Определение по дело №93/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 213 и сл. от ГПК/отм./ и е образувано по частна жалба, подадена от А. В. В.И.- С. от АК- П. с адрес: Г. П., Ул. „С.К.” №2. . 1, като пълномощник на А. С. Г., против Определение №1593/11.06.2010г., постановено по Г.д. №676/2007 по описа на РС-Гр. С. с което РС-Гр. С. е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка на РС- Гр.С. сумата от 86 лв., представляваща дължими и неизплатени от него разноски, съгласно определението на съда по делото от 22.04.2010 г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и 5 лв. за държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В частната жалба се твърди, че определението на районния съд е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Посочва се, че в съдебно заседание, проведено на 22.04.2010г. по Г.д. №676/2007г. по описа на РС-Г. С. е била докладвана молба от вещото лице Ат. М., в която били развити съображения за недостатъчен размер на предварително определения от съда депозит за изготвяне на допусната по делото СТЕ, като са били заявени претенции за увеличаване на определения депозит от 200лв. на 286 лв., съобразно приложена сметка/справка за направените разходи. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя изложил съображение за неоснователността на така заявените претенции от вещото лице, за което съдът не разпоредил проверка за истинността на декларираното от вещото лице и задължил жалбоподателя да довнесе разликата между предварително внесения депозит за експертизата и окончателно определения размер. На следващо място в жалбата се твърди, че с определението, постановено в съдебно заседание, проведено на 22.04.2010г., съдът не е указал и определил срок, в който да бъде довнесена разликата от 76 лв. и доколкото производството по делото още е висящо, то не са налице предпоставките на чл. 60 ГПК /отм./. От въззивния съд се иска да отмени атакуваното определние, като незаконосъобразно.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира подадената жалба за недопустима.

Видно от приложеното Г.д. №676/2007г. на РС-Гр. С. в съдебното заседание от 27.10.2009 г., по искане на процесуалния представител на жалбоподателя- ищец по делото, е била допусната съдебно-техническа експертиза, с определен от съда депозит в размер на 200 лв., вносим от ищеца, като сумата е внесена от последния на 29.10.2009г. по сметка на РС-Гр. С.. В съдебно заседание, проведено на 04.03.2010г., изготвената СТЕ е била излушана и приета, като по отношение на възнаграждението, съдът е постановил, че ще се произнесе допълнително, след представяне на справка-декларация от вещото лице. В следващото съдебно заседание, проведено на 22.04.2010г., въз основа на депозирана молба от вещото лице, с приложена към нея справка-декларация, съдът е определил възнаграждение на вещото лице в размер на 286 лв., като е постановил, че разликата от 86 лв. следва да бъде довнесена от ищеца по делото. По депозирана на 14.05.2010г. от вещото лице молба за издаване на изпълнителен лист за сумата по възнаграждението за изготвената СТЕ, съдът, в закрито заседание, постановил обжалваното определение, с което осъдил ищеца да заплати по сметка на районния съд, сумата от 86 лв., предсатвляваща дължими и неизплатени от ищеца разноски, съгласно, постановеното по делото определние от 22.04.2010г. по допусната СТЕ.

Съгласно чл. 213 и сл. от ГПК/отм./ на обжалване пред по-горен съд подлежат само две групи определения - тези, които преграждат развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване. С обжалваното определение, първостепенния съд се е произнесъл по реда на чл. 60 ГПК /отм./ за принудително събиране на определени от съда разноски, за които страната е останала задължена. Така постановеното определение не попада в хипотезата на чл.213, б. „а”. Доколкото разпоредбата на чл. 70 ГПК /отм./ предвижда, че решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение, то относно това определение следва да бъде приложима хипотезата на чл. 213, б. „б” ГПК /отм./. С оглед данните по делото и предвид факта, че частната жалба е депозирана преди съдебното дирене да е приключило и да е постановен акт по съществото на спора, същата се явява процесуално недопустима - като преждевременно подадена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба №2525/30.06.2010г., подадена от А. В. В.И.- С. от АК- П. с адрес: Г. П. Ул. „С.К.” №*, като пълномощник на А. С. Г., против Определение №1593/11.06.2010г., постановено по Г.д. №676/2007 по описа на РС-Гр. Сандански.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.Г.д. №918/2010г. по описа на ОС- Г. Б..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: