б“), в квартал 50 по
плана на гр. С. местност с. „Б.“, с площ по графични данни от 800,00 квадратни метра,
при граници по скица: улица, УПИ .. .., УПИ ... – ..., понастоящем попълнен в
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. С. обл. С. одобрени със
Заповед № ../03.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК като ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ... с адрес: с. Б., район „...“, п.к. .., ул. „А“ № с площ: 888
квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор 0...; ....; ....,
номер по предходен план: ... квартал: 50, парцел: .. – ...., със съседи: поземлен имот с
идентификатор 0..., ..., ... .....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6