ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473
гр. София , 29.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 260165 от 27.01.2021 г. по т.д. № 2385/ 2020 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VI- 13 състав е отменен отказ № 20201119123246 от 20.11.2020 г.
на длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписванията и са дадени указания да
се впишат по партидата на „Инфоматика БГ“ ООД - гр. София обстоятелствата по заявление
с вх. № 20201119123246 от 19.11.2021 г. – намаляване на капитала на дружеството на
основание чл. 149, ал. 3, т. 2 от Търговския закон.
Срещу решението е подадена жалба от Агенцията по вписванията - гр. София, чрез
юрисконсулт Е. Й., в която се твърди, че е неправилно.
Съдът не предоставил възможност на агенцията да защити своите права и интереси, като
подаде отговор по жалбата и представи доказателства. Решението било постановено при
неправилно прилагане на материалния закон. Неправилна била констатацията, че проверката
при обявяване на заявения акт по партидата на дружеството няма връзка с предходно
подаденото заявление за заличаване на съдружник. Макар и тази проверка да била
формална, следвало да се прецени дали това решение е годно да доведе до завършване на
фактическия състав по намаляването на капитала и когато не били налице предпоставките за
това, обявяването му било безпредметно.
1
Молбата към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което
да потвърди като правилен и законосъобразен отказа на длъжностното лице по
регистрацията.
В писмения отговор ответника по жалбата „Инфоматика БГ“ ООД - гр. София, чрез
пълномощника адвокат К. А., я оспорва като неоснователна.
Необосновано било твърдението, че съдът не предоставил възможност на агенцията да
упражни правото си на защита, като подаде отговор по жалбата и представи доказателства.
Регистърното производство, като охранително по своята същност, било едностранно
производство и не можело органът, издал акта, срещу който заявителят търсел защита, да
участва в производството като страна.
Неоснователно било и оплакването за неправилно прилагане на материалния закон.
Агенцията не изложила никакви аргументи в подкрепа на посочените от длъжностното
лице основания за постановяване на отказ.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав след като обсъди
оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното.
В правната доктрина и съдебната практика няма друго становище освен това, че
производството по чл.606 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ е охранително, а
не исково и протича по правилата на Глава петдесет и пета от ГПК. Съобразно приетото в
определение № 29 от 20.01.2012 г. по ч.т.д. № 900/ 2011 г. на ВКС, І т.о. на инстанционен
контрол подлежи отказът на Агенцията по вписванията за издаване на охранителен акт. На
обжалване пред съответния апелативен съд би подлежало само решение на окръжен съд с
което този отказ е потвърден. Произнасянето на окръжния съд, с което искането за вписване
е уважено, съставлява положителен охранителен акт, който не подлежи на последващ
контрол.
Този извод следва и от граматическото тълкуване на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ,
в която определителния член „ът“ в думата „отказът“ несъмнено е поставен именно за да го
означи като единствения акт на длъжностното лице, който подлежи на обжалване в
регистърното производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Друг аргумент в подкрепа на разбирането, че производството по ЗТРРЮЛНЦ е охранително,
е отреченото в последователната практика на касационната инстанция право да бъде искана
отмяна на влязло в сила решение, постановено в процедурата по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
2
Според приетото в определение № 226 от 9.12.2020 г. по т.д. № 1986/ 2020 г. на ВКС, І т.о. в
предметния обхват на отмяната не попадат решенията, постановени в охранителното
производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като със същите не се разрешава правен спор със
силата на пресъдено нещо. С тях се цели единствено да се извести относно промени
(обстоятелства), възникнали и подлежащи на вписване по партидата на търговеца в
търговския регистър. Извод за неприложимостта на извънистанционния способ следва
пряко и от разпоредбата на чл.26 от ЗТРРЮЛНЦ, по смисъла на която при влязъл в сила
отказ на длъжностното лице по регистрацията засегнатото лице може да защити правата си
чрез подаването на ново заявление за вписване на същите обстоятелства.
Следователно по отношение на регистърното производство, на основание чл. 530 от ГПК, са
приложими правилата на Глава четиридесет и девета от ГПК, доколкото в специален закон
не е предвидено друго.
Нито в разпоредбите на общия процесуален закон, нито в процесуалните норми на
специалния ЗТРРЮЛНЦ, е предвидена възможност за органа, който е компетентен да издаде
акта в охранителното производство, да обжалва актовете на съда, с които постановеният от
него охранителен акт е отменен като незаконосъобразен.
Не може да бъде обоснован противоположен извод и от тълкуването на нормата на чл. 25,
ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ в редакцията й след изменението в „Държавен вестник“, бр. 105 от
11.12.2020 г. В тази й редакция новото е единствено това, че установява задължение за съда
да изпрати препис от своето решение на агенцията, във връзка с признатото й в ал.2, пр.2 от
същата разпоредба право да подаде отговор по жалбата на заявителя, с писмени
доказателства по нея.
