№ 393
гр. Бургас, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120106347 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от П. А. К., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН **********
и двамата с адрес в ***, в която са предявени искове против „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, кв. Победа, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Ц. В. М. за заплащане на следните суми: 1. 100 лева, предявен като частичен от
6720 лева, представляваща претърпяна от П. К. вреда вследствие техническа неизправност
на движима вещ, собственост на ответника, в резултат на която на 20.07.2023 г. възникнал
пожар в стопанисван от ищеца имот, който е унищожил 8 тона селскостопанска култура -
зимен лен, при договорена цена по договор не по-малко от 840 лева на тон, ведно със
законната лихва за забава от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането. 2. 100
лева, предявен като частичен от 10 080 лева, представляваща претърпяна от С. К. вреда
вследствие на техническа неизправност на движима вещ, собственост на ответника, в
резултат на която на 20.07.2023г. е възникнал пожар в стопанисвания от ищеца имот, който е
унищожил 12 тона селскостопанска култура - зимен лен, при договорена цена по договор не
по-малко от 840 лева на тон, ведно със законната лихва за забава от 24.10.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
В отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения за това, че е сключил
Застрахователна полица №*** от 20.01.2023 г. с валидност до 31.12.2024 г., която действа
между застрахователното дружество ЗАД „***“ и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
чието застрахователно покритие би обхванало и събитията в настоящото производство при
евентуален осъдителен иск срещу ВиК, поради което е привлякъл третото лице помагач и е
предявил срещу ЗАД „***“ обратен иск, с който претендира да бъде осъден ответника да му
заплати изцяло или отчасти присъдената в полза на ищците по първоначалния иск сума, вкл.
и разноските.
В исковата молба се твърди, че П. А. К. е собственик на поземлен имот, който
обработва като земеделски производител на основание Заповед № ***/03.10.2022г., изд. от
директора на „ОД“ Земеделие - гр.Бургас, като имотът попадал в блок за земеделско
1
стопанство по плана на с. *** № *** (***), код позиция 8860057, УРН 700136. Сочи, че
площта на този блок е 11,94 хектара и е засят с маслодаен лен. На 15.12.2022г. ищцата е
сключила договор с фирма „***“ ЕООД, съгласно който това дружество продавало на
ищцата семена, съгласно посочена характеристика, а от своя страна ищецът продавал на
това дружество готова продукция - зимен маслодаен лен, сорт Атила С2, реколта 2022, в
дози от по 3,5 млн. семена на цена от 110лв. без ДДС за една доза. Общото договорено
количество семена за 6 дози било в размер на 660 лева без ДДС. Ищецът е поел
задължението да засее доставените семена в периода 20.09 - 05.10.2022г. и да спазва
препоръките за отглеждане, предоставени от купувача, както и да продаде готовата
продукция на „***“ ЕООД в срок до 15 дни след жътва, но не по-късно от 10.09.2023 г. на
цена в размер на пазарната такава по време на жътва, но не по-малко от 700 лева на тон.
Допълва се, че ищецът С. К. К. е собственик също на поземлен имот, който обработва като
земеделски производител на основание Заповед № ***/03.10.2022г., изд. от директора на
„ОД“ Земеделие - гр.Бургас, попадащ в блок за земеделско стопанство по плана на с. *** №
*** (20323334), код позиция 8859963, УРН 597582 с площ 13,47 хектара, също засят е
маслодаен лен. Той сключил сходен договор с фирма „***“ ЕООД, предвиждащ продажна
цена на маслодайния лен 110лв. без ДДС за една доза, а общото договорено количество
семена за 14 дози било 1540 лева без ДДС. Ищецът е поел задължението да засее
доставените семена в периода 20.09 - 05.10.2022г. и да продаде готовата продукция в същия
срок не по-късно от 10.09.2023г. при цена на договорената продукция е в размер на
пазарната цена по време на жътва, но не по-малко от 700 лв. на тон без ДДС или 840 лева с
ДДС на тон. Твърди се, че ищците са засели ползваните от тях земеделски блокове със
семена зимен лен и ги обработвали с цел уговорената продажба, но на 20.07.2023 г. в
блоковете на ищците, ответното дружество решава да предприеме изкопни дейности на ВиК
