№ 10068
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20221110170947 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от ЗАД „О.З.К АД чрез адв. Г. Х., с пълномощно по
делото/л.73/, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 2045,13 лв., представляваща изплатена без основание част от вземане за
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, по щета №
0411-500-0007-2021. Липсата на основание се извежда от посочен в Решение №
444/01.08.2022г. процент на съпричиняване от водача на л.а. "Пежо 206", с рег.№ ВТ
9365 КМ в размер на 25 % при настъпило ПТП на 01.09.2021г., чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника. Претендира се и законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и
разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 01.09.2021 г. по републикански път I-5, в посока от гр.
Велико Търново към гр. Русе, в близост до разклона за с. Първомайци, се движело
МПС марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ВТ 9365 КМ, управлявано от С. П. А..
Същевременно от с. Първомайци по път 5003 се движело МПС марка „Фолксваген“,
модел „Транспортер“, с рег. № ВТ 7622 КН, управлявано от С. Д. С.. На кръстовището
на път 5003 с републикански път I-5, на знак за пропускане на движещите се с
предимство, водачът на автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ВТ
7622 КН спрял и след като забелязал приближаващото се МПС марка „Пежо“, модел
„206“ с рег. № ВТ 9365 КМ, предприел маневра „завой наляво“ по път I-5, в посока гр.
Велико Търново, съответно отнел предимството на движещия се по главния път
автомобил. Водачът на МПС марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ВТ 9365 КМ
1
възприел тази маневра, но нито намалил скоростта, нито предприел аварийно спиране,
като вместо това заобиколил отляво навлезлия на I-5 автомобил и навлязла в лентата
за насрещно движение, вследствие на което настъпил челен удар в предна лява гума на
автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ВТ 7622 КН. В резултат на
ПТП, пострадали пътувалите в МПС марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ВТ 9365 КМ
– С. Д. К. и А. Х. Б.. За процесното събитие бил съставен КП за ПТП с пострадали лица
№ 165/01.09.2021 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, а на водача на МПС
Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ВТ 7622 КН, бил издаден АУАН. За
пострадалите лица били установени подробно посочени травматични увреждания. Към
датата на ПТП, водачът на МПС Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ВТ 7622
КН е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, поради
което увредените лица предявили претенции, вследствие на което с Решение №
444/01.08.2022 г. по гр.д. № 2285 по описа на РС-Горна Оряховица, ищецът бил осъден
да заплати на С. Д. К. сумата от 3 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 22,43
лв. обезщетение за имуществени вреди, законна лихва в размер на 290,62 лв. за
периода от 01.11.2021 г. до 24.08.2022 г. и разноски в размер на 144,28 лв., като ищецът
формира предмета на претенцията си въз основа на сумата в размер на 3 813,05 лв.,
представляваща сбор от платеното обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, както и за законната лихва. В полза на А. Х. Б., ищецът заплатил 4000 лв. за
неимуществени вреди, 34,59 лв. за имуществени вреди, законна лихва в размер на
332,88 лв. за периода от 01.11.2021 г. до 24.08.2022 г. и разноски в размер на 185,24 лв.,
като ищецът формира предмета на претенцията си въз основа на сумата в размер на 4
367,47 лв., представляваща сбор от платеното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, както и за законната лихва. Сочи, че с решението на РС- гр.
Горна Оряховица е прието наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС
марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ВТ 9365 КМ в размер на 25 %. Твърди, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на л.а. „Пежо 206“ с рег. № ВТ
9365 КМ към датата на инцидента, спрямо когото в полза на ищеца възниква вземане
за платеното от него на А. Х. Б. и С. Д. К. без основание застрахователно обезщетение
в размер на 25 %, като изчислява вземането в размер на 2 045,13 лв. Твърди, че
ответникът не е възстановил дължимата сума, въпреки че е поканен с регресна покана,
като след разглеждане на претенцията е направен отказ за плащане.
Ответникът ЗЕАД „Д.Б.Ж.З“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок
чрез адв. И. Ц., с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" за л.а. "Пежо 206", с рег.№ ВТ9365КМ, както и извършеното от ищеца
плащане на пострадалите лица при процесното ПТП. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП и твърди, че застрахованият при ответното дружество водач не
носи вина, прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
2
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното :
На първо място следва да се посочи, че правната квалификация на иска, с оглед
твърденията на ищеца е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а не както счита чл. 411, ал. 1 КЗ.
Чл. 411, ал. 1 КЗ урежда иск на застраховател по имуществена застраховка, най-често
„Каско“, срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, а не между
двама застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“. В случая ищецът
претендира част от даденото/платено на пътниците в л.а. "Пежо 206", с рег.№ ВТ 9365
КМ обезщетение, при липса на основание за плащане на сумата в пълен размер, а
именно поради наличието на съпричиняване от водача на лекия автомобил. Искът не се
квалифицира и по чл. 499, ал. 7 от КЗ, както претендира ищецът, по простата причина,
че този член не урежда самостоятелен иск.
Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е разпределено да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума. В
тежест на ответника е разпределено да докаже, че е налице основание за получаване
на сумата.
Безспорно между страните е, а и от доказателствата по делото се установява, че
на С. Д. К. е било изплатено застрахователно обезщетение, като са били приспаднати
присъдени разноски, в размер на 3957,33 лв.
Безспорно между страните е, а и от доказателствата по делото се установява
също, че на А. Х. Б. е било изплатено застрахователно обезщетение, като са били
приспаднати присъдени разноски, в размер на 4552,71 лв.
