Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 05.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14611 по описа за 2018г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 427280/11.06.2018г. по гр.д.№ 74208 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 25-ти състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Г.А.С.,
ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
********** със съдебен адрес: адв. Н.К.,***, офис 2 дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** разделно
при равни квоти от по 1/6 заплащане на сумите в общ размер както следва: сумата от общо 7439,92лв.,
ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 9 в в гр. София, ул. „******** за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от общо 1411,77лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за
периода от 14.08.2014г. до 28.06.2017г.., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 46599/2017г. на Софийски
районен съд, ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца съдебни разноски от общо
1022,92лв. по исковото дело и 227,08лв. разноски по заповедното дело, като неоснователни
са отхвърлени исковете за лихва за горницата над 1411,77лв. до предявен размер
от 1414,12лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани въззивни жалби вх.№5126815/01.08.2018г.; №
5126814/01.08.2018г.; № 5126808/01.08.2018г.; № 5126810/01.08.2018г.; №
5126812/01.08.2018г.; № 5126805/01.08.2018г. от ответниците по исковете в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че
по делото не било установено да са собственици на имота, че са потребили
енергия в количества и на стойност, за които исковете са уважение, а и част от
задълженията били погасени по давност. За процесния
период имотът бил собственост на трето лице, към момента то било собственост на
ІІІ-ти лица, не били ползвали имота през периода. Претендирали са разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ********не е изразил
становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.”ООД,
ЕИК *******не е изразило становище
по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2026383/18.10.2017г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********с адрес: *** срещу Г.А.С.,
ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
**********, с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответниците
за заплащане разделно при равни квоти
от по 1/6 на сумите в общ размер
както следва: сумата от общо 7439,92лв.,
ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 9 в в гр. София, ул. „******** за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от общо 1414,12лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за
периода от 14.08.2014г. до 28.06.2017г.., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 46599/2017г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че ответниците отговарят за
плащането на сумите като клиент на топлинна енергия в имота, което се
установявало от представени с искова молба завещание, нотариален акт,
удостоверение за наследници, в имота потребили енергия в количества и на стойност за които е
предявен иск.
Ответниците Г.А.С., ЕГН
**********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
********** в предоставения й срок за отговор са оспорили исковете. Навели са
твърдения, че през процесния период не са били
собственици на имота, не са го ползвали, не било доставена енергия в количества
и на стойност , за което е п предявен иск. В хода на заповедно дело в срока за
възражение срещу заповедта са оспорили исковете и като погасени по давност. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.”ООД, ЕИК *******не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело №46599/2017г. на СРС, 25-ти състав , от което се установява,
че по заявление вх. № 3053810/10.07.2017г. е издадена заповед за изпълнение,
с която е разпоредено Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С.,
ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********,
Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
********** да да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********разделно при равни квоти от по 1/6
на сумите в общ размер както следва:
сумата от общо 7439,92лв.,
ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 9 в в гр. София, ул. „******** за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от общо 1414,12лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за
периода от 14.08.2014г. до 28.06.2017г., както и съдебни разноски от 227,08лв.,
длъжниците са уведомени за заповедта на 08.08.2017г. В.П. и Е. Г.,
останалите – на 17.08.2017г., В.П. и Е.Г.
са подали възражение срещу заповедта на 22.08.2017г., а останалите – на
25.08.2017г., всички длъжници са оспорили
задълженията и като погасени по давност,
на 18.09.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване
на вземанията по заповедта и такива е представил на 18.10.2017г.
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за наследници, издадено на 05.06.2009г. от СО, съгласно
което Г. Х.З.е починал на 21.06.1987г. и е оставил за наследници по закон
съпругата си Р.Я.З., починала на 13.11.2005г. и сина си Х.Г.З..
По делото са приети неоспорени от
страните саморъчно завещание от 09.12.2005г., протокол от 13.06.2016г. на нотариус
С.К.за обявяването му, съгласно които Х.Г.З. е починал на 28.05.2016г., като е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество на Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
********** при равни части.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 173/05.05.2017г., съставен
от нотариус Т.Г., съгласно който на 05.05.2017г.
Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
********** са продали на И.И.И.и М.В.И.апартамент № 9 в в
гр. София, ул. „********. Като
документи, доказващи собствеността върху имота нотариусът е описал договор за
покупка от 22.09.1978г., удостоверение за наследници, саморъчно завещание,
обявено на 13.06.2016г.
По делото е приет споразумителен протокол от 05.05.2017г.
между страните по договора за продажба от 05.05.2017г.,
съгласно който Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
********** са се задължили пред продавачите да заплатят всички неплатени
задължения към Т.С.”ЕАД за апартамент №
9 в в гр. София,
ул. „********.
Приет е документ, неносещ подпис , озаглавен съдебно
решение по дело на СРС, 41-ви състав по дело № 43606/2010г.
По делото е приет договор от 31.10.2001г., протокол от ОС на ЕС от 18.10.2001г., съгласно които ОС на ЕС, в която е имота, е избрало и възложило на „Б.“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата .
