Присъда по дело №32/2024 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 1
Дата: 20 февруари 2025 г.
Съдия: Живко Делчев Янков
Дело: 20245650200032
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Ивайловград, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Х.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Наказателно дело частен
характер № 20245650200032 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. К. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград,
Хасковска област, ул. „Л*** № ***, вх."**", ет**, ап** български гражданин,
женен, с основно образование, пенсионер, неосъждан
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА , ЧЕ :
На 09.09.2024 г. в гр. Ивайловград, Хасковска област, във вход "**" на
жилищния блок на ул. „Л*** № *** е причинил на И. П. Х., с ЕГН
**********, с пост. адлес – гр. Ивайловград, ул. „Л*** № ***, вх."**", ет**,
** телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл. чл. 128 и 129 от НК, а именно: травматично зачервяване на лявата ушна
мида, сътресение на лабиринта на лявото средно ухо /шум и заглъхване/,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 12, ал.1 от НК го
ОПРАВДАВА по обвинението в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1
от НК, както и
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА , ЧЕ :
На 09.09.2024 г. в гр. Ивайловград, Хасковска област, във вход "**" на
жилищния блок на ул. „Л*** № *** е нанесъл на И. П. Х., с ЕГН **********, с
пост. адрес – гр. Ивайловград, ул. „Л*** № ***, вх."**", ет**, ** обида, чрез
псувни и изричане на обидни думи и изрази, унизителни за честта и
достойнството й, а именно: „Майка ти ще еба“, „Да ви еба майката“,
„простачко“, „тъпа селянко“, „Спри, или ще помета пода с теб“, поради което
и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението в извършване
на престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.
1
ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител И. П. Х., с ЕГН
**********, с пост. адрес – гр. Ивайловград, ул. „Л*** № ***, вх."**", ет**,
** граждански иск против подсъдимия Н. С. К. с ЕГН ********** от гр.
Ивайловград, Хасковска област, ул. „Л*** № ***, вх."**", ет**, ап.** за
обезщетение от причинените й от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК,
неимуществени вреди в р-р на 600 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 09.09.2024 г. до окончателното им
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител И. П. Х., с ЕГН
**********, с пост. адрес – гр. Ивайловград, ул. „Л*** № ***, вх."**", ет**,
** граждански иск против подсъдимия Н. С. К. с ЕГН ********** от гр.
Ивайловград, Хасковска област, ул. „Л*** № ***, вх."**", ет**, ап.** за
обезщетение от причинените й от престъплението по чл. 146, ал.1 от НК,
неимуществени вреди в р-р на 400 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 09.09.2024 г. до окончателното им
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА частния тъжител И. П. Х., с ЕГН **********, с пост. адрес –
гр. Ивайловград, ул. „Л*** № ***, вх."**", ет**, ** да заплати на подсъдимия
Н. С. К. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, Хасковска област, ул. „Л*** №
***, вх."**", ет**, ап** сумата от 600 (шестстотин) лв. представляваща
адвокатско възнаграждение и сумата от 400 (четиристотин) лв., внесен
депозит за назначаване на съдебно– медицинска експертиза или общо 1000
(хиляда) лв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес
пред Хасковски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 1/ 20.02.2025 г.,постановена по НЧХД № 32/2024 г. по описа на
Ивайловградския районен съд


Обвиненията против подсъдимия Н. С. К. с ЕГН ********** от
гр.Ивайловград, Хасковска област , ул. „Л**” № ***, вх."**", ет**, ап.** са за
това, че:
На 09.09.2024 г. в гр. Ивайловград, Хасковска област, във вход „В“ на
жилищния блок на ул. „Л**“ № *** е причинил на И. П. Х., с ЕГН
**********, с пост. адрес – гр. Ивайловград, ул. „Л**“ № ***, вх."**", ет**,
** телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл. чл. 128 и 129 от НК, а именно: травматично зачервяване на лявата ушна
мида, сътресение на лабиринта на лявото средно ухо /шум и заглъхване/ –
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, както и, че
На 09.09.2024 г. в гр. Ивайловград, Хасковска област, във вход „В“ на
жилищния блок на ул. „Л**“ № *** е нанесъл на И. П. Х., с ЕГН **********, с
пост. адрес – гр. Ивайловград, ул. „Л**“ № ***, вх."**", ет**, ** обида, чрез
псувни и изричане на обидни думи и изрази, унизителни за честта и
достойнството й, а именно: „Майка ти ще еба“, „Да ви еба майката“,
„простачко“, „тъпа селянко“, „Спри, или ще помета пода с теб“ –
престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.
Частният тъжител И. П. Х. е предявила срещу подсъдимия два
граждански иска:
граждански иск за присъждане на обезщетение в р-р на 600 /шестстотин
/ лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането (09.09.2024 г.) до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски, касателно извършеното
деяние по чл. 130, ал.1 от НК и
граждански иск за присъждане на обезщетение в р-р на 400
/четиристотин / лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането (09.09.2024 г.) до окончателното
им изплащане, както и направените по делото разноски, касателно
извършеното деяние по чл. 146, ал.1 от НК. Гражданските искове са приети за
съвместно разглеждане с наказателния процес.
