№ 236
гр. Варна, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502638 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на А. Г. Г., ЕГН
********** срещу определение №13216/25.11.2022г., постановено по ч.гр.
дело №20223110115370 по описа за 2022 г. на ВРС, с което производството
по делото е прекратено като недопустимо. Жалбоподателката счита
определението за неправилно поради което мои да бъде отменено. Твърди, че
с молба с вх. № 80188/21.11.2022г. е поискала пред ВРС възстановяване на
пропуснатия тримесечен законоустановен срок по чл. 61, ал. 1 от Закона за
наследството за приемане по опис на наследството на Сашка Атанасова
Кацова, починала на 01.01.2022г. в гр. Варна, тъй като пропускането на срока
се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С обжалваното
определение съдът е приел, че така депозираната молба се явява недопустима,
тъй като в закона не е предвидена възможност за „възстановяване" на
пропуснатия по чл.61, ал.1 от ЗН срок и пропускането му има своите
материалноправни последици. Според жалбоподателката липсата на изрично
спомената възможност за възстановяване на пропуснатия по чл.61, ал.1 от ЗН
срок не означава непременно забрана за възстановяването му. Счита, че при
постановяване на определението, първоинстанционният съд не е взел предвид
всички факти и обстоятелства, което е довело до неправилно тълкуване на
фактическата обстановка. Излага, че в настоящия казус има грубо нарушение
на добрите нрави и отказът за възстановяване на срока по чл.61, ал.1 от ЗН е
фатален за нея и я лишава от правото да защити свои законни интереси.
Твърди, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА №127,
том 7, per. № 8997 от 2017г. наследодателката Кацова е прехвърлила на внука
си и син на жалбоподателката - К П Г, собствения си недвижим имот,
представляваща САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
1
***************. След смъртта на наследодателката, настъпила на
01.01.2022г., изненадващо -на 08.11.2022г. жалбоподателката получава
Покана от ЧСИ Румяна Тодорова, с която синът й -надареният К П Г я кани –
нея и съпругът й /негови майка и баща/, да напуснат жилището, в което
живеят, тъй като същото било негова собственост, а в случай, че не го
направят, да му плащат ежемесечен наем в размер на 1 000 лева. Излага, че с
исканията си К Г може да не нарушава закона, но нарушава добрите нрави и
нормалното развитие на човешките и семейни отношения, тъй като неговите
родители няма къде да живеят, това е основното им жилище, за което се
грижат години наред, плащат данъци, правят ремонти, само и единствено със
свои средства, и никога не са поискали и една стотинка от сина им К Г. С
оглед така развилите се събития, за жалбоподателката се поражда
необходимостта да се защитава от собствения си син по съдебен или какъвто
и да е ред, което не само е непредвидена и неочаквана ситуация, но и не би
могла да бъде преодоляна. Тя никога не си е мислила, че пропуска някакъв
срок, какъвто е този по чл.61, ал.1 от ЗН, тъй като не е очаквала, че ще има
нужда да приема наследството по опис, за да защити интересите си и частта,
която й се полага от наследството от собствената й майка. В тази връзка
счита, че пропускът на срока по чл.61. ал.1 от ЗН се дължи на причина, която
не е могла да бъде преодоляна, а именно незнание, че ще попадне в ситуация
да се защитава от собствения си син и да защитава домът, в който живее със
съпруга си и към настоящия момент. Изтичането на срока по чл. 61, ал. 1 от
ЗН я лишава от правото на защита, от която се нуждае в непредвидената
ситуация, в която е попаднала без да е очаквала и в която е налице грубо
нарушение на добрите нрави и нормалните човешки отношения, които следва
да бъдат защитавани от закона и правото. По изложените съображения счита,
че са налице особените непредвидени обстоятелства, поради които срокът по
чл.61, ал.1 от ЗН е пропуснат, поради което моли обжалваното определение
да бъде отменено като неправилно.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба вх. №
80188/21.11.2022 г., депозирана от А. Г. Г., чрез адв. Е. Д.-А., с която се иска
да бъде възстановен пропуснатият тримесечен срок, определен по чл. 61, ал. 1
от ЗН за приемане по опис на наследството на Сашка Атанасова Кацова,
починала на 01.01.2022г. Молителката излага, че с НА за дарение на
недвижим имот № 127 от 28.08.2017г. наследодателката Кацова е
прехвърлила на внука си К П Г - син на молителка, собствения си недвижим
имот, представляващ апартамент в сграда с идентификатор ***************,
находящ се в гр. Варна, ул. „***********“ № 32. Твърди, че дареното
жилище е основно такова на молителката и нейния съпруг, а К Г е живял
заедно с тях до 2020г. На 01.01.2022 г. наследодателката С К е починала, като
е оставила наследници – настоящата молителка и нейния брат Д Г К. Срокът
по чл. 61 от ЗН е изтекъл на 01.04.2022 г., като молителката не се е
възползвала от възможността за приемане на наследство по опис, доколкото
2
същата не е предполагала, че това ще й бъде необходимо. Неочаквано на
08.11.2022 г. получила покана от ЧСИ, с която надареният К Г кани А. Г. и
съпруга й да напуснат жилището, в което живеят, тъй като същото е негова
собственост, в случай че не го направят, следва да му заплащат ежемесечен
наем в размер на 1000 лева. Молителката намира, че горното е извън рамките
на добрите нрави и нормалните семейни отношения. Заявява, че с посочената
покана за напускане на жилището, което обитава, е принудена да търси
правата си за възстановяване на запазена част от наследството по съдебен ред,
като предпоставка за това е приемането му по опис. Сочи, че изтичането на
срока по чл. 61, ал. 1 от ЗН я лишава от тази възможност, поради което
настоява за неговото възстановяване. Обосновава пропускането на срока с
особените непредвидени обстоятелства, свързани с обективираните искания в
получената покана от ЧСИ Румяна Тодорова.
