РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Бургас, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104778 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от М. Д. У. против С. П. К. и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. - частичен иск от сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и засягане на
личното и професионалното му реноме, настъпили в резултат на изложени от ответницата
неверни твърдения в подадена до ОДМВР-Б** жалба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2019 г. (датата на образуване на дисциплинарно производство
против ищеца) до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В
исковата молба се твърди, че ищецът е служител на МВР и работи в Сектор „*****“ към
отдел „*****“ при ОДМВР – Б***. Твърди се също така, че по жалба на ответницата против
ищеца е било образувано дисциплинарно производство и той е бил заплашен от
дисциплинарно наказание и уволнение, като в жалбата си ответницата е твърдяла, че ищецът
е работил за „*****“ – гр. Ч******, представял се е за мениджър на хосписа и е участвал в
търговската му дейност, че е искал от ответницата пари за настаняване на нейния съпруг в
„******“, както и че е подписал договора за настаняване на съпруга на ответницата там.
Заявено е, че проверката по жалбата на ответницата е продължила няколко месеца, през
които ищецът е търпял стрес, притеснения и здравословни проблеми, било му е отнето
личното оръжие и неофициално му е било заявено, че ще бъде уволнен, заради
провиненията, в които е бил обвинен, което допълнително го е стресирало и подтиснало,
той загубил съня и спокойствието си. Ищецът твърди, че преди проверката е бил спокоен,
уравновесен и весел човек, а в резултат на причинения му стрес е станал затворен и
подтиснат, не можел да спи и не бил пълноценен в работата си, притеснявал се, че ако бъде
1
уволнен семейството му ще изпадне в сериозно материално затруднение, бил крайно унизен
пред своите колеги и чувствал срам на работното си място, като тези негативни усещания
били със значителен интензитет, тъй като ищецът никога преди това не е бил наказван. В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор, в който искът е оспорен както
по основание, така и по размер. Заявено е, че ответницата не е извършила твърдяните от
ищеца действия - не е подавала жалба срещу него до ОДМВР-Б***, не е изнасяла твърдения,
че той е работил за „*******“, нито че той е искал от нея да заплати за настаняване на ****
й в хосписа. Заявено е, че след смъртта на **** й през м. юли 2019 г. ответницата е била
потърсена от Дирекция „********“ при МВР и при явяването й в ОДМВР-Б*** от нея е
била изискана информация относно настаняването на **** й в хосписа, като дадените от нея
сведения не са предоставени по нейна инициатива и тези сведения не са довели до вреди за
ищеца, а ако твърдяните от него вреди действително са настъпили, то същите не са в
причинна връзка с поведението на ответницата, а са последица от решения и преценка на
неговия административен ръководител в рамките на дисциплинарното производство.
Твърди се също така, че непосредствените впечатления на ответницата от престоя на **** й
в хосписа са отразени в статия „Смазана от мъка вдовица ридае пред Флагман: *** ми
угасна в хосписа в Ч****, там е дом на ужасите!“, публикувана в електронното издание
„Флагман“, но в нейното изявление пред медията не се споменава името на ищеца. Твърди
се, че образуваното дисциплинарно производство против ищеца не е в пряка причинна
връзка с противоправно поведение на ответницата, а е по повод на конкретни случаи от
05.03.2019 г. и 26.06.2019 г. Оспорено е твърдението на ищеца, че никога не е имал каквито
и да било отношения с „******“. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответницата
да бъдат присъдени направените разноски по делото. При условие на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. В съдебно
заседание се явяват процесуални представители на ответницата, които поддържат отговора,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представена Заповед № *****/**** г. на директора на ОДМВР-Б****, с
която на М. Д. У. е наложено дисциплинарно наказание „*****“ за срок от 1 година за
следните нарушения: „Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР“ и „Нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР“. В мотивите на заповедта е посочено, че дисциплинарното
производство против ищеца е образувано за това, че на 05.03.2019 г. при изпълнение на
служебните си задължения е използвал служебното си положение за облага на трети лица;
на 26.06.2019 г. в качеството си на длъжностно лице при издаване на устни разпореждания
към А. К., в качеството му на водач на лек автомобил, ищецът е осъществил превишаване на
власт; на 23.07.2019 г. в електронното медийно издание „Флагман“ е публикувана статия със
заглавие „До МВР и прокуратурата: Действащ служител на **** основен играч в схемите на
д-р Д. М.“; на част от интернет страниците на „***“ ЕООД като създател е записано името
на М. У., направени са 51 бр. негативни коментари по темата за личните отношения между
У. и М., които предизвикват широк обществен резонанс с негативно отношение към
авторитета на МВР, като с действията си У. е уронил престижа на службата. В хода на
дисциплинараното производство е било установено, че М. У. не е осъществил фактическия
състав на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР – превишаване на власт, използване на
служебното положение за облага на трети лица, както и деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, но
2
е осъществил фактическия състав на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР.