съоръжения, които преминават през имотите, обработвани от ищците. Настъпил пожар, тъй
като МПС - Уазка № ***, собственост на ответното дружество се самозапалило, поради
техническа неизправност на кардана на автомобила, откъдето тръгнал силен огън, обхванал
стопанисваните от ищците земеделски блокове и унищожил голяма част от тяхната
продукция (8 тона на ищцата П. К. и 12 тона на ищеца С. К.). Уточняват, че пожарът бил
тръгнал от кардана на МПС – УАЗ, вследствие насукана около него тревна маса и високата
температура от триенето. Багеристът направил опит да потуши пожара, но от багера е текло
масло и той също се запалва. Тогава багеристът тръгнал да кара багерът към водата, но
объркал посоката и минал през процесните имоти, разпалвайки огъня още повече, след което
паднал в дере и изгорял. Пожарът бил погасен от служителите на Районна служба „ПБЗН“ –
Средец. Твърди се, че за ищцата П. К. общата вреда е в размер на 6720 лева, а за С. К. –
10 080 лева. На 11.08.2023г. ищците са подали жалба до ответното дружество с искане за
изплащане на дължимото им се обезщетение, но от там им било отказано. Моли се исковете
да се уважат. Исковете са по чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД депозира в срок отговор по
делото, в който оспорва исковите претенции. Признава, че описаното превозно средство
МПС Уаз *** е собственост на ВиК оператора, като сочи, че негови служители са
присъствали на мястото поради извършвани изкопни работи, свързани със сигнал за авария,
а описаното МПС е било паркирано близо до мястото на работа. Противно на твърдяното от
ищците обаче същото не било причина за настъпилия на 20.07.2023г. пожар, а нивата се
самозапалила. Карданът на автомобила бил изправен, посоченото МПС е преминало
проверка за техническа изправност 14 дена преди събитието в с. ***, видно от
Удостоверение за техническа изправност на ППС №853/1 от 06.07.2023г. Допълва, че поради
силния вятър огънят се е прехвърлил и е засегнал двете превозни средства на ответното
дружество, който са извършвали дейности по отстраняване на аварията, поради което бил
напълно унищожен притежавания от ВиК багер Ню Холанд. Счита, че липсва виновно
поведение от страна на дружеството - оператор, липсва причинна връзка между настъпилите
2
вреди и твърдяното противоправно поведение. Твърди, че е предприело всички действия,
положило е необходимата грижа за поддържането на техническата изправност на МПС Уаз
*** и не следва да бъде държавно отговорно за настъпването на описаното случайно
събитие. Сочи още, че не са на лице настъпили вреди в размера, посочен от ищците.
Оспорва верността на представените от ищците Фактури № 65/21.09.2023г и Фактура №
12/21.09.2023г. Оспорва и твърдението на ищците, че са собственици на посочените
земеделски стопанства и че ги обработват. Представя писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Третото лице – помагач е депозирало становище по спора, с което е оспорило
засяването на двата имота, закупуването на посочените количества лен, вината на ВиК
оператора и размера на обезщетението.
„Водоснабдяване и Канализация“ Е А Д е предявило обратен иск срещу третото
лице-помагач ЗАД „***“, като моли да бъде осъден застрахователят да заплати в полза на
дружеството-ответник изцяло или отчасти присъдената в полза на ищците суми, както и
разноските, за които ВиК дружеството е осъдено. Сочи, че е сключил Застрахователна
полица № *** от 20.01.2023г с валидност до 31.12.2024г., която действа между
застрахователното дружество ЗАД „*** и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чието
застрахователно покритие би обхванало и събитията в настоящото производство. Представя
писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът по обратния иск ЗАД „***“ депозира отговор в срок, с който оспорва
като неоснователен обратния иск. Посочил е, че съгл. т. 6 от ОУ не подлежат на
обезщетяване вреди и разходи, настъпили в резултат на притежаване и използване на МПС,
следователно настъпилото събитие не представлявало покрит риск. Счита, че процесните
вреди са покрити по задължителна застраховка ГО на автомобилистите по чл. 477 от КЗ,
поради което неговата отговорност не можело да бъде ангажирана. Твърди, че не е
уведомяван от застрахования за настъпилото събитие до получаване на съдебните книжа на
25.04.2024 г., с оглед на което не можело да се претендира лихва преди тази дата съгл. чл.