Частният тъжител И. П. Х., чрез процесуалния си представител адв. П.
К. от АК – Хасково поддържа обвиненията и предявените граждански искове.
В съдебно заседание пледира съда да приложи института на реторсията по
отношение на извършеното деяние по чл. 130, ал.1 от НК и да осъди
подсъдимия за извършеното деяние по чл. 146, ал.1 от НК, както и да присъди
в полза на частната тъжителка претендираните обезщетения по предявените
граждански искове.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Н. С. К. дава обяснения по
1
обвинението:
Чул, че има караници и излезли (със съпругата си) от апартамента си да
видят какво става. Думите му като излезли и застанали на стълбището на
втория етаж към първия ми били (към частния тъжител): „Защо го правиш,
момиче. Ти не рушиш твоето, рушиш нашето и ти тука живееш и ти и своето
си рушиш.“ Тогава тъжителката тръгнала с чука и ножа срещу него. Успял да
й хване лявата ръка, с която държала чука. А дясната му ръка хванал св. Б. Х.В
– син на частния тъжител (Б **), който през цялото време натискал ръката му
за тялото си. Пояснява, че било дясната му ръка и дори вследствие на това
имал синини под мишницата. Тъй като и двете ръце му ръце били заети, било
невъзможно да направи с тях каквото и да е било - нито шамари да удари,
нито да нарани някого - с едната ръка държал ръката на тъжителката, а
другата му ръка държал Б **. Отрича да е обиждал тъжителката, тъй като през
цялото време „се вардел” да не го нарани, защото ножът бил в ръцете й и
спокойно го размахвала. На няколко (3-4) пъти подвикнал на Б ** да й хване
ръката с ножа и да му пусне ръката и да й хване ножа. Твърди, че не е
използвал посочените в обвинението обидни думи и изрази, тъй като нямал
време да реагира на това и през цялата време вниманието му било ангажирано
с ножа на тъжителката, тъй като се притеснявал да не бъде наранен в областта
на лицето, тъй като бил едноок и се предпазвал да не му бъде наранено и
другото око. Не бил реагирал и на нанесени му от частния тъжител обиди.
Защитникът му - адв. В. Т. от АК - Кърджали пледира съдът да
постанови съдебен акт, с който да го признае за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, по отношение на частната тъжител
както и да бъде отхвърлен и предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства: обяснения
на подсъдим, показания на свидетели и писмени материали прие за
установено следното:
Частната тъжителка Х. и подс. К. живеят в един и същ жилищен блок, в
един вход на един етаж в гр. Ивайловград, ул. „Л**” № ***, вх."**", ет**. На
09.09.2024 г., следобед, около 16.00 ч., тъй като температурите били високи,
частния тъжител Х. решила да отвари по всякакъв начин прозореца на
стълбищната площадка, намираща се между първия и втория етаж в
жилищния вход, за да влезе свеж въздух. Механизмът позволяващ
безпрепятственото отваряне и затваряне на прозореца бил свален от живущи
във входа, за да се препятства отварянето му по нормален начин. Тогава
частната тъжителка решила да свали целия стъклопакет, като за целта взела
със себе си помощни инструменти – нож, чук и отвертка. С нея бил и синът й
– св.Б. Х.В. Започнала да сваля стъклопакета, като от шума излезли съседите,
намиращи се в блока – подс. Н. К. и съпругата му Н**, живущи на втори етаж
св.Н. М**, св. Г.Ч. и съпругата му – св.П.Ч., живущи на първи етаж и св. М.Н.
от по – горен етаж. Частната тъжителка била свалила лайстните на
стъклопакета. Подсъдимият К. направил забележка на частната тъжителка,
2
която тръгнала към него от площадката между първия и втория етаж и
конфликтът се развил на стълбите към втори етаж. По време на конфликта,
частната тъжителка държала нож и чук в ръцете си, с които нанасяла удари
към подсъдимия. Ударила го с чука и го порязала с ножа. Напрежението
ескалирало с крясъци и викове и от двете страни. Св. М** се опитал да ги
разтърве, но тъжителката го подгонила с ножа и той побягнал към долния
етаж. По време на конфликта св. Б. Х.В се озовал между частния тъжител и
подсъдимия, като хванал ръцете на подсъдимия, за да му попречи да удари
майка му. В хода на конфликта успял да се обади на баща си – св. Х. Х.В,
който се обадил в полицията. При пристигане на място полицейските
служители – Н. Н., Н. Р. и А. Д. заварили вече една спокойна обстановка.
Частната тъжителка им заявила, че е получила шамар от подсъдимия. Видимо
същата нямала от нараняване. Подсъдимият им заявил, че частната тъжителка
му е посегнала с нож и го е порязала. На подсъдимия и частната тъжителка
били съставени протоколи за предупреждение. Двамата били консултирани да
потърсят медицинска помощ в спешен център. Подсъдимият и частната
тъжителка са посетели ФСМП – Ивайловград, където били прегледани от мед.
фелдшер – св. Д. У.. Впоследствие са посетили и съдебен лекар. Във връзка
със случая е била образувана прокурорска преписка вх.№ 4057/2024 г. по
описа на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, приключила с постановление за
отказ за образуване на Досъдебно производство от 08.10.2024 г.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените
писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели и
вещо лице.
