№ 36
гр. Кула, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от П. В. Живков Административно наказателно
дело № 20251330200059 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Подадена е жалба от РИС Ръбър България АД, ЕИК ********* против
Наказателно постановление №05-200044 от 05.06.2025 г на Директора на
Дирекция Инспекция по труда Видин, с което му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева по чл. 414 ал.1 от КТ, за това, че на 03.10.2024г
е сключен трудов договор с Х.П.В, лице под осемнадесет години, и е допуснат
до работа без предварително разрешение от Дирекция Инспекция по труда за
работа на непълнолетно лице, нарушение на чл.303 ал.3 от КТ.
Сочи се, че обжалваното постановление е необосновано и
незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при
допускане на съществени нарушения на процесуалните правила.
Нарушена е процедурата по изготвяне и връчване на АУАН, който не е
връчен на управителя, а на лице, което не е упълномощено за това. В НП не
посочена датата на нарушението, с което е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Ако дата на нарушението е 03.10.2024г то е изтекъл срока за съставяне на
АУАН по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Проверката е извършена в обедна почивка,
протокола за проверката е изготвен не на датата на проверката, а след това.
Счита, че ако има нарушение то е маловажно по чл.28 от ЗАНН, тъй
1
като няма вредни последици и има основание за приложение на чл.415в ал.1
от КТ.
Моли да се отмени обжалваното постановление или евентуално да се
измени и да се намали санкцията. Моли за разноски.
Наказващия орган моли да се остави жалбата без уважение. Твърди, че
оплакванията в жалбата са неоснователни. Относно връчването на АУАН
излага, че дружеството е поканено за съставяне на акта и лицето, на което акта
е връчен има пълномощно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за
намаляване разноските за адвокат на жалбоподателя, поради прекомерност
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
На 02.10.2024г дружеството жалбоподател е сключило трудов договор с
Х.П.В с ЕГН **********, на седемнадесет години към тази дата. За
сключването на договора е изпратено уведомление до НАП по чл.62 ал.5 от
КТ. На 03.10.2025г работникът е постъпил на работа.
За сключването на договора не е искано и не е дадено разрешение от
Дирекция Инспекция по труда.
На 07.02.2025г. свидетелите А. А. Ш. – Т. и П. Ц. П. – главни инспектори
в ДИТ Видин извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на място, в обект - производствена база на жалбоподателя, находящ се в гр.
Кула, индустриална зона, като при извършване на проверката е установено на
работа лицето Х.П.В. На същия е предоставена от проверяващите лица
декларация по чл. 402 от КТ, която лицето попълнило и в която декларирала,
че работи в дружеството – жалбоподател от 03.10.2024г. на длъжност „
Лаборант“ с работно време от 08 до 15 часа с месечно възнаграждение в
размер на 120 лв. При осъществяване на проверката присъствала и
свидетелката А.Г, която изпълнява длъжността " Човешки ресурси" в
дружеството, както и лицето Т.М.С – производствен директор в дружеството.
Проверяващите изискали и трудовото досие на лицето Х.П.В, както и
отчетните форми за явяване и неявяване на работа и други документи,
2
касаещи проверката и същите им били предоставени. След приключване на
проверката на място, проверяващите направили справка в информационната
система на Инспекция по труда и установили, че към момента на проверката –
07.02.2025г. няма издадено предварително разрешение по чл.303, ал. от КТ по
отношение на лицето Х.П.В.
В деня, когато е извършена проверката - 07.02.2025г. от дружеството-
жалбоподател е депозирано заявление в ДИТ Видин за издаване на
разрешение за постъпване на работа по чл.303,ал.3 КТ по отношение на
лицето Х.П.В и е издадено такова разрешение № 25008933 от 10.02.2025г по
отношение на това лице.
За установеното от извършената на 07.02.2025г. проверка
проверяващите съставили Протокол за извършена проверка
№ПР2505473/26.02.2025г., в който отразили констатациите от извършената
проверка.
Съставеният протокол за проверката е изпратен на електронната поща
на дружеството - жалбоподател, който е подписан от свидетелката А.Г на
26.02.2025г. и е върнат обратно.
С пълномощно рег. № 330/28.03.2024г. на нотариус Валентина Баракова
с район на действие РС Кула свидетелката Георгиева е упълномощена да
извършва всякакви действия, необходими за пълното представителство на
дружеството – жалбоподател пред Инспекция по труда.
Изпратена е покана до управителя на дружеството – жалбоподател на
адреса на дружеството, за явяване в ДИТ Видин на 10.03.2025г. за съставяне
на АУАН, която е получена на 27.02.2025г. от П.И – служител в дружеството,
който я предал на свидетелката Георгиева, която е упълномощена от
управителя на дружеството пред ДИТ.
На 10.03.2025г. не се е явил представител на дружеството, а
свидетелката А. А. Ш. – Т. съставила, в присъствието на свидетеля П. Ц. П.,
АУАН №05-2500044 срещу дружеството- жалбоподател за това че Х.П.В е
допуснат до работа на 03.10.2024г. без издадено разрешение на основание
чл.303, ал.3 от КТ.
Актът е изпратен на нарушителя по пощата и е получен на 12.03.2025г.
отново от служителя П.И, който АУАН е подписан от управителя на
3
дружеството на 12.03.2025г., което не е оспорено.