429, ал. 3 от КЗ. С тези аргументи моли за отхвърляне на обратните искове и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание е прието направеното увеличение на исковата претенция от С.
К. К., от 100 лева на 5 040 лева, предявен като частичен от 10 080 лева, представляваща
претърпяна от С. К. вреда вследствие на техническа неизправност на движима вещ,
собственост на ответника, в резултат на която на 20.07.2023г. е възникнал пожар в
стопанисвания от ищеца имот, който е унищожил 12 тона селскостопанска култура - зимен
лен, при договорена цена по договор не по-малко от 840 лева на тон, ведно със законната
лихва за забава от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като разгледа представените доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира следното:
Претенцията на ищците е по чл.50 ЗЗД. Според тази разпоредба, за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило. В случая основанието на иска е формулирано по
твърдените факти, че пожарът в нивата е настъпил, понеже автомобилът Уаз, собственост на
ответника, се е самозапалил, поради техническа неизправност на кардана, откъдето тръгнал
силен огън, който обхванал стопанисваните от ищците земеделски блокове и унищожил
продукцията им. Твърди се също, че суха тревна маса се е омотала около карданния вал на
автомобила и при триенето си в хода на движение на МПС-то се е запалила и така е тръгнал
пожарът. Тези твърдения са отречени категорично от ответника. С оглед позициите на
страните, безспорно е само, че на процесния ден е станал пожар в нивата, която била засята
със земеделски култури и те пламнали /пожарът е потвърден и с издадените удостоверения
3
от РС“ПБЗН“/, както и че автомобилът УАЗ и багерът са собствени на ВиК ЕАД и са се
намирали на място, с цел отстраняване на авария по водопровод. Не се спори и че багерът е
изгорял. Така че спорно е каква е причината за пожара, т.е. как е възникнал, оттам е спорно и
дали ответникът следва да носи гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.50 ЗЗД за
репариране на вредите. За да докажат тезата си, ищците ангажираха показанията на
свидетел, както и пожаро-техническа експертиза. Свидетели бяха доведени и от насрещната
страна.
Св. П., познат на ищците, е заявил, че е отишъл на място и видял, че има пожар. Там
заварил работниците на ВиК, които му казали, че са запалили пожара без да искат. Единият
дори се вайкал и се търкалял по земята. Служителите му казали, че багаристът с багера се
опитал да загаси огъня, но после багерът се запалил и багеристът тръгнал към реката, за да
се опита да го загаси. Според свидетеля, автомобилът не горял, като явно е бил загасен.
Служителите му обяснили, че пожарът тръгнал от сламата, която се навила около кардана на
колата и се самозапалила. След като запалили пожара, те опитали да го загасят с багера.
Когато свидетелят отишъл на място, масивът си горял, после била извикана пожарната.
Успели да пресекат пожара на половината от парцела. На място свидетелят не видял
багерист, но чул в далечината, че багерът гърми. Служителите на ВиК били с автомобил
УАЗ. Когато багерът гръмнал, свидетелят и служителите отишли до него и го видели да гори.
Пожарникарите успели да спасят поне половината от имота. Бившият началник на ВиК
дошъл със служебен автомобил да помага да гасят пожара. Тогава казал “Май направихме
беля“.
Св. Ж., служител на ВиК, е заявил, че той и колегата му били пратени да
отстраняват авария там където преминава водопровод. Свидетелят настанил и подготвил
багера за работа. Другият му колега карал УАЗ с инструменти. Понеже нямало нужда,
колегата с УАЗката си тръгнал. След около 10 минути нивата започнала да гори. Огънят
бързо стигнал до багера и го подпалил. Свидетелят не успял да спаси багера и той изгорял.
Огънят се разпространил из цялата нива. Шофьорът на УАЗката си бил тръгнал и може да е
бил почти на един километър когато свидетелят установил пожара. Огънят лумнал внезапно,
след като УАЗката потеглила. Багерът изгорял напълно. УАЗката още я карат. Според
свидетеля, пожарът възникнал на около 50 метра от него и причината за това не бил
автомобилът. Не е забелязал около автомобила да се е навила тревна маса или други храсти.
Според него нивата се е самозапалила.