От показанията на св. Х. Х.В се установява, че на 09.09.2024 г.,
свидетелят бил на работа. Около 16.00 - 16.20 часа му се обадил сина му,
който казал, че бият майка му. СВ. Х.В се обадил на дежурния в РУ –
Ивайловград да изпрати патрул на адреса. Чул по телефона,че подсъдимият
обиждал съпругата му, а синът му да вика „тя ми е майка, какво правиш, тя ми
е майка“, като по – късно синът му обяснил, че през това време застанал
между двамата. Чул по телефона са заплашвания към жена му: „ ще те убия“,
„ще измета пода с тебе“. Отново се обадил на полицията, за да побързат и след
известно време му върнали обаждане, че всичко било приключило. С
подсъдимия били от 1 година в лоши отношения, свързани с междусъседски
спор по отношение разпределението на общите части на блока. Подминавали
се, без да разговарят. Твърди и за предишни пререкания с подсъдимия, когато
се е обаждал на полицията. На 09.09.2024 г. бил свален умишлено механизма
на прозореца, за да не може да се отваря прозореца. Не може да каже от кого.
Бил притеснен от чутото по телефона. Когато се прибрал видял, че прозореца е
деформиран и липсвал вътрешния механизъм. Жена му била със зачервена
ушна мида, а синът му имал рана на пръста на лявата ръка и му обясни, че
докато се опитвал да спаси майка си подсъдимият го е у бутнал и си е ударил
пръста в парапета. Жена му разказала, че взела един стол, една отвертка и
един чук и отишла до въпросния прозорец да развие дръжката. Съпругата му
3
посетила Спешна помощ, а следващия ден и съдебния лекар на когато казала,
че й бил ударен шамар, като съдебният лекар казал, че е възможно и де
юмрук, като я изпратил да направи изследва на слуха, поради възможност да е
било засегната тъпанчето. След изследванията лекарят казал, че „леко има
нещо“ и й изписал рецепта. Съпругата му имала проблем със слуха около 4
дни.
От показанията на св. М.Н. се установява, че по време на скандала си
била в къщи. Живеела на по – горен етаж. Чула гюрултия и излязла да види
какво става. Не слязла до мястото на инцидента, а само няколко стъпала по -
надолу. Като излязла, били в разгара на разправията. Чула обиди и блъскане.
Св. Б. Х.В (наричано от свидетелката детето на Ването) излязъл и започнал да
им вика да престанат. Блъснали детето назад. Уточнява, че подсъдимият
„блъснал детето назад и детето се ударило в гърба“. Видяла как подсъдимия
вдига ръка и посяга. След това, се качила нагоре. Предполага, че участниците
в конфликта може и да не са я видели, тъй като била клекнала на горните
стълби и оттам гледала.
За самия конфликт (гюрултия) сочи, че се чували обиждания отстрана на
подсъдимия към частната тъжителка, че „ще омете пода с нея“, „селянка
проста“. Чували се много неща, но не ги разбрала. Според свидетелката
инцидентът се е случил на втория етаж, на апартаментната стълбищна
площадка, като всеки един е бил пред вратата си – тъжителката пред нейната
врата, а подсъдимият пред своята. Св. Б. Х.В излязъл от апартамента и им
казал да престанат. След като излязъл по – напред бил блъснат от подсъдимия
на ръба на вратата. На изричен въпрос от процесуалния представител на
частния тъжител „Ти видя ли Н. да удря И. отговаря, че „Тя като вдигна ръка,
тамън да замахне и аз се врътнах назад“ . На повторен въпрос кой е вдигнал
ръката отговаря „Чичо Н. и замахна с ръката към Ването“. Познава частната
тъжителка като човек, който ако е предизвикан може да прави скандали
„просто за отбрана“, а подсъдимия като кротък човек. Свидетелката е
категорична, че скандалът е бил на апартаментната площадка на втория етаж
и, че е гледала от две – три стъпала под апартаментната площадка на третия
етаж. На втория етаж имал трима души, частната тъжителка, синът й и
подсъдимия. Нямало други хора. След като се прибрала чула и други гласове,
но не могла да определи чии са.
От показанията на св. Б. Х.В се установява, че на 09.09.2024 г. около 16.00
ч. било много топло, около 40 градуса. С майка си решили да отворят
прозореца на стълбищната площадка. Самият механизъм на прозореца бил
развален. Взели чук и отвертка да отворят прозореца. През това време излезли
подсъдимия и съпругата му. Казали на майка му да спре и започнали да я
обиждат с думите „простачко“, “тъпа селянко“ ,“ ще помета пода с тебе“, „ще
те убия“. Майка му продължила да развива прозореца. След това
подсъдимият й посегнал. Ударил я по ухото. Свидетелят се изплашил като
видял това и застанал между тях двамата. Описва, че конфликтната ситуация
се е развила на стълбите между първия и втория етаж. От междинната
4
площадка, където се намира самия прозорец. където имало стълби и се качвало
към втория етаж. От първия етаж към втория етаж стълбището. Подсъдимият
бил на трето или четвърто стъпало, а майка му била на първото стъпало.
