РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Нови пазар, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. И.ова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100943 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Н. Т. Х. от гр. В. срещу М. М. М. от гр. Н. по чл.415,
ал.1 от ГПК, съдържаща обективно кумулативно съединени искове за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 188/2024 г. на НПРС, както
следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 9000лв.- главница и 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92, ал.1 от
ЗЗД за сумата от 1800 лв. неустойка по чл. 6 от договора за паричен заем, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2024 г.
Ищецът твърди, че на 30.05.2022 г. е бил сключен между него и ответника договор за
паричен заем, съгласно който ищецът е предоставил на ответника като заемател сумата от
9000 лв. Съгласно договора същата е следвало да бъде върната в срок до 30.09.2023 г.
Съгласно чл. 6 от договора било посочено, че ако заемната сума не бъде върната в
уговорения срок, заемателят дължи неустойка в размер на 20% от нея.
Поради това, че заемателят не бил изпълнил задължението си в срок, ищецът бил
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Издадена била заповед №
101/16.02.2024 г., която била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което ищецът е
предявил настоящите искове.
Предвид на горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземанията
по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК№ 101/16.02.2024 г., по ч.гр.д. №
1
188/2024г за сумите 9 000 лв.- главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, както и 1800 лв. неустойка за неизпълнение на задължение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2024 г., съществуват.
Ответникът се представлява от особен представител по делото, който е подал писмен
отговор по исковете. Особеният представител оспорва предявените искове, като относно
неустойката по чл. 6 от договора твърди, че същата е прекомерна и надхвърля обичайния
размер за обезщетение. Прави искане съдът да намали претендираната неустойка на
основание чл. 92, ал.2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
По делото е представен Договор за паричен заем от 30.05.2022 г., съгласно който
ищецът е предоставил на ответника като заемател сумата от 9000 лв. Съгласно чл. 1 от
договора същата е следвало да бъде върната в срок до 30.09.2023 г.
С договора е уговорено заплащането на неустойка в размер на 20 % от заетата сума, в
случай, че заемателят не върне същата в посочения в договора срок.
Под подписите на заемодател и земател, саморъчно е написан текст и е подписан от
заемателя, според който последния декларира, че е получил от заемодателя посочената в
договора сума от 9000 лв.
Под това изявление е посочена дата 30.05.2022 г. и подпис на заемателя.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД с цена на иска
9000 лв.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и
категоричен начин, че ответникът е получил от ищеца посочената в договора и в разписката
и претендирана от последния парична сума.
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. В ал. 2 е посочено, че заемателят дължи
лихва само ако това е уговорено писмено.
Законът не предвижда специално изискване за форма и съдържание, поради което и
уговореното между страните по делото, отразено в сключения между тях писмен договор,
отговаря на изискванията на чл. 240 ЗЗД и отразява договарянето на заемно правоотношение
относно сумата от 9000 лв., която заемателят следва да върне в определения в договора срок
– 30.09.2023 г.
По делото, поради невъзможност за личното призоваване на ответника и
2
назначаването му на особен представител, съобразно разпределената доказателствена тежест
не са представени доказателства за изпълнено от страна на ответника задължение по
договора за заем.
От горното, съдът приема, че вземането което ищецът претендира за сумата от 9000
лв., главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.02.2024 г.
съществува и искът следва да бъде уважен.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД с цена на иска 1800
лв.
Съгласно посоченото в чл. 6 от договора, посочено, че ако заемната сума не бъде
върната в уговорения срок, заемателят дължи неустойка в размер на 20% от нея.
Претендираната от ищеца неустойка съответства по размер на посоченото от
договора по размер от 20% от предоставената в заем сума.
Особеният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
неустойката и нейното цялостно отхвърляне.
Съгласно посоченото в чл. 240, ал.2 ЗЗД, заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено.
