РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Разград, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330101400 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Л. А. С., с която е предявен осъдителен иск
срещу Н. Х. А. за заплащане на сумата 5 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта – 05.11.2023г. Сочи, че деянието, вината на ответника като
извършител и причинно-следствената връзка между деянието и причинените
леки телесни увреждания са установени с влязло в сила на **.**.20**г.
Споразумение по АНД №**/20**г. на Разградски районен съд. Твърди, че в
резултат на престъплението са му причинени физически и психически травми:
закрито счупване на носни кости с дискретно кръвотечение от външни носни
ходове и кръвонасядане над средата на челната линия на окосмяване на
главата, под основата на носа към крилата му и вътрешните очни ъгли,
горните клепачи на двете очи, обуславящи временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. предизвикА. у г-н С. болки, страдания, съС.ие
на потиснатост, неработоспособност, крайна раздразнителност, затваряне в
себе си, трудна комуникация както с членовете на неговото семейство, така и
с колеги, роднини и приятели, негативни емоции, разстроеност, нервност,
вътрешно напрежение, непълноценен сън, подтиснато настроение, нарушена
концентрация на работното място, притеснение от мнението на хората,
пропуски във възложените му за изпълнение трудови дейности, пропуснати
изпитни дати за IV курс, зимен семестър за учебната 2022/2023 година.
Същите тези вреди ищецът твърди, че са в пряка и непосредствена връзка с
извършеното престъпление от страна на Н. Х. А.. Л. А. С. твърди, че е със
затруднено дишане през носа и все още изпитва болки, особено през
студените есенни и зимни месеци, тъй като счупените му носни кости за
зараснА. накриво. Тези обстоятелства допринесли за намалената му
работоспособност, тъй като трудовите му задължения ежедневно се
извършвА. на открито, в гората и били свързани с добиване на жълъд за
1
производство на фиданки и маркиране на определени отдели, съгласно
утвърден график за маркиране на Лесовъдния фонд. Л. А. С. не бил завършил
Лесотехническия университет - София, тъй като пропуснал насрочените дати
за изпити през ноември и декември месец 2023 г., явил се на насрочените дати
през 2024 г., но това забавяне водело до невъзможност да се яви на
държавните изпити, тъй като все още не бил завършил семестриално, към
момента на провеждането им през 2024 г. Ищецът твърди, че бил под поС.ен
стрес да не загуби работата си, тъй като имал сключен договор с ТП *** Р.,
въз основа на който трябва да завърши през календарната 2024 г. и при
неизпълнението му дължи неустойка, която нямал възможност да заплати.
В срока по чл. 131 ГПК ответника депозират отговор, с който счита исковете
за неоснователни и недоказани по размер. Сочи, че твърдените в исковата
молба увреждания не съответстват на тези в наказателния процес. Твърди, че
оплакванията на ищеца представляват представляват обичайни емоции,
обикновено неудобство, което по характер е преходно житейско настроение и
не е обусловено от деянието на ответника, респективно не предполага
обезщетение. Сочи, че неявяването на ищеца на изпитните сесии не е резултат
от инцидента. Твърди, че е нА.це съпричиняване. Сочи, че претенцията е
завишена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, претендира разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Със споразумение, одобрено по АНД № **/20**г. по описа на Районен съд-
гр.Разград с определение, влязло в сила на **.**.20**г. ответникът по
настоящото дело Н. Х. А. се е признал за виновен в това, че на **.**.20**г. в
с.Р., обл. Р., по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Л. А.
С., изразяваща се в закрито счупване на носни кости с дискретно
кръвотечение от външни носни ходове и кръвонасядане над средата на
челната линия на окосмяване на главата, под основата на носа към крилата му
и вътрешните очни ъгли, горните клепачи на двете очи, обуславящи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадА.я - престъпление
по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Във връзка с твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди и
възражението за съпричиняване са разпитани свидетелите П. К., И. П., М. С.,
А. Л., А. Н., Е. М. и Ю. Й..