Свидетелят застанал между тях двамата и казал „защо я биеш, спри“ , тя ми е
майка“. Подсъдимият бутнал свидетеля в железния парапет, където
последният си ударил лявата ръка. В момента, когато подсъдимият ударил
частната тъжителка, свидетелят бил до прозореца, майка му на първите две
стъпала, а подсъдимият по- отгоре. Свидетелят се изплашил и застанал между
тях двамата. Тогава подсъдимият тъй като искал пак да удари майка му,
бутнал свидетеля в железния парапет. Майка му, като видяла, че синът й е
ударен, много се стреснала и „проявила малко самозащита“. Като отблъснала
ръката на подсъдимия, той си я ударил в стената и му текнала кръв от ръката.
По време на конфликта свидетелят се обадил на баща си. Когато дошла
полицията, той и майка му били все още на стълбите, а подсъдимият и
съпругата му се били прибрали. Свидетелят отрича да е имало други очевидци
на инцидента.
От показанията на св. Г.Ч. се установява, че същият живее на първия етаж
във входа, където е бил конфликта. на 09.09.2024 г. около 16.00 часа чули, че
се чука нещо и излезли да видят какво става. Излезли със съпругата му – св.
П.Ч. и съседът до тях – св. Н. М**. Между първия и втория етаж били
частния тъжител и подсъдимия. Частният тъжител Х. била с нож и чук в
ръката и замахвала. Искала да сваля стъклопакета, като свидетелят видял, че
държи лайстната на стъклопакета. Св. М** отишъл да ги разтърве, но частния
тъжител го подгонила и той си слязъл надолу. Свидетелите от първия етаж
започнали да им викат да спрат да се разправят. Частният тъжител отговорила
„Спри ме, глупак“, като замахвала към подсъдимия. Свидетелят видял кръв
по ръката на подсъдимия и по стената, за която кръв предполага, че е от ръката
на подсъдимия. Св. Ч** не е видял нараняване по частната тъжителка.
Категоричен е, че е имал видимост и частният тъжител е държала в ръцете си
кухненски нож и чук. Разправията продължила около 2 – 3 минути, през което
време двамата размахвали ръце един към друг. Синът на частния тъжител – св.
Б. Х.В бил между тях и също им викал да спрат. Съпругата на подсъдимия
била по – отгоре. Описва подсъдимия като „добър човек“, а семейството на
частната тъжителка, което живеело от около 5 – 6 години в блока като „по–
скандални“.
От показанията на св. Н. М** се установява, че когато излязъл да види
какво става, видял частната тъжителка да маха лайстните на прозореца и да
удря с чук. Дръжката на прозореца била счупена, а свидетелят бил извадил
механизма. Всички живущи били решили да затварят прозореца след обяд,
тъй като ставало много горещо, но частната тъжителка непрекъснато го
отваряла. Свидетелят твърди, че частната тъжителка имала чук и нож в
ръцете си. С чука удряла по парапета. Възприел, че удря подсъдимия с чука по
ръката. Свидетелят поискал да ги разтърве, но като видял, че частната
тъжителка тръгнала към него се уплашил и избягал надолу между етажите.
5
Твърди, че е възприел как частната тъжителка порязала с ножа подсъдимия.
Ножът бил с дълго острие и се намирал първоначално на стол на стълбищната
площадка. Тъжителката ударила с чука подсъдимия, а след това посегнала и
към свидетеля. Първоначално тъжителката била ударила подсъдимия с чука и
след това с ножа. Имало и кръв по стената. Не свидетелства за обидни
реплики, отправени от страна на подсъдимия към тъжителката. Подсъдимият
питал тъжителката „Защо по този начин. Това е обществена собственост и
наше и ваше“, а от нейна страна имало избухване и „едни викове, едно чудо”.
Описва състоянието й като истерично. Отрича да е виждал подсъдимия да
удря частната тъжителка. Описва поведението на подсъдимия като защитно от
нападението на частната тъжителка - да се предпази да не бъде ударен.
Св.Ч**А, също свидетел – очевидец е възприела идентична фактическа
обстановка, както свидетелите Ч** и М**, че частната тъжителка била с
инструменти и се опитвала да извади стъклопакета, за да отвори прозореца.
През цялото време се крещяло. Викали й да спре, защо го прави. Имало хора.
На място били св. М**, тя и съпруга й. Подсъдимият също бил излязъл.
Конфликтът се случвал на площадката между първия и втория етаж. частана
тъжителка била с нож и с чук. Свидетелката възприела как частната
тъжителка посягала с нож към подсъдимия, който с голи ръце се опитвал да й
го отнеме, а с чука удряла по парапета. Не свидетелства, категорично, но
допуска, че е възможно някой някого да е наранил – „И. посягаше, удряше Н..
Тя посягаше към него с нож и чук”. Не била чула обидни думи, на
свидетелства за крясъци „да престане, да не отваря прозореца, а тя
отговаряла: „няма да престана,няма да Ви търпя, така ще бъде“. Отварянето
на прозореца било причина за спора и за конфликта. Възприела е, че
подсъдимият бил окървавен и че му текло кръв от ръката. Не била забелязала
нараняване по частната тъжителка.
