Решение по КНАХД №1529/2025 на Административен съд - Варна

Производството е второ по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 606/23.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 475/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № НП-18/17.04.2024 г., издадено от Председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение Север“ АД на основание чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, и са присъдени разноски в размер на 4 680 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Излагат се подробни доводи, че при издаване на отмененото наказателно постановление са спазени процесуалните норми, като по-конкретно се твърди, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление достатъчно ясно са изложени съставомерните факти и не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, че правилно е посочена съответстващата на тези факти правна квалификация, че са спазени изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за проверка и анализ на направените от дружеството възражения. Касаторът твърди, че правилно е приложен и материалният закон, като дружеството не е оспорило фактическата обстановка и не е ангажирало доказателства за изпълнение в установения срок на вменените му задължения по Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, с което безспорно е доказано нарушение по чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, като е приложена по-благоприятната за нарушителя нова редакция на разпоредбата, в сила от 13.10.2023 г., в която е предвиден по-нисък минимален праг на санкцията. Оспорва присъдените разноски за адвокатско възнаграждение с подробни доводи за прекомерност. Моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Ответникът в касационното производство, „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Посочва, че с Решение № 1136/03.02.2025 г. на Административен съд – Варна по к.н.а.х.д. № 2910/20224 г. на районния съд са били дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при новото разглеждане на делото, а именно, надлежно установяване на приложимите материалноправни разпоредби, установяване на реда за проучване и присъединяване на процесната фотоволтаична електрическа централа, както и анализ за прилагането на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ и преценка за наличието на по-благоприятна санкционна норма, в случай че деянието е съставомерно. Ответникът счита, че тези указания са били спазени, като е било постановено правилно съдебно решение за отмяна на наказателното постановление поради съществени процесуални нарушения, засегнали съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, и неправилно прилагане на материалния закон. Във връзка с възраженията относно размера на присъдените разноски посочва, че разноските са съобразени с фактическата и правна сложност на спора, обосновани са с броя заседания във всички инстанции и с процесуалната активност на страната, поради което искането правилно е било уважено от съда. Моли решението да бъде оставено в сила, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производство по чл. 59 от ЗАНН, вр. чл. 222, ал. 2 от АПК пред районния съд е било Наказателно постановление № НП-18/17.04.2024 г., издадено от Председателя на КЕВР срещу „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна. С него за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. (отменена ДВ, бр. 28 от 2024 г.) и на основание чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

От събраните доказателства, районният съд е установил от фактическа страна следното:

При проверка от служители на КЕВР в дружеството за изпълнение на условията по издадената му Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия" била изискана информация относно исканията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ. От страна на дружеството била предоставена исканата информация относно постъпилите за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. 4 327 бр. искания за присъединяване и съответно информация за жалби, свързани подадените искания. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г.

Сред проверените документи било Искане за присъединяване вх. № ********** от 19.07.2022 г. на фотоволтаична електрическа централа с мощност 4999,5 kW, предвидена за изграждане в УПИ XXIV-1109, кв. 37 в гр. Долни чифлик, област Варна. Искането за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа, неотговарящи на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, било подадено от „КГ - Енерджи 02" ЕООД на 19.07.2022 г. Установено било, че „Електроразпределение Север" АД не е издало Становище в срок до 18.08.2022 г., с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа с мощност 4999,5 kW, предвидена за изграждане в УПИ XXIV-1109, кв. 37 по плана на гр. Долни чифлик. Прието било, че с това дружеството е нарушило чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6 и на 19.08.2022 г. е осъществило състава на чл. 60а от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), който се явява по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Тези констатации и изводи били изложени в акт за установяване на административно нарушение, съставен и връчен в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което го подписало без възражения. В законоустановеният срок не постъпили писмени възражения срещу съставения акт, поради въз основа на фактическите и правните констатации на актосъставителя и материалите по преписката на 17.04.2024 г. административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентно лице. По отношение на сроковете за образуване на административнонаказателно производство районният съд е приел за приложими сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, или 6 месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. С оглед констатациите от проверката в протокола от 22.11.2023 г. за нарушение, извършено на 19.08.2022 г., е посочил, че съставеният на 23.01.2024 г. акт за установяване на нарушение и издаденото на 17.04.2024 г. наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.

Приел е обаче, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Констатирал е, че дружеството е наказано с имуществена санкция на основание чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ , в редакцията му съгласно ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. (влязла в сила почти една година и два месеца след посочената дата на нарушението) за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6 (отм.), според който мрежовият оператор извършва проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване по чл. 50, в срок до 30 дни за оператора на разпределителната мрежа и до 60 дни за оператора на преносната мрежа от датата на постъпване на искането. Съгласно чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ в цитираната в наказателното постановление редакция на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредбата на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лева.