Лихвата е обезщетение за неизпълнение на парично задължение, съгл. чл. 86, ал.1
ЗЗД. Съгласно ал. 2 на посочената законна разпоредба, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В ал. 3 е посочено, че за действително претърпени вреди в по-висок размер
кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
В същото време в чл. 92 ЗЗД е посочено, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
Като е посочил законодателят, че при договор за заем, евентуалните вреди от
неизпълнението на задължението да се върне заетата сума в срок, се изразяват в дължимите
законни лихви, и то при условие, че са уговорени писмено, то е изключена възможността с
договора за заем да се уговаря неустойка, различна от посочения вид обезщетение.
Претендираната от ищеца неустойка в размер на 20 %, надвишава размера на
законната лихва, която се определя, съгл. чл. 86, ал. 2 ЗЗД в размер на посоченото от МС. С
ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения е определен годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процентни пункта. Това означава, че дължимото от ответника обезщетение за
неизпълненото задължение може да бъде в размер на 10 % годишно за посочения период.
Доколкото падежната дата за изпълнение за задължението, съгласно посоченото в чл.
3
2 от договора е до 30.09.2023 г., то ответникът е изпаднал в забава на следващия ден,
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Това означава, че ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за
периода от 01.10.2023 г. до 11.02.2024 г.
Чрез използване на електронен калкулатор на НАП за изчисление на лихви се
установява, че дължимата за този период сума е в размер на 446,56 лв.
Предвид на горното, съдът приема, че искът чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 92
от ЗЗД с цена на иска 1800 лв. е частично основателен само за сумата от 446,56 лв. и следва
да се отхвърли за разликата до поискания размер от 1800лв.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство:
Ищецът е направил разноски за предявените искове в общ размер от 10 800лв. за ДТ в
размер на 216 лв., за особен представител на ответника в размер на 1372 лв. и за адвокат в
размер на 900 лв.
Общо направените разноски са в общ размер от 2488 лв.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
За уважените от съда искове в общ размер на 9446,56 лв. съгласно чл. 78,ал.1 ГПК,
ищецът има право съразмерно на уважената част от исковете, т.е в размер на 2176,21 лв.,
като искането за разликата до 2488 лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Разноските, направени от ищеца по заповедното производство са в размер на 1116 лв.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на постановеното по исковото
производство, същите следва да се уважат за сумата от 976,14 лв. и да се отхвърлят за
разликата до 1116 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 79
ЗЗД, спрямо М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Н., ул. „Ч.“ №* вх.*, ет.*,
ап.*, че вземането на Н. Т. Х. с ЕГН ********** гр. В., ул. „Б.“ *, за сумата от 9000 лв. (девет
хиляди лева), ведно със законната лихва от 12.02.2024 г., съгласно договор за заем от
30.05.2022 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 101/16.02.2024 г. СЪЩЕСТВУВА
и се дължи.
4
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 92
ЗЗД, спрямо М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Н., ул. „Ч.“ №* вх.*, ет.*,
ап.*, че вземането на Н. Т. Х. с ЕГН ********** гр. В., ул. „Б.“ *, за сумата от 446,56 лв.
(четиристотин четиридесет и шест лева петдесет и шест ст.), предствляваща обезщетение в
размер на законната лихва за периода от 01.10.2023 г. до 11.02.2024 г. се дължи, като
отхвърля иска за разликата до 1800 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение №
101/16.02.2024 г. СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. Н., ул. „Ч.“ №* вх.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. Х. с ЕГН ********** гр.
В., ул. „Б.“ *,, направените по делото разноски в размер на 2176,21 лв. (две хиляди сто
седемдесет и шест лева двадесет и една ст.), като отхвърля искането за разликата до
претендираната сума от 2488 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, М. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Н., ул.
„Ч.“ №* вх.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. Х. с ЕГН ********** гр. В., ул. „Б.“ *, сумата
от 976,14лв. (деветстотин седемдесет и шест лева и четиринадесет ст.) за разноски по ч.гр.д.
№ 188/2024г. на НПРС, като отхвърля искането за разликата до 1116 лв., присъдени по
Заповед за изпълнение № 101/16.02.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 188/2024
г.по описа на НпРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5