Полицейските служители Н., К. и Д. твърдят, че във връзка с инцидента
са посетили сигнала, подаден в РУ – Ивайловград. Първоначално установили
частната тъжителка, която по твърдения на св. Н. буквално ги посрещнала „с
нож в ръка”. Опитали да я успокоят, тъй като била доста превъзбудена, като в
началото държала висок тон и спрямо полицейските служители и минало
доста време докато се успокои и да разкаже ситуация. Установили, че
скандалът възникнал още преди конфликта между частната тъжителка и
подсъдимия, във връзка с опит на частната тъжителка да отвори прозорец,
механизма на който бил свален преди от св. М**. Подсъдимият и неговата
съпруга се появили на площадката, като са противопоставили на отварянето
на прозореца. Тъжителката Х. разказала на полицаите, че при възникналия
между нея и подсъдимия спор, получила шамар по лявата буза от подсъдимия.
Видимо нямала следи от нараняване. Св. Н. уведомил тъжителката, че може
да посети ЦСМП, за да бъде прегледана, ако имат необходимост от това.
Същата заявила, че няма нужда, но въпреки това щяла посети ЦСМП –
Ивайловград, съдебния лекар, тъй като била запозната с правата си и щяла да
води дело по частен път. На тъжителката бил съставен протокол за
6
предупреждение. При проведена беседа с останалите свидетели, всички
заявили, че имат проблем с тъжителката - неразбирателство между съседи,
които живеят в един вход. Подсъдимият също заявил, че тъжителката е имала
съприкосновение с него с ножа и, че също щял да посети Бърза помощ и, че си
знаел правата. Впоследствие представил медицински документи от ФСМП
Ивайловград в РУ- Ивайловград, за нанесената му рана на едната ръка,
описано от медицинските лица, извършили прегледа. Образувана преписка
била изпратена на РП- Хасково,ТО- Ивайловград. Св. Н. на изрично зададен
въпрос дали е забелязал наранявания по лицата, участвали в конфликта,
пояснява, че ръката на подсъдимия била наранена и мисли, че е била
бинтована. На подсъдимия също бил съставен Протокол за предупреждение
по ЗМВР.
Свидетелите К. и Д. също сочат, че видими следи от нараняване е имал
подсъдимия, като св. Д. пояснява, че тогава е била в процес на въвеждане в
полицейската работа след завършване на школата в Пазарджик. Живеела в
същия блок, но в друг вход. Подсъдимият й бил далечен роднина, а останалите
- съседи и поради тази причина не взела отношение по случая.
От показанията на св. У. – фелдшер във ФСМП - Ивайловград се
установява, че и частната тъжителка и подсъдимия били посетили ФСМП –
Ивайловград. Тъжителката споделила, че й е ударен шамар, но нямала нито
белег, нито зачервена буза. Състоянието на тъжителката било снето от това
което й била казала сама тя. При предявяване на фиша за медицинска помощ
пояснява, че тя го и издала. Описаната находка „рагада“ на показалеца на
дясна ръка, означавало драскотина с оскъдно количество кръв, в момента
тромбозирала, което означавало, че не кърви. Допуска, че по ухото е имало
леко зачервяване, но същото можело да се получи ако човек си дръпне ухото.
След това дошъл подсъдимия. За него си спомня, че му извършили промивка.
Имал прободна рана на ръката, която не била дълбока, но все пак била
кървяща.
По назначените по делото съдебно – медицински експертизи - №
343/2024 г. – по отношение травматичните увреждания, получени от частния
тъжител И. Х. и № 344/2024 г. – по отношение травматичните увреждания,
получени от подсъдимия Н. К. са представени заключения както следва:
Частният тъжител И. Х. е получила травматично зачервяване на лявата
ушна мида. Сътресение на лабиринта на лявото средно ухо /шум и
зъглъхване/. Описаните увреждания са получени от действие на твърди тъпи
предмети и е възможно да са получени от удар с ръка върху лявата ушна мида,
по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните
сведения. Причинено било разстройство на здравето извън случаите на
чл.чл.128 и 129 от НК. Срок за възстановяване до 20 – 25 дни.
Подсъдимият Н. К. е получил разкъсно – контузна и повърхностна
порезна рана по гърба на дясната длан. Кръвонасядания по дясната мишница,
гърба на дясната длан и лявата предмишница. Уврежданията са причинени от
твърд тъп и остър предмет и могат да се получат при инцидент с употреба на
7
физическа сила, по начина, времето и при обстоятелствата, описани от
прегледания.
В съдебно заседание вещото лице д-р Е. потвърждава експертните си
заключения, както по освидетелстванията на частния тъжител, така и на
подсъдимия.