Св. П. К. – директор на териториално поделение на Д. г. с. Р., обяснява
характера и спецификата на трудовата дейност на горския стражар –
длъжността, която заема ищеца. Споделя, че тези служители работят на терен
– обхождат горите, с цел охрана и контрол, отчитат се веднъж седмично.
Зимния период им се възлага и събиране на посадъчен материал – дъбови
жълъди, които служат за създаване на фиданки и залесяване. Тази кампания
започва с листопада и продължава до декември, може и януари,
регламентирания срок бил 3 месеца. Споделя, че снеговалежа не е пречка,
щом се стопи натрупаната покривка, отново се подновява дейността.
Конкретната норма за 2023г. за посадъчен материал на Л. С. била 100 кг.
Споделя, че същият не е предал нито 1 кг., което било прецедент. Не било
против правилата стражарите да си водят помощници, често го правели.
Отделно стражарите имат задължение да маркират горите за сеч за
следващата година за период от 20 до 40 дена се обхождат определените
подотдели, но тази дейност може да се извършва в екип – двама или трима
маркировачи. Средно, при нормални условия, на ден се маркират между 20 и
2
30 декара гори. При обхода си всеки служител си набелязва дървета за сеч.
Комисия проверява маркираните площи. Споделя, че ищецът е изпълнил
нормата си за маркиране до месец април 2024г. Споделя още, че трудовата
дисциплина на Л. С. не била добра, същият имал предходни дисциплинарни
производства.
Св. И. П. – п. и. в РУ-Р., който е изпълнявал дейност по охрана на избирателна
секция в детска градина в с. Р., по време на местни избори, споделя, че не е
очевидец на конфликта.
Св. М. А. С. е съпруга на ищеца. Споделя, че ищецът се е променил много след
инцидента, бил затворен, унил, необщителен. Спрял да изпълнява домашните
си ангажименти с децата, притеснявал се от външния си вид и затова не успял
да се подготви и за изпитите. Споделя, че лекар е установил счупване и му е
казал за възможността да направи операция, но Л. отказал. Доста време бил
болничен, изостанА. и служебните му задължения. Споделя, че в деня на
инцидента се е прибрал към 17-18ч, като не останал в избирателната секция за
преброяване на гласовете.
Св. А. Л. твърди, че поведението на приятеля му се променило – спрял да
общува, не излизал, споделял за поС.ни болки и се притеснявал от хората.
Изолирал се и не водел дори децата на училище. Тревожел се за работата си,
понеже изостанал с маркирането и жълъдите. В деня на инцидента били
заедно, обикаляли избирателните секции в района, защото свидетелят бил
кандидат за кмет, а ищецът – застъпник. Споделя, че инцидентът се случил
сутринта, бил очевидец. Пред 19 секция ответникът тръгнал към Л. със
закани, ударил го с глава. Твърди, че не са имА. предходни конфликти с Н.. Л.
звъннал на спешния номер 112, после поотделно били разпитвани и двамата, а
с Л. се видял чак в 17 ч., пред секцията, споделил, че не се чувства добре и се
прибрал. Не знае дА. е присъствал на броенето на бюлетините.
Св. А. Назмиев сочи, че бил представител на политическа партия и в деня на
изборите обикалял секциите. Не бил свидетел на инцидента. Споделя, че в
рамките на деня е видял няколко пъти ищеца – сутринта около 9 - 10 часа – в
19 секция, но е било преди инцидента, следобед – в 20 секция /до джамията/.
Вечерта видял Л. отново в 20 секция. Непосредствено след изборите често
виждал ищеца, дни, седмица след инцидента, понеже родителите му живеели в
същото населено място и ги посещавал често. Отделно се занимавал с офроуд,
за който джиповете се помещавА. в гараж в стопанския двор на селото, покрай
който всеки ден минавал ищеца, без видими следи от притеснение.