Съдът е посочил, че към датата на нарушението е била приложима редакцията на чл. 60а от ЗЕВИ съгласно ДВ, бр.21 от 12.03.2021 г., според която на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лева. Тоест според съда санкционната норма, действала към датата на твърдяното нарушение по чл. 60а от ЗЕВИ, е била обвързана с нарушението на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10 от ЗЕВИ. От тези две разпоредби втората е неприложима към случая, доколкото касае въвеждането в експлоатация на обектите и тестването им преди окончателното присъединяване. Първата разпоредба, в редакцията към ДВ от 12.03.2021 г., намира приложение само за обектите по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, какъвто процесният обект не е. След подробен анализ на разпоредбите от ЗЕВИ, районният съд е приел, че ЗЕВИ регламентира различни процедури за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници според вида обект, както и изпълнението на допълнителни изисквания от страна на заявителя в определени случаи. Наредба № 6 също съдържа различни процедури за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи. Съдът е отбелязал, че според акта за установяване на административно нарушение става въпрос за електрическа централа от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ (в редакцията към ДВ, бр. 54 от 2023 г.) и в глава V от Наредба № 6, и посочването в наказателното постановление, че става въпрос за проучване на условията и начина за присъединяване на ФЕЦ с мощност 4999,5 kW към електроразпределителната мрежа не е достатъчно. Приел е, че видът на обекта, за който е подадено искането, дали същият е за собствено ползване, продажба на енергия или и двете, начинът на свързване към мрежата и евентуалните преференции по чл. 31 и 32 от ЗЕВИ са част от минимално необходимото съдържание на акта и наказателното постановление. Районният съд е посочил, че тези обстоятелства имат съставомерен характер, доколкото определят относимата административна процедура по случая и съответно относимата правна норма, и липсата им съставлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и лишава от съда от възможност да осъществи цялостен контрол за законосъобразност на наказателното постановление като определи приложимия материален закон. Посочил е още, че обществените отношения, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; газ от възобновяеми източници; биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, се уреждат от Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.), а за неуредените въпроси се прилага Законът за енергетиката. Редът на присъединяване на производители към електроразпределителната мрежа е определен в нормите на ЗЕВИ и в разпоредбите на Наредба 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към електропреносната и електроразпределителните мрежи - Част Трета, Глава Четвърта и глава Пета. Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентиран в Глава пета от Наредба № 6, като Раздел I се отнася до обектите по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 от ЗЕВИ, а раздел II до обектите по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Липсата на определяне на вида на обекта е пречка за съда да провери дали процесната ФЕЦ попада или не попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ и в гл. V (отм.).

Освен мотивите относно липсата на съставомерни факти при описанието на нарушението в акта и наказателното постановление, съдът е посочил още, че тези документи не съдържат ясно и категорично датата, на която е извършено нарушението, а само срокът, в който е трябвало да се произнесе дружеството, като датата не може да се презюмира, а следва да е точно посочена.

По приложението на материалния закон е приел, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, тъй като към датата на извършване на нарушението е била в сила и е действала единствено санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, предвиждаща, че на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв. Разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, в редакцията към момента на извършване на процесното деяние, е съдържала предписание за налагане на санкция на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10 от същия закон, които са неприложими в случая. Едва с изменението на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, в сила от 13.10.2023 г., е въведена административнонаказателна отговорност на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Тоест според районния съд разпоредбата чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ не се явява по-благоприятен закон и е неотносима към съставомерността и наказуемостта на деянието към датата на извършването му, към който момент приложим закон е единствено чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Районният съд е посочил, че въпреки правомощието си да преквалифицира описаното изпълнително деяние съгласно Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, липсата на описание на съставомерни обстоятелства в акта и постановлението прави невъзможно упражняването на това правомощие.

По тези съображения е отменил наказателното постановление като издадено при съществени административнопроизводствени нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

По претенцията за присъждане на разноски на въззивника, районният съд е приел, че същата следва да се уважи в пълен размер, тъй като страната била представлявана във всички инстанции от адвокати, на които са изплатени съответните възнаграждения и са представени доказателства за това. Предвид размера на обжалваната санкция и наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на съдебното заседание съдът е преценил, че минималното възнаграждение за една инстанция е 1300 лева, а претендираните възнаграждения съответстват на тази сума с начислен ДДС, поради което претенцията не може да се определи като прекомерна предвид действителната фактическа и правна сложност на случая.

Настоящата инстанция възприема изцяло изводите на районния съд от фактическа и правна страна и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК намира, че не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Подробното и изчерпателно описание на обекта, чието присъединяване е било поискано от санкционираното дружество, е съществено изискване за правилното определяне на процедурата, в която искането е трябвало да бъде разгледано, съответно за изпълнението на условията за присъединяване и сроковете, в което санкционираното дружество е дължало отговор. Освен обстоятелствата, изложени в акта и в постановлението, че се касае за фотоволтаична електрическа централа с мощност 4999,5 kW, липсват всякакви други релевантни данни, в съответствие с които да се определи срокът за произнасяне по искането. Изложените подробно в касационната жалба доводи, че по отношение на централата, посочена в искането, се прилага глава четвърта от Наредба № 6/24.02.2014 г., са обосновани с факти и обстоятелства, които липсват в описанието на нарушението както в акта за установяването му, така и в наказателното постановление, а именно, обстоятелството, че централата е в обхвата на обектите по чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ и за нея се прилагат насърченията по ал. 1, т. 6, 7 и 8 от ЗЕВИ, поради което същата се присъединява по реда на глава четвърта от Наредба № 6. Преценката за правилно определяне на нарушената норма, в случая чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6, не може да се основава единствено на систематичното място на тази норма в глава четвърта на наредбата, а следва да се извърши при преценка на изложени и доказани факти и обстоятелства, каквито в обжалваното наказателно постановление липсват. Предвид това изводът на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на санкционираното дружество и възможността за провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление, е правилен и изцяло се споделя от касационния състав. Доколкото това е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, не е необходимо да се коментират останалите доводи в касационната жалба.

Не са налице и твърдяните в касационната жалба основания за оспорване на присъдените с обжалваното решение разноски. Възражението на административнонаказващия орган за прекомерност е подробно обсъдено във въззивното решение, като е отхвърлено с мотиви за съществена фактическа и правна сложност на делото и материалния интерес от спора, както и обстоятелството, че разноските са направени за представляване на дружеството в три съдебни инстанции, с реално явяване на процесуален представител и депозиране на писмени изявления. Тези мотиви изцяло се споделят от касационния състав.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационните жалби оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. По тези съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

В отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за настоящото производство, за които доказателства липсват, поради което искането не може да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, VІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 606/23.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 475/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.