Решение по дело №260/2020 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - ГЪЛЪБОВО                                                              Наказателен състав

На 19 Май

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        Председател: ХРИСТО АНГЕЛОВ

 

Секретар Мариана Пенева

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 260 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0447-000435 от 23.11.2020 г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Гълъбово, упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

 

Въззиваемата страна – Началник РУ към ОД на МВР - Стара Загора, Районно управление - Гълъбово, чрез пълномощник изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

 

Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: АУАН серия GA № 218477/07.11.2020 г., справка за нарушител/водач, Наказателно постановление № 20-0447-000435 от 23.11.2020 г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, копие на Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, пълномощно.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Д. – актосъставител и Е.Б.Б. – свидетел по акта.

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

 

От фактическа страна:

 

На 07.11.2020 г., в около 09.57 часа, свидетел Д.Н.Д. и свидетел Е.Б.Б. – служители в Районно управление на МВР - Гълъбово, в изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на автомобилния транспорт. На същата дата и час, в Община Гълъбово на път трети клас с № 554, на км.42, полицейските служители спрели за проверка движещия се в посока изток-запад, лек автомобил „Тата Индика”, рег.№ СТ 2479 РМ. Полицейските служители установили, че лекият автомобил е собственост на „Д Кар 2019” ЕООД, а водач на автомобила е А.Д.Д., ЕГН **********. При проверка документите на водача и лекия автомобил, полицейските служители установили, че водачът не може да представи сключена валидна и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. След извършена справка било установено, че автомобилът няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Свидетел Д.Н.Д. преценил, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и съставил АУАН серия GA № 218477/07.11.2020 г.

Жалбоподателят А.Д.Д. подписал предявения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същият отразил в АУАН, че има възражения. 

Въз основа на АУАН серия GA № 218477/07.11.2020 г., тъй като водачът не представил застраховка, валидна към момента на извършване на проверката, е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 20-0447-000435 от 23.11.2020г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Гълъбово, упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ – за това, че същият е лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Разпитаните в хода на съдебното производство - в качеството им на свидетели по делото – Д.Н.Д. и Е.Б.Б., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение, като поясниха, че водачът на лекия автомобил не е представил застрахователната полица за управлявания от него автомобил при извършената на 07.11.2020 г., проверка. Свидетел Д. и свидетел Б. поясниха, че са направили справка на страницата на гаранционния фонд, откъдето установили, че лек автомобил „Тата Индика”, рег.№ СТ 2479 РМ няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и кореспондират, както по между си, така и с останалите писмени доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното наказателно постановление. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в наказателното постановление и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление - Светослав Боев – Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление – Гълъбово, е компетентно длъжностно лице да издава наказателни постановления.

Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издаденото наказателно постановление се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като от друга страна, констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност за вмененото като извършено нарушение, не e допуснато нарушение на материалния закон, водещо до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, респективно до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно нормата на  чл.638, ал.3 от КЗ, се предвижда административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за лице, което управлява МПС, което не е негова собственост във връзка, с което използване, няма действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нормата чл.638, ал.3 от КЗ се явява едновременно санкционна и съдържаща нарушеното правило за поведение, включително за лицата, които управляват конкретно МПС, макар да не се явяват негови собственици.

Относно наведеното възражение в жалбата, че в НП и в АУАН е отразено неправилно, че лекия автомобил е собственост на „Д Кар 2019” ЕООД, а в действителност, същия е собственост на „Д Карс 2019” ЕООД като по този начин бил посочен различен субекта на нарушението, съдът не споделя същото. Следва да се посочи, че не е налице различен субект, тъй като собственика на лекия автомобил не е субект на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. На следващо място, съдът счита, че описанието на нарушението в АУАН и в НП е достатъчно ясно и не е ограничено по никакъв начин правото на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира ефективно защитата си. Още повече, че лекия автомобил, управляван от жалбоподателя е описан, освен с  регистрационен номер, а и по вид, модел, а и собственика е посочен, освен с име, и с БУЛСТАТ. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.            

 

Ето защо, съдът счита за безспорно установено, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е извършено, същото е извършено от А.Д.Д., ЕГН **********, и той следва да носи административно-наказателна отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ.

В този смисъл, съдът не споделя мнението на жалбоподателя А.Д.Д., ЕГН **********, че има нарушение при съставянето на АУАН, пренесено и в НП, изразяващо се в неправилно и неточно описание на нарушението, пречещо му да разбере какво е нарушил. Такова не е налице.

 

В настоящия случай, от съставения АУАН и издаденото НП се установява, че А.Д.Д., ЕГН ********** е санкциониран за това, че на 07.11.2020 г. е управлявал МПС, за което няма сключен и действащ, към момента на проверката, договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В АУАН, горното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. В наказателното постановление, като нарушена е посочена отново нормата на чл.638, ал.3 от КЗ. Видно от съдържанието на наказателното постановление, описаното словесно деяние е вменено на А.Д. в качеството му на водач – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, т.е., както в АУАН, така и в НП, конкретното деяние и неговият извършител са индивидуализирани ясно и непротиворечиво и са подведени под хипотезата на съответстващата им правна норма.

Съдът намира, че нарушението не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. По делото няма данни нарушението да има по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същото. Не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при условие че се касае до формално по своята правна природа нарушение.

Административно-наказващият орган правилно е определил по вид  и размер, наказанието, наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление. Същото се явява определено във фиксирания от КЗ размер и  съответства на степента и на тежестта на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение по описаната в обжалваното НП, норма от КЗ, поради което, обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН - чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло две съдебни заседания, в които юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Воден от горните мотиви, съдът  

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0447-000435 от 23.11.2020 г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, Районно управление - Гълъбово, упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН **********, да заплати на ОД МВР - Стара Загора сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.      

 

                       

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................                                                                                                                                                                                                               /Хр. Ангелов/