Решение по дело №631/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Д. И. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], представляван от пълномощника адв. З. К. от АК- Бургас, против решение № 9 от 26.02.2025 г. по АНД № 487/2024 г. по описа на Районен съд- Царево.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че мотивите на съдебното решение са бланкетни и не почиват на задълбочен анализ на доказателствата. Наред с това се сочи, че съдът не се е произнесъл по направените от наказаното лице и от пълномощника възражения. Оспорена е доказателствената стойност на приложените видеозаписи. На следващо място е отбелязано, че с издадения талон за изследване е определено време за явяване в съответното медицинско заведение 50 мин., а мястото на нарушението е извън града и съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде определено време за изследване 120 мин., като не е предоставена възможност на контролните органи да определят времето по собствена преценка. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на решението по съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 24-4635-000578/21.10.2024 г., издадено от началника на РУ- Приморско, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени на касатора Д. И. В. административни наказания- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Прието е от съда, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и са налице елементите от състава на нарушението, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 30.06.2024 г., чрез телефон за спешни повиквания 112, е постъпил сигнал за водач на МПС, който употребява алкохол. Описаният в сигнала автомобил бил възприет от служители на ОДМВР- Бургас, РУ- Приморско, които подали сигнал със стоп палка. Възприемайки подадения сигнал, водачът намалил скоростта на движение, но не спрял, а подминал полицейския служител и продължил движението си в посока [населено място], като увеличил скоростта. Поради интензивния трафик, полицейските служители не успели да го последват веднага. Около 40 минути по-късно същите възприели автомобила при влизане в бензиностанция „Лукойл“ и извършили проверка, при която установили самоличността на водача- касатора Д. И. В.. Последният бил поканен до служебния автомобил, за да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, но изрично заявил, че отказва проверка. За това нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Съгласно нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози, се налага на същия административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева. От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че касаторът В. е отказал извършване на проверка за установяване употребата на алкохол, поради което съдът приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността му за посоченото нарушение.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и посочените в жалбата касационни основания. В производството пред първата съдебна инстанция са извършени необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина и делото е изяснено от фактическа страна. Събрани са посочените от страните доказателства, като оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в производството по обжалване на наказателното постановление съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Мотивите на решението съдържат анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон.

Релевантните факти са установени в съдебното производство посредством събраните гласни доказателства, от които е видно, че касаторът е бил възприет лично и непосредствено от полицейските служители И. и С. да управлява МПС. Наред с това, по делото е приложено сведение, съдържащо по същество извънсъдебно признание на касатора, че: 1) на посочената в наказателното постановление дата е управлявал личния си автомобил БМВ в посока към [населено място]; 2) не е възприел подадения му сигнал със стоп палка; 3) спрял да зарежда на бензиностанция „Лукойл“, когато бил проверен от полицейските служители. Сведения за подлежащите на доказване факти се съдържат и в приложените по делото два диска с видеозаписи, изискани в хода на първоинстанционното производство и приобщени към доказателствения материал по надлежния процесуален ред в с.з. на 29.01.2025 г. При тези данни не съществува каквото и да било съмнение, че по отношение на касатора е налице изискуемото качество- водач на МПС.

В касационната жалба се сочи, че неправилно с издадения талон е определено време за явяване в съответното медицинско заведение 50 минути, тъй като нарушението е извършено извън населено място. Оплакването е неоснователно. С нормата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвиден срок за явяване до 120 минути, т.е. не повече от 120 минути и в разглеждания случай това изискване е спазено.

Съдът намира за неоснователни и доводите на касатора за допуснато в производството по издаване на наказателното постановление съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на касатора, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено (в т.ч. мястото на извършването му), са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, с което правото на защита на същия е осигурено.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 9 от 26.02.2025 г. по АНД № 487/2024 г. по описа на Районен съд- Царево.

Решението е окончателно.