Присъда по дело №3921/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 31
Дата: 30 януари 2025 г. (в сила от 15 февруари 2025 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20243110203921
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. Варна, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
СъдебниСтефка Г. Иларионова

заседатели:Лиляна Ф. Златева
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
и прокурора М. Св. Т.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело от общ
характер № 20243110203921 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Й. М., роден на 29.09.1966г. в гр. Шумен, с
адрес в с. Голяма Раковина, Община Елин Пелин, Софийска област, български
гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, ЕГН: **********,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 25.08.2023 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив, отнел
чужда движима веща - 1 бр. дамска тоалетна вода от 30 мл марка „Kenzo Leau
Kenzo“ на стойност 119.99 лева (сто и деветнадесет лева и деветдесет и девет
стотинки), собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД, от владението на Ж. К., Я.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и
на основание чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и
чл.58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК определя на К. Й.
М., с ЕГН: **********, общо наказание измежду наложените с настоящата
присъда и с Определение за одобряване на споразумение №958/15.12.2023г.,
постановено по НОХД № 5367/2023 г. на ВРC, с Присъда №56/07.03.2024г.,
постановена по НОХД № 601/2024 г. на ВРC и с Присъда №9/13.01.2025г.,
1
постановена по НОХД № 4391/2024 г. на ВРC в размер на най-тежкото от
определените наказания, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
„лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определя строг режим на
изтърпяване на определеното общо наказание.
На основание чл.25, ал.2 от НК приспада от определеното общо
наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.

Осъжда подсъдимия К. Й. М., с ЕГН: ********** да заплати на „Лили
Дрогерие“ ЕООД сумата от 119.99 лева (сто и деветнадесет лева и деветдесет
и девет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, резултат от престъплението по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“б“ от НК.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия К. Й. М., с ЕГН: **********, да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50,00
лева /петдесет лв./.
На осн. чл.189 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. Й. М., с ЕГН: **********
да заплати направените по делото РАЗНОСКИ в размер на: 339,73 лева /триста
тридесет и девет лева и седемдесет и три ст./ по сметка на ОД на МВР – Варна.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК приложените като веществени
доказателства 2бр. CD следва да се оставят по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес
пред ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 3921 по описа за 2024г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав


Подсъдимият К. Й. М. е предаден на съд по обвинение по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК за това, че на 25.08.2023 г. в гр. Варна при условията
на опасен рецидив, отнел чужда движима веща - 1 бр. дамска тоалетна вода от
30 мл марка „Kenzo Leau Kenzo“ на стойност 119.99 лева (сто и деветнадесет
лева и деветдесет и девет стотинки), собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД,
от владението на Ж. К. Я., без нейно съгласие с намерение противозаконно да
я присвои.
Ощетеното юридическо лице- „Лили Дрогерие“ ЕООД, предявява
граждански иск против подсъдимия в размер на 119,99 лв., за причинени
имуществени вреди, резултат от процесното деяние. Искът е предявен
своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство, като ощетеното
юридическо лице е конституирано като граждански ищец.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила,
с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27
от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
счита същото за безспорно доказано. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен и предлага на съда да определи наказание ”лишаване от свобода” в
минималния размер, предвиден в закона, което, след приложението на чл.58а
от НК, да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.
Предлага гражданският иск да бъде уважен изцяло.
Защитникът- адв.Б., изтъква наличието на смекчаващи обстоятелства,
1
които моли да бъдат съобразени при определянето на наказанието.
Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Изразява съжаление за извършеното. В
последната си дума отново изразява съжаление.
След преценка на самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2023г. около 19,38ч. подс.М. се намирал в гр.Варна и
забелязал намиращият се в сграда №2 на ул.“Баба Рада“ магазин „Лили
Дрогерие“, стопанисван от ощетеното юридическо лице. Същият решил да
открадне стока от магазина, за да се снабди с парични средства и влязъл в
обекта. В изпълнение на замисленото М. се приближил до щанд, на който
били изложени различни по вид и марка парфюми и взел оттам флакон дамска
тоалетна вода от 30 мл марка „Kenzo Leau Kenzo“ на стойност 119,99 лева.
Той премахнал защитата против кражби, прикрепена към опаковката на
флакона, оставил я на рафта, а тоалетната вода скрил в чантичката, която
носел на кръста си, след което бързо напуснал магазина, без да заплати
стоката.
Малко по-късно служителка в магазина забелязала липсата на флакона
и уведомила за това св.Ж. Я.-управител на обекта. На следващия ден св.Я.
прегледала записите от инсталираните в обекта камери за видео-наблюдение и
установила извършването на кражбата. Същата подала сигнал в Първо РУ при
ОД на МВР-Варна, като предала записите, отразяващи действията на
подсъдимия. Било образувано досъдебно производство, в хода на което
самоличността на извършителя била установена.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по реда
на чл.283 от НПК- от показанията на св.Ж. К. Я., от заключението на
назначената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, както
и от останалите писмени доказателства, приложени към ДП. Стойността на
отнетата вещ, възлизаща на 119,99 лв., се установява от заключението на
назначената съдебно-оценителна експертиза.
Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в
своята съвкупност кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и
установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват
доказателства, които да разколебават фактическите изводи на съда относно
съответствието на направеното самопризнание със събрания на досъдебното
2
производство доказателствен материал.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият е осъждан многократно за различни престъпления, много от които-
против собствеността.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като е отнел чужда
движима вещи (собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД) от владението на
св.Я. (управител на магазина), без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои. Отнетата вещ е „чужда“ -собственост на
ощетеното юридическо лице, като за предаването на владението й не е било
налице съгласие от страна на лицето, упражняващо фактическа власт върху
нея.
Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като е осъществено след като
подсъдимият е бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ
характер на лишаване от свобода, изпълнението на които не е било отложено
по чл.66 от НК, а същевременно при извършването на процесното деяние не са
били изтекли сроковете по чл.30, ал.1 от НК. (С определение по НОХД
№181/21г. на РС-Елин Пелин му е определено общо наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим; с
определение за одобряване на споразумение по НОХД №630/23г. на ШРС му е
наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изтърпяно на
17.06.2023г. и др.).
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като
деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че той е съзнавал, че отнема вещ, чужда
собственост, че не е налице съгласие за доброволното предаване на
владението й от страна на владелеца, както и че установява своя фактическа
власт върху нея.
При определянето на наказанието на подсъдимия съдът отчете като
отегчаващи обстоятелства големия брой осъждания за различни
престъпления, много от които против собствеността, извън обуславящите
правната квалификация на деянието. Според установената съдебна практика
също така, когато признаците на състава са преизпълнени, това вече следва да
се кредитира като елемент от обществената опасност на дееца / Решение №
272 от 5.04.2007 г. на ВКС по д. № 15/2007 г., III н. о./, а в случая
квалифицирането на деянието като извършено при условията на опасен
рецидив е обусловено от наличието на осъждания за множество отделни
деяния. От изложеното се налага извода за повишената обществена опасност
на подсъдимия и за значителната му склонност да извършва подобни
посегателства. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете ниската стойност
3
на отнетата вещ, (много под установената за страната МРЗ). Според
константната съдебна практика равностойността на предмета на
престъплението при престъпленията против собствеността има важно
значение за степента на обществената опасност на деянието, а оттам и за
определяне на наказанието. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете и
изразеното съжаление от подсъдимия, имущественото му положение и
липсата на данни да получава доходи.
При така установеното съдът прецени, че наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, като счете за
справедлив и достатъчен минималния срок от две години лишаване от
свобода, предвиден в закона за процесното престъпление. С оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали
определеното наказание с една трета, при което същото се редуцира до размер
от една година и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи
общо наказание измежду наложените с настоящата присъда и с Определение
за одобряване на споразумение №958/15.12.2023г., постановено по НОХД №
5367/2023 г. на ВРC, с Присъда №56/07.03.2024г., постановена по НОХД №
601/2024 г. на ВРC и с Присъда №9/13.01.2025г., постановена по НОХД №
4391/2024 г. на ВРC, тъй като деяния, за които лицето е осъдено, са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, като наложи
най-тежкото от определените наказания, а именно една година и четири
месеца месеца лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи строг
режим на изтърпяване на определеното общо наказание, тъй като от
изтърпяване на предходното наказание лишаване от свобода (по НОХД
№630/23г. на ШРС, изтърпяно на 17.06.2023г.) са изтекли по-малко от пет
години.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от определеното общо
наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.
По отношение приетия в съдебно заседание граждански иск, съдът
намери същият за основателен и доказан, поради което го уважи изцяло,
съобразно безспорно установения размер на нанесените и невъзстановени
щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното
деяние, а именно-119,99 лева. На основание чл.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия М. да
заплати държавна такса в размер на 50,00 лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия М.
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 339,73
лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-Варна.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК съдът прие, че приложените като
веществени доказателства 2бр. CD следва да се оставят по делото.

4
Водим от горното съдът постанови присъдата си.



Районен съдия:



5
Съобщи за изтекли лични данни