Св. Е. М. била заместник-председател на секционна избирателна комисия
/СИК/ № 19, по време на проведените на 05.11.2023г. избори. Споделя, че
познава Л. С., бил е в залата, не е забелязала видими следи по него от побой,
които да са направили впечатление. Наблюдателите стояли зад членовете на
комисията. След запечатване на стаята никой не влиза или излиза, има охрана.
Твърди, че щом и удостоверено в протокола, то лицето действително е
присъствало при преброяването.
Св. Ю. Й. бил председател на СИК № 19, по време на проведените на
05.11.2023г. избори. Споделя, че Л. е отишъл в секцията към 9ч. сутринта.
Споделя начина на протичане на изборния ден през призмата на своите
ангажименти и обстановката в изборната секция.
Изискани и приобщени към доказателствената съвкупност са протоколите от
СИК за избирателни секции №19, №20 и №21 за проведените на 05.11.2023г.
избори.
За периода от 06.11.2023г. до 22.11.2023г. ищецът е бил временно
3
неработоспособен, съгласно представени болничен лист № Е20233218*** и
№ Е20232459***.
За периодите 23.11.2023г. – 24.11.2023г. /2дни/ и 13.12.2023г. – 15.12.2023г.
/3дни/ ищецът е бил в платен отпуск, а за периода 21.12.2023г – 22.12.2023г. /2
дни/ - в неплатен отпуск.
Ищецът е студент, специалност “горско стопанство“, като за обучението си
има сключен договор № 012021***/**.**.20**г. с ДГС, видно от
представените писмени доказателства.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е
частично основателен и доказан.
Правото на обезщетение възниква поради нА.чието и на петте предпоставки
за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. НА.це е
деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено
лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в
престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на
същото е ответника, което е установено с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по реда на глава 29-та от НК по АНД №**/20** г.
на РС - Разград, което е задължително за съда относно това дА. е извършено
деянието, неговата противоправност виновността на дееца /чл.300 ГПК/.
В случая се касае за причиняване на лека телесна повреда, което предполага
като последица неимуществени вреди – болки и страдания. Травмите,
получени в резултат на деянието са закрито счупване на носни кости с
дискретно кръвотечение от външни носни ходове и кръвонасядане над средата
на челната линия на окосмяване на главата, под основата на носа към крилата
му и вътрешните очни ъгли, горните клепачи на двете очи, обуславящи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадА.я.
Конкретният размер на обезщетението за тези неимуществените вреди съдът
следва да определи по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД.
По отношение на твърдените психически и емоционални последици,
обуславящи претенцията за заплащане на 5000 лв., съдът, бидейки обвързан от
съдебният акт по НОХД №**/20** г. на РС – Р., счита, че за определяне
размерът на причинените неимуществени вреди, следва да бъде установено
нА.чието и степента им още в първите дни след инцидента, реално същите да
са се проявили, както и те да са в пряка и непосредствена връзка с
извършеното престъпление от страна на Н. Х. А..
С Определение № 9**/**.**.20**г. съдът е разпределил доказателствената
тежест, като е указал на ищеца, че следва да докаже: нА.чие на нанесени
нематериални вреди, техния вид и размер, причинно-следствена връзка с
деянието. Ответникът следва да докаже съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат, с оглед въведеното в процеса възражение.
Ищецът твърди, че е изпитвал болки, страдания, съС.ие на потиснатост,
неработоспособност, крайна раздразнителност, затваряне в себе си, трудна
комуникация както с членовете на неговото семейство, така и с колеги,
роднини и приятели, негативни емоции, разстроеност, нервност, вътрешно
напрежение, непълноценен сън, подтиснато настроение, нарушена
концентрация на работното място, притеснение от мнението на хората,
пропуски във възложените му за изпълнение трудови дейности, пропуснати
изпитни дати. Всички тези съС.ия обичайно имат външно проявление, за
доказване на които ищецът е ангажирал гласни доказателства и писмени
4
такива.