С обжалваното определение съдът е прекратил производството по гр.
дело №15370 по описа за 2022г. на ВРС, 52-ри състав, като недопустимо.
Развил е съображения, че в чл. 61, ал 2 от ЗН законодателят е предвидил
продължаването на този срок от районния съдия, но няма предвидена
възможност за възстановяване на законно определения срок за заявяване на
воля за приемане на наследство по опис, предвид което е счел, че молбата е
недопустима.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази
следното:
Жалбоподателката твърди, че е пропуснала тримесечния срок по чл.
61, ал. 1 ЗН за приемане на наследство по опис, предвид което с молбата си е
сезирала ВРС с искане да бъде възстановен този срок.
Доколкото искане за възстановяване на срок по принцип е
допустимо, тъй като възможността за това е предвидена в чл. 64 и сл. ГПК, то
настоящият състав намира, че молбата е допустима, но по съществото си
неоснователна по следните съображения:
Според константната съдебна практика, срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е
преклузивен, като с изтичането му се прекратява правото да се заяви
приемане на наследството по опис. Този срок може да бъде продължен,
съобразно изрично посоченото в чл. 61, ал. 1 ЗН, като искането за това следва
да бъде направено преди изтичането му - чл. 63, ал. 1 ГПК. В този смисъл са
решение по гр. д. № 683/10 г. на ВКС, второ г. о. и решение по гр. д. № 594/12
г., според които преклузивните или прекратителни срокове прекратяват
самото право и с изтичането им субектът, който не ги е спазил, губи самото
право. В хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗН с изтичане на срока наследникът губи
правото да приеме наследството по опис и търпи неблагоприятните
последици от това. В този смисъл е и ТР № 3/13 г., в т. т. 5 на което е
3
посочено, че преценката дали срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН да бъде продължен, се
извършва от районния съдия, до когото е отправено искането за вписване на
приемането по опис, по негово вътрешно убеждение и при наличието на
предвидените в закона предпоставки за това, като на съда, от когото се иска
нов срок, е предоставена дискреционна власт - той може да продължи срока
според важността на обстоятелствата, посочени от призования към
наследяване.
Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за възстановяване на
срока по чл. 61, ал.1 ЗН макар и допустима следва да се отхвърли като
неоснователна, тъй като липсва законова възможност за неговото
възстановяване. В самата разпоредба е предвидена възможност само за
продължаване, но такава за възстановяване специалният закон – ЗН не
предвижда и не следва от субсидиарно приложимия процесуален закон - чл.
64, ал. 3, пр. 2 ГПК. Трайната съдебна практика – решение по гр. д. № 9159/13
г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр. д. №
1039/14 г. на ВКС, второ г. о., приема, че не е допустимо при изтекъл вече
срок да се иска възстановяване на този срок. И това е така, защото правото
по чл. 61 от ЗН е вече прекратено, според цитираната по-горе практика на
ВКС, към момента, когато се иска неговата възстановяване.
Районният съд е развил принципно правилни съображения за
невъзможността този срок да бъде възстановен. Въззивният състав напълно
споделя становището, че срокът по чл. 61, ал.1 от ЗН е прекратителен и с
изтичането му се прекратява правото да се заяви приемане на наследството по
опис, но счита, че тази невъзможност следва да се съобрази при произнасяне
по съществото на молбата за възстановяване на срока, а не при преценка за
допустимостта , доколкото в общите разпоредби на ГПК съществува
принципна възможност страната, която е пропуснала законов или определен
от съда срок, да поиска неговото възстановяване, като конкретната преценка
се извършва от съда с оглед спецификите на спора.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата
за възстановяване на срока по чл. 61, ал.1 ЗН е допустима, но неоснователна,
с оглед на което обжалваното прекратително определение следва да се
отмени, като вместо него се постанови друго, с което същата се остави без
уважение /в този см. опр. № 438/10.07.2015г. на ВКС по гр. дело
№3613/2015г. 3-то ГО./.
С оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №13216/25.11.2022г., постановено по гр. дело
№20223110115370/2022г. на ВРС, 52-ри състав, с което производството по
делото е прекратено, като ВМЕСТО ТОВА постановява:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 80188/21.11.2022 г., депозирана от А. Г. Г.,
4
чрез адв. Е. Д.-А., да бъде възстановен пропуснатият тримесечен срок,
определен по чл. 61, ал. 1 от ЗН за приемане по опис на наследството на
Сашка Атанасова Кацова, починала на 01.01.2022 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5