Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2273 27.09.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9459 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „БИО ФРЕШ” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *******,
*******, представлявано от *******и/или *******против „КАЛИ-94“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от *******, с която
се претендира установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3403/20.09.2018
г., издадена по ч.гр.д. № 6462/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата от 561. 60 лева, представляваща дължима главница за доставени козметични
продукти по фактура № **********/04.06.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението –
03.09.2018г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за съществувало на облигационно
отношение между страните, свързани с доставката на козметични продукти от ищеца
на 04.06.2014 г., като ответникът не заплатил изцяло дължимата и уговорена цена
за това. От общата дължима сума по фактура в размер на 1 061. 60 лева,
били заплатени 500 лв. и останала дължима търсената в настоящото производство
сума.
Правното основание на предявения иск
е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
По делото не е постъпил отговор на
исковата молба от ответното дружество. Същото не изпраща свой представител и не
изразява становище по иска и в съдебно заседание.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
е от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 6462/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца за търсените в настоящото
производство суми от ответника. В хода на заповедното производството, в
предвидения от закона срок е постъпило възражение от длъжника – ответник в
настоящото производство срещу присъдените със заповедта суми. При това съдът
приема, че за ищцовото дружество е налице интерес от
воденето на иска по чл. 422 от ГПК досежно
предявените в настоящото производството вземания –предмет на заповедта за
изпълнение.
По делото е представена фактура № №
**********/04.06.2014 г., съгласно която доставчика – ищец е доставил и продал
на получателя-ответник описани в нея козметични продукти на обща стойност от
1 061. 60 лв. с ДДС. Фактурата не е оспорена, като носи подпис и на
доставчика и на получателя. Представено и извлечение от сметка, видно от което
ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от
500 лв. на 10.10.2014 г.
При това и с оглед неоспорването на
фактурата, в това число и с извършеното
частично плащане на част от дължимата по нея сума, съдът намира, че се
установява съществувалото между страните търговско правоотношение, свързано с
продажбата на козметични продукти. Не са представени доказателства за плащането
на дължимия остатък, при което предявеният иск като основателен следва да бъде
уважен, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
При този изход и с оглед претенциите на ищеца
за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв.
С оглед дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се налага извода, че се дължат
и направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв.
Или общата дължима сума за разноските
възлиза на 50 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че на „КАЛИ-94“ ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от *******,
дължи на „БИО ФРЕШ” ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: *******, *******, представлявано от *******и/или
*******, сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3403/20.09.2018 г., издадена по
ч.гр.д. № 6462/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 561. 60 лева, представляваща дължима главница за доставени козметични
продукти по фактура № **********/04.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от подаване на заявлението – 03.09.2018г. до изплащане на вземането.
Осъжда
„КАЛИ-94“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от *******, да запалти на
„БИО ФРЕШ” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *******, *******,
представлявано от *******и/или *******, сумата
от 50 лв. /петдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 25 лв. по ч.гр.д.№ 6462/2018 г. и 25 лв. по
гр.д. № 9459/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.