Безспорно, предоставените болнични листи № Е20233218*** и №
Е20232459*** удостоверяват обстоятелството, че ищецът е бил временно
нетрудоспособен за период от 17 дни – от 06.11.2023г. до 22.11.2023г. С оглед
вида на травмите, и доколкото не са направени своевременно доказателствени
искания за допускане на медицинска или психологическа експертиза, съдът
намира, че периодът на лечение е обичаен за съС.ието на пострадА.я.
Недоказани останаха твърденията, че периодите на отсъствие от работа,
23.11.2023г. – 24.11.2023г. и 13.12.2023г. – 15.12.2023г., по време на който
ищецът е бил в платен, а 21.12.2023г – 22.12.2023г. – в неплатен отпуск, са
били необходими за възстановяване от причинените от ответника увреждания.
Същите са епизодични – 2 или 3 дни, за кратки интервА. от време, липсват
документи, удостоверяващи извършване на преглед, престой в болнично
заведение, рехабилитация или друг вид лечение за така посочените периоди.
Ищецът не доказа и твърденията си, че именно процесният деликт го е
възпрепятствал да изпълни служебните си задължения по събиране на
посадъчен материал. В тази връзка яснота внасят показанията на свидетеля К.
– директор на ТП на ДГС - Р., който обяснява характера и спецификата на
трудовата дейност на горския стражар, какъвто е ищеца. В действително през
по-голямата част от месец ноември, бидейки неработоспособен, С. не е бил
обективно в съС.ие да изпълнява възложените му функции. Доколкото обаче
се установи, че периодът, в рамките на който се извършва събиране на
посадъчен материал е продължителен – 3 месеца, като съобрази и твърденията
на свидетеля К., че е обичайна практика и е разрешено горските стражари да
ползват помощ от свои близки, то ищецът е бил в съС.ие и е могъл да изпълни
нормата си в някаква степен, доколкото е имал на разположение два цели
календарни месеца, а при добро желание от своя страна е можел да потърси и
съдействие от роднини и приятели. Ищецът не е предал нито 1 килограм от
определената норма, което сочи за липса на воля, желание за изпълнение на
трудовите задължения. Съдът кредитира твърденията, че ищецът е бил
затруднен да изпълни в пълен обем поставената задача, че студеното време е
създавало известен физически дискомфорт, доколкото е работел на открито,
но не намира за доказано, че пълното неизпълнение на поставената му норма е
именно резултат и са намира в пряка причинно-следствена връзка с
причинената му от ответника травма.
Изтъкнатите от ищеца последици от нанесената му травма, изразяващи се в
невъзможност да положи успешно изпитите, предвидени за обучението му по
специалност „горско стопанство“ в рамките на зимен семестър на четвърти
курс, съдът намира за неоснователни. Видно от представения график за
провеждане на изпитите, за всеки от дължимите изпити са предвидени по три
дати в редовна изпитна сесия. В студентската книжка на ищеца са вписани
датите, на които са положени изпитите. От предвидените по график 6 изпита
по различни специалности, през зимния семестър С. се е явил само на един –
„МГСР“ /Механизация на горскостопанските работи/ на 06.10.2023г. За всички
предмети са предвидени изпитни дати през октомври, ноември и декември, а
за „кинология“ изпитната дата и за месец ноември е преди деликта. Съдът
намира, че ищецът, знаейки за ежегодните си служебни задължения, сварзани
с посадъчния материал, съответстващи по период на втора и трета дата от
графика на провеждане на изпитите, не е положил нужните усилия за
самоподготовка и успешно полагане на изпитите през октомври. АнА.зът на
така установените факти, води до извода за липса на организация и планиране
5
на ангажиментите, поети доброволно и самостоятелно, при преценка на
физическите си възможности, от ищеца. Същия, бидейки дългогодишен
служител на ДГС, безспорно е бил наясно /а и не се твърди кампанията и
възложените задължения да са инцидентни/ както с естеството, така и с
темпоралния ангажимент по изпълнението на трудовите си задължения.
Осъзнавайки ги в пълен обем, е предприел повишаване на образователния си
ценз, като е получил съгласие и подкрепа от работодателя си, което обаче не го
освобождава от добросъвестно изпълнение на служебните задачи. Именно
липсата на организация, планиране и желание за своевременното им
приключване, води до извода, че причината за твърдените неблагоприятни
последици не се таи в причиненото му непозволено увреждане, а същото е
поредно оправдание за неизпълнение на поетите ангажименти. Безспорно,
счупването на носа е причинило неприятно усещане, негативни емоции и е
допринесло за апатичното отношение на ищеца към ангажиментите му, но
съдът намира, че такова е било нА.це и преди увреждането.
С изложените по-горе мотиви, съдът не кредитира твърденията, че С. бил под
поС.ен стрес да не загуби работата си, поради сключения с ТП ДГС Разград
договор, който го задължава да завърши през календарната 2024 г. и при
неизпълнението му дължи неустойка, която нямал възможност да заплати.
Недоказани останаха тези изявления – ищецът не удостовери да е предприел
всички необходими действия за обезпечаване изпълнението на учебните и
служебни задължения – не се е явил на първата възможна дата от изпитната
сесия за всяка учебна дисциплина /през0 октомври/, за да обезпечи
нормалното осъществяване на трудовата си дейност по събиране на посадъчен
материал, започващо през ноември.
За преценка на психическото съС.ие на ищеца и отражението на инцидента
върху поведението му, същият не ангажира съдебно-медицинска или
психологическа експертиза. Безспорно външните проявни форми на
психиката, водещи до промяна в поведението, могат да бъдат удостоверени и
чрез свидетелски показания. Житейски обосновано е най-близките хора,
имащи непосредствено впечатление и познаващи в детайли обичайното
поведение на пострадА.я, да депозират показания. Често това са хората,
попадащи в обхвата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК. Законодателят, съобразявайки
емоционалната им обвързаност със страна по делото, е предвидил
възможността съдът да кредитира показанията им, въпреки тяхната
заинтересованост от изхода на делото, на при условията на чл. 172 ГПК – с
оглед всички други данни по делото. В тази връзка, съдът намира показанията
на съпругата М. С. за недостоверни, противоречащи на официални документи,
приети и неоспорени от страните протоколи от изборни секции. Свидетелката
твърди, че в деня на инцидента съпругът й се е прибрал към 17-18ч, като не
останал в избирателната секция за преброяване на гласовете. Това изявление
се оборва от съдържанието и положените подписи в протокола от изборна
секция № 19 /четлив препис на лист 109 от делото/, от който е видно, че Л. С. е
присъствал на преброяването, което, както се удостовери и от свидетелските
показания на председателя Ю. Й. и заместник председателя Е. М. е започнало
с приключване на изборния ден в 20:01 часа и е приключило в 21:11 часа на
05.11.2025г.
От друга страна, показанията на Ю. Й. и Е. М. са хаотични, непоследователни
и противоречащи си по отношение на обстоятелството дА. и кога са видели
пострадА.я, къде е бил позициониран и как е изглеждал същия, дА. е било
достатъчно осветено помещението и имал ли е видими следи от удари по
6
лицевата част, отоци, синини и др. В тази част, съдът не кредитира
депозираните гласни показания.
Съдът кредитира като достоверни показанията на св. А. Н. – същия бил
представител на политическа партия и в деня на изборите обикалял секциите.
В рамките на изборния ден е видял няколко пъти ищеца – сутринта преди
инцидента, следобед и вечерта около секция №20. Непосредствено след
изборите често виждал ищеца, дни, седмица след инцидента, понеже
родителите му живеели в същото населено място и ги посещавал често.
Отделно се занимавал с офроуд, за който джиповете се помещавА. в гараж в
стопанския двор на селото, покрай който всеки ден минавал ищеца, без
видими следи от притеснение.
Като взе предвид характера и тежестта на увреждането /лека телесна повреда/
и естеството на претърпените болки и страдания, които безспорно са
нарушили нормалния начин на живот на ищеца, претендираните
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. се явяват прекомерни.
Безспорно, счупването на носа е създало негативни емоции у ищеца, но, с
оглед депозираните гласни доказателства, съдът счита, че това съС.ие е
отшумяло в ормални за възстановаването срокове. С оглед вида на
увреждането, констатирано в АНД № **/20**г., а именно закрито счупване на
носни кости с дискретно кръвотечение от външни носни ходове и
кръвонасядане над средата на челната линия на окосмяване на главата, под
основата на носа към крилата му и вътрешните очни ъгли, горните клепачи на
двете очи, може да се заключи, че са били нА.це видими следи в областта на
очите и основата на носа, които вероятно са причинили дискомфорт и
притеснение при общуване и срещи с хора, до отшумяването им.
Отделно от изложеното, не се установи твърдението на съпругата му, че
ищецът С. е бил насочен към оперативно лечение, респ. не се установи да са
настъпили усложнения и да е необходимо последващо лечение.
Не се установи и ищецът да е потърсил психологическа помощ за
преодоляване на твърдените от него последици – нарушен сън, безпокойство,
крайна раздразнителност, затваряне в себе си, трудна комуникация, негативни
емоции, разстроеност, нервност, вътрешно напрежение, подтиснато
настроение, нарушена концентрация на работното място, притеснение от
мнението на хората, което е против житейската и правна логика - при нА.чие
на здравословен /психологически/ е редно да се предприемат действия по
лекуване, преодоляване на последиците и да бъде проведена адекватна
терапия. Липсата на активно поведение води до извода, че самият ищец не е
считал, че има проблем, за решаването на който да взема мерки, респ.
неглижирал е психическото си съС.ие и с това си поведение в значителна
степен е препятствал възможността за своевременно отшумяване на
последиците от увреждането, т.е. допринесъл е за продължителността на
негативните емоции. В тази връзка, своевременно въведеното в процеса от
ответника А. възражение за съпричиняване, съдът намира за основателно.
Липсата на активно поведение на ищеца е довело до настъпване на
негативните последици в служебен план и до забавяне на обучението му. От
доказателствената съвкупност се установи, че между страните не е имало
предшестващо инцидента неразбирателство. В тази връзка, деликта не следва
да се приема като ескалация на натрупано напрежение, а резултат от моментен
импулс /провокиран или не/, изолирано събитие.
Съдът счита, че съпричиняване е нА.це досежно преодоляване на
последиците, в минимален размер от 10 % /десет процента/. Не се установи
7
конфликта да е възникнал в резултат на действия на ищеца, негово
провокативно поведение или ескалация на натрупано между страните
напрежение.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди се явява основателен и доказан в размер от 2100 лв.
общо, като в посочената сума е отразено и установеното съпричиняване.
В останалата част до първоначално предявения размер от 5 000 лв. съдът счита
иска за неоснователен и недоказан, т.к. по делото не бяха доказани физически
травми и психически страдания, които да обусловят искане, респ. плащане на
обезщетение в този размер. Освен това по делото не бе доказано и
твърдението на ищеца за продължаващите психологически травми и
проблеми, доколкото той сам се е поставил в това съС.ие, бидейки пасивен в
решаването на твърдените здравословни проблеми – не е потърсил
психологическа помощ.
Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер. Тя се дължи
като допълнение към определеното обезщетение. Константна е практиката на
ВКС, че законната лихва, дължима при непозволеното увреждане от датата на
деликта, не представлява отделен иск, чийто размер ищецът следва да сочи, а
законна последица от уважаването на иска за обезщетение. Ето защо не е
необходимо при предявяването на иска за обезщетение лихвата да бъде
определена предварително от ищеца по размер – в този смисъл Определение
№ 60***/**.**.20**г. на ВКС по т. д. № 20**/20** г., II т. о.
