Решение по адм. дело №1333/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Аграрика Странджа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл.56, вх.4, ет.7, представлявано от Д. С. – управител, чрез адв. Д. М., против уведомително писмо с изх.№ 02-020-2600/3136 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2023, издадено от изпълнителен директор на ДФ Земеделие, в частта касаеща общия размер на удържаната сума и/или удържания данък общ доход, по интервенции, както следва: Основно подпомагане на доходите за устойчивост – 47 267,91 лв.; Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци – 35 995,74 лв.; Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост – 6 922,80 лв.; Подпомагане на доходите за протеинови култури – 9 421,64 лв.; Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зеленото торене и органичното наторяване – 2 329,98 лв. и Разнообразяване на отглежданите култури – 8 809,70 лв. или общо 110 747,77 лв.

В жалбата се твърди, че административният акт е незаконосъобразен. Сочи се, че поради липса на обвързване между установените факти и относими разпоредби, не е възможно да се извлече волята на административния орган, което от своя страна възпрепятства правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че липсва влязъл в сила административен акт, въз основа на който да е налице ликвидно и изискуемо вземане, което да може да бъде удържано от плащанията за 2023 г. Иска се отмяна на уведомителното писмо в обжалваната му част и присъждане на разноски.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт оспорва жалбата. Представя административната преписка и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност по отношение на претендирания от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатски хонорар.

Факти:

Жалбоподателят е регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер 614055.

За кампания 2023 г. „Аграрика Странджа“ ЕООД подало заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 02/010823/70697, по Поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ), Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал - насърчаване на зеленото торене и органичното наторяване (Еко-ЗВПП), Разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК), Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (ИЗ-КЛЧ) и Подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК). Към заявлението е приложена таблица на използваните парцели 2022 г. и необходимите декларации (на магнитен носител).

С уведомително писмо с изх.№ 02-020-2600/3136 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2023, дружеството-жалбоподател било уведомено, че от оторизираната сума в общ в размер на 138 810,11 лв. е удържана сума и/или удържан данък общ доход в размер на 110 747,77 лв. Уведомителното писмо е получено на 08.07.2025 г.

Правото:

Жалбата до съда е подадена на 17.07.2025 г. (л.2). Същата е процесуално допустима, подадена в срок от лице, което е адресат на оспорения административен акт.

За прецизност следва да се посочи, че предмет на настоящото производство е уведомително писмо с изх. №02-020-2600/3136 от 01.06.2025 г. само в частта, с която е удържана сума и/или удържан данък общ доход в размер на 110 747,77 лв., обективирана в таблица 2: Извършени плащания.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) се уреждат обществените отношения, свързани с прилагането на схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на ЕС и се определят структурите и процедурите за прилагане на мерките и дейностите, органите и тяхната компетентност, както и организационните връзки между тях. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство.

С разпоредбата на чл. 11, ал.2, т.4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция е възложено на Държавен фонд „Земеделие“. На основание чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, и я представлява. Следователно, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви по отношение на оспорената част. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК указва, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, но видно от обстоятелствената част на уведомителното писмо органът не е посочил такъв.

В конкретния случай липсват както фактически, така и правни основания в оспорената част от административния акт. От посоченото в Таблица 2, става ясно единствено, че от оторизираната на жалбоподателя сума е удържана сума и/или удържан данък общ доход в размер общо на 110 747,77 лв., а в легендата към таблица 2 са описани хипотезите, при които се отчитат намаления. Според настоящия състав административният орган единствено е изброил възможните хипотези за удържане на суми от плащанията без да е посочил коя е приложил в конкретния случай и на какво основание. Табличната форма на представяне на мотивите на административния акт по принцип не е порок на акта, но в случая липсва конкретност, основана на установените в административното производство факти и събраните доказателства. Това нарушава правото на защита на земеделския производител, който още във фазата на административното производство следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми. В процесното писмо липсва каквато и да е конкретизация в тази връзка, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта. Налага се извод, че посочените фактически основания предвид минимизирания си обем са негодни да обективират волята на органа в обжалваната част на уведомителното писмо.

Общото цитиране на приложимата нормативна уредба чл.71, ал.2, т.1 от ЗПЗП (за удържана сума) и чл. 65, ал. 14 във вр. с чл 38, ал. 16 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (за удържания данък общ доход) не обосновава извод за наличието, на която и да е конкретна хипотеза, довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде удържана сума, както и да се посочи актът, въз основа на който това е направено.