Пояснява, че от аудиометричното изследване на частния тъжител Х. е
установено, че същата има симетрично отслабване на слуха на двете уши,
при положение, че било ударено само лявото ухо. Нямало морфологично
увреждане на ушния анализатор, нито на мидата, нито на тъпанчето, нито на
канала. Пояснява, че пострадалата вече е имала отслабване на слуха така или
иначе, и, че не може до безкрайност да се приписва на този инцидент
продължаваното отслабване на слуха. Това отслабване на слуха не е било
регистрирано до момента. Допуска, че и самата тъжителка, не е съзнавала за
такова отслабване. Поводът да бъде установено и регистрирано това
отслабване бил инцидента, във връзка с който се води наказателното
производство. Анализира поведение на лица, които имат отслабване на слуха,
но не го съзнават – увеличаване звука на телевизора, висок говор. Поставената
диагноза – Сътресение на лабиринта определя като състояние, което е
хронично и може да бъде обострено от травма. Не провокирано от травмата,
но можело да бъде обострено временно, което можело да се обясни с удар в
областта на главата, в случая ударът с ръка в лявата половина в областта
вероятно и на ухото, за да има това сътресение. Аргументира преценката си,
че е налице разстройство на здравето извън случаите на чл.чл. 128 и 129 от
НК.
По отношение травматичните увреждания на подсъдимия Н. К. уточнява,
че кръвонасядането което е по вътрешната повърхност на дясната мишница
не е достъпно за външна намеса, т.е. за да се получи трябва някой да посегне
и да стигне до вътрешната повърхност - да го хване някой за ръката и да го
дръпне и пръстите му да останат отвътре и да натискат. Това било абсолютно
съпоставимо с инцидент и употреба на физическа сила, и то не просто
употреба, а размяна на действия, целящи да се причини на другия нещо.
Налице трябвало да има физически контакт и да е на разстояние поне на една
ръка, за да може да стигне и да го хване.
По отношение на останалите наранявания. Приема, че са причинени от
участие на предмети, които са с различна форма. На гърба на дясната длан, в
областта на 5-та дланна кост имало рана с линейна форма, гладки ръбове и
дължина 1,5 см. Тази рана можело да се получи, когато си сложи ръцете
отпред да се пази, с ръцете си се защитава. Определя раните по ръцете като
защитни рани. Другата рана е в областта на 2 –ра дланна кост - с отделен
горен слой на кожата и получаване на влажна червена повърхност я
определя като рана от чук, който поради спецификата на материала и
формата, при удар, нанесен под ъгъл, докосвайки се до повърхността се
дърпа и отделя тази кожа. Допълнително имаме комбинация с
кръвонасядане, защото при удара с чука и докосване на повърхността
8
причинява кръвонасядания. Определя двете наранявания като такова от нож и
от чук, но защитни.
В областта на лява предмишница имало два участъка с групирани морави
кръвонасядания с диаметър на по- голям участък от 6 см. Като отчита
възрастта и здравословното състояние на подсъдимия и, че при по - малко
усилие и по- малко жива сила на действие на предмета, се получавал повече
видим резултат, също отнася тези наранявания към защитните. Подсъдимият
си е държал двете ръце високо и се е пазил. През това време има физически
контакт отпред и се е защитавал. Потвърждава по отношение на подсъдимия
наличието на физически контакт - с ножа да бъде порязан и с чука - да бъде
ударен, но с неголяма сила.
Съдът приема експертните заключения като обективни и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, следва де се приеме, че
подс. Н. С. К. е нанесъл на частната тъжителка И. П. Х. удар с ръка,
вследствие на което последната е получила травматично зачервяване на лявата
ушна мида. Сътресение на лабиринта на лявото средно ухо /шум и
заглъхване/.
По отношение на установената фактическа обстановка, съдът направи
своите изводи и формира вътрешното си убеждение във връзка с писмените
доказателства и въз основа на свидетелските показания, като взе предвид и
обстоятелствата, че св. Х. Х.В не е пряк очевидец на конфликта и е
заинтересовано лице – съпруг на частната тъжителка а св. Б. Х.В неин син и
същевременно частен тъжител, действащ със съгласието на баща си – св. Х.
Х.В по друго съдебно производство – НЧХД № ***/2024 г. по описа на РС –
Ивайловград – факт, служебно известен на съда. Съдът кредитира показанията
на св. Б. Х.В, досежно обстоятелството, че се опитал да предотврати
развитието на конфликта, защитавайки майка си, като същевременно
кредитира и обясненията на подсъдимия, че св. Б. Х.В му е държал ръката -
факт, подкрепен и от обективната находка – полученото кръвонасядане по
вътрешната повърхност на дясната мишница, обсъдено при устното
представяне на съдебно – медицинското заключение на подсъдимия.
Съдът не кредитира и показанията на св. Н**. Тези показания не
кореспондират нито с показанията на всички останали свидетели, нито с
фактите, изнесени в частна тъжба. Никой от свидетелите – очевидци не
посочва, че свидетелката е била на място по време на инцидента. Тя самата
казва, че може никой да не я е забелязал, тъй като била клекнала на стълбите,
слизащи от третия етаж и гледала към апартаментната площадка на втория
етаж. Според тази свидетелка конфликтът е станал на апартаментната
площадка на втория етаж, пред апартаментите на частния тъжител и
подсъдимия, а не на междустълбищната площадка и стълбите, водещи към
втория етаж, т.е. на съвсем друго място, различно както от изложеното в
частната тъжба, така и от твърдяното от всички свидетели и подсъдимия.