Св. Д., също служител на ВиК, на процесния ден е карал автомобила. На мястото на
аварията нямало нужда от автомобила, поради което свидетелят потеглил обратно. После
видял огън в огледалото за задно виждане и позвънил на пожарната. Тогава бил на 500-600
метра от пожара. Пожарът бил в нивата, където стоял багерът. Свидетелят не знае защо се е
запалил багерът. Заявява, че автомобилът е технически изправен и още го карат. Не знае
откъде е възникнал пожарът. Отрича да е казал пред другия свидетел, кмет на селото, че са
направили беля и са запалили пожара.
Направена е очна ставка между свидетелите П. и Д., на която П. е поддържал
показанията си, че на място служителите на ВиК се вайкали, че са запалили парцела. Д. е
заявил, че е бил видимо притеснен, но не защото е запалил нивата. Отрича да е казвал, че са
направили беля и запалили нивата. П. е потвърдил, че служителите са му казали, че
багеристът е тръгнал към реката да се опита да загаси пожара. Д. отрича да е казвал, че
багерът се е запалил. Отрича да е казвал и че пожарът е тръгнал от сламата, навита около
кардана на колата, която се е самозапалила. И двамата свидетели са заявили, че нищо не е
тлеело по УАЗката и нищо не е било запалено по нея. Д. е отрекъл да е казвал, че са
запалили нивата.
Изготвената пожаро-техническа експертиза е дала заключение, че е възможно
насуканата около кардана тревна маса вследствие на триенето да предизвика искри, които да
4
предизвикат пожар. Според вещото лице това е недоказана версия поради липса на
установени следи от горене по корпуса на автомобила и достоверни свидетелски данни.
Пожарът може да се причини и от климатичните условия. Ако в сухата трева е имало
разхвърлени счупени стъкла, вследствие на високата радиация се е получила т.нар лупа и
така сухата растителност може да се самозапали. Като цяло вещото лице е дало заключение,
че е невъзможно да се определят причините за пожара. Климатичните условия може да
способстват за евентуално запалване на нивата, но трябва да има и източник на запалване.
Може да се стигне до самозапалване на нивата при много горещо време и ако там е имало
разхвърлени стъклени отпадъци, които са причинили явлението “лупа“.
При това положение съдът счита, че искът е неоснователен и недоказан. Не се
установява по делото, че пожарът е предизвикан от свойствата на вещта – автомобил УАЗ,
собствен на ответника, около кардана на който се била омотала суха трева и от нейното
триене е лумнал пламък. Следва да се отбележи, че ищците не ангажираха преки
доказателства за тези факти. Доведеният от тях свидетел въобще не е очевидец на
възникването на пожара. Той е пристигнал на място след като пожарът вече е бил факт и са
горели посевите в нивата. Не е видял как е възникнал пожарът и какво го е предизвикало.
Той няма възприятия, че пожарът е тръгнал от автомобила на ответното дружество и оттам
се е разпространил в нивата. От друга страна, показанията на свидетелите, служители на
ВиК ЕАД също не доказват твърдените от ищеца факти. Наистина, техните показания са на
заинтересовани лица и трябва да се ценят при условията на чл.172 ГПК, но съдът намира, че
те не се опровергават от други данни. Те са заявили, че огънят е лумнал изведнъж, вероятно
поради топлото време, като е обхванал нивата, както и багера, който не е можел да бъде
спасен и изцяло е изгорял. Шофьорът на автомобила вече си бил тръгнал от мястото, когато
пожарът пламнал. Огънят започнал близо до мястото, където бил багерът, но автомобилът
вече бил далече и не е причина за пожара. Съдът намира за нужно да отбележи и че според
всички свидетели УАЗката не е била засегната от огъня и нищо не е тлеело по нея.
Всъщност тезата на ищците се гради само върху тази част от показанията на
доведения от тях свидетел, в която той е заявил, че като пристигнал на място служителите
на Вик му казали, че са запалили пожара без да искат. Единият дори се вайкал и се търкалял
по земята. Казали му още, че багеристът с багера се опитал да загаси огъня, но после багерът
се запалил и багеристът тръгнал към реката, за да се опита да го загаси. При направената
очна ставка обаче свидетелят Д. е отрекъл да е казвал, че са направили беля и са запалили
нивата. Отрича да е казвал и че пожарът е тръгнал от сламата, навита около кардана на
колата, която се е самозапалила. Така че според районния съд, показанията на св. П. са
разколебани от насрещните показания на другите свидетели, които отричат да са казвали, че
те са запалили нивата и да са се вайкали заради случката. Отново следва да се отбележи, че
свидетелят на ищците не е присъствал при възникване на пожара. Съдът намира за резонно
заявеното от св. Д., че тогава е бил видимо притеснен от самия факт на пожара, като счита,
че в тревогата си човек може да каже неща, които да са преиначени и да не отговарят на
действителността /ако такива думи са казани в случая/. Следва да се отбележи и друго: ако
пожарът е започнал от кардана на автомобила, то житейската логика сочи, че самият
автомобил също е трябвало да изгори или поне корпуса му да е обгорен, но такива факти не
са доказани по делото, напротив – доказва се, че следи от горене по автомобила не са били
налични.