Приети са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02. 2014г., съгласно чл. 33 от които
задълженията за плащане на енергията следва да се платят в 30-дневен срок след
публикуване на фактурата на интернет-страница на ищеца.
По делото са приети констативни
протоколи, носещи подписи за представител на ЕС, съгласно които през 2015г. и
през 2016г за ап. №9 не е осигурен достъп за отчет на уреди. Протокол за отчет
на уреди за 2014г. също сочи че за ап. 9 не е осигурен достъп за отчет , но не
е подписан.
Приети са изравнителни сметки,
съгласно които за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. реално потребена енергия е на стойност от 2002,01лв., за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. стойността
на реално потребление е 2792,82лв.;
за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. – сумата от 2618,11лв. Посочило е,
че по фактури за май 2014г. е начислена сума от 93,09лв., за юни 2014г. начислено по фактури било 75,55лв.
С прието по делото заключение по
техническата експертиза вещото лице е посочило, че реално доставената енергия в
имота за периода е 7412,94лв.,
определени коректно от третото-лице помагач по правилата за неосигурен достъп
за отчет на уредите по Наредбата за топлоснабдяване –
за 4 отоплителни тела и за горещо битово
водоснабдяване, съответно и за сградна инсталация.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото
лице е посочило, че по записвания на ищеца ответниците
дължат процесните суми, няма данни за плащането им. Мораторна лихва върху главница е в размер на 1406,26лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с
415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване
на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане
на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда
на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този
иск по делото
следва да се установи, че
за процесния период ответниците
отговарят преди ищеца за плащане на потребена в процесиня имот топлинна енергия , доставена по валидно облигационно правоотношение за същото, че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради
което и за ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Т.-София”АД , като длъжниците са осъдени да му
заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период
, лихва за забава в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат
за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва
и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за
мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006
г. по
адм. дело
Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване
на подаването на топлинна енергия
към отоплителните тела в имотите си чрез физическото
им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено и че ответниците отговарят пред ищеца за заплащане на потребена в имота топлинна енергия за процесния
период, съответно за лихва за забава. Приетите по делото нотариален акт,
удостоверение за наследници, завещание и протокол за обявяването му, споразумителен протокол установяват, че собственик на имота
е бил Х.Г.З., починал на 28.05.2016г. и
завещал цялото си имущество на ответниците при равни
квоти, ответниците са продали този имот на 05.05.2017г. като са се задължили пред купувачите да заплатят
задълженията за имота възникнали до този момент към Т.С.„ ЕАД. Завещанието на Х.З.не
е оспорено, то е универсално завещание, поради което и в патримониума
на ответниците са преминали не само активите т
наследството н З., но и пасивите му. Ответниците са
продали имота и така по делото е установено и са поели задължение да заплатят натрупаните до
този момент задължения към ищеца. В подкрепа на този извод на съда е и споразумителния протокол от 05.05.2017г.
сключен с купувачите на имота. При така установеното съдът приема, че ответниците като наследници по завещание на Х.З.отговарят пред ищеца за заплащане на потребената в имота топлинна енергия за процесния
период при равни квоти от по 1/6.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, че
ищецът е доставял енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото,
че през процесния период страните са били обвързани
от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. и от 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната
мрежа, който е част от топлопреносното предприятие,
да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в
съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване
по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно
наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и
приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите
и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват
качествените параметри на услугата. С
клаузата от Общите условия е
вменено задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на
договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система
или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният
график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на
предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната
отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график
осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните
разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените
ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да
поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за
определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че исковете за заплащане на стойността на енергията за периода от 01.05.2013г.
до 30.06.2014г. и за обезщетение за забава на плащането й са неоснователни. Тези вземания са погасени по давност, възражение за
което ответниците са направили своевременно в хода на
заповедното производство. Това възражение не е направено с писмения отговор на
исковата молба, но доколкото е направено пред съда, сезиран с претенции за тези
суми и то преди да изтече срока за отговор на исковата молба, съдът пирема, че това възражение е било направено своевременно и
е въведено от ответниците своевременно по делото.
Вземанията са месечни и периодични и се погасяват с 3-годишна давност,
заявлението е подадено на 10.07.2017г., поради което и като съобрази че по
делото доказателства, че тази давност е била прекъсната / спряна преди подаване
на заявлението по чл. 410 от ПК, то съдът приема, че задълженията до
30.06.2014г. са погасени по давност. При така възприето съдът приема, че исковете
са главница за периода от 01.05.2013г.
до 30.06.2014г. и за лихва върху
тази главница са неоснователни.
Съдът приема за установено от събраните по делото доказателства
по делото е установено, че за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г. за имота потребената
топлинна енергия за процесия период е в размер на 4626,19лв. Вещото лице е
установило стойността на реално потребената енергия , както и че дяловото разпределение на
енергията е направено от топлининя счетоводител съобразно
правилата на Наредбата за топлоснабдяване и на Закона
за енергетиката. Съдът кредитира заключението като вярно, задълбочено,
неопровергано от другите събрани доказателства съобразило потреблението в
имота, установения неосигерун достъп за отчет на
уреди за този период. Изравнителните сметки, установени като правилни от вещото
лице сочат реално потребление на стойност от 2002,01лв., за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2015г. и стойност от 2792,82лв. Доколкото втората изравнителна
сметка включва месеците май и юни от 2014г., за които съдът прие
по-горе, че задължения са погасени по давност, то съдът приема, че от сумата по
изравнителна сметка следва да се извадят начислените по фактури суми за тези
два месеца. По делото е установено, че по фактури за май 2014г. е начислена
сума от 93,09лв., за юни 2014г.
начислено по фактури било 75,55лв. При
така установено съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало
вземане на ищеца към ответниците за заплащане на
сумата от общо 4626,19лв. (2002,01 +
2792,82 – 93,09лв. – 75,55лв).
По делото не е установено
погасяване на тези задължения, поради което и съдът приема, че иск срещу всеки
ответник за по 1/6 от 4626,19лв. е основателен. Следва да се присъди и лихва
върху тази сума от подаване на заявлението.
При така възприето решението на
СРС в частта, в която е признал за установено дължимостта
на сумата от общо 4626,19лв. и за лихва върху нея от подаване на заявлението
следва да бъде потвърдено. В останалата част по исковете за главница за сумата от 2813,73лв. и за периода от
01.05.2013г. до 30.06.2014г. и за лихва върху тази сума решението следва да
бъде отменено и исковете следва да се отхвърлят.
По делото не е установено ищецът
да е публикувал на страницата си в интернет фактурите за главниците, за които
съдът прие, че искове са основателни, а това е необходимо условие съгласно
Общите условия за изпадането им в забава. С оглед гореизложеното и като съобрази
разпоредбата на чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД съдът приема, е исковете за забава са
неоснователни и решението на СРС в частта, в които ги е уважило следва да се
отмени.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото
съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която е присъдил в тежест на ответниците разноски от
общо 488,31лв. по исковото дело и общо 108,41лв. по заповедно дело следва да се
отмени.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на всеки ответник разноски за адвокат в производство пред СРС от по
238,70лв., както и разноски в производство пред СГС, както следва: за адвокат сумата
от по 238,70лв.; за държавна такса сумата от по
14,09лв. за всеки въззивник.
Въззиваемият не е претендирал разноски за производство
пред СГС и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 427280/11.06.2018г.
по гр.д.№ 74208 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 25-ти състав в частта, с която е признато за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П.,
ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
********** със съдебен адрес: адв. Н.К.,***, офис 2 дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** разделно
при равни квоти от по 1/6 заплащане на сумите в общ размер както следва: сумата от общо 2813,73лв., ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 9 в в гр. София, ул. „******** и за периода от 01.05.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от общо 1411,77лв.,
представляващи лихва за периода от
14.08.2014г. до 28.06.2017г.., за забава за плащането на главницата от
7439,92лв., начислена като топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 46599/2017г. на Софийски районен съд, както
и в частта, в която Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********съдебни разноски от общо
488,31лв. по исковото дело и 108,41лв. разноски по заповедното дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени
с искова молба вх.№
2026383/18.10.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
срещу Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН
**********, с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответниците
за заплащане разделно при равни квоти
от по 1/6 на сумите в общ размер
както следва: сумата от общо 2813,73лв.,
ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 9 в в гр. София, ул. „******** и за периода от 01.05.2013г.
до 30.06.2014г.; сумата от общо 1411,77лв., представляващи лихва за периода от 14.08.2014г. до 28.06.2017г. за забава за плащането
на главницата от 7439,92лв., начислена като потребена
топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 46599/2017г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
441669/02.07.2018г. по гр.д. № 11874 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 35-ти
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на
Г.А.С., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.К.,***,
офис 2 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 491,49лв. (четиристотин
деветдесет и един лева и 0,49лв.), представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на
Т.А.С., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.К.,***,
офис 2 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 491,49лв. (четиристотин деветдесет и
един лева и 0,49лв.), представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и
СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на
В.Ю.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Н.К.,***,
офис 2 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 491,49лв. (четиристотин деветдесет и
един лева и 0,49лв.), представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и
СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на
Е.С.Г., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.К.,***, офис 2 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
491,49лв. (четиристотин деветдесет и един лева и 0,49лв.), представляващи съдебни разноски за производство
пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на А.Т.С.,
ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Н.К.,***, офис 2 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 491,49лв. (четиристотин деветдесет и
един лева и 0,49лв.), представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и
СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на
Х.Г.С., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Н.К.,***,
офис 2 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 491,49лв. (четиристотин деветдесет и
един лева и 0,49лв.), представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и
СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.”ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.