Видно от представеното по делото копие на проведеното против ищеца дисциплинарно
производство, което е приключило с горепосочената заповед, същото е било образувано със
заповед на директора на ОДМВР-Б*** от **** г. и след извършена по заповед на **** отдел
ОП при ОДМВР-Б*** проверка по повод на публикация в електронно издание „Флагман” и
изложени в нея твърдения за извършени от М. У. неправомерни действия, с които са били
засегнати права (законни интереси) на трети лица, а именно на А. К.. По преписката липсват
данни проверката да е била образувана по жалба или сигнал на ответницата К., както се
твърди в исковата молба, или на друго лице, поради което следва да се приеме, че след
запознаване с горепосочената публикация административнонаказващият орган се е
самосезирал.
При тези данни и установената липса на жалба, подадена от ответницата до ОДМВР-
Б***, в която тя да е изложила неверни твърдения за ответника и която да е послужила като
основание за образуване на дисциплинарното производство против него, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД е неоснователен, тъй като не се доказа извършване от
ответницата на твърдяното от ищеца противоправно деяние, а наличието на такова деяние е
основната предпоставка за ангажиране деликтната отговорност на едно лице по реда на чл.
45 от ЗЗД.
В преписката по дисциплинарната проверка се съдържа сведение от С. К. с вх. № *****
от 26.07.2019 г. по описа на ОДМВР-Б***, в което същата е заявила, че непознат за нея
господин я е посрещнал в „******” при настаняването на **** й там на 26.06.2019 г.,
представил й е бланка за договор и й е обяснил условията, подписал е договора от страна на
хосписа и е поискал от нея да заплати сумата от 1 320 лв. за престоя на **** й там. Заявила е
също така, че едва на 21.07.2019 г. е узнала от бивш **** на хосписа, че този господин се
казва М. У. и работи в ****. С. К. е представила и копие на сключения от нея и „*****”
договор за настаняване. Съдът намира за ирелевантно дали ответницата е изложила в
даденото пред служители на ОДМВР-Б*** сведение посочените в исковата молба и в
допълнителната уточняваща молба на ищеца твърдения за него, както и дали те са верни или
неверни, тъй като ищецът претендира вреди, настъпили в резултат на воденото против него
дисциплинарно производство, а не в резултат на неверни или клеветнически твърдения на
ответницата, като в случая се установи, че с никакви свои действия ответницата не е дала
повод за образуването и воденето на това дисциплинарно производство.
С оглед на горното съдът намира, че не следва да обсъжда и цени останалите събрани
по делото доказателства, които са относими към останалите предпоставки, визирани в чл. 45
от ЗЗД.
Предвид отхвърлянето на предявения иск и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото, които са в размер
на 1 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. У., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, против С. П.
К., ЕГН **********, от гр. Б**, жк. **, частичен иск за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лв.) – част от сумата от 10 000 лв. (десет хиляди
лв.), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки,
страдания и засягане на личното и професионалното му реноме, настъпили в резултат на
изложени от ответницата неверни твърдения за ищеца в подадена до ОДМВР-Б*** жалба,
3
по повод на която е било образувано дисциплинарно производство против него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и направените разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Д. У., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, да заплати на С. П. К., ЕГН
**********, от гр. Б**, жк. **, сумата от 1 300,00 лв. (хиляда и триста лв.), представляваща
направените от нея разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4