Така че от показанията на свидетелите по мнение на районния съд не се доказва
при условията на пълно и главно доказване, че пожарът е тръгнал от автомобила на
ответника. Такова обстоятелство не се установява и от пожаро-техническата експертиза,
която само е дала заключение че е възможно насуканата около кардана тревна маса заради
триенето да предизвика пожар, но версията е недоказана поради липса на следи от горене,
като БРС напълно споделя извода на вещото лице за недоказаност. Освен това вещото лице е
записало, че може пожарът да възникне и от метеорологичната обстановка, но в случая е
5
невъзможно да се определят непосредствените причини за пожара.
При горните мотиви съдът намира исковете за неоснователни. Не се доказва
фактическият състав на чл.50 ЗЗД, а именно че вредите на посевите са причинени от
свойствата на вещ, собственост на ответника, в случая автомобил УАЗ. Пожар е възникнал,
но причините не са установени по безспорен начин от ищците, а тяхна е тежестта да докажат
твърденията си. Показанията на ангажирания от ищците свидетел са според БРС
недостатъчни за доказване на исковете и се отричат от показанията на другите свидетели.
При това положение е безсмислено да се обсъжда в пълнота изготвената
икономическа експертиза, целяща да установи размера на причинените вреди. Трябва само
да се отбележи изказването на вещото лице в съдебно заседание, че вредата за П. К. би могла
да се установи, ако се знае колко са унищожените при пожара декари – дали е унищожен
целият парцел или само част. При липса на протокол, няма как да се установи каква е
вредата. Обяснено е също от вещото лице, че К. е фактурирала цялото количество закупени
семена, с които е засяла 25 дка и количеството, което е продала, отговаря на килограмите,
които е купила, поради което не се установява какви точно вреди е понесла тази ищца.
Следва решение, с което исковете се отхвърлят изцяло като недоказани.
С оглед изхода на спора по главния иск, не трябва да се пристъпва към разглеждане
на обратния иск от ответника против помагача – застраховател.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника съдебно – деловодни разноски в настоящото производство
в размер на 750 лева за юрисконсултско възнаграждение и експертизи. Внесените депозити
за свидетели не са оползотворени по делото и могат да се върнат на ответника при негово
искане, в срока по чл.82 ГПК.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. А. К., ЕГН ********** с адрес *** против “Водоснабдяване
и Канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, кв. Победа, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Ц. В. М. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лева /сто
лева/, предявен като частичен от 6720 лева, представляваща претърпяна от ищцата вреда
вследствие техническа неизправност на движима вещ, собственост на ответника, в резултат
на която на 20.07.2023 г. възникнал пожар в стопанисван от ищцата имот, който е унищожил
8 тона селскостопанска култура - зимен лен, при договорена цена по договор не по-малко от
840 лева на тон, ведно със законната лихва за забава от 24.10.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. К. К., ЕГН ********** с адрес *** против “Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, кв. Победа, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Ц. В. М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5040 лева /пет
хиляди и четиридесет лева/, предявен като частичен от 10 080 лева, представляваща
претърпяна от ищеца вреда вследствие на техническа неизправност на движима вещ,
собственост на ответника, в резултат на която на 20.07.2023г. е възникнал пожар в
стопанисвания от ищеца имот, който е унищожил 12 тона селскостопанска култура - зимен
лен, при договорена цена по договор не по-малко от 840 лева на тон, ведно със законната
лихва за забава от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. А. К., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН **********, двамата с адрес
6
*** да заплатят на “Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас 8000, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Ц. В. М. сумата от 750 лева /седемстотин и
петдесет лева/ разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЗАД “***“ АД, ЕИК ********* като
трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7