С оглед горното, в съдебното решение съдът не следва да посочва размер на
лихвата върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди до датата на
подаване на исковата молба, а следва да отрази, че тя се претендира от датата
на деликта, в настоящия казус - 05.11.2023г. до окончателното погасяване на
вземането.
По разноските:
В срок ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, съдържащ
искане за присъждане на следните суми: 1200 лв. адвокатско възнаграждение
за обезпечителното ЧГД № 12**/20**г. и по исковото ГД 14**/20**г., и двете
по описа на РС – Р., 500 лв. адвокатско възнаграждение за изпълнителното
дело, свързано с налагане на обезпечителната мярка, 40 лв. – държавна такса
за обезпечителното ЧГД № 12**/20**г., 5 лв. - държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед, 4 лв. - държавна такса за издаване на препис от
протокол по АНД **/20** за одобряване на споразумение, или общо в размер
на 1749 лв.
С оглед направеното от ответната страна възражение за прекомерност, съдът
намира следното: видно от представеният договор за правна защита и
съдействие /лист 140 от делото/ уговореното възнаграждение е дължимо за
две производства – обезпечително и исково. Разпоредбата на чл.7, ал.7 от
Наредба № 1 / 9.07.2004 Г. за възнаграждения за адвокатска работа предвижда,
че за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението
се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми, или 550 лв. Съответно, минимално дължимото
възнаграждение за исковото производство, по чл. 7, ал. 2, т.2 от същата
наредба, следва да бъде 800 лв., или общо за двете производства – 1350 лв.
Доколкото удостоверен като договорен и платен е хонорар в размер на 1200
лв., то съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно, като
следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГТК на
8
ВКС по т.д. № */20***г., разноските, направени от страните в
обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В тази връзка,
неоснователно се претендират разноските за адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело, свързано с изпълнение на
обезпечителната заповед. Същите не са разноски по обезпечителното
производство и следва да останат в тежест на ищеца.
От така извършените разноски в размер на 1249 лв., съразмерно с уважената
част от иска, следва да бъдат възложени в тежест на ответника 524,58 лв.
Съответно на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 464,00 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд - Разград държавна такса в размер на 4% върху уважената част на
иска, но не по-малко от 50 лв., т.е. в случая дължимата сума е 84,00 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. А., ЕГН ********** с адрес с. Р., общ. Р., ул. “****“, №* ДА
ЗАПЛАТИ на Л. А. С., ЕГН ********** с адрес с. Р., общ. Р., ул. “*******“,
№*, сумата 2 100 лв. /две хиляди и сто лева/ обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр.
с чл.130, ал.1 от НК, осъществено на **.**.20**г. в с. Р., с което по
хулигански подбуди Н. Х. А. е причинил лека телесна повреда на Л. А. С.,
ведно със законната лихва 05.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 524,58 лв. /петстотин двадесет и четири лева и петдесет и осем
стотинки/ - разноски, съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 5000 лв.
ЗАДЪЛЖАВА Л. А. С. на осн. чл.127, ал.4 от ГПК в едноседмичен срок от
получаване препис от настоящото съдебно решение, да посочи сметка, по
която длъжникът може да изпълни доброволно задължението.
ОСЪЖДА Л. А. С., ЕГН ********** с адрес с. Р., общ. Р., ул. “******“, №* ДА
ЗАПЛАТИ Н. Х. А., ЕГН ********** с адрес с. Р., общ. Р., ул. “*******“, №*
сумата 464,00 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева/ - разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Н. Х. А., ЕГН ********** с адрес с. Р., общ. Р., ул. “*****“, №* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата 84,00 лв. /осемдесет и
четири лева/ държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
В случай, че присъдените държавни такси не бъдат платени в срока за
доброволно изпълнение, за същите да се издаде изпълнителен лист, ведно с
д.т. от 5 лв. /пет лева/ на осн. чл.11 от Тарифа за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9