Приложеното към съпроводителното писмо за изпращане на административната преписка в съда, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, изх.№ 02-020-2600/2585 от 13.11.2024 г. и твърдението, че с него на дружеството – жалбоподател е наложена санкция за бъдещ период не може да санира липсата на мотиви в оспорения административен акт. Излагането на мотиви към акта, направено едва след сезирането на съда с жалба, не може да изпълнява изискването за неговата мотивираност. Обстоятелството, че дружеството е информирано за наложената санкция не освобождава органа от задължението да посочи конкретни факти и обстоятелства, които са довели до неговото решение.

Поисканото от процесуалния представител на ответника спиране на настоящото производство до приключване на оспорването на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, изх.№ 02-020-2600/2585 от 13.11.2024 г., дори и да беше допуснато от съда, също не е в състояние да мотивира акта, предмет на настоящото производство. На първо място при наличие на информация за съдебно обжалване на акт, въз основа на който ще бъде издаден последващ такъв, е следвало на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК административният орган да спре производството. Това е единствената възможност в конкретиката на фактите, при която не би бил нарушен и срокът по чл.28, ал.2 от ЗПЗП. Също така съдът не дължи отстраняване пропуска на административния орган, изразяващ се в случая в липса на спиране производството по издаване на УП до приключване на съдебния спор по предходно такова. Спрямо настоящото производство другото дело не е преюдициално, тъй като основанията за издаването на акта следва да са установени от органа към датата на издаването му, а не едва във фазата на съдебния контрол да се позовава на невлязъл в сила административен акт, който дори не е посочен в оспореното писмо.

Недопустимо е мотивите за издаване на обжалвания акт да се представят едва в хода на съдебното производство, нито да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на акта и неговото съобщаване.

Органът се е позовал на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗПЗП, според която комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл.30, ал.2, т.6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт.

В конкретния случай, както вече беше посочено, в процесното уведомително писмо, с което са удържани оторизираните за финансово подпомагане суми, не е направено препращане към друг предшестващ акт, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си, дори имайки достъп до профила си в СЕУ.

Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че е налице пълно отсъствие на фактическо и правно основание за постановения административен акт в оспорената му част, обективираща приетото от ответника удържане на суми и/или данък общ доход в общ размер 110 747,77 лв., което е основание за неговата отмяна по аргумент от чл.146, т.2 от АПК. Липсата на мотиви в акта препятства и извършването на пълноценен съдебен контрол на тази част от оспореното уведомително писмо, доколкото проверката за законосъобразност, дължима от съда, не може да се основава на предположения, догадки и хипотези.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, уведомителното писмо следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново произнасяне на административния орган.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат разноски, които той е предявил както следва: държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв. От страна на процесуалния представител на ответния орган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение, за което отправна точка е размерът на възнагражденията за адвокатска работа по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът следва да се съобрази с решение С-438/22 и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и без да се подценява обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител на жалбоподателя – изготвяне на жалба, изготвяне на становище, явяване в съдебни заседания и др., размер на адвокатско възнаграждение от 7 000 лв. е прекомерен и несъответен. Той не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, а ответникът понася прекомерна тежест и този прекомерен според съда размер следва да бъде редуциран с три четвърти – до 1 750 лв. или общ размер на разноските: държавна такса и адвокатски хонорар - 1 800 лв. (920,33 евро).

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Аграрика Странджа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл.56, вх.4, ет.7, уведомително писмо с изх.№ 02-020-2600/3136 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2023, издадено от изпълнителен директор на ДФ Земеделие, В ЧАСТТА касаеща удържаната сума и/или удържания данък общ доход по интервенции, както следва: Основно подпомагане на доходите за устойчивост – 47 267,91 лв.; Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци – 35 995,74 лв.; Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост – 6 922,80 лв.; Подпомагане на доходите за протеинови култури – 9 421,64 лв.; Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зеленото торене и органичното наторяване – 2 329,98 лв. и Разнообразяване на отглежданите култури – 8 809,70 лв. или общо в размер на 110 747,77 лв.

ВРЪЩА административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София да заплати на „Аграрика Странджа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл.56, вх.4, ет.7, разноски по делото в размер на 1 800 лв. (920,33 евро).

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.