В случай, че законодателят е искал, като изключение от принципната уредба на
охранителните производства, да регламентира по отношение на обжалването на актовете,
постановени в това производство, нещо различно от правилата, установени в чл. 538 от ГПК
и в чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, в съответствие с изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за
нормативните актове е следвало да формулира разпоредбата кратко, точно и ясно. Липсата
на ясна формулировка в този смисъл обуславя извода, че не такава е била неговата воля и
целта на законодателната промяна.
В съответствие с изложеното настоящият състав на въззивната инстанция приема, че
съдебният акт, с който е отменен отказ, постановен в регистърното производство, което по
своята процесуална характеристика е охранително, не може да бъде обжалван от органа,
който е постановил отказа. Затова й частната жалба, като процесуално недопустима, следва
да бъде оставена без разглеждане.
3
Ответникът по жалбата е заявил искане за присъждането на разноски в настоящето
производство в размер на сумата 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Това искане следва да бъде преценявано като неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, на която то е основано, в производствата съдът присъжда разноски
на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Регистърното производство е
охранително, което означава, че приложима за него е разпоредбата на чл. 541 от ГПК,
според която разноските са за сметка на молителя.
В същото производство първоинстанционният съд е постановил и определение № 261896 от
2.04.2021 г., с което е оставил без уважение молбата на „Инфоматика БГ“ ООД - гр. София
за допълване на решението в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Срещу определението е подадена частна жалба от „Инфоматика БГ“ ООД - гр. София с
оплаквания, че е неправилно.
Съдът приел, че искането за изменение на решението в частта за разноските е било
направено несвоевременно, но в молбата по чл. 248 от ГПК било заявено искане не за
изменение, а за допълване, тъй като в решението липсвало произнасяне. Съгласно чл. 573,
ал. 1 от ГПК решението на първоинстанционния съд било необжалваемо за молителя, тъй
като той нямал интерес от обжалването му. Следователно молбата за допълване на
решението в частта за разноските била процесуално допустима и основателна, а изводът на
съда, че е бил пропуснат преклузивния седмодневен срок бил неправилен.
Молбата е определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго
определение, с което молбата за допълване на решението в частта за разноските да бъде
уважена.
В писмения отговор ответника по частната жалба Агенция по вписванията - гр. София я
оспорва като неоснователна.
Правилно съдът оставил молбата по чл. 248 от ГПК без разглеждане, като просрочена.
Препис от решението бил връчен на пълномощника на заявителя на 4.03.2021 г. и срокът за
искане за допълване на решението в частта за разноските изтекъл на 11.03.2021 г., а молбата
била подадена на 12.3.2021 г. чрез пощенски оператор.
Освен това жалбата срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията била подадена
преди влизането в сила на 3.12.2020 г. на новелата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ,
4
бр. 105 от 2020 г.), според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по
реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно § 13 от ПрЗР ЗТРРЮЛНЦ образуваните
до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред, от което
следвало, че тази разпоредба била неприложима в настоящото производство.
На следващо място жалбоподателят не представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а
при липсата на такъв списък молбата за изменение на решението в частта за разноските била
недопустима.
От приложения към жалбата договор за правна защита и съдействие не можело да се приеме,
че същият удостоверява плащане в брой, защото бил подписан от адвокат А. дистанционно,
с електронен подпис.
Заявено е възражение за прекомерност на разноските за възнаграждение за адвокат, в случай
че се приеме, че такива действително са били направени, като бъдат намалени до размер на
200 лева.
Неоснователността на оплакванията на частния жалбоподател произтича от следното.
Обжалването на актовете, постановени в регистърното производство, е регламентирано в
специалния Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 съдът разглежда жалбата в състав от един съдия
в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от
Гражданския процесуален кодекс, като неговото решение подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд,
чието решение е окончателно.
Следователно, по аргумент от чл. 248, ал. 1 от ГПК, срока за подаване на искане за
изменение или допълване на решението в частта за разноските е същият, какъвто е срока за
обжалване на решението - седмодневен, и започва да тече от деня съобщаването му на
жалбоподателя по реда на Гражданския процесуален кодекс.
В конкретния случай жалбоподателя е бил уведомен за постановеното решение чрез своя
пълномощник на 4.03.2021 г., а пратката с молбата по чл. 248 от ГПК е била предадена в
клона на „Български пощи“ ЕАД на 12.03.2021 г. - един ден след изтичането на
законоустановения срок. При тези факти правилно съдът е оставил молбата без разглеждане,
като просрочена.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от Агенцията по вписванията -
гр. София срещу решение № 260165 от 27.01.2021 г. по т.д. № 2385/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VI- 13 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в
седмодневен срок от съобщаването му на страната.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Инфоматика БГ“ ООД - гр.
София срещу определение № 261896 от 2.04.2021 г. по т.д. № 2385/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VI- 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6