Колебливи и противоречиви са и показанията на свидетелката по отношение
дали е видяла подсъдимия да удря частна тъжителка или обратното. Най –
9
напред казва „Тя когато замахна“, след това се коригира: „чичо Н. замахна“, но
така или иначе, в този момент се „врътнала назад“ и не споделя да е видяла
дали подсъдмия или частния тъжител са се ударили един друг. Видяла е как
подсъдимия блъска св. Б. Х.В и той се ударил на ръба на вратата. Нито от
свидетелските показания, нито от обясненията на подсъдимия, нито от
изложеното в частната тъжба се установява, че св. Х.В вследствие на блъскане
от страна на подсъдимия се е ударил във врата, намираща се на
апартаментната площадка на втория етаж. Не на последно място следва да се
има предвид, че от мястото където свидетелката твърди, че се е намирала тя би
могла да види част от случващото се на апартаментната площадка на втория
етаж, но едва ли би могла да види, без да бъде забелязана от никого,
случващото се на стълбите, водещи към втори етаж от междустълбищната
площадка между първи и втори етаж, където са се случили събитията, тъй
като се намират точно под нея. Показанията на св. Н** описват съвсем
различна ситуация от установената фактическа обстановка и поради тази
причина съдът не ги кредитира като цяло.
Настоящия състав кредитира в по – голямата им част показанията на
останалите свидетели относно описаната фактическа обстановка за случилото
се като ги намира за пълни, безпристрастни и непротиворечиви помежду си.
Съдът не кредитира изцяло изнесените факти в частната тъжба.
На първо място – частният тъжител никъде не посочва, че е нанесъл
удари на подсъдимия, обстоятелство, което се опровергава от свидетелските
показания, медицинската документация и устното допълнение към
заключението на вещото лице – съдебен лекар.
На второ място – в тъжбата сочи, че подсъдимият отишъл при нея,
започнал да я обижда, но тя продължавала да развива прозореца. Подсъдимият
се приближил непосредствено до нея и замахвайки с ръцете си я ударил по
ръката и няколко пъти в областта на лицето. Ако това е така, то инцидентът
бил следвало да се е случил на междустълбищната площадка, където се е
намирал прозореца, а не стълбите водещи от междустълбищната площадка
към апартаментната площадка на втори етаж, факт установен от показанията
на свидетелите М**, Ч**И и св. Б. Х.В, като частната тъжителка била на по –
ниско стъпало, а подсъдимият няколко стъпала по – нагоре към
апартаментната площадка. Твърдението, че я ударил няколко пъти в областта
ни лицето, също не се подкрепя от останалите доказателства по делото,
доколкото се установява само удар в областта на лявото ухо, вследствие на
което е получено травматичното увреждане на лявото ухо и ушната му мида.
По отношение деянието по чл. 130, ал.1 от НК. По делото е установено,
че и двамата – частен тъжител и подсъдим са получили съпоставими едни с
други травматични увреждания, поради което съдът следва да установи дали
следва да се приложи института на реторсията, каквото е и становището на
защитата, или дали по отношение на подсъдимия следва да бъде приложен
чл. 12 от НК – неизбежна отбрана, респ. да установи дали няма превишаване
на нейните предели.
10
Съдът счита, че в случая е неприложим института на реторсията по чл.
130, ал.3 от НК. За да се използва този институт, то съгласно разпоредбата на
чл. 130, ал.3 от НК, пострадалия трябва веднага да е отвърнал на дееца със
също такава телесна повреда, каквато му е нанесена. В конкретния случай,
обаче, не се установяват категорични доказателства, че пострадалата е
отвърнала на дееца, след нанесения й удар. Показанията на свидетелите М**
и Ч**И са в насока агресивно поведение от страна на частния тъжител Х. към
подсъдимия. Безспорно се установява, както от техните показания, така и от
назначената СМЕ на подсъдимия, че частната тъжителка в определен момент
от възникналия конфликт е държала в ръцете си нож и чук, с които е нанесла
травматични увреждания на подсъдимия. Св. М** се опитал да ги разтърве, но
след като тъжителката ударила подсъдимия с чука, насочила агресията си към
него, поради което св. М** побягнал към долния етаж, а тъжителката се
върнала към подсъдимия. Съдът кредитира като достоверни обясненията на
подсъдимия, че през цялото време се „вардел“ от тъжителката да не го нарани
по лицето, тъй като обективно по ръцете му има наранявания, определени като
защитни. Съдът кредитира обясненията и на подсъдимия, че св. Б. Х.В му е
държал ръката, тъй като тези обяснения се подкрепят от установените
кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната мишница, които могат
да бъдат получени от натиска на пръсти при стискане.
От друга страна имаме установеното травматично нараняване на
частната тъжителка. От свидетелските показания, а и от устното допълнение
на вещото лице става ясно че причинените травматични увреждания и на
двамата участници в конфликта са в резултат на размахване ръце един към
друг, посягане, хаотично ръкомахане, боричкане и при положение, че не се
доказа по категоричен начин, че подсъдимият е ударил частната тъжителка
преди тя да агресира спрямо него с чук и нож в ръцете, съдът допуска като
най – вероятен механизъм на полученото от частната тъжителка нараняване,
именно при това хаотично ръкомахане и посягане, в опит на подсъдимия да се
защити от нападението.