Тези плащания, обаче, са били осъществени на валидно правно основание, а
именно въз основа на влязло в сила съдебно решение.
С Решение № 444/01.08.2022г. по гр.д. № 2285/2021г. по описа на РС- Горна
Оряховица, влязло в сила на 26.08.2022г., ЗАД „О.З.К АД е осъдено да заплати на С.
Д. К. сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата
от 22,43 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, както и разноски по
делото в размер на 299,28 лв. или общо 3821,71 лв. и законна лихва от 01.11.2021г. до
заплащане на сумата на 24.08.2022г./по твърдение на ищеца/ в размер изчислен с
3
лихвен калкулатор от 290,60 лв. или общо 4112,31 лв. Прихванати са разноски в размер
на 153,99 лв., при което се получава сумата от 3958,32 лв., която е в по-висок размер от
заплатената от ищцовото дружество.
Със същото решение ЗАД „О.З.К АД е осъдено да заплати на А. Х. Б. сумата от
4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 34,59 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от процесното ПТП,
ведно със законната лихва върху тези суми, както и разноски по делото в размер на
342,20 лв. или общо 4376,79 лв. и законна лихва от 01.11.2021г. до заплащане на
сумата на 24.08.2022г./по твърдение на ищеца/ в размер изчислен с лихвен калкулатор
от 332,85 лв. или общо 4709,64 лв. Прихванати са разноски в размер на 153,99 лв., при
което се получава сумата от 4555,65 лв., която е в по-висок размер от заплатената от
ищцовото дружество.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че е налице съпричиняване от страна на
водача на л.а. „Пежо“, модел „206“ с рег. № ВТ 9365 КМ – С. П. А. в размер на 25 %.
Обезщетението на С. П. А. е било намалено с приетия процент на съпричиняване,
докато районният съд е счел, че обезщетенията на пътниците в автомобила – С. Д. К. и
А. Х. Б. не подлежат на намаляване с процента на съпричиняване.
В действителност решението в тази му част е неправилно. Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря до размера на причинените от
застрахования/делинквента вреди. Тези вреди е следвало да бъдат намалени с процента
на съпричиняване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и по отношение на пътниците в
автомобила. За тези 25% от размера на обезщетението към пътниците би следвало да
отговаря С. П. А., съответно нейният застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, а не водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ВТ
7622 КН – С. Д. С., както е приел РС- Горна Оряховица.
Независимо от това този порок на решението подлежи на отстраняване
единствено по реда на въззивното обжалване или евентуално по реда на отмяната при
наличие на изброените в закона основания. В случая ищецът по настоящото дело и
ответник по горепосоченото ЗАД „О.З.К АД не е обжалвал крайния съдебен акт на РС–
Горна Оряховица, а е избрал да заплати обезщетение на С. Д. К. и А. Х. Б. в пълен
размер. Тоест, по този начин се е съгласил с постановеното със съдебното решение,
съответно се е отказал от правото си на защита по тези претенции занапред.
Злоупотреба с процесуални права представлява воденето на дело срещу застрахователя
на водача на л.а. „Пежо“, модел „206“ с рег. № ВТ 9365 КМ за заплатената въз основа
на влязло в сила решение част от обезщетение на С. Д. К. и А. Х. Б., единствено с цел
избор на удобна на ищеца местна подсъдност в гр. София, вместо обжалване на
неправилното първоинстанционно решение на РС– Горна Оряховица.
Доколкото страните по настоящото производство не съвпадат с тези по делото
4
на РС– Горна Оряховица, така предявеният иск не се явява недопустим. Той обаче,
както се посочи по-горе, се явява неоснователен, тъй като основанието за плащане на
сумите е влязло в сила решение.
Несъмнено влязлото в сила решение, макар и неправилно, се ползва със СПН,
включваща защитното му действие. В теорията и практиката се приема, че в идеалния
случай, когато решението съответства с действителното правно положение, то има
правозасилващо и правоустановяващо действие спрямо потвърденото материално
право. Когато решението е неправилно, обаче, и същото влезе в сила, то има
правопроменящо действие спрямо материалното право. Тоест, с влизане в сила на
решението без значение остава действителното правно положение, а единствено
относимо е това, установено и признато от съда. Това е така поради необходимостта от
правна сигурност в отношенията между гражданскоправните субекти, независимо, че
не е предпочитания от законодателя резултат.
По тези съображения съдът намира, че не е налице състава на чл. 55, ал. 1, пр. 1-
во ЗЗД. Действително, от страна на ищеца са били заплатени горепосочените суми на
С. Д. К. и А. Х. Б.. Това имуществено разместване, обаче, не е осъществено без
основание, а е станало въз основа на влязло в сила решение. Ето защо съдът счита, че
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
разноски в пълен размер. Разноски на ответника: Депозит за САТЕ – 200 лв., Депозит
за СМЕ – 200 лв., Депозит за свидетел – 30 лв. или общо сумата 430 лв., която следва
да се присъди.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „О.З.К” АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., срещу „ЗАД Д.Б.Ж.З“ АД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:
гр. ..., иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 2045,13 лв., представляваща изплатена на С. Д. К. и А. Х. Б. без основание
/при липса на основание/ 25 % част от застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност”, по щета № 0411-500-0007-2021, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 29.12.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
5
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.К” АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.
..., да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.З“ АД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., на
основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по настоящото делото в размер на 430 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 2- седмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6