Преписката е изпратена на РП-Видин, и с Постановление на РП-Видин
от 27.05.2025г. е постановен отказ за образуване на наказателно производство
за извършено престъпление от общ характер по чл.192а, ал.1 от НК и
материалите били върнати на административнонаказващия орган, който на
05.06.2025г. издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено
на дружеството на 09.06.2025г по пощата.
Фактическата обстановка се установи от следните доказателства:
Показанията на свидетелите Ш., П. и А.Г и от цитираните писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи в законовите срокове.
При издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които
накърняват правото на защита на нарушителя.
В чл.414 ал.1 от КТ е предвидено, че Работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв.
Съгласно чл.303 ал.3 от КТ Лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
По делото е доказано, че РИС Ръбър България АД, като работодател е
наело лице под 18 години без предварително разрешение на Дирекция
Инспекция по труда, с което е нарушило чл.303 ал.3 от КТ е и е осъществило
състава на нарушение по чл.414 ал.1 от КТ.
След като обаче са предприети действия за отстраняване на
нарушението веднага след установяването им от контролните органи и е
поискано и съответно е издадено разрешение за работа и не са настъпили
вредни последици, нарушението се квалифицира по привилегирован състав по
4
чл.414в ал.1 от КТ, за което се предвижда имуществена санкция от 100 до 300
лева.
С оглед на това наказателното постановление следва да се измени и
имуществената санкция се намали на 100 лева, на основание чл.414в ал.1 от
КТ.
По исканията за присъждане на разноски съдът намира следното:
Предвид това, че е извършено нарушение на жалбоподателя разноски не
следва да се присъждат. Това, че съдът преквалифицира нарушението в по-
леко и намалява санкцията не е основание за присъждане на разноски, тъй
като наказаното дружество е дало повод за делото.
На наказващия орган също не следва да се присъждат разноски за
юрисконсулт, въпреки, че постановлението не следва да се отменя, предвид
това, че неправилно е квалифицирал нарушението.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
Не е нарушена процедурата по изготвяне и връчване на АУАН.
Поканата за явяване в ДИТ Видин за съставяне на АУАН е доставена на
адреса на дружеството и е получена от служител на дружеството на
27.02.2025г., видно разписката за доставка, който я е предал на свидетелката
Георгиева, която е имала пълномощия от представителя на дружеството.
Поради това не е допуснато съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на
нарушителя. Актът е връчен на 12.03.2025г. по пощата и е подписан от
управителя на дружеството – жалбоподател.
Не е нарушение това, че АУАН е съставен в присъствието само на един
свидетел и че не е посочено качеството на същия в нарушение на чл. 40, ал.3
ЗАНН. В чл. 40, ал.1 от ЗАНН е регламентирано, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а съгласно ал.3 на посочения член при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. В случая АУАН е съставен в присъствието на свидетеля П., който е
5
свидетел при установяване на нарушението, т.е налице е хипотезата на ал.1 на
чл. 40 ЗАНН. Присъствието само на един свидетел не може да бъде прието
като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените,
което да е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Следва да се посочи, че в случая атакуваното наказателно
постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, както е посочено
и в самото наказателно постановление – след постановен отказ от РП – Видин
за образуване на наказателно производство, като в посочената хипотеза
наказателното постановление може да бъде издадено и без наличието на
АУАН.
Наказателното постановление е връчено по начина на връчване на
поканата, поради което съдът също приема, че е налице редовен начин на
връщане, още повече, че това обстоятелство касае единствено срока на
обжалване на наказателното постановление.
В НП е посочена датата на нарушението, а именно датата на сключване
на трудовия договор, с което не е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съдът
намира, че не е изтекъл срока за съставяне на АУАН по чл.34 ал.2 от ЗАНН,
тъй като срокът е три месеца от откриване на нарушителя, но не по-дълъг от
една година от извършване на нарушението. В случая нарушителят е открит на
07.02.2025г, когато е извършена проверката, АУАН е съставен на 10.03.2025г.,
т.е. в тримесечния срок. Това, че контролните органи са могли да проверят в
електронна система за извършено нарушение и да открият нарушител не
означава, че е изтекъл срока за съставяне на АУАН. По същия начин би могло
да се тълкува и това, че са могли по-рано да извършат проверка на място и да
открият нарушението и респективно нарушителя, но в действителност от
значение е да е доказано кога е установено нарушението и открит нарушителя.
Това е доказано с извършената проверка. Няма доказателства, че
компетентните длъжностни лица са установили по-рано нарушението и
нарушителя.
Постановлението е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта.
Предвид изложеното наказателното постановление следва да се измени,
за което съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №05-2500044 от 05.06.2025 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, с което е наложена
имуществена санкция на РИС Ръбър България АД, ЕИК ********* в размер
на 1500 лева по чл. 414 ал.1 от КТ, за това, че на 02.10.2024г е сключен трудов
договор с Х.П.В, лице под осемнадесет години, и на 03.10.2024г е допуснат до
работа без предварително разрешение от Дирекция Инспекция по труда за
работа на непълнолетно лице, нарушение на чл.303 ал.3 от КТ, като
квалифицира нарушението по чл.414в ал.1 от КТ и намалява имуществената
санкция от 1500 лева на 100 лева.
Отхвърля искането на РИС Ръбър България АД, ЕИК ********* за
присъждане на разноски по делото.
Отхвърля искането на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Видин за присъждане на разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин в
14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
7