Поради тази причина съдът кредитира като достоверни обясненията на
подсъдимия, че тъжителят е започнал конфликта и не следва да бъде прилаган
института на реторсията.
От така установените детайли и свързани в логическа последователност
се налага обоснован извод, че подсъдимият е действал в условията на
неизбежна отбрана. Налице са всички характеристики на института на
неизбежната отбрана, подробно разгледано в Постановление № 12 от
19.11.1973 г. по н.д. № 11/1973 г. на Пленума на ВС, относно правото на
неизбежна отбрана. В случая имаме непосредствено и противоправно
нападение от страна на тъжителя с конкретни действия, които непосредствено
застрашават неприкосновеността на подсъдимия – нападение с чук и нож.
Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане,
но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане в
конкретния случай, живота и здравето на подсъдимия.
11
При отблъскване на нападението, нападнатият може да използва и по-
интензивни средства за отбрана, ако това не надхвърля възможностите за
отблъскване на нападението, в конкретния случай – нанасяне на шамар в
областта на ухото.
Законодателят не е поставил и изискване, при отблъскване на
нападението, защитните действия да не се насочват към уязвими места за
живота и здравето на нападателя, каквото място в конкретния случай е
главата, тъй като такова изискване би довело до неефективност на
неизбежната отбрана. Превишаване пределите на неизбежната отбрана следва
да се разглеждат на плоскостта дали имаме явно несъответствие между
нападението и защитата, а не на това на кое място ще бъде засегнат
нападателя.
В конкретния случай нямаме превишаване пределите на неизбежната
отбрана. По време на конфликта частната тъжителка е държала в ръцете си
предмети, които могат да бъдат възприети като годни да нанесат травматично
увреждане – чук, нож, лайстна (стъклодържател) от прозорец. Самите
травматични увреждания на подсъдимия съответстват на такива нанесени с
чук и нож, а на частната тъжителка на такива, нанесени с ръка, шамар. Не се
установяват и доказателства, същата да е била получила травматичното
увреждане след като нападението й е била преустановено, отблъснато и т.н.
Това са и мотивите на съдебния състав да приеме в присъдата си, че
подсъдимият не е виновен за извършеното деяние по чл. 130, ал.1 от НК и, че
същото е извършено от подсъдимия при условията и в пределите на
неизбежната отбрана.
По отношение деянието по чл. 146, ал.1 от НК. Съдът счита, че същото
не е доказано. Твърдението, че подсъдимият е използвал обидните думи и
изрази, унизителни за честта и достойнството на частния тъжител се подкрепя
от частната тъжителка, св. Х. Х.В – неин съпруг, св. Б. Х.В – неин син и св.
М.Н.. Съдът по – нагоре подробно анализира по каква причина не кредитира
техните показания. Св. Б. Х.В, действащ със съгласието на баща си е частен
тъжител по друго производство, свързано със същия случай и са
заинтересовани лица, а показанията на св. Н** са изолирани от всички
останали доказателства по делото. Всички реплики, които останалите
свидетели са чули от страна на подсъдимия към частната тъжителка са в
насока, да престане да руши общото имущество, да не отваря прозореца, а от
нейна страна реплики в насока, че не може да бъде спряна, че няма да
престане и, че няма да ги търпи. Свидетелстват, че от нейна страна също е
имало обидни квалификации „Спри ме , глупако“.
Съдът отчита в цялост създалото се междусъседско напрежение между
семейството на частната тъжителка от една страна и останалите съседи от
друга, вследствие на непостигнато съгласие по отношение отваряне вратата и
прозорците на общите части на входа. Отчита, че вероятно частната тъжителка
е била провокирана да отиде да извърши опит да свали стъклопакета на
прозореца от обстоятелството, че механизмът е бил свален от св. М**, за да не
12
може да се отваря прозореца и, че като цяло агресивното й поведение би могло
да бъде провокирано от това обстоятелство, но не подсъдимият в конкретния
случай е причина за тази провокация.
Поради тези причини, съдебният състав е приел в присъдата си, че
подсъдимият не е виновен за извършеното деяние по чл. 146, ал.1 от НК,
доколкото извършването на същото не е доказано по несъмнен начин.
Предвид разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму и нормата на чл. 52 от ЗЗД, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
В конкретния случай обаче, предвид разпоредбата на чл. 46 от ЗЗД, че
при неизбежната отбрана няма отговорност за вреди, както и поради
недоказаността на вината за деянието по чл. 146, ал.1 от НК, съдът е приел, че
предявените граждански искове за претърпените от частната тъжителка
неимуществени вреди са неоснователни и недоказани, поради което ги е
отхвърлил.
Наред с това, следва частният тъжител да заплати на подсъдимия,
разноските направени по делото, а именно сумата от 600 лв. представляваща
адвокатско възнаграждение и сумата от 400 лв., внесен депозит за назначаване
на съдебно– медицинска експертиза или общо 1000 лв.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЖИВКО ЯНКОВ /
13
Съобщи за изтекли лични данни